Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 02.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 10058 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от Д.А.М. против З. „Б.И.” АД *** осъдителен иск за сумата 26 000лв.,
частично от 40 000лв., на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.06.2018г.
до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 16.10.2017г. в гр.София
ПТП между л.а.Опел Вектра с ДК № *******, управляван от А.И. М., и
л.а.Фолксваген Голф с ДК № *******, управляван от С.Г. З., причинено виновно от
водача на първия автомобил. Като последица от произшествието пострадала
ищцата-пътник в л.а. Опел Вектра, която получила фрактура на тялото на ниво
гръбначен прешлен С5, наложила носенето на шийна яка за период от 45 дни, прием
на лекарства и спазване на щадящ постелен лежим. За периода на лечение и възстановяване
претърпяла болки и страдания, изпитвала затруднения при движението,
самообслужването и извършването на обичайни дейности от ежедневието, била в
невъзможност да се грижи за двете си деца на ниска възраст. Изпитала силен
стрес при произшествието, страхувала се при пътуване в автомобил, получила
нарушения в съня, изпитвала тревожност, самоизолация и понижение на
самочувствието. За тези неимуществени вреди претендира заплащането на
обезщетение от ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач. Претендира законна лихва и разноските по
делото.
Ответникът оспорва иска с доводи за липса на
осъществяване от застрахования на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, ищцата да е
била увредена от произшествието, вида и характера на причинените вреди и
прекомерност на обезщетението. Навежда възражение за съпричиняване с
твърдението ищцата да е била без поставен обезопасителен колан в нарушение на
чл.137а ЗДв.П. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
доказателствата, намира следното:
Не предмет на спор ответникът да
е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка
„Гражданска отговорност” за л.а.Опел Вектра с ДК *******, с който за срока на действие
се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Не е спорен факта на настъпилото
на 16.10.2017г. в гр.София пътно-транспортно произшествие между този автомобил, управляван от А.И. М., и
л.а.Фолксваген Голф с ДК № *******, управляван от С.Г. З..
Механизмът и обстоятелствата, при
които е настъпило произшествието се установяват от събраните по делото писмени
доказателства /протокол на ПТП/, и заключението на вещото лице по изслушаната и
неоспорена от страните САТЕ.
Произшествието настъпило на
кръстовище между ул.Юри Гагарин и ул.А.П.Чехов, нерегулирано със светофарна
уредба и пътни знаци относно реда за преминаване. По двете улици имало
паркирани автомобили. Ищцата била пътник в л.а. Опел Вектра на задна седалка,
на която се намирали и двете й деца, а автомобилът управляван от нейния съпруг.
Движил се по ул.Юри Гагарин в посока към ул.А.П.Чехов, а по същото време л.а.Фолксваген
Голф се движил по ул.А.П.Чехов от бул.Цариградско шосе към ул.Райко Алексиев.
Двата автомобила навлезли в кръстовището, като л.а.Фолксваген навлязъл пръв.
Настъпил удар между предната дясна част на л.а.Опел Вектра и странична предна
част на л.а.Фолксваген, при който първият се отклонил наляво в кръстовището и
се ударил в задната част на паркирано на мястото трето МПС. От своя страна
л.а.Фолксваген се отклонил надясно и с предната част се ударил в пракирано
друго МПС. Според заключението на вещото лице по САТЕ причина за настъпване на
произшествието е поведението на водача на л.а.Опел Вектра, който на равнозначно
нерегулирано кръстовище отнел предимството на дясностоящия спрямо него л.а.
Фолксваген. Съдът не кредитира показанията на св.М. в частта, в която сочи, че водачът на
л.а.Фолксваген навлязъл с висока скорост в кръстовището и носи вина за
произшествието, тъй като противоречат на останалите доказателства и ги намира
за необективни съобразно чл.172 ГПК, доколкото л.а. Опел Вектра е бил
управляван от съпруга на ищцата и баща на децата й.
Горното
обуславя извод за осъществяване от застрахования на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, който с поведението си нарушил чл.48 ЗДв.П задължаващ на кръстовище на
равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство да пропусне пътните
превозни средства намиращи се или приближаващи от дясната му страна,
предпоставящо пораждане договорната отговорност на ответника за плащането на
обезщетение за причинените вреди.
По
делото не се събраха доказателства в подкрепа на възражението за допуснато от
ищцата нарушение на чл.137а ЗДв.П. Обратно наличните такива сочат, че е била с
поставен обезопасителен колан, поради което не е налице основание за приложение
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Относно неимуществените вреди по делото са събрани
писмени доказателства /медицински документи/, показанията на св.М.М. и
заключение на вещо лице по СМЕ. От тях се установява, че в резултат на произшествието
ищцата получила „компресивна фрактура на тялото на 5-ти шиен прешлен, без
разместване на костните фрагменти“. По своя медико-биологичен характер е
причинило трайно затруднение в движенията на снагата за срок по-дълъг от 30
дни, в случая около 3 месеца. Шийните прешлени на ищцата били обездвижени чрез
шийна яка за срок от 45 дни, след което проведена рехабилитация на травмираната
област. Общия оздравителен период приключил за 3 месеца, в които е търпяла
болки и страдания, интензивни в първите 3-4 седмици непосредствено след
произшествието и около 30 дни по време на рехабилитацията. Извън тях е търпяла периодично явяващи се
болки при обща преумора и при рязка
промяна във времето-студено и влажно, което налагало прием на обезболяващи
средства. В този период е имала затруднения в движенията на снагата и
по-специално в шийната област на гръбначния стълб, причинили дискомфорт при
самообслужването и в ежедневието. Според заключението на вещото лице по своя
характер увреждането не създава предпоставки за лабилност на гръбначния стълб и
страдания за в бъдеще, тъй като прешленът е бил само разместен. Не са налице
данни да е довело до „листеза“ и постравматични неврологични негативни
последствия. Към момента фрактурата е зарастнала окончателно, а движенията в
шийната област възстановени, което е настъпило в рамките на обичайния срок за възстановяване
от подобен вид травми. Не са налице данни за бъдещи усложнения, тъй като по
своя вид увреждането е стабилно, без разкъсване на интервертебралния диск или
връзковия му апарат. Единствено е възможна поява на спорадични болки в зоната
на шийната увреда при промяна на времето, но те във времето ще отзвучават след
употреба на обезболяващи средства, а след това напълно.
В показанията си разпитаната св.М. сочи, че
непосредствено след произшествието ищцата постъпила в болнично заведение,
където увреждането констатирано и поставена шийна яка. Била поставена на
постелен режим, със забрана да гледа телевизия, телефон и компютър, не можела
да държи предмети и да вдига тежко. Към този период едното й дете било на 1г. и
9 месеца, а другото бебе на 5 месеца. Не била в състояние да се грижи за тях,
кърмата й спряла, поради което собственото й обслужване, домакинството и
грижите за децата били поети от свидетелката. Катастрофата се отразила
негативно и върху психичното й състояние-изживяла стрес, развила страх при
пътуване с автомобил, нарушил се съня й, станала изнервена, чувствала се зле от
това, че не може да се грижи пълноценно за децата си. Към момента не била
напълно възстановена, тъй като при навеждане имала световъртеж, ръцете й
изтръпват и при промяна във времето има болки в областта на шията.
При горното съдът намира за установено ищцата да е
претърпяла неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с произшествието.
Получената увреда в областта на шийните прешлени не е тежка, но причинила за период
около 3 месеца затруднения в движението на снагата, съпроводено от болки и
страдания, най-интензивни в първия месец и в началото на рехабилитацията. Лечението
и възстановяването са приключили в обичайния срок за този вид травми, но следва
да се отчете, че и понастоящем изпитва
болки в шията при лошо време, както и чувства изтръпване в ръцете. За период от 45 дни е била напълно
обездвижена с носена шийна яка, не можела да се грижи за себе си и децата си,
била изолирана от нормалния си начин на живот предвид възрастта й /34г. към
деня на ПТП/. Наред с това произшествието дало негативно отражение и на
психичното й състояние, изразяващо се изживян стрес, развит страх при пътуване
с автомобил, душевни болки и страдания от това, че не може да полага адекватни
грижи за двете си невръстни деца. При съобразяване тези обстоятелства съдът
приема за адекватен и справедлив на основание чл.52 ЗЗД размер на обезщетението
за неимуществени вреди от 26 000лв., поради което предявения иск за тази
сума следва да се уважи в пълния претендиран размер..
Върху така определеното обезщетение следва да се
присъди законната лихва от 14.06.2018г. съобразно разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ до окончателното изплащане.
При този изход и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски от 1390лв. за
платена държавна такса и депозити за вещи лица. Представлявана е от адвокат при
условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА
ответникът следва да заплати на адв. М.Н.-САК адвокатско възнаграждение от 1572лв.
с ДДС.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.А.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 26 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило
на 16.10.2017г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на л.а.Опел Вектра с ДК № *******, ведно със законната лихва
от 14.06.2018г. до изплащането.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ***, да заплати на Д.А.М., ЕГН **********, от гр.София, разноски по делото на основание чл.78,
ал.1 ГПК от 1390лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ***, да заплати на адв.М.Н.-САК с адрес *** адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 ЗА от 1572лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: