Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Враца, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на шестнадесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. Маркова
като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д.№180/2019 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба на А.П. ***, против Наказателно постановление /НП/ №48/29.01.2019 г.
на зам. директора на РДГ Берковица, с което на основание чл.84, ал.1 Закона за
лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, за нарушение по чл.84, ал.1, пр.2 от същия
закон, на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 200,00 лв., на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е постановено лишаване от право
на ловуване за срок от 3 години, а на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД са отнети
вещите, послужили за извършване на нарушението, а именно 1 бр. ловно оръжие Чърчил
кал.12 №08А3322 и 4 броя боеприпаси тип бренеке.
В
жалбата се твърди, че НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон. При тези оплаквания и след излагането на
подробни съображения в тяхна подкрепа, в жалбата се формулира искане за отмяна
на наказващия акт в цялост.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т. З. – ВрАК, която
поддържа жалбата и доразвивайки изложените в същата доводи, моли за отмяна на
НП.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се представлява. С писмено становище се застъпва
теза за неоснователност на жалбата и се прави искане за оставянето на същата
без уважение и за потвърждаването на атакуваното постановление.
Пред
първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитани са
свидетелите С. С., И. Н., Н. Д. и Ц. Ц..
Врачански
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Жалбоподателят
и св. Н. Д. са ловци към ловна дружинка в с. Згориград. На 01.01.2019 г., св.
Н. Д. провел разговор с секретаря на ловната дружинка и бил уведомен, че за
02.01.2019 г. /сряда/ има разрешение за лов. На 02.01.2019 г. св. Н. Д. и
жалбоподателят, заедно с още един ловец от дружинката, излезли на лов, като
били закарани до ловното място от съпругата на друг ловец, която след като ги
закарала се прибрала в селото, заедно с оставените в автомобила калъфи от
оръжията. Малко по-късно жалбоподателят и другите ловци разбрали, че разрешение
за лов за деня няма да има и че трябва да се приберат в селото. Малко преди
обяд тримата се отправили към селото пеша, носейки оръжията си, които били без
калъфи и влачейки отстреляна дива свиня, като в края на селото трябвало да спрат
и да изчакат св. Ц. Ц. да ги прибере с автомобила си, за да не преминават през
селото с оръжия. В това време, по сигнал за ловуване, на мястото пристигнали
св. С. С. и И. Н. – гл. специалисти-горски инспектори в дирекция КОГТ, които видели
идващите от балкана тримата ловци с извадени от калъф ловни оръжия и убития
дивеч. С оглед на възприетото и като установили, че ловците нямат разрешително
за лов, св. С. С. съставил на жалбоподателя АУАН №051528, в който посочил, че
като ловува с извадено от калъф ловно оръжие Чърчил, кал.12 №08А3322, той
нарушава чл.84, ал.1 ЗЛОД. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателят,
предявен му е и същият в графа възражени е вписал, че не е знаел, че не е ловен
ден.
На
29.01.2019 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично словесно описание нА
нарушението и субсумирането му под нормта на чл.84, ал.1, пр.2 ЗЛОД, е издадено
атакуваното НП, с което на основние чл.84, ал.1 ЗЛОД, на жалбоподателя е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200,00 лв., на основание
чл.94, ал.1 ЗЛОД е постановено лишаване от право на ловуване за срок от 3
години, а на основание чл.95, ал.1 от същия закон са отнети вещите, послужили
за извършване нА нарушението, а именно 1 бр. ловно оръжие Чърчил кал.12 №08А3322
и 4 броя боеприпаси тип бренеке.
Така
изложената фактическа обстановка се установява въз основа показанията на св. С.
С., Ив. Н., Н. Д. и Ц. Ц.. Всички свидетели са единодушни по отношение на това,
че жалбоподателят е бил излязъл да ловува, че не е получил разрешение за лов за
въпросния ден и че се е прибрал от балкана до с. Згориград пеша с извадено от
калъфа ловно оръжие Чърчил. Съдът кредитира показанията на на свидетелите в
тази им част.
Като противоречия в гласната доказателстевна
маса съдът отчете твърденията дали жалбоподателят е проверен в границите на
селото или извън него. Това обстоятелство, обаче, съдът намира за несъщестевно по
отношение на релевантните за доказване факти, тъй като всички свидетели са
единодушни, че жалбоподателят сее придвижил от балкана до селото пеша, с
извадено от калъфа ловно оръжие. Противоречие има в показанията на свидетелите
и относно твърдението дали при извършената проверка е имало увол, като св. С. С.
и И. Н. твърдят да е имало, а Н. Д. и Ц. Ц., да е нямало. Но и това
обсотятелство е без значение за изхода на делото, тъй като разглежданото
обвинение не включва наличието на улов. Въпреки това, съдът се доверява на
заявеното от св. С. С. И. Н., тъй кто е
видно, че наличието на улов е отразено и в съставения на място констативен
протокол, като въпросният дивеч е иззет от проверяващите.
Съдът
кредитира и писмените доказателства по делото, кто намира, че същите са
обективни, безпристрастни и допълващи установеното от гласната докзателствана
маса.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата
е подадена в установения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от надлежна страна и срещу
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Разглеждайки
жалбата по същество, съдът констатира, че АУАН е съставен при спазване на
предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН
реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на
чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като
описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на
същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст
от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не
накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да
организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Съдът
не споделя застъпеното от защитата теза, че НП е издадено в разрез със закон,
тъй като изхожда от зам. директора на РДГ Берковица, а не от директора, и не са
налице доказателства за невъзможността наказващият акт да бъде издаден от
директора, каквото е изискването на закона. Видно от писмените материали по
делото, а и от разписаните в закона правомощия е, че зам. директора разполага с
компетентност да издава НП и макар тази компетентност да е лимитирана за
хипотезите, когато това не може да се направи от директора, съдът не счита, че
следва да се ангажират доказателства за това каква по естество и времева
продължителност е била невъзможността на директора, за да бъде издаден
санкционния акт от зам. директора. Не се споделят и изложените от защитата
доводи за недоказаност на компетентността на актосъставителя. Съдът намира, че
по делото са събрани достатъчно доказателства за компетентността на
актосъставителя и намира изложените в противната насока доводи за
неоснователни.
Изследвайки материално-правната законосъобразност на
НП, съдът приема, че от доказателствено обезпечената фактология по категоричен
начин се установява, че на 02.01.2019 г. жалбоподателят е ловувал с извадено от
калъфа ловно оръжие Чърчил, кал.12 №08А3322. С това е извършено нарушение па
чл.84, ал.1, пр.2 ЗЛОД, който санкционен състав забранява ловуване от лице без същото да притежава разрешение за лов.
Терминът „ловуване” от своя страна е с легално определение в нормите
на чл.43, ал.2 и ал.3 ЗЛОД и включва убиване, улавяне, преследване и нараняване
на дивеч; вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на
намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него; събиране и
вземане на яйца от птици-обект на лов; престой или движение на лица извън
населените места с извадено от калъф и сглобено оръжие, независимо дали е
заредено или не, както и със стъпни капани, примки с метално въже и
електрически звуковъзпроизвеждащи прибори
за привличане на дивеча. Обвинението в обстоятелствената част на АУАН и НП ясно
посочва, че жалбоподателят е ловувал с извадено от калъф и сглобено оръжие,
като се установява, че се е придвижил по този начин от балкана до с. Згориград.
При това е повече от безспорно, че той е ловувал по смисъла на закона в
извъннаселено място и доводите на защитата в тази насока, проверката е
извършена в населеното място е несъстоятелна – дори да е така, проверяващите са
възприели, че жалбоподателят е бил извън населеното място и е слизал от балкан,
което обстоятелство се потвърждава и от ангажираните от страна на жалбоподателя
гласни доказателства.
Нарушението е и субективно състамоверно, тъй като е
извършено при съзнаване на обществената опасност на деянието и на неговите
последици – касае се за лице, занимаващо се с лов и запознато с правилата и
задълженията, които има при осъществяването на тази дейност. Въпреки това, жалбоподателят
е осъществил деянието, при което същото се явява умишлено извършено.
При изследването на НП в санкционната му част, съдът
констатира, че правилно е приложена санкционната норма на чл.84, ал.1 ЗЛОД. В
същата норма е предвидено, че "Който ловува,
без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без
писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното
места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв“. В случая на жалбоподателя е наложена глоба в предвидения
от законодтеля среден размер, която съдът намира за справедлива с оглед
наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Правилно е приложена и нормата на чл.94, ал.1 ЗЛОД, по силата на която „Лице, извършило нарушение по чл.84, ал.1 и 2, чл.85 и чл.86,
ал.1, се лишава и от право на ловуване за срок от три години“. Отново
за правилно съдът намира и приложението на нормата на чл.95, ал.1 ЗЛОД,
повеляваща, че „При нарушенията по чл.84, 85 и 86 оръжието и другите средства за ловуване
се отнемат в полза на държавата, а незаконно придобитите дивеч, ловни трофеи и
дивечови продукти се предават на органите на Изпълнителната агенция по горите.“
Предвид изложеното, считайки, че в хода на административно-наказателното
произвоство не са допуснати нарушения, съдът счита, че НП като правилно и
законосъобрзно следва да се потвърди, а жалбата като неоснователнаа да се остави
без уважение.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №48/29.01.2019 г. на зам. директора на РДГ Берковица, с което на
основание чл.84, ал.1 Закона за лова и опазване на дивеча, за нарушение по чл.84,
ал.1, пр.2 от същия закон, на А.П. ***, е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 200,00 лв., на основание чл.94, ал.1 ЗЛОД е постановено лишаване от
право на ловуване за срок от 3 години, а на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД, са
отнети вещтие, послужили за извършване на нарушението, а именно 1 бр. ловно
оръжие Чърчил кал.12 №08А3322 и 4 броя боеприпаси тип бренеке.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ