РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000501745 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 9.03.2021г. по гр.д. № 1119/2020г. на Софийски градски съд, ГО 1-19
състав е осъдена Столична община да заплати на Д.А. А. на осн. чл.49 ЗЗД сумата от 20
000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на
непозволено увреждане на 24.02.2019г в гр.София, настъпило в резултат на падане на
заледена и непочистен пътен участък под надзор на общината, ведно със законната лихва
върху главницата от 24.02.2019г, като отхвърля иска над признатия за дължим размер от
20 000лв до претендирания от 50 000лв.
Решението е обжалвано от ответника Столична община чрез пълномощник ю.к. С.Д. в
осъдителната му част, в която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата от
20 000лв. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част.
Твърди се, че изводите на съда са изградени изцяло върху свидетелски показания на приятел
на ищеца, който единствено сочи, че увреждането е настъпило след падане на улица в район
Драгалевци. Тези показания били безрезервно възприети, независичо, че ищецът и
свидетелят са били заедно в София с децата си на футболен турнир и въпросната травма би
могла да е в резултат на травма или подхлъзване на мокра настилка. Неправилно на
следващо място било прието, че ответникът не е провел успешно доказване, оборващо
презумпцията по чл.45, ал. 2 ЗЗД, защото още с отговора били представени доказателства, че
1
след справка в контактен център няма намерена информация за подаден сигнал/жалба за
заледен непочистен участък на ул.Свети Горазд в кв.Драгалевци за 24.02.2019г /неделя/, а
отделно от това не е съобразено, че посочената улица е второстепенна и приоритетно
почистването е насочено към главните улици на кв.Драгалевци и спирките на градския
транспорт. Изтъква се още, че няма основание да се ангажира обективната отговорност на
общината, защото не са установени конкретни противоправни действия или бездействия на
лица, на които е възложена определена работа. Евентуално се поддържат и доводи против
изводите на съда, че не е налице съпричиняване на вредите от пострадалия, който според
изводите на медицинската експертиза има придружаващи заболявания, чиито симптоми
биха били от естество да допринесат за подлъзването на пътния участък, и че размерът на
обезщетението е прекомерен и в нарушение на чл.52 ЗЗД. Иска се отмяна на обжалваното
решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се отхвърли иска като
неоснователен.
Решението в отхвърлителната му част е обжалвано от ищеца Д.А. А. с оплаквания за
неправилност поради нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/.Твърди се, че
обезщетението не е съобразено с действително търпените болки и страдания – силни и
интензивни при падането, които в последствие намалявмат, но предстои нова интервенция,
която ще бъде също източник на страдания и неудобства, свързани с обездвижване. Иска се
отмяна на решението в обжалваната отхвърлитена част и вместо това постановяване на ново
по същество, с което се уважи иска в пълния предявен размер.
В срок са постъпили писмени отговори на въззивните жалби от насрещните по тях
страни с възражения за неоснователност. Иска се потвърждаване на решението в
обжалваните му части.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваното решението е валидно и допустимо /чл.269 и сл ГПК/.
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен иск за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв, причинени в резултат на
противоправно поведение на служители на ответника, който носи гаранционно-
обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД. В исковата молба като правопораждащи факти са
изтъкнати следните обстоятелства: вреди /увреждания на здравето, описани в исковата
молба и търпени болки и неудобства/, настъпили в гр.София, на улица Свети Горазд, кв.
Драгалевци в близост до хотел „Перла“, които ищецът получил вследствие на подхлъзване
върху заледен и непочистен пътен участък– публична общинска собственост, чието
поддържане и стопанисване се осъществява от общината.
В срока за отговор ответникът Столична Община е оспорила исковете по основание с
доводи, че не се установява от представените доказателства травмата на ищеца да е
получена при посочения механизъм, и че не са постъпвали сигнали за нередности на пътното
платно, като освен това въпросният пътен участък не попада сред приоритетните улици с
2
масов градски транспорт. Евентуално се прави възражение за съпричиняване в причинна
връзка с поведение на пострадалия – липса на внимание или негово заболяване, свързано с
недобра координация под въздействие на лекарства. Оспорва се и размера на
обезщетението, който се твърди, че е прекомерен и не отговаря на действително търпените
вреди.
От фактическа страна пред първата инстанция посредством събраните гласни
доказателствени средства посредством разпета на св.К., се установява настъпването на
инцидента на посочената дата 24.02.2019г., когато ищецът – мъж на 44г. се подхлъзнал на
заледен и непочистен участък на улица в гр.София в близост до хотел „Перла“, където
паднал и получил тежка травма на десен крайник. Свидетелят К. е пряк очевидец, който се е
притекъл да помогне на ищеца непосредствено след инцидента – лично възприел
състоянието му на безпомощност на пътното платно, целият му десен крак бил в кръв и се
наложило да се обърне за съдействие към рецепцията на хотела. Пострадалият и св. К. били
на футболен турнир в София заедно с децата си, настанили се в х-л „Перла“, а в близост на
около 50м ищецът паркирал автомобила си и самият инцидент настъпил по пътя за
паркинга, когато пресичал улица Свети Горазд. Свидетелят ясно чул звука при падането и
видял ищеца легнал на платното, превит от болка и с кръв по десния крак.
От представената справка на Националния интитут по метерология и хидрология се
изяснява метерологичната обстановка към датата на инцидента – наличие на снежна
покривка около 7см.
Получената в резултат на падането травма се потвърждава от изслушаната пред
първата инстанция медицинска експертиза на в.л. д-р Д. – ортопед травматолог, според
изводите на която в причинна връзка с инцидента ищецът е получил фрактура на дясна
подбедрица – счупване с разместване на долна трета дясна голямопищялна кост, открито
пунктиформено/ рана 1-2 мм, което отговаря да е настъпило при падане на заледен участък.
Продължителността на възстановителния период е определена на 4-5 месеца след преглед на
цялата представена медицинска документация, включително и рентгенови снимки –
получената фрактура е определена като открита, наместването било извършено с фиксиращи
елементи, 45 дни ищецът не е можел да стъпва на крайника и се е движел с помощни
средства, после следва 3-мес. период на лечение, включващ и рехабилитация и при
нормално срастване втора операция за изваждане на фиксиращите тела.
Спорните по делото въпроси във връзка с възраженията на ответника, поддържани в
жалбата се свеждат до материалната легитимация на ответника да отговаря по предявените
искове и до обема на вредите, респ. размера на обезщетенията в съответствие с
представените доказателства и критериите на чл.52 ЗЗД.
Така установените идентични с първата инстанция факти потвърждават и следващите
ги правни изводи за наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за
ангажиране обективната отговорност на ответника за компенсиране на причинени
неимуществени вреди. Тези вреди са в пряка причинна връзка с неизпълнение на
задължения за почистване и поддържане на общинските пътища и инфраструктура /пътно
3
платно, разделителни ивици, банкети, тротоари и др. пар.1, т.1 ДР на ЗП/, възложени на
общините, съгласно разпоредбите на чл.30, ал.4 от Закона за пътищата и чл.48, т.2, б”б” от
ППЗП, предвиждащи стопанисване и поддръжка в изправно състояние, така че да се осигури
безопасно и удобно движение. От факта, че уличният участък е бил заледен и очевидно
нетретиран с предвидените за целта дейности по почистване, ще следва извод за
неизпълнени задължения за поддръжка на общинската пътна мрежа, което общината като
юридическо лице осъществява чрез натоварени от нея лица, и съответно отговаря за вреди
по повод на възложената работа. Напълно ирелевантно за възникване на отговорността по
чл.49 ЗЗД е обстоятелството дали тази дейност се извършва пряко от служители на
общината или тя се явява възложител по силата на сключен между нея договор с трето лице
в каквато насока са и представените писмени доказателства за възлагане на обществена
поръчка на Консорциум „София юг“ ДЗЗД. Във всеки от тези случаи тя е материално
легитимирана да отговаря за вреди, възникнали в резултат на неизпълнение или
некачествено изпълнение на дейности по поддръжка на общинската пътна мрежа, като
наличието на такива облигационни правоотношения биха могли да бъдат източник на
регресни претенции.
Правилно първоинстанционният съд е ценил показанията на свидетеля очевидец К., от
които се изяснява, че към момента на инцидента в този участък улицата е имало сняг и лед
и те кореспондират със справката на Националния интитут по метерология и хидрология,
както със заключението на медицинската експертиза относно естеството и характера на
травмата падане върху заледена повърхност. Преценката на тези доказателства потвърждава
фактическите изводи на първата инстанция за наличие на заледен и непочистен участък,
предпоставящи настъпването на инцидента.
Неоснователни са доводите в жалбата на ответната община, че решението е
неправилно, поради неубедително доказване на механизма на инцидента и от там на пряка
причинна връзка между неизпълнените дейности по обезопасяване на пътния участък и
настъпилите за ищеца вреди. Вредата е пряка и непосредствена последица от деликта,
когато той е необходимо и достатъчно условие, за да настъпването й при обичайно стечение
на обстоятелствата. Обсъдените доказателства категорично изясняват, че условието за
настъпване на увреждането е именно бездействието на лицата, натоварени с дейности по
почистване и поддръжка на общинските пътища, като предпоставка за настъпване на
инцидента –подхлъзване на заледен участък и че травмата отговаря да е получена при
описания механизъм. Доказателствата по делото категорично изключват принос от страна
на пострадалия, в каквато насока са възраженията в отговора на исковата молба,
поддържани формално в жалбата. Няма конкретни твърдения, а и доказателства ищецът да е
нарушил правила, изискващи определено поведение, нито такива, сочещи за проява на
небрежност и поставяне чрез определено действие или бездействие в предвидим риск, нито
има доказателства негови придружаващи заболявания да имат отношение към инцидента.
Неоснователни на следващо място са оплакванията и на двете страни против размера
на определеното обезщетение за неимуществени вреди и неправилно приложение на чл.52
4
ЗЗД. Първоинстанционният съд е отчел вида и степента на уврежданията- фрактура на
дясна подбедрица – открито счупване с разместване на долна трета дясна голямопищялна
кост, извършването на оперативна интервенция по наместване на костните фрагменти, която
е източник на по-интензивни болки, възстановителния период от приблизително 4 месеца,
както и последваща интервения за премахване на фиксиращите тела. Съобразени като
утежняващи са обстоятелствата, че за период от 45 месец е бил почти неподвижен, разчитащ
на чужди грижи, а в рамките на три месеца се е придвижвал затруднено с помощни
средства, което сочи за влошено качество на живот. Преценени в съвкупност всички от
значение обстоятелства налагат извод, че определеният размер на обезщетението е
съобразен с действително търпените физически болки и неудобства, но също и с факта, че
възстановителният процес е приключил благоприятно, тъй като по делото няма данни за
настъпили други последици. При определяне на обезщетение е следвало също и са
съобразени и други обективни фактори като икономическите условия в страната към
момента на увреждане /2019/г. и присъжданите от съдилищата размери за случаи,
аналогични на настоящия, които обстоятелства се явява обективен израз на принципа на
справедливостта по чл.52 ЗЗД. Поради изложеното са неоснователни оплакванията против
размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 20 000лв.
Поради пълното съвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното решение ще
подлежи на потвърждаване, при който изход на спора няма основание за изменение на
решението в частта му за разноските.
Пред настоящата въззивна инстанция поради неоснователност на жалбите не се
следва изменение на решението на първата инстанция в частта за разноските, нито такива се
следват на страните пред въззивната инстанция.
С оглед на горното, САС в настоящият си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 9.03.2021г. по гр.д. № 1119/2020г. на Софийски градски
съд, ГО 1-19 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6