№ 24468
гр. София, 12.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110120921 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. Й. П., чрез адв. Б. З., с която срещу "Ф. е
предявен иск за нищожност на договор за предоставяне на гаранция, сключен с ответника на
27.02.2021 г. във връзка с договор за кредит № 4073721/27.02.2021 г., сключен с "И. и иск по
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 10 лева като част от претенция с общ размер 150 лева.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за предоставяне на гаранция с който
се е задължил да заплати възнаграждение на ответника, платимо на равни вноски, ведно с
погасителната вноска по договора за кредит. Твърди да е погасил изцяло задълженията си
по договора за кредит. Навежда доводи за нищожност на договора за гаранция поради
заобикаляне на закона - чл. 19, ал. 4 ЗПК /доколкото договорът за кредит и договорът за
предоставяне на поръчителство били свързани сделки/, поради начална липса на основание,
поради противоречие с добрите нрави /нееквивалентност на престациите на страните по
същия/. До съда е отправено искане за прогласяване нищожността на договора на заявените
с исковата молба основания, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 10 лева, като част от претенция с общ размер от 150 лева, като недължимо платена по
процесния договор, прогласяването на нищожността на който се иска. Заявява искане за
привличане на "И. като трето лице помагач, както и доказателствени искания по реда на чл.
190 ГПК и чл. 195 ГПК.
Ответникът оспорва предявените искове с доводи за тяхната недопустимост и
неоснователност. Счита, че за ищцата не е налице правен интерес да предявява
установителен иск за нищожност на процесния договор. Дава пример, че страна, която
разполага с осъдителен иск, който би й предоставил по-ефективна защита, няма правен
интерес от предявяване на установителен иск. В тази връзка поддържа, че предявяването на
процесните искове представлява злоупотреба с права. Намира исковата молба за нередовна -
не ставало ясно как е формиран размерът на предявените претенции, като в тази връзка се
1
иска от съда да даде указания на страната да уточни предявената като частична претенция
какво представлява. Заявява искане за служебно присъединяване по настоящото
производството по гр.д. № 21850/2023 г., с оглед съвпадение на страните по същите.
Оспорва исковете по основателност, като поддържа, че договорът не е нищожен на сочените
в исковата молба основания, нито с него се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй
като посочената разпоредба не е приложима към процесното правоотношение.
Противопоставя се на доказателствените искания на ищеца, като счита, че ищецът следва да
представи изисканите по реда на чл. 190 ГПК документи, а не да заявява доказателствени
искания по този процесуален ред. Заявява искания съдът да задължи ищеца да представи
СЕФ, за задължаване на ищеца да представи процесния договор за предоставяне на
гаранция. Искането, отправено до съда, е да отхвърли предявените искове. Релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на съда
основание да приеме, че е сезиран с искове по чл. 26, ал. 1, пр. 2, пр., пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД,
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По предявените искове в тежест на ищеца е да
докаже, че договорът, сключен с ответника е нищожен на заявените с исковата молба
основания, а именно поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на
справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както
и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че със същия договор,
като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за кредит
със същия номер и същата дата се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че договорът е
сключен при изначална липса на основание, като в тежест на ищеца е да обори
презумпцията на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
В тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи заплащането на
сума в размер на 10 лева, а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за
задържане на полученото плащане.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството съдът приема, че
следва да се отделят следните обстоятелства: че ищецът е сключил с "И. договор за
потребителски кредит № 4073721/27.02.2021 г., че между страните по делото е бил сключен
договор за предоставяне на гаранция, с който ищецът се е задължил да заплати на ответника
възнаграждение.
На ищеца следва да се дадат указания да обоснове конкретния си интерес от искане
съдът да допусне привличане на трето лице помагач, като има предвид обстоятелството, че
предявените искове са насочени срещу ответника и касаят сключения между страните
договор за предоставяне на гаранция. В тази връзка на ищеца следва да се обърне внимание,
че в настоящото производство не е допустимо съдът да разглежда възражение на ищеца за
2
нищожност на договора за кредит, сключен с друго лице.
Съдът приема, че основателно ответникът с отговора на исковата молба навежда
съображения, че доказателствените искания на ищеца, заявени с исковата молба, са
нередовни, с оглед което и на страната следва да се дадат указания да уточни същите в срок
до първото по делото ОСЗ. На ищеца следва също така да се укаже в срок до ОСЗ да заяви
дали поддържа искането си ССчЕ да даде отговор на задачата по т. 4, предвид предмета на
спора. Ищецът следва да посочи и кои конкретно обстоятелства цели да установи с искането
да му се издаде СУ, като се има предвид, че предмет на спора е един единствен конкретен
договор за предоставяне на гаранция, сключен между страните.
Искането на ответника съдът да задължи ищеца да представи СЕФ е основателно -
същият документ се съставя в един екземпляр, а страната твърди да е предала същия на
ищеца при сключването на договора, съответно не разполага с него. Освен това искането е
заявено за установяване на обстоятелства, които са в тежест на ответника по делото.
Искането на ответника по чл. 190 ГПК също не е ясно мотивирано, предвид че
ответникът също е страна по договора и би следвало да разполага с екземпляр от същия.
Отводът за недопустимост на производството, релевиран от ответника с отговора на
исковата молба, е неоснователен. Страната по един договор разполага с правен интерес да
иска от съда прогласяване на неговата нищожност, като само на това основание съдът не
може да приеме, че се касае за злоупотреба с право, още повече в случая е предявен
осъдителен иск за връщане на платеното по договора, прогласяването на нищожността на
който се иска. Исковете са допустими и следва да бъдат разгледани от съда, като
възраженията на ответника, че е налице злоупотреба с право съдът ще цени по съществото
на спора.
Неоснователно се явява искането за присъединяване към настоящото производство на
гр.д. № 21850/2023 г. - същото вече е присъединено по друго дело. Освен това служебно
извършена справка по електронната папка на другото дело установи, че се касае за
правоотношение между страните възникнало от друг договор, с оглед което и освен
съвпадение между страните не се констатира да е налице основание за извършване на това
съединяване. Не е налице и хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК - делата имат за предмет
различни правоотношения.
На ищеца следва да се укаже да посочи кой е титуляр на банковата смета, посочена в
исковата молба с оглед изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или друг начин за
доброволно уреждане на спора.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
На ответника следва да се укаже да представи документ за заплатена по сметка на СРС
държавна такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК в размер на сумата от 1,10 лева за изготвяне на препис
3
от отговора за връчването му на ищеца.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството и за присъединяване към настоящото производство на гр.д. № 21850/2023 г.
по описа на СРС.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по него и по дадените със същия
указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да посочи кой е
титуляр на банкова сметка, посочена в исковата молба, като при неизпълнение на тези
указания съдът ще приеме, че страната проявява недобросъвестно процесуално поведение с
оглед смисъла, вложен в изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да обоснове
правния си интерес от искането си за привличане на трето лице помагач с оглед предмета на
конкретния правен спор, като при неизпълнение на тези указания съдът ще остави без
уважение това искане.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да обоснове
доказателствените си искания по чл. 190 ГПК и чл. 192 ГПК, имайки предвид твърденията
си, че е страна по договора за кредит и по договора за гаранция, че е погасил задълженията
си по договора за кредит, подробното цитиране и анализиране на клаузи от двата договора в
исковата си молба и не на последно място разпределената с проекта за доклад
доказателствена тежест.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да обоснове
искането си вещото лице по ССчЕ да отговори на формулираната под № 4 в исковата молба
задача, касаеща договора за кредит, а не договора за гаранция, като посочи връзката на
отговора на тази задача с предмета на спора и подлежащите на установяване в
производството правнорелевантни факти.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да обоснове
искането да му се издаде СУ, като се има предвид, че предмет на спора е един единствен
конкретен договор за предоставяне на гаранция, сключен между страните.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по доказателствените искания на ищеца за първото по
делото открито съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищецът в срок най-късно в първото по
делото съдебно заседание да представи СЕФ относно процесния договор.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне на документа в указания срок, съдът ще
4
цени поведението на страната съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи по делото посочените в отговора на исковата молба други документи с оглед
разпределената между страните доказателствена тежест.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.09.2023 г. от
11:45 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства - отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ищеца и
служебно изготвен препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ответника в срок до откритото съдебно заседание да представи по делото
документ за внесена по сметка на СРС държавна такса по чл. 102з ГПК в размер на сумата
от 1,10 лева - за изготвяне на препис от отговора на ИМ, като при неизпълнение - съдът ще
постанови определение по чл. 77 ГПК за посочената сума.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от съобщението ДА ПОСОЧАТ ел.адрес
за връчване на съдебни книжа, призовки и съобщения, доколкото и двете страни
извършват действия в ел.форма в производството.
ДА СЕ ИЗГОТВИ за датата на ОСЗ актуална справка за наличието на действащи
трудови договори със страна ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5