Номер 151923.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100502466 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР Варна срещу решение
№ 2856 от 06.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 16526 по описа за 2019 г. на Районен съд -
Варна, 49 -ти състав, с което е осъдена да заплати на П. С. М. , сумата от 1594.62 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден /нощен/ труд за
периода от 01.10.2016 г.- 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на депозиране на исковата молба 14.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, и сумата от 186.61лева присъдена като дължими разноски в
производството.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно
нормата на ал. 2 от същата норма служебното правоотношение се регламентира само от
този закон. Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат
субсидирано извън лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на
извънредния труд при работа на смени въвежда специален ред, което прави недопустима
аналогията с другите държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в
сила от 01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като
служител на МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното
и допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни
възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден
труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба №
8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за
съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003
г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР.
Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от
предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ
1
е неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за
неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния
закон.
Решението се оспорва и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към
материално правните норми, като се твърди, че извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата
хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното
време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това
различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции
на служителите от МВР.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са
предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника.
Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният извънреден
труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че дори и при
прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да
обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143.
Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да
се отхвърли изцяло като неосноватален. В условията на евентуалност, моли да бъде
отхвърлен иска по претенцията за периода от 01.01.2018 г. – 16.07.2018 г. поради липсваща
нормативна уредба за преизчисления на нощен към дневен труд. Претендира присъждане на
разноските по делото.
Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се
излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с
подробни възражения, основани на принципите на прилагане на нормите, определени в
ЗНА.
Съдът преди постановяване на съдебен акт по същество, констатира редовност на
жалбата според изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, допустимост на същата като
подадена от активно легитимирана страна, обосновала правен интерес от обжалване и в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Решението на първоинстанциония съд е валиидно и
допустимо. От мотивите на обжалвания съдебен акт, в частта на установените релевантни
факти, съдът приема, че същите са подробни и съответстващи на събраните по делото
доказателства. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен
материалния закон.
2
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от П. С. М. ЕГН -
**********, съд. адрес: гр. Варна, ЖК"Вл.Варненчик" ул. „Капитан Георги Панчев" № 31,
ет. 3, ап. 9, чрез адв. Цветан Банков, АК-Варна, гр.Варна, бул."Вл. Варненчик" 55, ет.4 офис
12, против ОД на МВР - Варна иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР за заплащане на сумата от 1965,44 лв, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 235,66 часа за целия процесен
период 01.10.2016г. - 30.09.2019г. по настоящия иск, получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законовата лихва върху сумата от
1965,44 лв. от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както следва:
Исковата претенция се основава на твърденията, че ищецът е държавен служител по
силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност
„младши инспектор в Сектор „Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР- Варна.
Статутът му на такъв е регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ. Предвид непрекъсваемия работен
процес, същият полагал труд на смени- 8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от месечен
график. За времето от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил извънреден труд от 1648
/хиляда шестстотин четиридесет и осем/ часа нощен труд, който преизчислен с коефициента
1.143 възлиза на 1883,66 часа, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в
размер на сумата от 1965,44 лв., обуславящо и правния му интерес от предявяване на
осъдителна претенция. Първоначалната претенция е изменена по размер по реда на чл. 214
от ГПК чрез намаляване от 1594.62 лв. до 1965,44 лв. За разликата, производството е
прекратено на основание чл. 232 от ГПК с влязло в законна сила протоколно определение,
постановено в с.з. на 23.06.2020 г.
Ответникът е оспорвал основателноста на иска с правоизключващи възражения
идентични с изложените във въззивната жалба. Не е оспорвал твърдението на ищеца,
че претенцията произтича от служебно правоотношение на посочената длъжност, както
и че служителят е полагал извънреден труд. Правизключващото възражение се цаключава
в твърдението, че извънредният труд е заплатен в съотвествие със МВР и подзаконовите
нормативни актове, наред с трудовото възнаграждение.
Между страните не е спорно, че ищецът П. С. М. е заемал по служебно
правоотношение в ОД на МВР – Варна длъжността „младши автоконтрольор в група
"ОДПКПД" към сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна полиция" при ОД МВР –
Варна“, както и че в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е работил на 12-часови смени
при сумирано изчисляване на работното време.
Спорните въпроси са изцяло правни и се свеждат до това дали към това служебно
правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР
регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство
предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с
коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден
труд, респ. да се начисли и изплати такъв. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР
предвижда че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран
работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на
3
ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или
24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за
тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от
датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период отчитането се извършва
по месечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от
14.10.2016г. до 31.03.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение
за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР
с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен
труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с
наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техният
размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се
изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на
Министерския съвет за държавните служители от МВР. В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от действаща е била Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от
Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като
подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното
решение, т.е от 10.12.2019г. Тази наредби урежда реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според текста на чл.
3, ал. 3 от наредбата, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на
1.143. В заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът е съобразил неоспореното от страните
заключение от ССчЕ, от което се установява, че след приравняване на нощните часове
отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна
неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд от 231 часа, възлиза на сумата от 1594,62
лв.
От правна страна, въззивнят съд споделя и мотивите на първоинстнациониня:
При правилно разпределение на доказателствената тежест, първоинстанционния съд е
обосновал от правна страна основателност на претенцията. Съгласно чл.176 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в ЗМВР допълнителни
възнаграждения е и месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според
4
нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
процесния период действаща е Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на министъра на
вътрешните работи. Тя урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР на
Според разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредбата, при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична
норма относно преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата
на такава норма обаче не следва да се тълкува като забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. Съдът приема, че е
налице празнота в правната уредба относно реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство и на времето за отдих и почивките на държавните
служители. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, следва субсидиарно да
се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007г.), в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В противен случай би
се поставил държавният служител в служебно правоотношение с МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от КТ. В частта за разноските, са изложени мотиви, които напълно съответстват
на доказателствата за извършен разход, съответен на необходимостта от разноски, поради
което в тази част, въззивният съд, възоснова на разпоредбата на чл.272 от ГПК не следва да
излага самостоятелни мотиви. С оглед изхода от спора, разгледан от въззивния съд, в
тежест на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в
настоящото производство. Липсват доказателства за действително извършен разход, поради
което съдът не присъжда.
Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2856 от 06.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 16526
по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 49 -ти състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5