№ 15351
гр. София, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:........
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20221110169906 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от ......., ЕИК ......... обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът С. И. Т.
(съгласно уточнителна молба от 10.04.2023 г. и оттегляне на част от исковата претенция от
процесуалния представител на ищеца в проведено на 18.05.2023 г. о. с. з. и след
прекратяване на производството по делото по отношение на сумата в размера над 1590.63
лева – главница и на сумата в размера над 1424 лева – възнаградителна лихва за периода от
15.08.2020 г. до 15.01.2021 г., с влязло в сила протоколно определение № 12749/19.05.2023
г.) дължи следните суми: сумата от 1590.63 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит с № .........../30.11.2019 г. за периода от 15.03.2020 г. до 15.10.2022 г.,
ведно със законната лихва от 26.10.2022 год. (датата на подаване на заявлението) до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 1424 лева - възнаградителна лихва за
периода от 15.08.2020 г. до 15.01.2021 г., за които суми е издадена Заповед от 11.11.2022 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 58046/2022 по описа на
СРС, 34 състав.
В исковата молба се твърди, че между ....... и ответника е сключен договор за
потребителски кредит с № .........../30.11.2019 г., по силата който дружеството, в качеството
си на кредитодател е предоставило на ответника, в качеството му на кредитополучател
потребителски кредит в размер на 10000 лева, включващ сумата от 9912.50 лева,
представляваща чистата стойност на кредита и сумата от 87.50 лева, представляваща
стойността на услугата „Такса ангажимент“.
Твърди се, че на 27.04.2022 г. между ищцовото дружество и ....... е сключен договор
за цесия с предмет вземанията по процесния договор за кредит. Ищецът твърди, че и към
момента на депозиране на ИМ ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за
кредит. Твърди, че падежът на вземанията по процесния договор за кредит ще настъпи на
27.10.2022 г. като в случая претенцията е само за падежиралите и непогасени вноски.
Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 е постъпил отговор
1
от ответника, с който твърди, че исковете са неоснователни, като в тази връзка са
релевирани следните възражения: в процесния договор има неравноправни потребителски
клаузи; няма представени доказателства за размера на процесните вземания. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 58046/2022 по описа на СРС, 34 състав ищецът
....... е депозирал против С. И. Т. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК за следните суми: сумата от 2008.55 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит с № .........../30.11.2019 г., сключен между длъжника и ........, ЕИК .......
за периода от 15.03.2020 г. до 15.10.2022 г., ведно със законната лихва от 26.10.2022 год.
(датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на сумата; сумата от
2132.90 лева - възнаградителна лихва за периода от 15.03.2020 г. до 15.01.2021 г., които
вземания са прехвърлени с Приложение № 1/27.04.2022 г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.04.2022 г. в полза на ищцовото дружество ....... и за които
суми е издадена Заповед от 11.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 58046/2022 по описа на СРС, 34 състав. Посочено е, че вземането
произтича от Договор за потребителски кредит с № .........../30.11.2019 г. и Споразумение за
отсрочване на погасителни вноски от 14.05.2020 г.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е редовно
връчена на длъжника като в срок същия е депозирал възражение, поради което и с оглед
указанията на съда в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ....... е предявило установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
Съгласно уточнителна молба от 10.04.2023 г. и оттегляне на част от исковата
претенция от процесуалния представител на ищеца в проведено на 18.05.2023 г. о. с. з., с
влязло в сила протоколно определение № 12749/19.05.2023 г. производството по делото е
прекратено по отношение на сумата в размера над 1590.63 лева – главница и на сумата в
размера над 1424 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 15.01.2021 г.
От приложените писмени доказателства по делото се установява, че на 30.11.2019
г., между праводателя на ищеца ........, ЕИК ....... и ответника С. И. Т. е сключен Договор за
потребителски кредит с № .........../30.11.2019 г, като дружеството се задължило да
предостави на ответника заем в размер на 10000 лeва, представляващи потребителски
кредит със срок за погасяване в периода от 15.01.2020 г. до 15.12.2026 г., като връщането на
кредита било уговорено на 84 равни месечни вноски от 324.68 лева при годишен процент на
разходите - 31.74 % и лихвен процент – 26.45 %, видно от уговорките в процесния договор
за потребителски кредит.
Видно от Споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 14.05.2020 г. към
Договор за потребителски кредит с № .........../30.11.2019 г, във връзка с въведеното
извънредно положение на 13.03.2020 г. с Решение на Народното събрание на Република
България във връзка с обявената от СЗО пандемия причинена от вируса COVID-19,
праводателя на ищеца ........, ЕИК ....... и ответника С. И. Т. са се споразумели да отложат
заплащането на месечни погасителни вноски с № 3, 4, 5, 6 и 7 за срок от пет месеца
(гратисен период), с което крайният срок за погасяване на вземанията по договора е
удължен до 15.04.2027 г., като е изготвен и нов погасителен план с месечна вноска в размер
на 339.60 лева.
Видно от представените по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 27.04.2022 г. и Приложение № 1/27.04.2022 г. към Договора между ищцовото дружество
....... и ........ е сключен договор за цесия, съгласно който на ищеца са прехвърлени вземания,
сред които са и вземанията по процесния договор за кредит № .........../30.11.2019 г.
2
По делото е приложено и потвърждение за извършена цесия на вземания на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД - Приложение № 3 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.04.2022 г.
Видно от приетото заключение на вещо лице по съдебно – счетоводна експертиза
(ССЕ), приета в открито съдебно заседание на 06.04.2023 г., въз основа на сключения между
праводателя на ищеца ........ и ответника С. И. Т. договор за потребителски кредит, с
преводно нареждане от 02.12.2019 г. дружеството е превело по банкова сметка на ответника
в ............. сума в размер на 9 650 лева, като е удържало сумата от 350 лева, представляваща
такса за усвояване според т. 2 от договора. Според вещото лице от предоставените
счетоводни документи е видно, че ответникът е заплатил първите две вноски по процесния
договор, а именно сума в общ размер на 649.36 лева. Според експерта размерът на
главницата за падежирали вноски към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
(26.10.2022 г.) за периода от 15.03.2020 г. до 15.10.2022 г. е 1590.63 лева, а размерът на
неплатената договорна лихва към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
(26.10.2022 г.) за периода от 15.03.2020 г. до 15.01.2021 г. е 1424.06 лева.
Основателността на предявения установителен иск за главница се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на ответника да
заплати претендираната сума, представляваща задължение по договор за заем, което
предполага доказване на изпълнението на задължението за престиране на такива и
настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на стойността им, както и релевирано
от длъжника неизпълнение.
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според ал.
2 заемателя дължи лихва само е уговорено писмено. В конкретния казус съдът намира за
установено от горепосочените писмени доказателства, че праводателят на ищеца е кредитор
по договор за потребителски кредит № .........../30.11.2019 г., а ответникът е заемополучател.
Съдът намира, че кредиторът ........ е предоставил заемната сума, като на 02.12.2019
г. дружеството е превело на ответника сума в размер на 9 650 лв., като е удържало
останалата сума от 350 лева, според т. 2 от договора, видно от неоспорената ССЕ. По
отношение на плащането на исковите суми по получения заем от страна на ответника,
видно от ССЕ, не се установява ответникът С. И. Т. да е платил задължението си в цялост,
като е заплатил първите две вноски по процесния договор, а именно сума в общ размер на
649.36 лева.
Съдът намира, че ищецът черпи правата си по силата на сключен рамков договор за
цесия с ........, според който на ищеца са прехвърлени вземания, сред които е и вземането
спрямо длъжника С. И. Т.. По делото няма данни ответника да е уведомен за цесията. Затова
съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, а и установената съдебна
практика, ответникът се счита за уведомен с депозираната искова молба, респ. цесията има
действие за него от този момент.
Следователно по делото се установява, че ....... е активно материалноправно
легитимирано да претендира заплащането на задълженията на ответника по Договор за
потребителски кредит с № .........../30.11.2019 г. сключен между ответника С. И. Т. и цедента
.........
На следващо място съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
недължимост на процесните суми, поради наличието на неравноправни потребителски
клаузи в договора.
Съдът приема, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, който урежда особени изисквания за предоставяне
на потребителски кредит, както и Закон за защита на потребителите, който урежда защита
на особена категория длъжници потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Процесният
3
договор попада в обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и всички техни
предписания го обвързват.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично
изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му;
лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по - особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно
цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи връщане на лихви и другите разходи.
Съдът, при служебно извършената проверка за неравноправни клаузи, не намира
такива в договора за кредит. Не са налице и предпоставките на чл. 22 от ЗПК, за да бъде
обявен процесния договор за потребителки кредит за недействителен. Видно е, че договорът
е на траен носител и е написан по ясен и разбираем начин. Договорът съдържа всички
съществени клаузи, поради което не е налице основание да се счете, че така сключеният
договор е недействителен. В договора се съдържа погасителен план и раздел „Параметри и
условия“, в който е посочен размер на кредита - 10000 лева, такса ангажимент - 350 лева,
брой погасителни вноски - 84, размер на погасителната вноска – 324.68 лева (339.60 лева,
съгласно нов погасителен план по Споразумение за отсрочване на погасителни вноски от
14.05.2020 г.), обща стойност на плащанията – 27273.12 лева, годишен процент на разходите
– 31.74 % и лихвен процент – 26.45 %. От т. 2 на договора става ясно, че срещу плащане на
такса ангажимент кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора. В т. 3 от
договора се пояснява, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разходите и печалбата на кредитора, лихвеният
процент е фиксиран, а началната дата за изчисляване на годишния процент от разходите е
датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни. Следователно
договорът за потребителски кредит е сключен при фиксиран, а не при променлив лихвен
процент. В този случай не е необходимо да се разграничава каква част от месечна
погасителната вноска е предназначена да погаси главницата и каква част-лихвата.
Потребителят е получил още при сключване на договора погасителен план, който съгласно
Споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 14.05.2020 г. се променил в по-
благоприятна за длъжника насока, а именно задължението му за плащане на по-ниска от
първоначално уговорената месечна погасителна вноска. Изготвеният погасителен план е в
изпълнение именно на ЗПК и определя падежа на погасителната вноска на 15-то число от
месеца. Ясен е начинът на формиране на възнаградителната лихва и застрахователната
премия, които са фиксирани, поради което няма основание да се твърди недействителност
на договора, поради неяснота на погасителния план и посочената в него месечна
погасителна вноска. Договорът съдържа съществената за потребителските договори
информация, от значение за изграждане на ясна преценка от потребителя за последиците му,
вкл. размер на приложимия лихвен процент и разходите, платими по него. Тази информация
в съвкупност е достатъчна, за да даде възможност на потребителя да прецени дали желае да
4
сключи договора за потребителски кредит или не. Ето защо договорът за потребителски
кредит и споразумението за отсрочване на погасителни вноски към същия не са
недействителни на основание чл. 22 от ЗПК.
Не е налице и противоречие на процесния договор и споразумение с разпоредбите
на ЗЗП, тъй като се касае за индивидуално договорен потребителски кредит, а не такъв,
сключен при общи условия, поради което няма основание да се коментира нищожност на
клаузи в същия. Договорната лихва е договорена индивидуално между страните и като
такива на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е изключена от понятието неравноправни клаузи
по чл. 143 от ЗЗП.
Съдът дължи и служебно произнасяне по въпроса действителна ли е уговорката за
възнаградителната лихва в размер на 26.45 %.
Утвърдената трайна практика на ВКС за двата и трите пъти над законната лихва не
следва да се прилага стриктно формалистично, а по-скоро трябва да служи за ориентир на
съда при определяне дали е налице противоречие с добрите нрави. Съдът следва за всеки
конкретен казус да съобрази дали кредитът е обезпечен и какъв е видът на обезпечението,
икономическата динамика, променливият характер на пазарните цени, растящата инфлация
и тогава да заключи дали е налице противоречие с добрите нрави. В случая се касае за
необезпечен потребителски кредит, който по правило е с по-висок риск, поради което е
допустимо да бъде уговорен и по-голям размер на възнаградителната лихва, което само по
себе си не противоречи на общите разбирания за честно и добросъвестно сключване и
изпълнение на договорите, поради което съдът приема, че размер на лихвата от 26.45 % не
противоречи на добрите нрави.
С оглед всичко изложено, съдът приема, че не е налице недействителност на
процесния договор и споразумението към него, както и на отделни техни клаузи, основана
на допуснати нарушения на императивни норми на ЗПК и ЗЗП, които да компрометират
валидността им.
По отношение на претендирана главница няма спор, че е отпусната и няма
доказателства, нито твърдения да е платена изцяло. Съдът намери за доказано, че кредитните
средства по договора са били усвоени от потребителя, предвид установения от вещото лице
превод на средствата. Сключването на договора и приемане на неговите условия е скрепено
с неоспорен от ответника негов подпис и конклудентно с направените от него погашения по
кредита на две вноски в общ размер на сумата от 649.36 лева.
В случая ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
вземането, тъй като кредиторът не е упражнил това свое право, а се касае за падежирали
преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (26.10.2022
г.) на вноски по кредита в периода от 15.03.2020 г. до 15.10.2022 г.
ССЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на приетия
по делото доказателствен материал, установява иска за главница и за договорна лихва и по
размер, поради което и с оглед всичко изложено по-горе съдът намира исковете за доказани
по основание и размер и като такива следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, който претендира такива, както следва: в заповедното
производство - 82.83 лева за държавна такса; и 180 лв.- възнаграждение за адвокатска
защита, които следва да се възложет в тежест на ответника, съобразно увжената част от
исковата претенция, а именно в размер на 72.79 % или 191.31 лв. - разноски, сторени в
заповеднот производство, съобразно уважената част от исковата претенция.
В тежест на ответника следва да се възложат и разноските в размерна 267,51 лв. в
исковото производство. В исковото прозиовдтсво ищецът е сторил разноски в размер на
47.51 лева за държавна такса, 320 лева за депозит за ССЕ, от които следва да му се възложат
267,51 лв. (72.79 %, съобразно уважената част от претенцията). Претендират се и 360 лева за
5
адвокатски хонорар, за реалното заплащане на който не са налице доказателства по делото
(от представената по делото на л. 26 фактура № **********/06.12.2022 г. не става ясно какъв
е размера на заплатеното адвокатско възнаграждение и дали реално е платено във връзка с
настоящото производство), поради което не следва да му бъдат присъждани.
С оглед Определението за частично прекратяване на производтсвото за сумата над
1590.63 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит с №
.........../30.11.2019 г. за периода от 15.03.2020 г. до 15.10.2022 г., ведно със законната лихва от
26.10.2022 год., както и по отношение на сумата над 1424 лева - възнаградителна лихва за
периода от 15.08.2020 г. до 15.01.2021 г., заповедта за изпълнение в тази част следва да бъде
обезсилена, доколкото прекратяването на производтсвото има последица съща като липса на
предявен иск, което следва да бъде сторено от съда, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, по исковете предявени от ......., ЕИК ......... със
седалище и адрес на управление: гр. .......... против С. И. Т., ЕГН ********** с адрес: ............,
че С. И. Т., ЕГН ********** дължи на ......., ЕИК ......... сумата от 1590.63 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит с № .........../30.11.2019 г. за
периода от 15.03.2020 г. до 15.10.2022 г., ведно със законната лихва от 26.10.2022 год. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 1424 лева, представляваща
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит с № .........../30.11.2019 г. за
периода от 15.08.2020 г. до 15.01.2021 г., които суми са прехвърлени с Приложение №
1/27.04.2022 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022 г. в полза
на ......., ЕИК ......... и за които суми е издадена Заповед № 32550 от 11.11.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 58046/2022 по описа на
СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. И. Т., ЕГН ********** с адрес:
............ да заплати на ......., ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. ..........
сумата от 191.31 лв. - разноски, сторени в заповеднот производство, съобразно
уважената част от исковата претенция, както и сумата в размер на 267,51 лв. -
разноски, сторени в исковото производство, съобразно уважената част от исковата
претенция.
ОБЕЗСИЛВА частично Заповед № 32550 от 11.11.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 58046/2022 по описа на СРС, 34 състав, за сумата
над 1590.63 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит с №
.........../30.11.2019 г. за периода от 15.03.2020 г. до 15.10.2022 г., ведно със законната лихва от
26.10.2022 год., до пълния предявен размер както и по отношение на сумата над 1424 лева -
възнаградителна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 15.01.2021 г., до пълния предявен
размер.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис за страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7