Р Е
Ш Е Н
И Е
№323 13.10.2020 г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на първи октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
КРЕМЕНА ГРОЗЕВА
при
секретаря Минка Петкова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева КАН дело №300 по описа за 2020
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР
Стара Загора против Решение №375/20.07.2020г, постановено по АНД №1219/2020г.
по описа на Районен съд Стара Загора в частта му за отмяна на НП
№19-1228-000067/25.01.2019г издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР Стара Загора с наложена на В.Т.Т.
глоба в размер на 20лв на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП за това, че на
09.11.2018г, около 9.00ч в град Стара Загора пред склад „НЕЛИ 97“ на улица без
име, като водач на лек автомобил Р.с рег. №**** при движение назад удря със
задната част на автомобила лек автомобил О.с рег. №**** с водач С.С.К., с което
нарушава чл.40 ал.1 от ЗДвП – движи се на заден ход, без да се е убедил, че
няма да създаде опасност за другите участници в движението. ПТП. В частта за
отмяна на наложената на Т., със същото НП, глоба в размер на 120лв с лишаване
от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за това, че при същите обстоятелства напуска пътно-транспортното
произшествие, без да уведоми компетентната служба МВР, с което нарушава чл. 123
ал.1 т.2 буква А от ЗДвП – участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР,
въззивното решение като не обжалвано е влязло в сила.
С въззивната си жалба Т. е твърдяла, че преди да извърши движение назад е изчакала
бус, който направил завой зад колата й, за да паркира пред склада на „НЕЛИ 97“,
пред който е спряла и тя. Не се виждала друга кола да приближава, а в следващия
момент, тръгвайки назад леко притиснала с колата си левия калник на посочения
друг автомобил със същия водач, спрял на разстояние от 1-1.20м зад нея, докато
буса е завивал. Оказало се, че другия водач не вижда, че тя тръгва назад да
извърши маневра. Предвид тези факти счита, че не тя е трябвало да се увери дали
има опасност при маневрата назад, поради което и не е нарушила чл.40 от ЗДвП. Не е логично водачът
на другия автомобил, спрял зад нея на малка дистанция да си помисли, че няма да
има движение назад, при положение, че наказания водач е включил задна скорост.
Освен това при голям и празен паркинг не е следвало да спира зад автомобила й
на дистанция от 1.20м, като предполага маневра само напред.
За да отмени НП в частта с наложено
административно наказание по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, РС Стара Загора е приел,
че неизпълнението на задължението по чл.40 ал.1 от ЗДвП представлява състав на
формално административно нарушение, определено за наказуемо по чл.183 ал.1 т.11
от ЗДвП. Словното фактическо обвинение за причиняване на ПТП му противоречи,
тъй като съставомерните елементи по чл.183 ал.1 т.11 от ЗДвП не включват
пътно-транспортно произшествие като последица от неспазване на правилата за
движение назад. Обвинението за причиняване на ПТП, поради нарушаване на чл. 40
ал.1 от ЗДвП не може да се подведе правно под състава на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, поради което наложеното административно наказание е незаконосъобразно на
това основание – противоречие между правна квалификация и словно фактическо
обвинение.
С
касационната жалба се твърди, че описаното
деяние правилно е подведено под състава на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, тъй като
представлява и доказва неизпълнение на задължението по чл.40 от същия закон
.Достатъчно е да са нарушени правилата за движение назад, а настъпилия резултат
доказва съставомерното поведение. От съда се иска отмяна на въззивното решение
в обжалваната му част и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното
постановление за наложено административно наказание по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП.
Ответника В.Т.Т., не се явява, не се
представлява в открито съдебно заседание и не представя писмен отговор против
касационната жалба.
Представителя на Окръжна прокуратура дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на
съда да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за
която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, се явява неоснователна.
При отмяна на наложеното по т.1 от НП
административно наказание, РС Стара Загора е приложил правилно материалния
закон. Вменените факти – при движение назад водачът на лек автомобил Р. с рег.
№**** удря със задната си част автомобил О.с рег № ****, с което извършил
движение на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за
другите участници в движението и ПТП в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП
противоречи на състава на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, поради следното:
Задължението по чл.40 ал.1 от ЗДвП се
състои в извършване на безопасно движение назад след като водачът се е убедил,
че пътят зад превозното му средство е свободен и поради това няма да създаде
опасност или затруднение за другите участници в движението. Факта, че е настъпил
удар между автомобила, който се е движил назаден ход и друго пътно превозно
средство, което се е намирало зад него доказва неизпълнение на задължението по
чл.40 ал.1 от ЗДвП за безопасно извършване на маневрата „движение назад“.
Следователно в обстоятелствената част на НП с наложено административно
наказание по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП следва да бъдат описани фактите, чрез
които се установява нарушението на изискването на чл.40 ал.1 от ЗДвП за
безопасно движение на пътното превозно средство назаден ход. Повдигнатото
словно обвинение за извършено движение назад, без водачът да се е убедил, че
няма да създаде опасност за другите участници в противоречие с чл.40 ал.1 от ЗДвП е в съответствие с обстоятелствената част на НП и с правната квалификация
за деяние, наказуемо по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, но определянето на удара
между двата автомобила като пътно транспортно произшествие изисква приложение
на друг административно наказателен състав – този по чл. 179 ал.2 вр. с ал.1
т.5 от ЗДвП. В този смисъл Решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по н. д. №
1310/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Спас Иванчев – „административнонаказателната
норма по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП субсумира факти в диспозицията си, идентични с
тези на наказателната. В случая едно и също поведение се оценява и попада в
приложното поле на двете производства - управлението на моторно превозно
средство, едни и същи нарушения на правилата за движение, а по отношение на
резултатите, различието е само привидно, тъй като не се посочва настъпването на
смърт, макар в широк план понятието "пострадали лица" да включва и
тази хипотеза. Резултатът и при двете норми е един и същ в основата си -
причиняването на пътнотранспортно произшествие, като при административното
нарушение степента на засягане на обществените отношения е по-ниска, но не и
по-различна.“ В заключение и в отговор на въведеното касационно оплакване
следва да се каже, че настъпилия удар
между двата автомобила, когато няма за последица фактите, посочени в
определението за ПТП по § 6 т.30 от ДР на ЗДвП / „Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети/, ще представлява
доказателствен факт за формалното нарушение по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП. В
настоящия случай в НП и в АУАН не са вменени резултати от вида на посочените в
§6 т.30 от ДР на ЗДвП, поради което правилно АНО е квалифицирал деянието като
консумиращо състава на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, но на тази квалификация
противоречи словното обвинение за причиняване на ПТП. В тази връзка се налага
още едно пояснение, а именно: причиняването на пътно-транспортно произшествие е
самостоятелен състав на административно нарушение или престъпление, което има
за изпълнително деяние нарушаване на правилата на ЗДвП с настъпване на
съставомерни вреди за здравето или имуществото като предмет на защита са едни и
същи права, а разликата е в интензитета на засягането им. Ето защо описания в
конкретното НП удар между двата автомобила ще се яви част от механизма на
извършване на нарушението или престъплението – причиняване на пътно транспортно
произшествие, когато е довел до съставомерни вреди, а при тяхното отсъствие ще
бъде факт, доказващ формалното административно деяние по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП. Съприкосновение между пътни превозни средства, настъпило поради
нарушаване на чл.40 ал.1 от ЗДвП доказва състава на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП,
когато не е причинило щетите по §6 т.30 от ДР на ЗДвП и ще бъде елемент от
механизма на деянието по чл.179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, когато те са
настъпили. Следва обаче във всички случаи да бъдат вменени, чрез
обстоятелствената част на НП, за да е възможна и преценката за степента на
обществената опасност на деянието и оттам отграничаването му от идентичния
състав на престъпление по НК.
Водим от горното и на основание чл.222
ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №375/20.07.2020г., постановено по АНД
№1219/ 2020г. по описа на РС Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.