№ 20862
гр. София, 17.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110125956 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „************” АД, чрез
юрк. М.К., срещу Н. Г. В., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове,
както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 6
ЗПФУР, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 1000 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 42751 от 14.07.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за признаване
за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на
235,72 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 15.07.2017 г. до
14.07.2018 г.; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 33 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за
сумата в размер на 265,41 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 15.08.2017 г. до 22.09.2020 г., както и в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 1000 лева, получена от него без правно основание, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума.
В исковата молба се твърди, че на 14.07.2017 г. между страните бил сключен Договор
за потребителски кредит № 42751, след като ответникът кандидатствал за кредит и създал
свой потребителски профил на интернет страницата www.kinti.bg. Кредиторът му изпратил
електронно съобщение с условията по договор, необходимата преддоговорна информация
под формата на Стандартен европейски формуляр и общите условия за предоставяне на
потребителски кредити на ищцовото дружество. След одобряване на искането кредиторът
изпратил до кредитополучателя електронно съобщение, към което били прикачени
1
договорът за потребителски кредит и приложенията към него. С натискане на бутона
„Подпиши“ ответникът се съгласявал с условията на договора, приложенията към него и
общите условия, а с достигане на това волеизявление до кредитора договорът се считал за
сключен. След извършване на описаната процедура от ответника ищецът му отпуснал
кредит в размер на 1000 лева. На 14.07.2017 г. сумата била преведена от кредитора към
„Ипей“ АД, като на същата дата кредитополучателят я усвоил изцяло на каса на
„*********“ АД срещу документ за самоличност. Ответникът следвало да върне
предоставената сума, ведно с договорена възнаградителна лихва в размер на 235,72 лева на
12 месечни погасителни вноски в срок до 14.07.2018 г. Въпреки настъпването на падежа
задължението не било погасено. За вземанията си ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.10.2020 г. по ч. гр. д. №
46262 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите
искове. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Н. Г. В. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Михаел
Любомиров. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание
и по размер. Изразява становище, че уговорената неустойка, дължима при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, била нищожна, тъй като в действителност
представлявала възнаграждение за предоставения кредит и имала за цел заобикаляне на
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Освен това целият договор за кредит бил
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не бил написан на ясен и разбираем за
потребителя език (чл. 10, ал. 1 ЗПК) и не съдържал информация за лихвения процент на ден
(чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно ЗПК). Приложеният погасителен план не бил достатъчно
ясен и подробен и не съдържал изискуемите от закона реквизити. По тези съображения
счита, че процесният договор бил изцяло недействителен и потребителят следвало да върне
само чистата стойност на кредита. Уговорената възнаградителна лихва в размер на 41 %
годишно нарушавала добрите нрави, тъй като надхвърляла трикратния размер на законната
лихва, и ответникът не дължал нейното заплащане на ищеца. А тъй като кредиторът не би
сключил договора за кредит без възнаградителната лихва, нейната нищожност водела до
недействителност на целия договор. Прави възражение за погасяване по давност на
претенцията на ищеца за заплащане на главницата в размер на 1000 лева. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Към настоящия момент няма права, които се признават от страните, и обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. наличието на валидно договорно отношение с ответника, възникнало по силата на
2
Договор за потребителски кредит № 42751 от 14.07.2017 г. и съществувало през исковия
период;
2. че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя
съгласно чл. 8 – 11 ЗПФУР;
3. обстоятелството, че ответникът усвоил договорената сума в пълен размер;
4. размера на непогасените задължения по процесния договор за кредит и настъпването
на тяхната изискуемост;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да
бъде задължено трето за спора лице – „*********“ АД на основание чл. 192, ал. 1 ГПК да
представи в оригинал намиращия се у него документ съгласно нарочна молба на ищеца. По
искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба
задачи съдът ще се произнесе в първото съдебно заседание.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 1000 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 42751 от 14.07.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 235,72 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 15.07.2017 г. до 14.07.2018
г.; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 33 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в размер на 265,41 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.08.2017 г. до 22.09.2020 г., както и в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 1000 лева, получена от него без правно основание, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
3
сума.
По делото няма права, които се признават от страните, и обстоятелства, които не
се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. наличието на валидно договорно отношение с ответника, възникнало по силата на
Договор за потребителски кредит № 42751 от 14.07.2017 г. и съществувало през исковия
период;
2. че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя
съгласно чл. 8 – 11 ЗПФУР;
3. обстоятелството, че ответникът усвоил договорената сума в пълен размер;
4. размера на непогасените задължения по процесния договор за кредит и настъпването
на тяхната изискуемост;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е погасил претендираните вземания,
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 46262 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 60 състав.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 ГПК, „*********“ АД в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи посочения в исковата молба документ.
УКАЗВА на „*********“ АД, че при непредставяне на изисканите документи в срок,
на основание чл. 192, ал. 3 ГПК, освен отговорността по чл. 87 ГПК (съдът може да наложи
глоба), носи отговорност и пред страната, която е поискала представянето на посочените
документи, за причинените й вреди.
По доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
с поставени в исковата молба задачи съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 19.10.2022 г. от
14,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
4
от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически
и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски
договор, какъвто е и процесният. В случай че бъде констатирано наличието на такава/такива
клауза/и, съдът ще се произнесе по неравноправния й/им характер с крайния съдебен акт,
освен ако потребителят – ответник се противопостави на това.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5