Р Е Ш Е Н И Е
24.02.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
23.01. 2020
на Година
Маргарита
Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 1195 2019
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 348а-977 от 03.07.2019 г., издадено от Началник РУ гр. Дупница, с което на жалбоподателя на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР.
Желае съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
На 29.06.2019 г. на жалбоподателя Р.К. бил съставен АУАН № 348а-952 от Р.В. – командир на отделение при РУ Дупница в присъствието на свидетеля С.С. за това, че на 29.06.2019 г. около 01.40 ч. в гр. Дупница на ул. ,,Баба Ната“ пред дом № 5 след надлежно издадено му устно разпореждане да преустанови грубите си и арогантни действия спрямо служителите на реда, същият продължава да се държи грубо, блъска контейнер за смет и всячески пречи на служителите да изпълнят задълженията си по служба.
Нарушителят К. е отказал да подпише и да получи препис от акта, удостоверен с подписа на един свидетел – Светослав В. Васев.
В съставения акт за нарушение е посочено, че К. е нарушил чл. 64, ал. 1 от ЗМВР. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадена същата фактическа обстановка, като административно-наказващият орган е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР и жалбоподателят е санкциониран по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР като му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 500 лв. От показанията на актосъставителя В. и свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта – С. се установява, че били изпратени по сигнал за силна музика. При отиването им на място установили лицето, поискали му лична карта, но същото отказало да представи такава. Отново му било разпоредено, като последвал втори отказ, което наложило да бъде отведено в полицейското управление, където му бил съставен акт за нарушение за неизпълнение на полицейско разпореждане.
Горната фактическа обстановка се установи от
приложените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
С оглед на установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна, по следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В настоящият случай в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление, така както е описано извършеното нарушение, по същество се е стигнало до смесване фактическите състави на две отделни нарушения по смисъла на ЗМВР –,,неизпълнение разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му” и ,,противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си”, за които административни нарушения в санкционните норми на чл. 257, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР са предвидени съответни, различни по размер административни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР наказва се с глоба от 100 до 500 лева лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР направено в изпълнение на функциите му, а съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР с глоба в размер от 500 до 1000 лева се наказва лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си. Липсва яснота за какво нарушение е било привлечено към административнонаказателна отговорност жалбоподателя - за това, че не е изпълнил разпореждане на орган на МВР или за това, че противозаконно е пречил на орган на МВР да изпълни функциите си, или и за двете нарушения. Липсва посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, какво е съдържанието на издаденото устно полицейско разпореждане, респ. в какво се изразява съзнателното препятстване на полицейският орган да изпълни задълженията си по служба. Констатираните от съда в обжалваното наказателно постановление неясноти и непълноти при описание на вменените във вина на жалбоподателя административни нарушения, води до ограничаване възможността за санкционираното лице да организира своята защита и в този смисъл представляват съществено нарушение, което допуснато в производството по налагане на административното наказание налага отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.
За да е законосъобразно наказателното постановление, следва
да е налице съответствие между словесното описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, посочени в обстоятелствената част на
наказателното постановление и посочената правна квалификация на същото, тъй
като единствено в този случай нарушителят може да разбере какво нарушение му се
вменява че е извършил за да упражни в пълна степен правото си на защита. Така
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка сочи на извършено нарушение по
смисъла на чл.
64, ал. 4 от ЗМВР, която разпоредба вменява на гражданите задължение за
изпълнение на полицейските разпореждания, издадени по реда на чл.
64, ал.1 от ЗМВР . Вместо чл.
64, ал.4 от ЗМВР и в противоречие със словесното описание на нарушението, в
обжалваното постановление като нарушена е посочена нормата на чл.
64, ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на ал.1
на чл. 64 от ЗМВР очертава правомощията на полицейските органи да издават
разпореждания, адресирани до различни правни субекти, а ал. 4 дава повелителен
характер на тези разпореждания и неизпълнението им от различните правни субекти
ги превръща в нарушение. Противоречието между словесното описание на
нарушението и посочената като нарушена правна норма, представлява съществено процесуално
нарушение, което е довело до нарушение правото на защита на жалбоподателя,
предвид това, че го затруднява да разбере вмененото му нарушение и да се защити
срещу него, поради което и представлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 348а-977 от 03.07.2019 г., издадено от Началник на РУ гр. Дупница, с което на Р.К.К., ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на
основанията предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: