РЕШЕНИЕ
№ 516
гр. Бургас, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120106641 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод на предявената от „АГРО ЛЕНД ГРУП 4”
ООД против В. Д. Д. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 4 534,00 лв., представляваща неплатен остатък от
дължима цена по договор от 29.07.2016 г. за продажба на 66,780 тона пшеница реколта 2016
г., съгласно фактура № 57/29.07.2016 г., сумата от 1 381,72 лв., представляваща мораторна
лихва, дължима за периода 07.07.2018 г. – 07.07.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
08.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на
заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 4940/2021 г. на БРС. Претендира се и
присъждане в полза на ищеца на направените разноски по заповедното и по исковото
производства. В исковата молба се твърди, че на 29.07.2016 г. ищецът е продал на ответника
66,780 тона пшеница реколта 2016 г. на цена 300 лв. за тон, за което е била издадена фактура
№ 57/29.07.2016 г. на обща стойност 20 034 лв., като фактурата е била връчена и приета от
ответника. Твърди се също така, че в периода 23.08.2016 г. – 16.04.2021 г. ответникът е
извършил шест частични плащания по фактурата в общ размер от 15 500 лв., като неплатена
е останала процесната главница. В съдебно заседание се явяват управителите на ищцовото
дружество, както и упълномощен процесуален представител,, поддържат иска, ангажирани
са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който искът
е оспорен като неоснователен и недоказан. Твърди се, че по делото не са представени
доказателства, че ищецът е предоставил на ответника посоченото във фактурата количество
1
пшеница. Заявено е, че ответникът е получил от ищеца само 51,667 тона пшеница, чиято
цена е платил, а останалите 15,113 тона не са му били предадени, поради което той не дължи
тяхната цена, представляваща неплатения остатък по фактурата в размер на 4 534 лв.
Предвид твърдението за недължимост на главницата е оспорена и претенцията за мораторна
лихва, която според ищеца също не е дължима. Моли се искът да бъде отхвърлен и на
ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание се
явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, не са ангажирани
доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4940/2021 г. по описа на БРС, с издадената по това
дело Заповед № 1697/09.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
е разпоредено длъжникът В. Д. Д. да заплати на кредитора „АГРО ЛЕНД ГРУП 4” ООД
сумата от 4 534 лв., представляваща неплатен остатък от дълима цена по договор от
29.07.2016 г. за продажба на 66,780 тона пшеница реколта 2016 г., съгласно фактура №
57/29.07.2016 г., сумата от 1 381,72 лв. – мораторна лихва, дължима върху главницата за
периода 07.07.2018 г. – 07.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 08.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 558,31 лв.,
представляваща направените от заявителя разноски по делото. В законоустановения срок
длъжникът е подал възражение, в което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането,
поради което с разпореждане от 10.09.2021 г. на заявителя е било указано, че може да
предяви установителен иск за вземането си. Такъв иск е бил предявен в законоустановения
срок и по него е образувано настоящото производство.
По делото е приложено копие на фактура № 57/29.07.2016 г., с издател „АГРО ЛЕНД
ГРУП 4” ООД и получател В. Д. Д., с която са фактурирани 66,780 тона пшеница реколта
2016 г. на обща стойност 20 034,00 лв., при единична цена 300 лв./тон.
Ответникът не оспорва, че е закупил от ищеца пшеница реколта 2016 г. на
посочената единична цена, но твърди, че са му били доставени само 51,667 тона, чиято цена
е заплатил. Ищецът също не оспорва извършеното от ответника частично плащане на сумата
по фактурата.
По делото е разпитан свидетеля М. М.. Същият заявява, че към м. юли 2016 г. е
работил в ищцовото дружество като тракторист, като сега също работи там. Твърди, че
познава лично ответника В.Д., тъй като са от едно село. Свидетелят заявява, че ответникът е
бил клиент на ищеца веднъж – през юли 2016 г., когато е купил пшеница, като искал над 65
тона и свидетелят лично му натоварил 2 камиона с по 20 кофи на камион, или общо 40 кофи,
всяка от които тежаща приблизително 1,7 тона. Твърди също така, че след натоварването на
пшеницата клиентът и управителят на ищцовото дружество отишли в гр. К******, където
измерили камионите, след което се върнали и изготвили фактурата. Заявява, че не е
присъствал лично на тегленето на камионите, нито е виждал документи за това. Твърди, че е
чувал управителите на ищеца да коментират, че не е плащано по тази сделка.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявеният иск по
отношение на главницата е основателен и доказан. Този извод се налага както от
показанията на разпитания по делото свидетел, който установи, че лично е натоварил на два
камиона на ответника приблизително 68 тона пшеница (40 кофи по около 1,7 тона всяка),
2
така и от факта, че след натоварването й стоката е била претеглена в присъствието на
ответника и е била издадена процесната фактура за 66,780 тона пшеница, като фактурата е
подписана лично от ответника на датата на издаването й, с което той извънсъдебно е
потвърдил и е признал, че му е било продадено именно такова количество пшеница.
Принципно вярно е твърдението на ответника, че фактурата не е доказателство за
предоставената услуга или стока, но в случая съвкупността на събрания по делото
доказателствен материал, а именно фактурата и свидетелските показания, сочи, че на
ответника е било продадено именно фактурираното количество пшеница, като с действията
си по подписване на фактурата с това й съдържание ответникът е потвърдил получаването
именно на това количество пшеница. С оглед на това съдът намира, че същият е следвало да
заплати на ищеца пълния размер на посочената във фактурата сума от 20 034 лв., но е
заплатил само 15 500 лв., т.е. налице е неплатен остатък от сумата по фактурата в размер на
4 534 лв., която сума е предмет на настоящия установителен иск. Ето защо съдът намира, че
в частта относно главницата искът е основателен и доказан.
С оглед липсата на извършено до момента плащане от ответника на процесната
главница, както и предвид липсата на твърдения и доказателства страните по договора да са
уговорили плащането на цената да бъде извършено на конкретно посочена дата, различна от
датата на доставката, съдът намира, че на осн. чл. 327, ал. 1 от ТЗ цената е била дължима от
купувача при получаването на стоките, т.е. най-късно на датата на издаване на процесната
фактура. Поради това ответникът дължи на ищеца и претендираната мораторна лихва върху
главницата за периода от 07.07.2018 г. – 07.07.2021 г., която е в размер на 1381,72 лв.
(съгласно представения от ищеца изчислителен лист, който не е оспорен от ответника),
както и законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2021 г. (датата на подаване в
съда на заявлението по чл. 410 от ГПК) до окончателното й изплащане, т.е. установителният
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му размер.
Предвид уважаването на предявения иск и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца и направените от него разноски в заповедното производство,
които са в размер на 558,31 лв., както и направените разноски в настоящото производство,
които са в размер на 744,32 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. Д., ЕГН **********, от с.
Т******, общ. К*****, ул.********, че същият дължи на „АГРО ЛЕНД ГРУП 4” ООД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление гр. Б*****, ул. ***********, сумата от 4
534,00 лв. (четири хиляди петстотин тридесет и четири лв.), представляваща неплатен
остатък от дължима цена по договор за продажба на 66,780 тона пшеница реколта 2016 г. от
29.07.2016 г., съгласно фактура № 57/29.07.2016 г., сумата от 1 381,72 лв. (хиляда триста
осемдесет и един лв. и седемдесет и две ст.), представляваща мораторна лихва, дължима
върху главницата за периода 07.07.2018 г. – 07.07.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 08.07.2021 г. до окончателното й изплащане, които вземания са
предмет на Заповед № 1697/09.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4940/2021 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, от с. Т******, общ. К*****, ул. *********, да
заплати на „АГРО ЛЕНД ГРУП 4” ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление
3
гр. Б******, ул. *************, сумата от 558,31 лв. (петстотин петдесет и осем лв. и
тридесет и една ст.), представляваща направените от ищеца разноски в заповедното
производство, както и сумата от 744,32 лв. (седемстотин четиридесет и четири лв. и
тридесет и две ст.), представляваща направените от ищеца разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ИМ
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
4