Решение по дело №88/2021 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260825                                           04.06.2021 г.                                            гр. * 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

*кият районен съд,                                               XXXVIII – ми граждански състав

на единадесети май                                                   две хиляди двадесет и първа година  в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                      Районен съдия: Невена Ковачева

 

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 88 по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на И.А.А., ЕГН **********, адрес: гр. *, ж. к. *, против ЗАД“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М и Ж.С. К.. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2446,70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от настъпило на 07.12.2020 г. ПТП в гр. *, пред дома на ищеца, при което е увредено собствено на ищеца МПС марка *, модел *, рег. № *, застраховано при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.01.2021 г. до окончателното плащане на главницата.

Твърди се, че на 07.12.2020 г. съпругът на ищеца установил, че дясното стъкло на автомобила е счупено. Автомобилът бил паркиран на улицата пред дома на А.. Автомобилът бил откаран на оглед при застрахователя – ответник, с който има сключена застраховка „Пълно каско“. В ЗАД“ била образувана преписка по щета *, като на ищеца било отказано изплащане на обезщетение. Процесуалният представител на ищеца сочи, че са извършени разходи за ремонт на увреденото огледало, включващи подмяната му и ремонт на гривната за захващането му.

Моли съда да уважи иска и осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.

Ответното дружество чрез процесуален представител е оспорило предявения иск. Посочило е, че твърдяното събитие не е покрит от ответника застрахователен риск. Не е представен протокол за ПТП и други доказателства, които да са основание за заплащане и определяне на размера на претенцията.

На следващо място сочи, че размерът на претенцията е прекалено завишен.

Моли съда да отхвърли иска и присъди на ответника съдебно-деловодни разноски.

Правната квалификация на предявения иск е чл. 405, ал. 1 КЗ.

С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът намира иска за основателен.

Не се спори между страните по делото, а се установява и от представените по делото доказателства (застрахователна полица) наличието на валидно облигационно отношение между страните по повод договор за застраховка „Автокаско” на процесния автомобил „*с рег. № * – видно от застрахователна полица „Автокаско” № */30.09.2020 г. застрахованото МПС е процесното, а срокът на договора е от 17.10.2020 г. до 16.10.2021 г. На 02.12.2020 г. в застрахователното дружество е заведена щета, изразяваща се счупване на дясно странично огледало. Съставени са описи на претенцията от представител на застрахователя на 02.12.2020 г. и 07.12.2020 г. въз основа на депозирано на 02.12.2020 г. уведомление за настъпило застрахователно събитие в * като автомобилът е бил в паркирано състояние.

Ищецът е установил по делото настъпилите имуществени вреди и техния размер посредством приетата съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е изготвило заключението си и е дало становище за възникналите щети след оглед на автомобила и от представените към преписката документи – опис – заключение на щети, изготвен от застрахователя, снимков материал. Установил е увреждания на огледалото – счупване на основата, пропукване на стъклото, повреда на капака и гривната, изтичане на намиращата се в стъклото течност от течни кристали. Така увредено, огледалото не може да изпълнява функциите си. Констатираните увреждания съвпадат с описа на щетите на застрахователя. Вещото лице Т. е посочило, че стойността на разходите за възстановяване на щетите на автомобила е общо 2309,80 лева, като е описало по пера и стойност отделните увреждания и стойността на ремонта – за материали и труд.

При така установеното от фактическа страна за наличие на валидно застрахователно правоотношение, възникване на застрахователно събитие, конкретни по вид и стойност щети, констатирани след сключване на застрахователния договор, и след като взе предвид заключението на вещото лице Т., което изцяло кредитира като всестранно и компетентно дадено, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за основателен. Ответното дружество не е доказало да са налице основания, изключващи отговорността му по застраховката „Автокаско”. В чл. 408 КЗ са изброени хипотезите, при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение – при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице, при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, или в други случаи, предвидени със закон. В случая не е доказана нито една от тези предпоставки. Твърденията на застрахователя, че е отказал плащане на застрахователно обезщетение на ищеца, тъй като настъпилото събитие не е покрит риск, са недоказани. Страните са сключили договор за застраховка „Пълно каско“, като съобразно Общите условия, качени на интернет сайта на дружеството, същата включва и обезщетение за щети, нанесени на МПС в паркирано състояние, както и от злоумишлени действия на трети лица. Следователно и процесното увреждане на автомобила на ищеца е покрит риск съобразно Общите условия към договора за застраховка.

Наведено е и възражение от ответника, че А. не е представила своевременно на застрахователя документ, доказващ регистриране на застрахователното събитие пред КАТ, поради което не се дължи плащане на застрахователно обезщетение. В представената от застрахователя преписка по щетата са описани документите, които е следвало да представи застрахования при уведомяване за настъпилото застрахователно събитие. Сред описаните документи не е отбелязано задължение на застрахования да представи протокол за ПТП или служебна бележка от РУП. Действително в чл. 57.3 от Общите условия е посочено, че застрахованият е длъжен при настъпило застрахователно събитие да уведоми незабавно съответните оторизирани органи според вида на настъпилото застрахователно събитие, а съгласно чл. 63 при предявяване на претенция е длъжен да представи на застрахователя документ от компетентните органи, удостоверяващ настъпване на застрахователно събитие, като при неизпълнение на задълженията на застрахования застрахователят може да откаже изцяло или отчасти плащане на застрахователно обезщетение. В случая по делото не е установено, а и не се твърди от ищеца да е уведомила непосредствено след установяване на щетите по автомобила съответния компетентен орган. В съдебната практика обаче безпротиворечиво се приема становището, че не всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в съответствие с нормата на 408, ал. 1 КЗ. В Решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. ІІ т.о. ВКС, Решение № 15/12.04.2012 г. по т. д. № 454/2011 г. на ІІ т.о. ВКС, Решение № 185 от 05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на І т.о. ВКС е прието, че, за да бъдат защитени интересите на застрахования, не всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя. Необходимо е още да не е изпълнено задължение, което е предвидено в закона или договора и което е значително с оглед интереса на застрахователя. В случаите, визирани в чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахованият не е изпълнил задължение, предвидено в закона или договора, и неизпълнението е било в пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или е довело до неговото реализиране. Застрахователят трябва да докаже, че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие. При този фактически състав застрахователят може да откаже да заплати застрахователното обезщетение. Подобно на гореизложените съображения е и Решение № 49/ 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 840/2012 г., I т. о., ВКС, в което също е прието, че приложението на разпоредбата е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. В новия текст на разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ вече е законодателно предвидено като основание за отказ кумулативно наличие на следните предпоставки – неизпълнение на задължение по застрахователния договор, значително с оглед интереса на застрахователя, което обаче трябва да е довело до възникване на застрахователното събитие. В случая не е установена причинна връзка между неизпълнение на задължението на застрахования да уведоми незабавно полицията за събитието от една страна с настъпването на вредоносното застрахователно събитие от друга. Макар другите предпоставки, визирани в разпоредбата, в случая да са налице, не е изпълнено условието неизпълнението на задължението на А. по своето естество да е обусловило като закономерна своя последица настъпването на застрахователното събитие.

Поради това съдът намира, че не е доказано настъпване на някоя от хипотезите за отказване плащане на застрахователно обезщетение.

От друга страна, ищецът е успял да докаже в производството настъпилите и незаплатени му от застрахователя имуществени вреди и тяхната стойност към деня на настъпване на застрахователното събитие. Дължимото обезщетение следва да е равно на размера на вредата към настъпването на застрахователното събитие, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Относно размера на дължимата от застрахователя сума същата се установи посредством заключението на вещото лице Т. и същата е в размер на 2309,80 лева. Съобразно константната практика на ВКС – напр. решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о. се приема, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Представените към исковата молба проформа фактури не установяват размера на действително претърпените вреди, доколкото същите представляват по съществото си оферта за сключване на договор с посочените параметри, т. е. те биха могли да докажат размера на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, поради което доводите на процесуалния представител на ищеца в тази насока са неоснователни. 

Ето защо искът следва да се уважи до размера от 2309,80 лева, съобразно заключението на вещото лице, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2446,70 лева следва да бъде отхвърлен.   

С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 611,62 лева разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.

Ищецът следва да заплати на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 5,60 лева.

По изложените съображения *кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА  ЗАД“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М и Ж.С. К., да заплати на И.А.А., ЕГН **********, адрес: гр. *, ж. к. *, сумата от 2309,80 лева (две хиляди триста и девет лева и осемдесет стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди от настъпило на 02.12.2020 г. застрахователно събитие в * при което е увредено собствено на ищеца МПС марка *, модел *, рег. № *, застраховано при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.01.2021 г. до окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 2446,70 лева.

ОСЪЖДА ЗАД“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М и Ж.С. К., да заплати на И.А.А., ЕГН **********, адрес: гр. *, ж. к. *, сумата от 611,62 лева (шестстотин и единадесет лева и шестдесет и две стотинки) разноски по делото.

ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН **********, адрес: гр. *, ж. к. *, да заплати на ЗАД“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М и Ж.С. К., да заплати на, сумата от 5,60 лева (пет лева и шестдесет стотинки) разноски по делото.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред *кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.К.

Вярно с оригинала!

С.Д.