Р Е Ш Е Н И Е
№83
гр. Хасково, 25.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на пети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на
прокурор Елеонора Иванова от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова АНД (К) № 1371
по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН),
подадена чрез пълномощник, против Решение №221 от 01.11.2019 г., постановено по
НАХД №412 по описа на Районен съд - Димитровград за 2019 г.
Касационният
жалбоподател счита атакуваното решение за неправилно и незаконосъобразно.
Твърди, че отмененото със съдебното решение наказателно постановление е
съобразено с изискванията на ЗАНН, съставено е в писмена форма, издадено е от
компетентен орган, съдържа всички необходими и задължителни реквизити по чл.57
и чл.58, ал.1 от ЗАНН, описано е нарушението, посочени са нарушените разпоредби
и извършеното деяние е подведено правилно под хипотезата на съответната
наказваща норма, т.е. не са допуснати процесуални нарушения, които да налага
отмяната му. Възразява срещу извода на въззивния съд, че при издаване на НП е
допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй
като в същото били посочени две отделни нарушения, а в заключителната част на
АУАН е записано, че става въпрос за едно нарушение. В тази връзка касаторът
намира, че ясно и точно в АУАН актосъставителя е посочил, че не са изпълнени
дадените предписания, които са надлежно описани и в заключителната част е
посочено, че „описаното е нарушение на чл.190а, ал.2 от ЗВ“. Намира, че в
процесното НП по недвусмислен начин са описани извършени две нарушения, като в
същото е посочен както общия размер на наложената санкция, така и размера за
всяко едно от описаните нарушения. Намира, че фактическата обстановка е описана
еднакво както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. Касаторът моли
съда да има предвид, че още при съставянето на КП от извършени проверки са
дадени предписания, които са разграничени едно от друго цифром. Сочи, че Закона
за водите предвижда възможност да се дават предписания едно или няколко по
преценка на служителите извършили проверката, като за всяко едно от
неизпълнените предписания, нарушителят може да бъде санкциониран. По изложените
съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на
наказателното постановление.
Ответникът –
Община Димитровград, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Хасково счита жалбата за неоснователна, поради което
предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.
Административен
съд - Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество е основателна.
С оспореното в
настоящото производство решение Районен съд - Димитровград е отменил
Наказателно постановление № НЯСС – 164 от 21.08.2019 г. на заместник-председателя
на ДАМТН, с което на основание чл.83 от ЗАНН, във връзка с чл.201, ал.12 и
чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите (ЗВ), на Община Димитровград е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева, по 1000 лева за всяко от двете
описани в обстоятелствената част на НП нарушения, за неизпълнение на задължения
по чл.190а, ал.2, във вр.с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
За да постанови
решението си, районният съд приел, че при издаване на наказателното
постановление е допуснато процесуално нарушение. В тази връзка посочил, че в
АУАН нарушението е описано като неизпълнение на две точки от предписанието,
дадено с констативен протокол № 07-05-496/22.11.2018г., а именно: „Да се
извършат ремонтно-възстановителни работи в зоната на ерозия на водния откос до
привеждането му в експлоатационно състояние, със срок на изпълнение
05.04.2019г.“, и „Да се извършат ремонтно-възстановителни работи в участъците
със свличане по въздушния откос до привеждането му в експлоатационно състояние,
със срок на изпълнение 05.04.2019г.“, а в заключителната част е посочено, че
ставало въпрос за едно нарушение - по чл.190а, ал.2 от Закон за водите. След това,
наказателното постановление възпроизвеждало описателната част на АУАН, но в
последствие, с диспозитива са наложени наказания за две нарушения. Това водило
до липса на съответствие между административнонаказателното „обвинение“ (АУАН)
и административнонаказателната „присъда“ (НП) - за колко нарушения е обвинен
жалбоподателят и в крайна сметка за колко е наказан. Освен това, в нарушение на
чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН АНО въвел института на „общото наказание“, което било
недопустимо в административнонаказателното правораздаване, съответно
незаконосъобразно. Наложени са две наказания, без да е посочено конкретно за
кои нарушения били те. По тези съображения, съдът отменил наказателното
постановление, без да излага мотиви по същество на спора.
Настоящата
инстанция счита за неправилни изводите на районния съд за отмяна на
наказателното постановление, единствено на процесуално основание.
Не се споделя
основния извод на районния съд, че при издаване
на наказателното постановление е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се
в посочване в АУАН само на едно нарушение и впоследствие посочване в НП на две
нарушения и налагане на едно общо наказание. Съгласно разпоредбата на чл.190а,
ал.1, т.3 от Закона за водите (в приложимата редакция на разпоредбата),
председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или
оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават
предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях,
съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение
на язовирите по приложение № 1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми,
за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за
тяхното изпълнение. Според разпоредбата на
чл.190а, ал.2 от ЗВ (нова – ДВ, бр. 55 от 2018 г.), собствениците на
язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по
ал.1, т.3 и по чл.138а, ал.3, т.5. Нормата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ (в
приложимата редакция) предвижда, че се наказва с глоба, съответно с имуществена
санкция, от 1000 до 20 000 лева, физическото или юридическото лице, което не
изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2.
Анализът на
правната уредба води до извода, че за неизпълнено предписание лицата носят
административнонаказателна отговорност. В случая, както в АУАН, така и в НП,
изрично е посочено, че санкционираното лице Община Димитровград не е изпълнило
в срок две задължителни предписания
– „да се извършат ремонтно-възстановителни работи в зоната на ерозия на водния
откос до привеждането му в експлоатационно състояние, със срок на изпълнение
05.04.2019г.“, и „да се извършат ремонтно-възстановителни работи в участъците
със свличане по въздушния откос до привеждането му в експлоатационно състояние,
със срок на изпълнение 05.04.2019г.“, дадени му съгласно разпоредбата на
чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, с констативен протокол №
07-05-496/22.11.2018 г. Т. е. налице са две нарушения на разпоредбата на
чл.190а, ал.2 от ЗВ, като в тази връзка законосъобразно с наказателното постановление
са били наложени и две отделни наказания – по 1000 лева за всяко едно от двете
нарушения, а не както приел съдът едно общо наказание от 2000 лева.
Предвид горното
настоящата инстанция приема, че ясно и точно в АУАН и НП са описани две отделни
нарушенията и за същите са наложени отделни санкции. Наказателното
постановление е издадено в съответствие и с нормата на чл.18 от ЗАНН, като
следва да се има предвид, че няма процесуална пречка с едно НП на
санкционираното лице да бъдат наложени две или повече отделни административни
наказания, респ. такова законово ограничение не съществува в ЗАНН.
С оглед
изложените съображения, съдът намира, че констатираните от районния съд
основания за отмяна на санкционния акт не са налице. Не е нарушена и
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, както и тази на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН,
липсват други нарушения от категорията на съществени при издаване на АУАН и НП,
които да представляват основание за отмяна на наказателното постановление.
В конкретния
случай, настоящата инстанция счита, че в изпълнение на императивното
процесуално правило на чл.63, ал.1 от ЗАНН и принципите по чл.13 и чл.14 от НПК
за служебното начало в административнонаказателния процес, следва районният съд
да се произнесе по съществото на спора, като съобрази всички относими и
допустими доказателства, направи им задълбочен анализ и изложи съображения по
релевантните фактически обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми. По
аргумент от разпоредбите на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, субсидиарно приложими
в съдебния административнонаказателен процес по силата на препращащата норма на
чл.84 от ЗАНН, съд следва и да провери изцяло правилността на НП, независимо от
основанията, посочени от страните.
Предвид
изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Димитровград, съобразно
указанията, дадени в настоящия съдебен акт.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.2 от АПК,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №221 от 01.11.2019 г., постановено по НАХД №412
по описа на Районен съд - Димитровград за 2019 г., с което е отменено Наказателно
постановление № НЯСС – 164 от 21.08.2019 г. на заместник-председателя на ДАМТН.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
– Димитровград съобразно мотивите изложени в настоящия съдебен акт.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.