РЕШЕНИЕ
№
541/15.3.2021г.
гр.
Пловдив, 15.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV
състав, в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и участието на
прокурора Светлозар Чераджийски, като
разгледа КАНД №75/2021 година по
описа на съда, докладвано от съдия Вълчев,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от В.В.Г., ЕГН**********, с адрес *** против
Решение №1478 от 27.11.2020г., постановено по АНД № 5066/2020г. по описа на
Районен съд - Пловдив, ХХVI наказателен състав, с което
е потвърден Електронен фиш серия К №3693638, издаден от ОДМВР-
Пловдив, като за административно нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение
по пътищата /съкратено ЗДвП/ на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба
в размер на 100.00 /сто/ лева“.
Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на материалния закон и при противоречие със съдопроизводствените
правила. Твърди се, че районният съд не е съобразил правилно събраните
доказателства, свързани с коректното установяване на нарушителя, както и касаещи
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до
ограничаване на правото му на защита. Сочи, че в производството се е изяснена в
пълнота обективната истина относно авторството. В тази връзка е изложил и съответните
съображения, свързани според него със съществено нарушение на проведения
административно- наказателен процес по издаване на ЕФ, които съдът не е обсъдил
законосъобразно, което дава основание за отмяна на съдебното решение и на атакувания
административен акт. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърдения
с него административен акт. Редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от адв.П., който поддържа касационната жалба и ангажира
допълнителни писмени доказателства. По същество нас пора дава становище, с
което поддържа касационната жалба. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД МВР-Пловдив не взима становище по
допустимостта и основателността на жалбата. Редовно призован, не изпраща
представител и не взима допълнително отношение по съществото на спора. Не се
претендират разноски от негова страна.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от В.В.Г. срещу процесният ЕФ
с искане да бъде отменен поради съществени нарушения на административно
наказателното производство, свързани с посочване от нейна страна в 7-мо дневен
срок на лицето, което е управлявало МПС, за което е представила и доказателства
по сключен на 01.03.2019г договор за наем на МПС, което дава основание да се
оспори от нейна страна авторството, като счита, че всичко това съществено
ограничава неговото право на защита. Сочи и на съществени процесуални нарушения
на административно-производствените правила. Съгласно обстоятелствата, изложени
в обжалвания административен акт по установеното административно нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП, те са се изразили в това, че на 09.06.2020г. в 12.37 часа на
бул.“Асеновградско шосе“ до №1 в посока републикански
път II-86, като собственик на лек автомобил „БМВ Х РЕИХЕ“ с ДК №****
е извършил нарушение за скорост, като при приспаднат в негова полза толеранс от
3%, при разрешена скорост 50км/ч се е предвижвал със скорост от 78 км/ч и е
налице превишение от 28км/ч.. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1 с № 11743се. По делото са
представени като доказателства административната преписка, касаеща Електронен
фиш със снимков материал и разписка за връчването му на 07.07.20г., снимков
материал №11743са/0293907 от 09.06.2020г. с посочени координати,снимков
материал на използваното техническо средство, Удостоверение за първоначална
регистрация на МПС и за собственик на МПС, удостоверение от регистър на
одобрените типови средства за измерване на БИМ-София №17.09.5126/02.09.2017г.,
Протокол №57-С-ИСИС/30.09.2019г. за проверка на мобилна система за виеоконтрол,
Протокол рег.№1030р-18231/10.06.20г за използвано на 09.06.20г. одобрен тип
средство за измерване на скорост със снимков материал. В хода на съдебното
производство са представени и план- конспект за обучение на служители, протокол
за запознаване от 25.01.2018г., Ръководство за работа със СПУКС от потребители
„оператори“, Декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП от В.В.Г.
рег.№103000-13083/21.07.20г. с приложен Договор за наем на МПС от 01.03.2019г..
За да потвърди атакувания ЕФ, след анализ на така събраните писмени доказателства, районният съд е приел, че по безспорен и
категоричен начин е установено извършеното административно нарушение и неговия
автор, законосъобразно е определена и наложена и съответната санкция, с което
са изпълнени всички законови изисквания по неговото издаване. По отношение на
възраженията на нарушителя, той е дал конкретен отговор с мотивите си, като е
приел, че представената декларация не е по образец и не съдържа всички
необходими реквизити, а представеният договор за наем на МПС не е бил действащ
към момента на извършване на нарушението.
Решението на съда е правилно.
Първоинстанционният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които
са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност за извършено
административно нарушение от конкретното административнонаказано лице. В
дадения случай, по отношение на направените изводи за
установяване на нарушението, автора на административно нарушение, неговото
виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на
първоинстационния съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по
делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. Първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите
доказателства относно механизма на извършване на нарушението и неговия автор, което
е довело до законосъобразно изпълнение на административно – производствените
правила. Решението на съда е съобразено с правилата, въведени
с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която установява, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи. Спазена е процедурата по издаване на
атакувания електронен фиш. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя
мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат
преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният
състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните
изводи на районния съд, се споделят и от
настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените в касационната жалба
оплаквания, се явяват неоснователни. Във
връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция,
следва в случая да се посочи, че те са същите, както и пред първоинстанционният
съд, като единствено е представен анекс от 01.08.2019г., съгласно който е
продължено действието на сключения договор за наем на МПС от 01.03.2019г. . ТВ
този смисъл съдът счита, че така представените частни документи не могат да
обосноват липса на авторство по извършване на нарушението от административно
наказаното лице. Прави впечатление, че представеният договор за наем на МПС и
Анекс към него с посочените страни В.Г. и В.С. са сключени преди датата на
първоначалната регистрация на самото МПС, което е станало със Заявление
рег.№191030059550 от 08.08.2019година. Неясно е как Г. предоставя под наем
процесното МПС още на 01.03.2019г., преди да бъде извършена неговата регистрация
и тя да бъде вписана като негов собственик. Представените частни документи
според касационният състав, са изготвени единствено и само за нуждите на
настоящото административнонаказателно производство с цел да подкрепят защитната
позиция на нарушителя, без те действително да са породили съответните правни
последици. В подкрепа на този извод може да се посочи и установения факт, че
лицето, вписано в договорите като наемател на процесното МПС, не е
индивидуализирано с адрес, за разлика от нарушителя, за когото такива данни са
вписани в тях. Неоснователно е и възражението, че са налице съществени нарушения
на проведения административно – наказателен процес, които са ограничили правото
на защита на нарушителя. С съставеният ЕФ по категоричен и ясен начин е
посочено мястото на извършеното административно нарушение и посоката на
движение на процесното МПС. Снимковият материал ясно и категорично дава
възможност за определяне на рег. номер и посоката на движение на автомобила,
както и на засеченото превишение на скоростта. Същият е годно доказателство за
установените обстоятелства. Липсват и посочените нарушения при изписване на
протоколът за използване на АТСС. Посоченото разминаване между номер на
приложената снимка и вписаните в протокола номера на първо и последно статични
изображения, не е от съществено значение, впредвид конкретните други вписани в
снимковото изображение към обжалвания ЕФ обстоятелства- местоположение и номер
на използваното АТСС, кооординатите на засичане на нарушението, дата и час на
извършване на снимката, от които по категоричен начин се установяват времето и
мястото на извършеното нарушение и конкретното МПС, с което то е осъществено. Ето защо възражението, че не е
приложено доказателство за валидност на използваното техническо средство за
измерване на скоростта е неоснователно. По всички направени възражения
решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на
събраните писмени доказателства по делото и при правилно приложение на
материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно
незаконосъобразността на електронния фиш, като е формирал правилно вътрешно убеждение.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
С голед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, който не е
направил своевременно искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи
произнасяне по тях.
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1478
от 27.11.2020 год., постановено по АНД № 5066/2020 година по опис на Районен
съд – Пловдив- ХХVI н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.