МОТИВИ
по нохд № 138/2017 г. по описа на Военен съд Пловдив
ВОП
– Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимата ***С. в това, че в периода от 19.02.2014 г. до 28.07.2015 г.,
включително, във военно формирование *** - С.З., при условията на продължавано престъпление,
чрез използване на документи с невярно съдържание – 20 броя заявления-декларации,
получила без правно основание чуждо движимо имущество – компенсационни пари в размер на 1440,00 лева, собственост на
Министерство на отбраната, с намерение да ги присвои, като до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд полученото имущество е било
заместено – престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 1, вр. чл. 212, ал.1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението и счита, че може да се касае и до маловажен случай.
Подсъдимата
признава вината си, прави признание по реда на чл.371, т. 2 НПК и чрез
защитника си претендира за наличието на предпоставките по чл.212 ал.6 НК, а
именно маловажен случай.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Подсъдимата *** С.З.С. постъпила на служба в БА на 29.08.2003г. Във
военно звание *** 3-ти клас била от 01.09.2011г. Понастоящем
е вече ***. Същата притежавала разрешение за достъп до
класифицирана информация ”Поверително”. На заеманата длъжност *** на в.ф.*** - С.З.
била назначена със Заповед № 3ЛС-17/16.06.2015г. на командира на в.ф.*** - С.З.. През времето на службата си подс.С.
изпълнявала добре и в пълен обем служебните си задължения. Същата умеела да
работи в екип, притежавала добра обща култура, лична дисциплина. По време на
службата си била награждавана на четири пъти с „***“ и на два пъти с „***“. Нямала
наложени дисциплинарни наказания.
До момента не е осъждана.
През инкриминирания в обвинителния акт период от време
е действал следния подзаконов нормативен акт, уреждащ условията за
картотекиране на нуждаещите се и за изплащане на компенсационни суми на
живеещите при условията на свободно договаряне:
Съгласно наредба Н-22/10 г. на Министъра на отбраната,
в сила от 10.08.2010 г., се предвижда, че картотекирането на нуждаещите се лица
– военнослужещи и цивилни служители в МО, се извършва въз основа на заявление-декларация
по образец, съгласно приложение № 1, подадено в два екземпляра до жилищната
комисия на формированието, като към него се прилагат, освен останалите
документи, удостоверяващи жилищната нужда, заверено от наемателя копие от
договор за наем – за онези военнослужещи, които ползват под наем жилище при
условията на свободно договаряне, както и копие от адресна карта – чл. 7 от Наредбата.
При промяна в семейното, имотното състояние, в служебното и/или наемното
правоотношение, картотекираните лица са длъжни в 15-дневен срок от настъпване
на съответното обстоятелство да подадат ново заявление-декларация – чл. 7, ал.
4 от Наредбата. Право на картотекиране имали онези лица, които не притежават в
населеното място, в което служат, собственост или вещно право на ползване върху
жилище или вила, годни за постоянно обитаване, като изискването се прилага и за
населеното място, в което живеят при условията на свободно договаряне, когато е
различно от това по местослужене, не са прехвърляли жилищен имот или вила през
последните 5 години преди подаването на заявлението-декларация на други лица, освен
на държавата или на община и в случаите на прекратяване на съсобственост – чл.7
от Наредбата. Самите жилищни комисии се назначават със заповед на Командира на
военното формирование и изпълняват дадените им по наредбата правомощия – чл.5
от Наредбата. От жилищните комисии се изготвя предложение до ИА“Военни клубове
и военно-почивно дело“ за картотекиране на нуждаещите се, ведно с необходимите
документи. От ИА“Военни клубове и военно-почивно дело“подготвят проектосписъци
на нуждаещите се от картотекиране и го изпращат на Министъра на отбраната за
одобряване и обявяване на списъка на картотекираните лица – чл. 9 от Наредбата.
След това списъците се връщат обратно в жилищните комисии, а изпълнителния
директор на ИА“Военни клубове и военно-почивно дело“ издава заповед за
настаняване – чл. 16 от Наредбата. Съгласно чл. 35 от Наредбата, на онези
военнослужещи или цивилни служители в МО, на които не може да се предложи
жилище и които живеят на свободно договаряне, се изплащат месечни
компенсационни суми от бюджета на МО. Право да ги получават имат лицата, които
са картотекирани във втора група, ползват жилище при условията на свободно
договаряне, които не са собственост на техни роднини или съпруг– чл.36 от Наредбата,
като за изплащането на сумите се подава ежемесечно заявление-декларация до Командира
на формированието по образец приложение №8, както и копие от договора за наем, като
документите за предходния месец се подават до 5-то число на следващия месец – чл.
37 от Наредбата, като въз основа на така представените документи и обявените
списъци на картотекираните като нуждаещи се лица - чл. 38 от Наредбата, се
издавала заповед на Командира на формированието за изплащането на сумите – чл. 39
от Наредбата.
Подсъдимата знаела този ред за картотекиране и след
постъпването си на служба през 2003 г. решила да се възползва от предоставената
й възможност.
Тъй като се познавала със семейството на Г.К. от *** Н.З.,
подсъдимата сключила с нея договор за наем на жилището й, намиращо се в същия
град на ***. В действителност не живяла на адреса, а продължила да живее при
родителите си и не плащала наем на св.К.. Подала изискуемите по наредбата документи
до жилищната комисия на военно формирование *** - С.З., за да бъде картотекирана
като живуща на свободно договаряне. В документите
посочила, че живее на свободен наем в *** Н.З., ***, в жилище собственост на свидетелката К. и плаща
наем в размер на 80лв.
Членовете
на жилищната комисия нямали задължение да проверяват истинността на данните,
които желаещите да бъдат картотекирани попълвали. Подсъдимата
бил картотекирана по съответния ред и въз основа на това картотекиране започнала
да получава компенсационни суми в размер на 80лв.месечно за това, че живее при
условията на свободно договаряне. Сумите й били заплащани редовно въз основа на
съответната заповед на Командира на формированието.
В периода от 19.02.2014 г. до 28.07.2015 г. включително, с цел
последващо неправомерно получаване на квартирни пари, подс. С. продължила редовно да представя във военното формирование собственоръчно
изготвени заявления-декларации, в които декларирала, както пред Командира на военното формирование, така и пред жилищната комисия, че живее на свободен наем в *** Н.З., в
жилището на св.К. и че това е настоящият й адрес.
Всички изискуеми документи – заявления-декларации
за инкриминирания период, подсъдимата изготвяла собственоръчно, като ги
депозирала еднолично пред надлежните органи в посоченото военно формирование, с
оглед получаване на парични средства с цел присвояването им. На база представените документи тя била последователно
картотекирана за целия период от жилищната комисия във военното формирование
като живееща на свободен наем и бил включвана в ежемесечните заповеди на
Командира на военно формирование *** - С.З. за изплащане на компенсационни
суми. В периода от 29.01.2014 г. до 01.07.2015 г. включително, във военно
формирование *** - С.З., подсъдимата подала следните документи и въз основа на
тях получавала компенсационни пари:
-16 бр.
заявления-декларации по чл.37, ал.1, т.1 /Приложение № 8/ съгласно Наредба Н-22
от 16 юли 2010г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство
на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и
цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, издадена
от Министъра на отбраната обн. в ДВ. бр. 62, в сила от 10.08.2010г. от дати 29.01.2014г., 05.03.2014г. , 03.04.2014г. , 30.04.2014г., 26.05.2014г., 04.07.2014г., 30.07.2014г., 02.09.2014г., 01.10.2014г., 06.01.2015г., 09.02.2015г. , 05.03.2015г., 03.04.2015г., 30.04.2015г., 02.06.2015г., 01.07.2015г. до Командира на в.ф. *** - С.З., в които в т.1
и т.2 декларирала неверни обстоятелства,
че живее на свободен наем в *** Н.З., *** в жилище, собственост на гр.л. Г.А. К.
от *** Н.З., а в действителност живяла
при родителите си на адрес: *** Н.З., ***;
- 4 бр. заявления-декларации по чл.7, ал.3 /Приложение №
2/ съгласно Наредба Н-22 от 16 юли 2010г. за ползване под наем на имоти от
жилищния фонд на Министерство на отбраната, и за изплащане на компенсационни
суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на
свободно договаряне – издадена от Министъра на отбраната обн. в ДВ. бр. 62, в
сила от 10.08.2010г. от дати 03.02.2014г., 30.05.2014г., 09.02.2015г. , 02.06.2015г. до Жилищната комисия на в.ф. *** - С.З., в
които декларирала неверни обстоятелства, че живее на настоящ адрес ***,
Както вече бе посочено и по-горе, въз основа на така
представяните от подсъдимата документи и в нарушение на посочения подзаконов
нормативен акт, ежемесечно на подсъдимата С. били изплащани компенсационни суми
за това, че живее под наем при условията на свободно договаряне. Сумите били получени от нея, както следва:
1. За м. януари 2014 г. съгласно Заповед № ЗФСД-11/13.02.2014г. на Командир в.ф.*** - С.З., получила на 19.02.2014 г. сумата от 80,00 лв;
2. За м. февруари 2014 г. съгласно Заповед № ЗФСД-15/13.03.2014г. на Командир в.ф.*** - С.З., получила на 26.03.2014 г. сумата от 80,00 лв;
3. За м. март 2014 г. съгласно Заповед № ЗФСД-22/09.04.2014г. на Командир в.ф.*** - С.З., получила на 15.04.2014 г. сумата от 80,00 лв;
4. За м. април 2014 г. съгласно Заповед № ЗФСД-28/10.05.2014г. на Командир в.ф.*** - С.З., получила на 15.05.2014 г. сумата от 80,00 лв;
5. За м. май 2014 г. съгласно Заповед № ЗФСД-32/13.06.2014г. на Командир в.ф.*** - С.З., получила на 16.06.2014 г. сумата от 80,00 лв;
6. За м. юни 2014 г. съгласно Заповед № ЗФСД-36/09.07.2014г. на Командир в.ф.*** - С.З., получила на 14.07.2014 г. сумата от 80,00 лв;
7. За м. юли 2014 г. съгласно Заповед № ЗФСД-44/07.08.2014г. на Командир в.ф.*** - С.З., получила на 13.08.2014 г. сумата от 80,00 лв;
8. За м. август 2014 г. съгласно Заповед № ЗФСД-50/15.09.2014г. на Командир в.ф.*** - С.З., получила на 15.09.2014 г. сумата от 80,00 лв;
9. За м. септември 2014 г. съгласно Заповед № ЗФСД-58/07.10.2014г. на Командир в.ф.*** - С.З., получила на 15.10.2014 г. сумата от 80,00 лв;
10. За м. октомври 2014 г. съгласно Заповед № ЗФСД-63/12.11.2014г. на Командир в.ф.*** - С.З., получила на 14.11.2014 г. сумата от 80,00 лв;
11. За м. ноември 2014 г. съгласно Заповед № ЗФСД-69/08.12.2014г. на Командир в.ф.*** - С.З., получила на 12.12.2014 г. сумата от 80,00 лв;
12. За м. декември 2014 г. съгласно Заповед № ЗФСД-5/15.01.2015г. на Командир в.ф.*** - С.З., получила на 20.01.2015 г. сумата от 80,00 лв;
13. За м. януари 2015г. съгласно Заповед № ЗФСД-11/12.02.2015г. на Командир в.ф.*** - С.З., получила на 17.02.2015 г. сумата от 80,00 лв;
14. За м. февруари 2015г. съгласно Заповед № ЗФСД-15/17.03.2015г. на Командир в.ф.*** - С.З., получила на 19.03.2015 г. сумата от 80,00 лв;
15. За м. март 2015г. съгласно Заповед № ЗФСД-22/08.04.2015г. на Командир в.ф.*** - С.З., получила на 16.04.2015 г. сумата от 80,00 лв;
16. За м. април 2015г. съгласно Заповед № ЗФСД-26/08.05.2015г. на Командир в.ф.*** - С.З., получила на 15.05.2015 г. сумата от 80,00 лв;
17. За м. май 2015г. съгласно Заповед № ЗФСД-34/08.06.2015г. на Командир в.ф.*** - С.З., получила на 15.06.2015 г. сумата от 80,00 лв;
18. За м. юни 2015г. съгласно Заповед № ЗФСД-42/20.07.2015г. на Командир в.ф.*** - С.З., получила на 28.07.2015 г. сумата от 80,00 лв,
Общия
размер на така полученото неправомерно от подсъдимата имущество било за сумата от 1440
лева.
Впоследствие, до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, подсъдимата заместила изцяло полученото имущество –
пари в размер на 1440 лв. в касата на военно формирование *** - С.З. с ПКО №
126/07.07.2017г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена както от направеното от подсъдимата признание на фактите по реда на
чл. 371, т. 2 НПК, но така също и от показанията на разпитаните по делото
свидетели, както и от приложените по делото писмени и веществени доказателства.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели, тъй като те не са заинтересовани от изхода на
делото. Показанията им са логични и непротиворечиви, допълват се взаимно, свидетелите
имат ясен спомен за станалото, показанията им са депозирани добросъвестно и се
подкрепят от приложените по делото писмени и веществени доказателства.
Съдът кредитира и направеното от страна
на подсъдимата признание на фактите, отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, тъй като така направеното от нея признание намира опора в
останалия събран по делото доказателствен материал. Не се наблюдава каквото и
да било противоречие в направеното от нея признание и показанията на
свидетелите. Нейното признание се подкрепя от представените и приети по делото
веществени доказателства, намира опора и в приложените писмени доказателства, от
които е видна цялостната й престъпна дейност.
При така установената по един несъмнен начин
фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна
подсъдимата е осъществила съставомерните признаци на следното престъпление:
в периода от 19.02.2014 г. до 28.07.2015 г.,
включително, във военно формирование *** - С.З., при условията на продължавано престъпление,
чрез използване на документи с невярно съдържание – 20 броя заявления-декларации,
получила без правно основание чуждо движимо имущество – компенсационни пари в размер на 1440,00 лева, собственост на
Министерство на отбраната, с намерение да ги присвои, като до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд полученото имущество е било
заместено, в маловажен случай – престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 4, вр. чл.
212, ал. 6, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От субективна страна престъплението е било извършено
от подсъдимата при пряк умисъл – тя е съзнавала общественоопасния характер на
деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното
настъпване. При измамата деецът съзнава, че получава без правно основание чуждо
имущество, като това се дължи на неговото измамливо поведение, като това
имущество излиза от патримониума на измаменото лице и без основание преминава в
патримониума на дееца. Това е резултатно престъпление, върши се с користна цел
и винаги при пряк умисъл.
Съдът намери, че деянието, осъществено от подсъдимата,
представлява маловажен случай, по следните съображения:
Едно деяние представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 93, т. 9 НК, когато
степента на неговата обществена опасност е по-ниска в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от същия вид, поради липсата или пък поради
незначителността на вредните последици или пък поради наличието на други смекчаващи
обстоятелства. Преценката винаги е конкретна, на база на доказателствата по
конкретния правен казус, касаещи начина на извършване на престъплението, данните
за личността на дееца, стойността на вредните последици и въобще всички
обстоятелства, имащи значение за степента на обществена опасност и морална
укоримост на извършеното престъпление. В конкретния случай, с оглед добрите
характеристични данни на подсъдимата, чистото й съдебно минало, съжалението за
извършеното, признанието на вината й, отчетено в светлината на казаното в ТР №
1/2009г.на ОСНК, тъй като то е изразено още в началния етап на разследването и
с действията си подсъдимата през цялото досъдебно производство е съдействала за
разкриването на обективната истина по делото, обстоятелството, че се ползва с
авторитет сред колегите си, с безукорно военно досие, полага общественополезен
труд, невисоки доходи – около 800 лв. на месец, изплаща кредит с месечна вноска
200 лева, с малолетно дете, за което полага непрекъснати грижи и предвид
сравнително бързото отстраняване на настъпилия вредоносен резултат, както и
предвид по-ниската морална укоримост на извършеното, съдът намира, че в
конкретния случай, с оглед незначителността на вредните последици и отчетените
смекчаващи обстоятелства, извършеното от подсъдимата представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от същия вид и е налице „маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
При така
посочената правна квалификация, съдът намери, че са налице условията по чл. 78а НК. За извършеното от подсъдимата престъпление по чл.212б,
ал. 1, т. 4, вр.чл. 212, ал. 6, вр. ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК е предвидено
наказание пробация или глоба от сто до триста лева. Деецът до момента не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на р.ІV от НК, причинените от деянието имуществени вреди са
били възстановени. С оглед на това съдът намира, че подсъдимата следва да бъде
освободена от наказателна отговорност и следва да й бъде наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 /хиляда/ лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военен
съд Пловдив. Определеният размер на глобата е
съобразен със семейното положение и
материално състояние на подсъдимата. Предвид данните за личността на
подсъдимата съдът счита, че степента на обществена опасност на дееца е ниска с
оглед добрите характеристични данни и обстоятелството, че тя признава и съзнава
вината си. След съвкупна преценка на тези обстоятелства съдът счита, че по този
начин ще бъде постигнат максимален поправително-възпитателен и предупредително-възпиращ
ефект върху подсъдимата.
Граждански иск няма предявен.
Причини за извършване на престъплението – ниска правна
култура, стремеж към облагодетелстване по престъпен начин, с користна цел,
недостиг на финансови средства.
Приложените по делото веществени доказателства:
1. Заявление - декларация до
командира на военно формирование *** - С.З. от 29.01.2014г.;
2. Заявление - декларация до
Жилищната комисия на военно формирование *** - С.З. от 03.02.2014г.;
3. Заявление - декларация до
командира на военно формирование *** - С.З. от 05.03.2014г.;
4. Заявление - декларация до
командира на военно формирование *** - С.З. от 03.04.2014г.;
5. Заявление - декларация до
командира на военно формирование *** - С.З. от 30.04.2014г.;
6. Заявление - декларация до
командира на военно формирование *** - С.З. от 26.05.2014г.;
7. Заявление - декларация до
командира на военно формирование *** - С.З. от 04.07.2014г.;
8. Заявление - декларация до Жилищната
комисия на военно формирование *** - С.З. от 30.05.2014г.;
9. Заявление - декларация до
командира на военно формирование *** - С.З. от 30.07.2014г.;
10. Заявление - декларация до
командира на военно формирование *** - С.З. от 02.09.2014г.;
11. Заявление - декларация до
командира на военно формирование *** - С.З. от 01.10.2014г.;
12. Заявление - декларация до
командира на военно формирование *** - С.З. от 06.01.2015г.;
13. Заявление - декларация до
командира на военно формирование *** - С.З. от 09.02.2015г.;
14. Заявление - декларация до
Жилищната комисия на военно формирование *** - С.З. от 09.02.2015г.;
15. Заявление - декларация до
командира на военно формирование *** - С.З. от 05.03.2015г.;
16. Заявление - декларация до
командира на военно формирование *** - С.З. от 03.04.2015г.;
17. Заявление - декларация до
командира на военно формирование *** - С.З. от 30.04.2015г.;
18. Заявление - декларация до
командира на военно формирование *** - С.З. от 02.06.2015г.;
19. Заявление - декларация до
Жилищната комисия на военно формирование *** - С.З. от 02.06.2015г.;
20. Заявление - декларация до
командира на военно формирование *** - С.З. от 01.07.2015г., след влизане на присъдата в законна сила, следва да се
унищожат като вещи без стойност.
Разноски не са направени.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
06.11.2017 г. Военен
съдия: