МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 1045 / 2017 г.
по описа на ВРС, XXII състав, постановена на 13.06.2017 г.
Подсъдимият А.Е.С. - роден на *** ***, живущ ***, българин,
български гражданин, с висше образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН: ********** е
предаден на съд с обвинение по:
чл. 206, ал. 1 от НК, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в
периода от 01.10.2014 г. до 30.01.2015 г. в гр.Варна, при условията на
продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи - 1 бр.
пералня марка „Zanussi”, модел „ZWE 385” на стойност 234.50 лв., 1 бр.
хладилник марка „Zanussi”, модел „ZRD 232В” на стойност 224.50 лв. и 1 бр.
климатик марка „Samsung”, модел „AQ 12FC-SER” на стойност 262,00 лв., всичко на
обща стойност 721,00 лева, собственост на Д.П.Д., които владеел.
Представителят на ВРП поддържа
повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение. Счита, че извършеното от същия деяние
се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното производство
доказателства. Моли съда
да наложи на подсъдимия наказание ориентирано към минималния размер.
Защитникът на подсъдимия, адв. К.
счита, че подзащитният му е извършил визираното в ОА престъпление. Предлага на
съда да му наложи минимално наказание с оглед наличието на изключителни смекчаващи
вината обстоятелства.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Св. Д.П.Д. притежава апартамент в гр.Варна, в кв. „Св.Иван
Рилски”, бл. 28, вх. Д.
Апартаментът бил обзаведен и в него се намирали пералня марка „Zanussi”, модел „ZWE 385”, хладилник
марка „Zanussi”, модел „ZRD 232В” и климатик марка „Samsimg”
модел „AQ 12FC-SER”. С договор за наем от
01.10.2014 г. св. Д. отдала апартамента с обзавеждането на подс. А.Е.С. и той
започнал да живее в него от посочената дата. По това време подс. С. бил
наркозависим, употребявал хероин и затова му трябвали парични средства, за да
си закупува наркотици. Той не разполагал с доходи и затова решил да продава и
залага вещи от наетия апартамент, без да иска съгласието и без знанието на
наемодателката св. Д.. На 13.12.2014 г. подс. С. отишъл в заложна къща „Ахил”, находяща се в гр.Варна, където работел св. Е.П.П.. Там подсъдимият
попитал дали ще приемат пералня като залог срещу парични средства. Св. П. се
съгласил, след което подсъдимият, заедно с друго лице пренесъл до заложната
къща пералня марка „Zanussi”, модел „ZWE 385”, собственост на св. Д.. Срещу вещта и след като подписал от
свое име заложен билет, подс. С. получил 100,00 лв. и оставил пералнята на
заложната къща. В срока на падежа подс. С. не върнал заетите пари и пералнята
била продадена. В началото на м.01.2015 г. подс. С. занесъл в същата заложна
къща с помощта на св. В.В.А. един хладилник марка „Zanussi”, модел „ZRD 232В”, който
поискал да заложи. Св. Н.И.Н., който бил на работа, отказал да вземе
хладилника. Въпреки това подсъдимият оставил посочената вещ и си тръгнал без
намерение да я вземе обратно, като по този начин се разпоредил противозаконно с
нея, без знанието и съгласието на собственичката. Хладилникът бил прибран в
заложната къща. Отново без знанието и съгласието на св. Д., в неустановен ден
до 30.01.2015 г., подс. С. свалил външното и вътрешното тяло на климатик марка
„Samsung” модел „AQ 12FC-SER”, с който бил оборудван наетия апартамент, собственост на св.
Д. и го продал, за да се снабди с парични средства за наркотици.
На 30.01.2015
г. подс. С. напуснал наетия апартамент без да се обади на св. Д. и заминал за
Англия. Същият ден съсед забелязал, че липсва външното тяло на климатика в апартамента
на св.Д. и че от жилището се носи лоша миризма, поради което й се обадил по
телефон. Св. Д. отишла на място и установила, че е заключено. Затова тя
извикала ключар, който отворил вратата на апартамента. Когато влязла в жилището
св. Д. видяла, че целият апартамент е разхвърлен, пълен със смет и липсвали
пералнята, хладилника и климатика. Св. Д. подала жалба и запознало досъдебно
производство. В хода на производството св. Д. си взела от заложната къща
хладилника.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна
експертиза стойността на 1 бр. пералня марка „Zanussi”, модел „ZWE 385” е 234.50
лв., на 1 бр. хладилник марка „Zanussi”, модел
„ZRD 232В” е 224.50 лв. и на 1 бр. климатик
марка „Samsung” модел „AQ 12FC-SER” - 262 лв., като всичко е на обща стойност 721,00 лева.
Видно от
заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза обвиняемият А.Е.С.
не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата - психоза. Налице са
данни за синдром на зависимост към хероин. Вредна употреба на марихуана. Към
момента на извършване на деянието в периода от 01.10.2014 г. до 30.01.2015 г. е
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Съдът кредитира
обясненията на подсъдимия, доколкото същите имат характера на самопризнания и
категорично се препокриват с показанията на свидетелите по делото.
Показанията на
свидетелите по делото следва да се кредитират, доколкото са последователни,
взаимнодопълващи се и имат отношение към предмета на делото.
Останалите
събрани по ДП № 264 / 2015 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна доказателства и
доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото
гласни доказателства и са относими към основния факт, включен към предмета на
доказване по делото.
Така установената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи на съда :
По отношение на обвинението за престъпление по чл. 206
ал. 1 от НК:
Така
установените фактически положения сочат на присвояване по чл. 206, ал. 1 от НК,
поради което и съдът е постановил осъдителна присъда по отношение на подсъдимия
С.. При обсебването деецът извършва разпоредителни действия с чужда вещ в своя
полза, която владее или пази.
В
конкретния случай безспорно установено по делото е,
че владението на инкриминираната сума е придобито от подсъдимия на правно
основание, а именно лично предаване на вещите, които са били част от
обзавеждането на жилище, което подсъдимият е ползвал въз основа на договор за
наем със св. Д.. Няма съмнение, че вещите са чужди за С., с оглед показанията на свидетелите и представените
писмени доказателства.
При
горните доказателства съдът намира, че съставът е осъществен, доколкото е налице
някоя от формите на изпълнителното деяние, в случая фактическо разпореждане с
чуждото имущество - собственост на св. Д. в свой интерес, а именно 1 бр.
пералня марка „Zanussi”, модел „ZWE 385”, 1 бр. хладилник марка „Zanussi”,
модел „ZRD 232В” и 1 бр. климатик марка „Samsung”, модел „AQ 12FC-SER”, всичко
на обща стойност 721,00 лева.
Доколкото в процесният случай са налице повече от едно деяние,
които са еднородни, извършени в кратък период от време при относителна една и
съща обстановка и по отделно осъществяват състава на едно и също престъпление –
206, ал. 1 от НК и безспорно при една и съща форма на вина - пряк умисъл, то е
налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Обектът на престъплението е собствеността на гражданите. Като
причини за извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането от
страна на подсъдимият на нормите, гарантиращи неприкосновеността на чуждото
право на собственост и стремежът му за получаване на имотни облаги по
неправомерен начин.
От субективна страна
деянието е извършено с предварително сформиран пряко насочен умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер, т.е. желал е неговото извършване, като и е предвиждал настъпването на
съставомерните последици.
По
горните съображения съдът призна подс. С. за виновен в извършване на престъпление
по чл. 206, ал. 1 от НК.
Относно размера на наказанието:
По отношение на
подсъдимия С., съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства единствено обремененото
му съдебно минало.
Като смекчаващи
обстоятелства следва да се приемат направените от подсъдимия пълни признания в
рамките на досъдебното производство, допринесли за правилното изясняване на
фактическата обстановка и разкриване на обективната истина по делото. Трябва
категорично да се отчете, че в основата на противоправното поведение на подс. С.
е неговото заболяване – синдром на зависимост към хероин, което без съмнение е
намалило задръжките, както и оценката и последиците на извършеното. Към тези
обстоятелства следва да бъдат приобщени и невисокия размер на причинените
вреди, част от които са възстановени на пострадалата Д..
Поради изложеното
съдът намери, че наказанието следва да се определи при наличието на
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, доколкото и най-лекото наказание
предвидено в нормата не съответства нито на извършеното деяние, нито на дееца,
т.е с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, което се свежда до определяне на
наказанието под предвидения в закона минимум, а именно шест месеца ”лишаване от
свобода”.
Съдът постанови
посоченото наказание да се изтърпи при общ режим в условията на затворническо
общежитие от открит тип, с оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. в от ЗИНЗС.
Съдът като съобрази предходната съдимост на подс. С., установи, че
деянието предмет на разглеждане в настоящото НОХД е извършено
в изпитателния срок определен по НОХД № 1016 / 2014 г. на Русенски РС. Горното
налага извод за наличието на материалноправните предпоставки на чл. 68, ал. 1
от НК, като на посоченото основание съдът приведе в изпълнение определеното
наказание лишаване от свобода за срок от една година, като постанови и общ
режим за неговото изпълнение, с оглед разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. в от ЗИНЗС..
По
отношение предявения граждански иск:
Настоящият състав
приема, че разглеждането на гражданския иск е допустимо в наказателния процес,
доколкото правното му основание се явява деянието предмет на обвинението.
Признаването на подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение, води след
себе си и до уважаването на гр.иск като основателен, с оглед съществуващата
между тях функционална връзка. В този смисъл съдът осъди подс. С. да
заплати на гражданския ищец Д. обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на 496,50 лева, в едно със законната лихва то датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата с оглед чл. 86 от ЗЗД.
Съдът осъди подс. С. да заплати държавна
такса в размер на 50,00 лева върху уважения граждански иск в полза на
държавата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати направените от разноски в размер на 88,48 лева в
полза на на ОД на МВР Варна и 30,00 лева в полза на ВРС.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
