№ 633
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000502469 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от В. В. В.,
с която обжалва решение № 1 823 от 27.03.2024 г., постановено по гр. д. № 4 563/23 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17 състав, в частта, в която съдът е
отхвърлил иска над присъдения размер от 20 000 лв. до претендирания размер от 120 000
лв., както и в частта, в която съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. В. В. да
заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 927.19 лв. разноски за производството.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е постановено в нарушение на
материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че съдът
правилно е приел, че на ищеца В. В. са причинени неимуществени вреди, изразени в болки и
страдания от телесни увреждания, получени в резултат на пътнотранспортно произшествие,
както и че ищецът е претърпял болки и страдания от получените травматичните увреди.
Твърди, че вредите са изчерпателно изброени, но липсва оценка на увредите по отделно и в
тяхната съвкупност. Навежда доводи, че в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът
следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт,
а в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд на РБ е указано, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно и е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението, като неправилно съдът е приложил
1
установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и като последица е определил
обезщетение, което не е достатъчно да репарира причинените на ишеца неимуществени
вреди, без правилно да са преценени установените обстоятелства от значение за определяне
размера на обезщетението - тежестта на получените от ишеца увреждания, преживените от
него болки, продължителния период на възстановяване, създадените битови неудобства,
дългата неработоспособност и наличието на трайни последици. Твърди, че с оглед характера
и тежестта на травматичните увреди, получени от него, са предприети две оперативни
интервенции - открито наместване на фрактурата на лява подбедрица и открито наместване
на лява ключица с поставяне на метална остеосинтеза, като след това е извършена нова
интервенция - отстраняване на имплантите от долния ляв крайник. Твърди, че решаващият
състав не е отчел и оценил и промяната в начина на живот на пострадалото лице. По делото
се установи, че след инцидента ищецът в продължение на месеци изпитват затруднения при
придвижване и при изпълнение на ежедневните си нужди. Съдът не е отчел, че един мъж,
едва на 49 години, ненадейно и неочаквано, коренно е променил живота си и като е понесъл
интензивни и продължителни физически болки и е загубил възможността самостоятелно да
се грижи за себе си, самостоятелно да посрещне нуждите си, като за дълго време е поставен
в пълна зависимост от чужда помощ. Тревожността от преживяното го е карало да се чувства
непълноценен, тъй като не може да изпълнява работата си. Опитите да прикрива
емоционалното си състояние вкъщи, е наблюдавано от дъщеря му, породилата се
тревожност, уплахата, несигурността. Твърди, че съдът не е обсъдил и в пълнота влошеното
психо-емоционално състояние, както и не е отчетена и икономическата обстановка в
страната към датата на увредата. Оспорва изводите за съпричиняване в размер на 50% на
вредоносния резултат. В тази връзка твърди, че макар и обективен приносът на пострадалото
лице за понесените вреди не може да се съпостави в еднаква степен с приноса на деликвента,
нарушил разпоредбите на закона и предизвикал процесния инцидент, тъй като причина за
ПТП е субективното поведение на водача на автомобила, който нарушавайки правилата за
движение по пътищата, реализирал ПТП като блъснат пресичащият в това време пътното
платно пострадал. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
решение в отхвърлителната част и вместо него постанови ново, с което да уважи
предявеният иск в пълен размер, като осъди ответника да заплати допълнително сумата от
100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяваши се във физически болки и
душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2023 г., до окончателното
изплашане на сумата, като претендира и направените по делото разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД оспорва така подадената въззивна
жалба. Твърди, че в тази част атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли
съда да го потвърди. Претендира разноски за настоящата инстанция.
С насрещна въззивна жалба ЗАД „Армеец“ АД оспорва решение № 1 823 от
27.03.2024 г., постановено по гр. д. № 4 563/23 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 17 състав, в частта, в която съдът е осъдил на основание чл. 432, ал. 1
2
от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ЗАД „Армеен" АД да заплати на В. В. В. сумата
от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 27.12.2022 г.,
ведно със законната лихва от 12.01.2023 г. до окончателното изплащане, осъдил е на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ЗАД „Армеец" АД да
заплати на В. В. В. сумата от 3 109.80 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 18.04.2023 г. до окончателното изплащане, осъдил е на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1. т. 2 от ЗАдв. ЗАД „Армеец" АД да заплати на адвокат Я. Д. Д.
сумата от 2 035.98 лв. адвокатско възнаграждение за производството, осъдил е на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАД „Армеец“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумите от 924.39 лв. държавна такса и 73.24 лв. депозити за експертизи по делото.
В насрещната въззивна жалба се твърди, че в тази част атакуваното решение е
незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, както и на материалния закон, поради което е и неправилно, като
съдът е допуснал нарушения, а анализът на събраните доказателства е непълен, неточен и
едностранен. Твърди, че исковата претенция остана недоказана в хода на производството
пред първата инстанция както по основание, така и по размер, тъй като не е доказан по
категоричен начин, в условията на пълно и главно доказване, механизмът на настъпване на
процесното пътнотранспортно произшествие, респективно наличието на противоправно
поведение от страна на застрахования при ответното дружество водач на лек автомобил.
Твърди, че първопричина за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е
поведението на пешеходеца, който е предприел пресичане на платното за движение на
булеварда по маркирана пешеходна пътека, движението по която се регулира с работеща
светофарна уредба, но на червен за него сигнал. Твърди,у че с оглед на това водачът, макар и
предприел всички възможни мерки за предотвратяване на удара чрез максимално
намаляване на скоростта и аварийно спиране, предвид косото движение на пешеходеца по
платното за движение, с навлизането в коридора на автомобила по начин, на място и в
момент, когато това не е било безопасно, не е имало техническа и професионална
възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие. С оглед на
това твэърди, че липсват всички елементи от състава на непозволеното увреждане. Твърди,
че пострадалия към момента на настъпване на произшествието не е съобразил поведението
си с правилата за безопасност, съгласно Закона за движението по пътищата. Твърди, че от
заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че в
процесния случай опасността е създадена от действията на пешеходеца, предприел
неправилното пресичане на булеварда. Твърди, че безспорно пострадалият има значителен
принос за настъпването на произшествието, който не е отчетен правилно от
първоинстанционния съд при определяне обезщетението за неимуществени и имуществени
зреди, поради което моли приетия процент на принос от страна на пострадалия да бъде
увеличен, тъй като по делото беспорно се установи, че произшествието е настъпило в
резултат на навлизането на пешеходеца на платното за движение, при забранителен за него
сигнал на светофарната уредба, при наличието на интензивно движение, което е било
видимо за него, предвид което поведението на пострадалия е в пряка причинна връзка с
3
настъпването на уврежданията. Оспорва и изводите на съда в частта относно определения
размер на застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди -
болки и страдания, в резултат на травматични увреждания. Твърди, че в тази част решението
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът не е обсъдил събраните по
делото даказателства в тяхната съвкупност, размерът на определеното обезщетение е
завишен и не кореспондира с претърпените болки и страдания от страна на ищеца, не е
съобразен със социално-икономическата обстановка в страната към момента на настъпване
на проиесното пътнотранспортно произшествие, както и със съдебната практика в
аналогични случаи. Твърди, че е налице нарущшение на съда, което се изразява в
неправилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да се отмени атакуваното в осъдителната част като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано и вместо него се постанови ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените
искове, ведно с всички законови последици. При условията на евентуалност, ако съда счете
исковата претенция за основателна, молим да намалите размера на определеното от
първоинстанционния съд обезщетение, тъй като същият е силно и необосновано завишен,
като претендира и сторените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по насрещната въззивна жалба В. В. В. оспорва същата. Твърди, че
в тази част атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди,
като претендира и разноски за настоящата инстанция.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 1
823 от 27.03.2024 г., постановено по гр. д. № 4 563/23 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 17 състав, че съдът е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.
45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ЗАД „Армеен" АД да заплати на В. В. В. сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 27.12.2022 г., ведно със
законната лихва от 12.01.23 г. до окончателното изплащане, отхвърлил е иска за горницата до
претендирания размер от 120 000 лв., осъдил е на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ЗАД „Армеец" АД да заплати на В. В. В. сумата от 3 109.80 лв.
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.04.2023 г. до
окончателното изплащане, отхвърлил е иска за горницата до претендирания размер от 6
219.60 лв., осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1. т. 2 от ЗАдв. ЗАД
„Армеец" АД да заплати на адвокат Я. Д. Д. сумата от 2 035.98 лв., адвокатско
възнаграждение за производството, осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В. В. В. да
заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 927.19 лв. разноски за производството и е осъдил на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАД „Армеец“ АД да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумите от 924.39 лв. държавна такса и 73.24 лв. депозити за експертизи по делото.
4
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че между
ответника и водача на лекия автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за л.а. „Тойота“, модел „Корола Версо“, с ДК № ********,
което обстоятелство, обявено като безспорно между страните с определение от 24.07.2023 г.
От заключението на авто-техническата експертиза се установява, че ПТП е
настъпило при следния механизъм: на 27.12.2022 г. около 18.00 часа, в условията на
тъмнина, но при добро улично осветление и добра видимост, при суха пътна настилка в гр.
София, по бул. „Цар Борис 3“ в посока от бул. „Овча купел“ към площад „Руски паметник“
л.а. „Тойота“, модел „Корола Версо“, с ДК № ********, управляван от В. И. Л. се е движил
със скорост около 50 км/ч. При приближаване към района на кръстовището с ул. „Житница“
на зелен сигнал на светофара за автомобила, от десния тротоар пешеходецът В. В. В.
предприел пресичане на платното за движение при червен за него пешеходен светофар.
Водачът видял пешеходеца и първоначално намалил скоростта, с която управлявал
автомобила. Възприел спрелия пешеходец преди да навлезе в лявата пътна лента и допуснал,
че В. ще пропусне автомобила, поради което продължил движението. Пешеходецът също
продължил да се движи в посока отдясно наляво спрямо посоката на движение на
превозното средство, като л.а. „Тойота" ударил пешеходеца в лявата му страна с предната си
дясна част. От удара на предната броня в левия крак пешеходецът придобил ротация, при
която краката му се вдигнали нагоре, а главата паднала надолу. В резултат на удара
пострадалия е качен върху предния капак и след плъзгане главата му се ударила в челното
стъкло. Автомобилът го отблъснал и отхвърлил напред, след което пешеходецът паднал
върху платното за движение. Последвало превъртане и премятане на тялото на В. до
установяване в неподвижно състояние пред спрения от водача автомобил. От директния
удар и падане върху пътната настилка пешеходецът получил телесни увреждания. Вещото
лице, отчитайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието - поведението на
всеки от участниците, скоростта на движение на автомобила и на пешеходеца дава
заключение, че причините за настъпване на инцидента са от субективен характер и се
дължат на действията и на водача на лекия автомобил и на пострадалия. Твърди, че
пешеходецът предприел пресичане на платното за движение на червен за него сигнал, а
водачът видял пешеходеца от достатъчно далечно разстояние и имал техническа възможност
да спре пред пешеходната пътека. Твърди, че вместо това намалил скоростта, но поради
неправилно възприемане на краткото спиране на пешеходеца, реагирал с аварийно спиране
със закъснение и завиване наляво, с което се поставил в невъзможност да предотврати удара
чрез спиране. В заключението е отразено, че е установено, че автомобилът се е движил на
зелен за него светофар, но водачът е възприел, че между двете ленти на платното за
движение се е появил пешеходец, който се е поклащал и е бил в нетрезво състояние. Вещото
лице твърди, че водачът на лекия автомобил неправилно е възприел спирането на
пешеходеца като знак за автомобила да продължи вместо да пропусне пешеходеца.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че получените от ищеца увреждания са причинени от процесното ПТП. Вещото
5
лице е отразило, че уврежданията се изразяват в счупване на двете кости на лява подбедрица
в горния и край, счупване на дясна ключица в средната й част и счупване на 3- то до 7-мо
ребра вдясно по подмишничната линия. Вещото лице е установило, че на 04.01.2023 г. е
извършена оперативна интервенция за открито наместване на фрактурата на лява
подбедрица, а на 06.01.2023 г. за открито наместване на лява ключица чрез кръвна репозиция
и метална остеосинтеза. Твърди, че при изписването на 09.01.23 г. са дадени препоръки за
антикоагулантна профилактика до 30- тия следоперативен ден, след което в продължение на
два месеца да приема протисъсирваш медикамент. Предписано е придвижване с две
помощни средства и ненатоварване на оперирания крайник, както и имобилизапия на дясна
ключица за 35 дни. Предписан е контролен преглед на 19.01.2023 г. и втори контролен
преглед на 25-тия ден от изписването. Вещото лице е установило, че на 24.03.2023 г. ищецът
е постъпил в клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Света Анна“ АД - София
за отстраняване на имплантите от долния ляв крайник, като след извършване на
интервенцията е изписан на 27.03.2023 г. Вещото лице дава заключение, че счупването на
костите на лява подбедрица и на дясна ключица е причинило затруднения в движенията на
двата крайника за повече от 30 дни, а счупването на ребрата вдясно - затруднения в
движението на снагата за съшия период от време. В заключението е отразено, че при
извършения на 14.02.2024 г. преглед е установено наличие на оперативен белег на дясна
ключица, като в средната част на белега е отворен и в дъното на раната се вижда металната
остеосинтеза. В областта на лявата подбедрица в горната й част са видими три надлъжно
разположени белега с дължина по 4 см от входните отвърстия на металната остеосинтеза. В
лява колянна става обемът на движение е запазен, но в дясна раменна става при повдигане
на ръката на страни движението се ограничавало до 90 градуса, при норма от 180 градуса.
Вещото лице е отразило, че ищецът се е оплакал от болки в областта на дясна ключица с
ограничени и болезнени движения и областта на счупването на ребрата при физическо
натоварване и дълбоко дишане. Не срещал затруднения на левия долен крайник. С оглед на
това вещото лице дава заключение, че възстановителният период при ищеца е бил около
седем месеца, като през първите два от тях болките били с по-висок интензитет.
В показанията си свидетелят М. В., дъшеря на ищеца твърди, че когато
разбрала за ПТП незабавно отишла в УМБАЛ „Света Анна”, където баща й бил приет в
спешното. Имала възможност да го види след около два часа и установила, че изпитва силни
болки и е разстроен. Твърди, че са се наложили операции за лечения на счупванията на
крака, ключицата и ребрата, като за около две седмици претърпял две операции - на крака и
на ключицата. Твърди, че след две седмици го изписали за домашно лечение, като ищецът не
можел да се грижи за себе си и имал нужда от чужда помощ в продължение на два месеца,
като през този период свидетелят и приятели на баща й му помагали за хигиенно-битово
обслужване. Твърди, че няколко месеца след операцията ползвал патерици и не бил способен
да работи. Твърди, че след като се раздвижил поел грижите за себе си, защото се чувствал
неудобно, че ангажира други хора. Наложило се отново да влезе в болница за отстраняване
на имплантите, а след изписването отново имал нужда от помощ. Твърди, че му е назначена
рехабилитация и се опитвал да прави упражнения, като патерици ползвал в продължение на
6
пет-шест месеца. Твърди, че към настоящия момент състоянието му било значително
подобрено и работел като пазач, но предстояли интервенции за премахване на импланти от
ключицата и крака. Твърди, че ищецътг има нужда от още оперативни намеси.
От показанията на разпитания свидетел Л., както и от данните в епикризата по
ИЗ № 27234/2022 г. на УМБАЛ „Света Анна" АД се установява, че пострадалият е бил
употребил алкохол при настъпването на ПТП.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения ищецът е предявил обективно съединени, при условията на
кумулативното обективно съединяване искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, за заплащане на сумата от 6 219.60 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди в рецултат на ПТП.
С атакуваното решение № 1 823 от 27.03.2024 г., постановено по гр. д. № 4
563/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17 състав, че съдът е
осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ЗАД
„Армеен" АД да заплати на В. В. В. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 27.12.2022 г., ведно със законната лихва от 12.01.23 г. до
окончателното изплащане, отхвърлил е иска за горницата до претендирания размер от 120
000 лв., осъдил е на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
ЗАД „Армеец" АД да заплати на В. В. В. сумата от 3 109.80 лв. обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 18.04.2023 г. до окончателното изплащане, отхвърлил е
иска за горницата до претендирания размер от 6 219.60 лв., осъдил е на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1. т. 2 от ЗАдв. ЗАД „Армеец" АД да заплати на адвокат Я. Д. Д.
сумата от 2 035.98 лв., адвокатско възнаграждение за производството, осъдил е на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК В. В. В. да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 927.19 лв. разноски
за производството и е осъдил на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАД „Армеец“ АД да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумите от 924.39 лв. държавна такса и 73.24 лв.
депозити за експертизи по делото.
Решението е обжалвано в частта относно присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, както и в частта относно присъдените разноски, поради което в
ч(астта относно присъденотож обезщетение за имуществени вреди атакуваното решение е
влязло в сила.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба и
насрещна въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба и насрещна
такава съдът намира, че като подадени в установения срок, от легитимирани лица и срещу
подлежащ на въззивен контрол съдебен акт същите са процесуално допустими. Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
Наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са
свързани с твърдението, че решението е незаконосъобразно и неправилно в частта, в която
съдът е определил размера на обезщетението, както и в частта, в която е определен процента
на съпричиняването. В насрещната въззивна жалба се оспорват и изводите на съда по
7
отношение на наличието на предпоставките за уважаването на предявените искове. Така
въведените с въззивната жалба и насрещната въззивна жалба твърдения за
незаконосъобразност на атакуваното решение, настоящият състав намира за частично
основателни.
Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя
на делинквента по прекия иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ), респ. чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.), е уредено в съотношение на алтернативност с деликтното право на
пострадалия по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) срещу носителя на
гражданската отговорност. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение
№ 2/6.06.2012 г., по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК, прякото и деликтното
право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги
фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един
и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Въпрос на
преценка на носителя на тези права е от кого да потърси репариране на претърпените вреди (
ТР № 1 от 30.01.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г., ОСГТК на ВКС).
Успешното провеждане на преките искове на пострадалите срещу
застрахователя на деликвента се предпоставят от установяването в процеса, при условията
на пълното и главно доказване на следните предпоставки: наличието на застрахователно
правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на
увреждането в качеството на застрахован, както и кумулативните елементи от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане, посочени в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД - действия или бездействия, които са противоправни, наличието на вреда за ищеца,
причинна връзка между вредата и противоправните действия и вина, която се предполага.
Страните не спорят по отношение на наличието на предпоставките, с изключение на
наведеното твърдение, че не е налице виновно поведение от страна на застрахования водач.
Спорно пред настоящиата инстанция е наличието на съпричиняване, рамера на същото,
както и размера на обещтението, което ще рапирара вредите.
По отношение на въведеното твърдение, че не са налице всички предпоставки
за уважаването на така предявеният иск съдът намира, че същото е неоснователно и не се
подкрепя от събраните по делото доказателства. Видно от заключението на назначената СТЕ
при неограничената видимост за водача към момента, в който пешеходецът е предприел
пресичане на платното за движение водачът на автомобила е имал възможност да
предотврати удара, като в случая е без значение дали пешеходецът е бил трездвмен или
алкохолно опиянен. Вещото лице твърди, че причините за настъпването на ПТП са
субективни и са резултат от действието и двамата участници. С действията си водачът на
лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20 , ал. 2 от ЗДвП задължаща водачите при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
8
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. С
оглед на изложеното настоящият състав намира, че е налице неправомерно действие от
страна на водача на автомобила, коетож е причина за настъпването на ПТП.
По отношение на наведените твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното решение в частта, в която съдът е определил размера на обезщетението, което е
необходимо да репарира вредите съдът намира, че същите са основателни. Съгласно
задължителните указания по приложението на закона, обективирани ППВС № 4/1968 г.,
както и трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 83/06.07.2009 г., постановено
по т. д. № 795/08 г., решение № 158/28.12.2011 г., постановено по т. д № 157/11 г. по описа на
ВКС, Т. К., I т. о., решение № 66/03.07.2012 г. постановено по т. д. № 619/11 г., по описа на
ВКС, Т. К., II т.о., решение № 124/11.11.2010 г., постановено по т. д. № 708/09 г. по описа на
ВКС, Т. К., II т. о., решение № 749/05.12.2008 г., постановено по т. д. № 387/08 г. по описа на
ВКС, Т. К., II т. о., решение № 25/17.03.2010 г., постановено по т. д. № 211/09 г., по описа на
ВКС, Т. К., II т.о.,решение № 206/12.03.2010 г., постановено по т. д. № 35/09 г. по описа на
ВКС, Т. К., II т.о., решение № 1/26.03.2012 г., постановено по т. д. № 299/11 г. по описа на
ВКС, Т. К., ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012 г., постановено по т. д. № 916/11 г. по описа на
ВКС, Т. К., І т.о. и други, понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква
преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни
увреждания може да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането,
продължителността на възстановяването, интензитета и продължителността на болките,
ежедневните неудобства и психологическите страдания, наличието на трайни физически и
психически последици. Посочените обстоятелства, както и редица други следва да бъдат
обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от
икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на
застрахователите. Принципът на справедливост при възмездяване на претърпените от
пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът при определяне размера на
дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните
за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите,
преживените болки, страдания и емоционални преживявания.
Настоящият състав съобразявайки се с получините травматични увреждания,
изразяващи се в счупване на двете кости на лява подбедрица в горния край и счупване на
дясна ключица в средната й части, счупване на 3-то до 7-мо ребро по подмишничната линия,
както и с извършените действия, изразяващи се в извършени оперативни намеси и
поставянето на метални остеосинтези намира, че първоинстанционния съд неправилно е
определил размера на обезщетението. Следва да се вземат предвид не само тези увреждания,
но и продължителния възстановителен период, които видно от заключението на СМЕ е
около 7 месеца, като през първите два е търпял болки и страдания с голям интензитет. От
друга страна следва да се вземат предвид и серията от оперативни намеси за поставяне на
остесинтезите и тяхно премахвани, както и засключението относно възстановяването. Видно
9
от същото заключение е налице ограничен обем на движение в дясната раменна става, което
има траен (невъзстановим) характер.
Така описаните травматични увреждания, както и прогнозата за
възстановяване, съпоставени с другите събрани по делото доказателства (свидетелските
показания), от които се установява, че ищецът не можел да се грижи за себе си и имал нужда
от чужда помощ в продължение на два месеца, като през този период свидетелят и приятели
на баща й му помагали за хигиенно-битово обслужване. Затрудненото придвиждане е
продължило и след този период от 2 месеца (около 5-6 месеца), тъй като е бил принуден да
ползва патерици и не бил способен да работи. Следва да се отчете и периода на
рехабилитация, които е оказал влияние върху психическото и емеционалното състояние на
пострадалия. Не на последно място следва да се вземе предвид лишаването от възможност
да полага труд, както и наличието на подобряване на неговото физиолигично състояние, но
и предстаящите оперативни намеси за отстраняване на поставените импланти. Не на
последно място следва да бъде съобразена трудоспособната възраст на пострадалия, както и
обществено икономическите условия и лимитите на застрахователните покрития към датата
на настъпване на на вредите. Съобразявайки гореизложените обстоятелства, както и
заключението на съдебномедицинската експертиза за пълното възстановяване на
пострадалия и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица (чл. 492, т. 1 КЗ в редакцията, ДВ, бр.
102/2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), съставляващи отражение на обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП - 27.12.2022 г.,
настоящият състав приема, че към датата на увреждането справедливото по смисъла на чл.
52 ЗЗД обезщетение е в размер на сумата от 60 000 лв.
По отношение на въведеното възражение за незаконосъобразност и
необоснованост на изводите на съда по отношение на съпричиняването съдът намира, че
същото е основателно. По въпроса за способите и тежестта за доказване на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице при деликт е формирана
безпротиворечива практика на ВКС (решение № 151/12.11.2012 г., постановено по т. д. № 1
140/11 г. по описа на ВКС, Т. К., ІІ т. о.; решение № 18/17.09.2018 г., постановено по гр. д. №
60 304/16 г. по описа на ВКС, Г. К., ІV г. о.; решение № 169/02.10.2013 г., постановено по т. д.
№ 1 643/13 г. по описа на ВКС, Т. К., ІІ т. о.; решение № 18/17.09.2018 г. постановено по гр.
д. № 60 304/16 г. по описа на ВКС, Г. К., IV г. о.; решение № 15/19.02.2020 г., посдтановено
по т. д. № 146/19 г. по описа на ВКС, Т. К., ІI т. о.; решение № 107 от 06.08.2021 г.,
постановено по гр. д. № 2 019/20 г. по описа на ВКС, Г. К., III г. о.; решение № 347 от
12.06.2024 г., постановено по гр. д. № 3 745/23 г. по описа на ВКС, Г. К., IV г. о. и др.), която
следва да бъде пприложена в настноящия случай. Съгласно същата приложението на
правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, което не е необходимо да е виновно или противоправно, и
вредоносния резултат. Във всички случаи приносът на пострадалия следва да бъде доказан
по категоричен начин от страната, направила възражение за съпричиняване, т. е. от
10
ответника. Недопустимо е прилагане на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако приносът на
увреденото лице не е доказан при условията на пълно и главно доказване, а е само
предполагаем. В нарушение на процесуалните правила досежно процеса на доказване в
гражданския процес би било признаване на съпричиняване на вредоносния резултат при
деликт от съда въз основа на предположения и/или без да са налице безспорни
доказателства. Като критерий за намаляване на обезщетението при съпричиняване по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД може да се съобрази степента на съпричиняване, при която се взема предвид
степента на каузалност на поведението на двете страни и съотношението между тях. Този
критерий отчита наличието на състави на непозволеното увреждане, при които не се изисква
виновно поведение на деликвента, като е приложим в случаите когато съпричиняването е
допуснато от малолетни, непълнолетни и лица, които не могат да разбират свойството и
значението на постъпките си. Освен този критерий за намаляване на обезщетението може да
се използва и степента на вината, при което от значение са тежестта на вината на едната или
на двете страни в деликтното правоотношение. Водещ при определянето на съпричиняване
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да е критерият на справедливостта, при който съдът по свое
усмотрение, след преценка на всички обстоятелства, имащи значение за настъпването на
деликта и степента на вредоносния резултат, при съвместно прилагане на горепосочените
критерии, определя размера на съпричиняването, с което да се намали обезщетението за
вреди.
В конкретния случай за да приеме, че е налице съпричиняване от страна на
пешеходеца първоинстанционния съд се е позовал на свидетелските показания дадени от
другия участник в ПТП и заключението на допусната съдебно-техническа експертиза.
Заключението на експертизата се основава на дадените от същият свидетел показания. От
друга страна, дадените от свидетеля Л. показания следва да бъдат ценени при условията на
чл. 172 от ГПК, предвид евентуалната заинтересованост на същия от изхода на делото. В
тежест на ответника, релевирал възражението за съпричиняване е да установи при условията
на пълното и главно доказване на факта, че пешеходеца е пресичал на червен светофар.
Такова пълно и главно доказване не е проведено от застрахователя, поради което настоящия
състав намира, че въведеното възражение за съпричиняване е неоснователно.
По изложение съображения настоящият състав намира, че атакуваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която съдът е отхвърплил предявеният иск за
сумата над присъдения размер от 20 000 лв. до сумата от 60 000 лв., както и в частта, в която
съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника сума в размер над 527.19 лв. разноски по
делото.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски съдът
намира, че такива се дължат на въззивника ищец, като с оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция дължими са разноски и за двете инстанции. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 850 лв., разноски съобразно уважената част от
исковете пред първоинстанционния съд, както и сумата от 3 850 лв., представляваща
разноски пред настоящата инстанция, съобразно уважената част от въззивната жалба.
11
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1 823 от 27.03.2024 г., постановено по гр. д. № 4 563/23 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил
предявеният от В. В. В. срещу ЗАД „Армеец“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от присъдениая размер от 20 000 лв. до сумата от
60 000 лв., както и в частта, в която съдът е осъдил В. В. В. да заплати на ЗАД „Армеец“ АД
над сумата от 527.19 лв., представляваща разноски в производството, като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на В. В. В., ЕГН: **********,
с адрес: гр. ***, ж. к. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * и съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“
№ 36, ет. 2, адвокат Я. Д. сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лв. , ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 17.04.2018 г. до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 27.12.2022 г., ведно със
законната лихва от 12.01.23 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на адвокат Я. Д. Д., ЕГН:
**********, със служебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 36 сумата от 7 700 (седем
хиляди и седемстотин) лв., представляваща разноски за юристконсултско възнаграждение за
двете инстанции, на основание чл.78 от ГПК.
Потвърждава решение № 1 823 от 27.03.2024 г., постановено по гр. д. № 4
563/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17 състав в останалата
обжалвана част, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12