РЕШЕНИЕ
№ 436
гр. Пазарджик, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
в присъствието на прокурора Б. Ат. П.
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20235220201491 по описа за 2023 година
Производството е по чл.32 и следващите от ЗООРПСМ.
Образувано е въз основа на постъпил в съда акт за констатиране на
противообществени прояви, извършени при провеждането на спортни
мероприятия срещу И. С. М., ЕГН:********** и Д. В. Г., с ЕГН:**********.
Според обстоятелствената част на акта, на 21.10.2023 г. около 17,40
часа на футболен стадион „Локомотив“ гр. С. по време на провеждане на
футболна среща между отборите на ФК ”К.”– с.К. и ФК „Шипка“– с. Д.,
лицата И. М. и Д. Г. са осъществили противообществена проява (спортно
хулиганство). И. М. влязъл в спор с главния съдия Н.Г.. Последвало
показване на червен картон, което провокирало И. М. и същият нанесъл удар
с глава в областта на гърдите на съдия Г.. Последният изпуснал червения
картон на земята, навел се, за да го вземе, като при изправянето му последвал
удар с крак от страна на М. в корема на съдия Г., а малко по-късно и удар с
ръка в областта на лицето му. В този момент съдия Г. бил обграден от други
футболисти, като единият от тях, а именно Д. Г. му нанесъл удар с ръка в
областта на тила.
1
В съдебно заседание нарушителите се явяват лично и с упълномощен
защитник. Нарушителят М. принципно признава вината си, като твърди, че
след като съдия Г. му показал червен картон той го ударил леко с главата си в
областта на гърдите. Съдия Г. паднал на задните си части, като при
изправянето си го напсувал два пъти на майка. Това ядосало М., който от
своя страна изритал с крак съдия Г..
Нарушителят Д. Г. не признава вината си, отрича да е нанасял удари на
съдия Г..
Прокурорът е на становище, че спрямо нарушителите следва да бъде
наложено административно наказание „безвъзмезден труд в полза на
обществото“.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.10.2023 г. се провела футболна среща на футболен стадион
„Локомотив“ гр. С. между отборите на ФК ”К.”– с.К. и ФК „Шипка“– с. Д..
Мачът бил аматьорски. Нарушителите И. М. и Д. Г. се състезавали за отбора
на ФК „К.“. В хода на срещата М. бил сменен с друг играч и заел позиция на
резервната скамейка. Наблюдавайки срещата той възприел, че състезател от
ФК „Шипка“ извършил грубо нарушение спрямо състезател от ФК “К.“, за
което бил само предупреден от главния съдия Г.. Това силно възмутило М.,
още повече, че играчът от ФК „Шипка“ бил извършил и друго нарушение
само преди няколко минути. Като реакция М., който бил изправен до
резервната скамейка започнал на висок глас да обвинява съдия Г. защо не
показва жълт или червен картон на състезателя от ФК „Шипка“. Викал му
„сляп ли е, не вижда ли, че трябва да му даде картон и да го изкара от играта“.
Обиждал го. Нарекъл го „папагал“. При това поведение на М. главният съдия
Г. се запътил към него. От своя страна М. също тръгнал към него. Още
отдалече главния съдия Г. показал на М. червен картон. М. навлязъл няколко
метра в терена и с главата си ударил главния съдия Г. в областта на гърдите.
От удара последният паднал и изпуснал червения картон на земята. При
опита си да се изправи и вземе картона М. нанесъл втори удар на съдия Г. – с
юмрук в областта на лицето. Тогава съдия Г. го напсувал на майка. Това още
повече ядосало М., който изритал с крак съдия Г. в областта на корема. Още
след първия удар, охраната в лицето на свидетелите Александър В. и Д.К. са
2
намесили, като застанали странично на Г., с цел да го предпазят от
последващи удари. На място дошли и останалите състезатели от отбора на
ФК „К.“, които също били недоволни от решенията на съдията. След като М.
нанесъл третия удар на съдия Г., Д. Г. посегнал с ръката си и ударил
последния в областта на тила. След това съдиите били отведени от
охранителите в съблекалнята, а срещата била прекратена.
Горната фактическа обстановка съдът възприе след съвкупен анализ на
разпитаните по делото свидетели А. В., Д.К., Т.С., Г.Ч. и К.Н., както и от
обясненията на двамата нарушители Д. Г. и И. М..
Съдът вярва на свидетелите В., К., С., Ч. и Н., които твърдяха, че още
докато М. бил на резервната скамейка и чул предупреждението на главен
съдия Г. към състезателя от ФК“Шипка“, което приел като необосновано
снизхождение, започнал да му държи сметка и да го обижда. Действително
свидетелите нямаха ясен спомен по отношение на конкретните обиди, но бяха
категорични, че такива е имало. Че е имало такива и че още в началото на
инцидента, като реакция на несъгласие със съдийското решение М., на висок
глас е търсел сметка на съдията и е недоволствал от неговото решение по
отношение на състезателя от ФК„Шипка“ с тон, преминаващ границата на
приемливия с думите „Сляп ли си? Не виждаш ли? Папагал!“, съдът приема
за безспорно установен факт. В този смисъл съдът цени и обясненията на М. в
тази му част.
Последващото поведение на М. по отношение на главния съдия Г.,
изразяващо се във физическа разправа съдът възприема изцяло въз основа на
показанията на страничните съдии Ч. и Н., както и от тези на делегата Т.С.. В
тази им част показанията на свидетелите са еднопосочни, взаимно допълващи
се и по категоричен начин установяват горната фактическа обстановка. Тя се
установява и от показанията на свидетеля А. В., който е бил охрана на
футболната среща.
Съдът вярва на свидетелите не на последно място и поради тяхната ясно
изразена незаинтересованост, предвид това, че добросъвестно установиха
противоправното поведение и на съдия Г. към М., изразяващо се в псуване на
майка. Ако тези свидетели бяха пристрастни и искаха да помогнат на своя
колега – главният съдия Г., то не биха съобщили този неизгоден за него факт.
Съдът вярва изцяло на показанията на свидетеля Г. Ч. и в частта в която
3
установи, че е видял състезателят Д. Г. да удря главния съдия Г. в тила с
юмрук, като това станало, след третия поред и последен удар от страна на М..
Показанията на свидетеля Ч. се подкрепят изцяло от показанията на свидетеля
Т.С., който добросъвестно установи, че макар лично да не е видял лицето на
Г. като нападател на съдия Г. ясно възприел, че това е футболист от ФК „К.“ с
№10. По делото се установи с категоричност, включително и от обясненията
на нарушителя Г., че той е играл с фланелка с №10. Що се отнася до
показанията на свидетеля К.Н., че четвъртия удар в областта на тила на съдия
Г. е бил нанесъл от играч с фланелка №5, то съдът приема същото за
непреднамерено объркване, предвид казаното от този свидетел, че добре е
видял лицето на Г. и установеното посредством обясненията на самия Г., че
играч с № 5 на терена е нямало към датата на описания инцидент.
Ето защо съдът приема позицията на Д. Г. като защитна такава.
Установи се, че свидетелите Чомпалов, Н. и С. нямат личен мотив да
изкривяват фактите от обективната действителност, тъй като не познават Д.
Г., поради което няма как да се приеме, че набеждават конкретно него при
положение, че съдиите са били заобиколени почти от всички състезатели от
ФК „К.“, които били недоволни, дори гневни към главния съдия.
При наличието на горепосочените доказателства и установената
фактическа обстановка съдът намира, че И. М. и Д. Г. поотделно са
осъществили от обективна и субективна страна противообществена проява
/спортно хулиганство/ по смисъла на чл.21, т.12 от ЗООРПСМ, изразяващо се
в посегателство над съдия по време на спортно мероприятие.
Деянията, извършени от двамата нарушители са умишлени, с целени и
настъпили общественоопасни последици.
Подбудите за извършване на деянията се коренят в личността на
нарушителите и са резултат на незачитането на установените в страната
социални и правни норми, целящи обезпечаване на обществения ред и
спокойствие при провеждането на спортни мероприятия.
Като отегчаващи административно-наказателната отговорност
обстоятелства по отношение на И. М. съдът приема негативната
характеристика, както и обстоятелството, че и друг път е бил регистриран в
ЕАР по смисъла на чл. 6 от ЗООРПСМ. Смекчаващо обстоятелство, макар и с
ниска относителна тежест е безспорно установения факт, че пострадалият Г.
4
също е напсувал М., което е провокирало последният нанесен спрямо него
удар с крак. Следва да се има предвид, обаче, че това е станало след
продължила словесна атака от страна на М. и два физически удара, което
макар, че не оправдава съдия Г. съдът приема, като приемлива реакция на
непосредствено преди това вербално и физическо нападение.
Като смекчаващо административно наказателната отговорност
обстоятелство по отношение на Д. Г. съдът приема добрата му
характеристика и факта, че до момента не е регистриран в ЕАР по смисъла на
чл.6 от ЗООРПСМ. Отегчаващи административно наказателната отговорност
обстоятелства по отношение на Д. Г. не се установиха.
При тези данни съдът намира, че на нарушителя И. М. следва да се
наложи административно наказание по реда на чл.25, ал.2 във връзка с чл. 21,
т.12 от ЗООРПСМ „Задържане в ТС на МВР С.” /по местоизвършване на
деянието /за срок от пет денонощия. Кумулативно на нарушителя следва да се
наложи и принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана за
посещения на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две
години, с което ще се въздейства принудително-възпиращо и поправително
превъзпитателно на нарушителя, както и предупредително и общо-
възпитателно на всички останали членове на обществото.
При тези данни съдът намира, че на нарушителя Д. Г. следва да се
административно наказание по реда на чл.25, ал.2 във връзка с чл. 21, т.12 от
ЗООРПСМ „Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа“.
Кумулативно на нарушителя следва да се наложи и принудителна
административна мярка, изразяваща се в забрана за посещения на спортни
мероприятия в страната и чужбина за срок от две години, с което ще се
въздейства принудително-възпиращо и поправително превъзпитателно на
нарушителя, както и предупредително и общо-възпитателно на всички
останали членове на обществото.
По изложените по-горе съображения и на основание чл.33 ал.1 т.1 от
ЗООРПСМ, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА нарушителя И. С. М., роден на ...г. в гр.Пазарджик, живущ
5
в гр. Пазарджик, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, неосъждан, работещ, ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че
на 21.10.2023 г. около 17,40 часа, на футболен стадион „Локомотив“ гр. С. по
време на провеждане на футболна среща между отборите на ФК ”К.”– с.К. и
ФК „Шипка“– с. Д., е осъществил противообществена проява (спортно
хулиганство) по смисъла на чл.21, т.12 от ЗООРПСМ, изразяваща се във
физическо посегателство над съдия, посредством три удара в областта на
гърдите, лицето и корема, съответно с глава, юмрук и крак, поради което и на
основание чл. 33, ал.1 т.1 във връзка с чл.25, ал.2 във връзка с чл. 21, т.12 от
ЗООРПСМ му налага административно наказание „Задържане в ТС на МВР
С.” за срок от пет денонощия и принудителна административна мярка
забрана за посещения на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок
от две години.
ПРИЗНАВА нарушителя Д. В. Г., роден на .....г. в гр.Пазарджик,
живущ в гр. с. Варвара, общ. С., българин, български гражданин, неженен,
със средно образование, неосъждан, работещ, ЕГН:********** за ВИНОВЕН
в това, че на 21.10.2023 г. около 17,40 часа, на футболен стадион
„Локомотив“ гр. С. по време на провеждане на футболна среща между
отборите на ФК ”К.”– с.К. и ФК „Шипка“– с. Д., е осъществил
противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на чл.21, т.12
от ЗООРПСМ, изразяваща се във физическо посегателство над съдия, чрез
удар с ръка в областта на тила, поради което и на основание чл. 33, ал.1 т.1
във връзка с чл.25, ал.2 във връзка с чл. 21, т.12 от ЗООРПСМ му налага
административно наказание „Безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 100 часа“ и принудителна административна мярка забрана за
посещения на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две
години.
На основание чл. 34, ал.1 от ЗООРПСМ решението подлежи на
обжалване в срок до 24 часа от постановяването му, пред Окръжен съд гр.
Пазарджик на касационните основания, предвидени в НПК.
На основание чл.35, ал.1 от ЗООРПСМ препис от решението да се
изпрати на Началника на РУ-С., както и на Кмета на Община- С. – досежно
изпълнение на наказание безвъзмезден труд, за сведение и незабавно
изпълнение.
6
На основание чл.33, ал.4 от ЗООРПСМ препис от решението да се
изпрати на Началника на РУ-Пазарджик за въвеждане на информацията в
Единния автоматизиран регистър.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7