Р Е Ш Е Н И Е
№261 09.11.2016 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, седми състав на единадесети октомври през две
хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил
Русев адм. дело №231 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ и чл.145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.219 от ЗУТ.
Образувано е
по жалба на Д.М.Й.,***, против Заповед №10-00-508 от 01.04.2016 год. издадена
от Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.225а вр.с чл.225, ал.2,
т.1 и 2 от ЗУТ, е разпоредено премахване на незаконен строеж, пета категория,
представляващ „Полумасивна жилищна сграда”, с размери 7.00 м. на 7.00 м. и
височина 2.70 м., изпълнена от неизвестен извършител без одобрени строителни
книжа и разрешение за строеж в УПИ ХІІ-4945 кв.446 по плана на гр.Стара Загора,
и с административен адрес ул.”Петър Алабин” №11-13.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по
съображения за постановяването му в нарушение на изискванията за форма и
съдържание /немотивиран/, при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят поддържа, че е собственик на строежа, но производството е протекло
без негово участие, вкл. без да бъде уведомен за издаването на констативен акт
№120/27.10.2015 год., в нарушение на правото му на защита и процесуалните
правила, обезпечаващи това право. Твърди, че строежът не е незаконен, построен
е от наследодателите му през 80-те год. на ХХвек и е бил допустим по
действащите към онзи момент устройствени планове, т.е. не подлежи на премахване
като търпим. Оспорва съдържащото се в акта изявление, че постройката не подлежи
на узаконяване. Твърди на следващо място, че преследваната от издаване на
заповедта цел е да обслужи интересите на собственика на земята, който не могъл
да придобие и въпросната постройка в хода на образуваното спрямо жалбоподателя
производство по принудително изпълнение. С оглед на така изложените съображения
е направено искане за отмяна на оспорения административен акт като
незаконосъобразен и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – Кмета на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител– юр.
Д. Желязкова, изразява становище за недопустимост на жалбата поради липса на
доказателства, че жалбоподателят е собственик на въпросната сграда. Отделно
твърди, че тя е неоснователна, тъй като разпоредения за премахване строеж е
незаконен, при липса на предпоставки за узаконяването, съответно за
признаването му за търпим. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на
направените от ответника разноски по делото.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Поземлен имот
68850.520.277 на улица сега ”Петър Алабин”№11 в гр. Стара Загора, преди
ул.„Наталия”№11, е отразен в КККР като застроен, като в средната му част е
съсредоточено застрояване на две жилищни сгради, изградени на калкан - западна, означена със „7” и източна -„8”, на
източната му регулационна граница са разположени две едноетажни постройки - едната
от които сгради е разпоредена за премахване с оспорената по настоящото дело
заповед - сграда с идентификатор 68850.520.277.6, долепена до североизточната
част от двуетажна жилищна сграда /скици от СГКК Стара Загора, издадени на
03.12.2015 год. на л.19 и л.20 по делото/.
Въпросната
сграда (идентификатор 68850.520.277.6) е записана в кадастралния регистър като
съсобственост на Йордан Петров /дядо на жалбоподателя/ и на Васил Велев Минев.
Последните са закупили и заедно със семействата си са застроили приживе имота, в който е изградена и процесната
сграда. По делото липсват доказателства
за последващо прехвърляне, респ. придобиване на тази сграда от друго лице,
извън наследниците на собствениците на дворно място, приращение към което се
явява процесната сграда. Единствен наследник на Йордан М. Петров, починал на
16.06.2011 год., е жалбоподателят Д.М.Й. /удостоверение за наследници л.22/.
По делото са
представени документи за собственост на дворното място, от които се установява,
че приживе, на 25.09.1962 год., Йордан М. Петров и Васил Велев Минков закупили
по реда на Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими
имоти /1958 -1973 год./ празно към онзи момент дворно място от 308 кв.м., в гр.
Ст. Загора, кв.”Чадър могила”, парцела ІХ-6429, кв.446 (нот.акт на л.21), сега
- имот с идентификатор 68850.520.277 по КККР, съответно -УПИ ХІІ-4945, кв. 446
по действащ ПУП на гр.Стара Загора,а по стар план VІІ-4102. В това дворно място
е построена и се намира постройката, чието премахване е разпоредено с
оспорената заповед /сграда с идентификатор 68850.520.277.6/ и спрямо която
ответникът оспорва легитимацията на жалбоподателя.
По делото не
е спорно, че застрояването в имота е правено след закупуването му през 1962 год.,
съвместно от Йордан Петров и Васил Минев, като те взаимно са си учредили право
на строеж за построяване на жилищна сграда /западен и източен близнак/. С нотариален акт от 09.10.1963 год. /лист 6 от
делото/, по реда на Закона за реда на
прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти /1958-1973 год./, Васил
Минев е отстъпил в полза на Йордан Петров право на строеж за жилищна постройка
/източен близнак/. Такава сграда към 1966 год. те вече били построили, съгласно
нотариален акт от 1966 год. /л.8/, с който западната част от сградата се
признава реална собственост на Васил В.
Минев. След като последният починал на 19.10.1983 год., с протокол от 02.07.1990
год. по гр.дело №590/1990 год. на СтРС е извършена подялба на наследственото му
имущество, в резултат от която в дял на Стефан Василев Велев са поставени част
от постройките и ид. част от дворното място /парцел VІІ-4102, кв.Чадър могила,
ул.”Наталия” №11/.
С
постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2014 год. по изп. дело
№20148710400020 на ЧСИ Я.Георгиева, с длъжник Д.М.Й., изнесения на публична
продан имот - ½ ид.част от ПИ 68850.520.277 и находящата се в него
сграда с идентификатор №68850.520.277.8 (жилищна), при посочени граници, е
възложен на Николай Найденов Стоянов.
На 25.11.2014 год.
Николай Найденов Стоянов подал в община Стара Загора искане за премахване на
сгради 68850.520.277.3 и
68850.520.277.6. Твърдял е, че закупил на търг по публична продан част
от ПИ 68850.520.277 и находящата се в имота жилищна сграда 68850.520.277.8
/източен близнак/, че длъжникът не му осигурявал достъп до закупения от него
чрез възлагане на публична продан имот.
Поддържа искането за премахване и в последващи молби:
вх.№10-01-4235/31.07.2015 год. (л.30) и вх.№10-01-5443/ 30.09.2015 год. (л.28).
С писмо
изх.№10-11-386/15.01.2015 год. Кметът на общината уведомил Д.Й. /жалбоподател
по делото/, Кръстина Минева, Стефан Велев и Николай Стоянов, че следва да
представят в общината документ за собственост на описаните дворно място и
постройки /УПИ ХІІ-4945, кв. 446/.
С писмо
изх.№10-11-12613/29.10.2015 год. (л.27) кметът уведомява Николай Стоянов и
Стефан Велев, че е започнато
производство по премахване на жилищна сграда и стопанска постройка в УПИ
ХІІ-4945, кв. 446 и ги кани за получаване съставения в тази връзка Констативен
акт №120 /27.10.2015 год..
С този
Констативен акт се удостоверява извършване от длъжностни лица на длъжност
„старши специалист” в техническата служба на община Ст.Загора на проверка на
строеж „Полумасивна жилищна сграда” в УПИ ХІІ-4945, кв.446, гр.Стара Загора и спрямо който установили, че
имотът е собственост при равни квоти на Николай Найденов Стоянов и Стефан
Василев Велев, извършен от неизвестен извършител без строителни книжа. В
описанието се сочи, че постройката е в югоизточната част на описания УПИ
/дадено и в окомерна скица чрез защриховане/, с
размери 7 м./7 м. и височина 2.70 м., с покрив – дървена конструкция, покрита с
керемиди, строеж V категория. Предлага се премахване на основание чл.225а от ЗУТ. Съгласно служебна бележка от 03.12.2015 год., на л.16, констативен акт №120 е бил залепен на
03.12.2015 год. на метална врата на ул.”Петър Алабин”№11-13 от служители на
община Стара Загора.
Със заявление
вх.№19-31-431 от 18.12.2015 год. жалбоподателят в настоящото производство - Д.М.Й.
е подал заявление за издаване
удостоверение за търпимост на сгради 68850.520.277.3 и 68850.520.277.6 в
УПИ ХІІ-4945, кв. 446. С писмо изх.№20-99-256 от 18.12.2015 год. (л.18),
главния архитект отказва, като сочи спрямо същите предприето производство по
премахване, в хода на което ще бъде изследвано дали са търпими.
Последвало е
издаване на оспорената по делото Заповед №10-00-508 от 01.04.2016 год. /л.13/,
с която Кметът на Община Стара Загора, на основание чл.225а, и чл.225 ал.2 т.1
и 2 от ЗУТ, е разпоредил премахване на незаконен строеж, пета категория,
представляващ „Полумасивна жилищна сграда”, с размери 7.00 м./7.00 м. и
височина 2.70 м, изпълнена от неизвестен извършител без одобрени строителни
книжа и разрешение за строеж в УПИ ХІІ-4945 кв.446 по плана на гр.Стара Загора,
и с адрес ул.”Петър Алабин” №11-13. Органът се е позовал на констатациите в КА
№120/27.10.2015 год. и счел, че строежът е незаконен като изпълнен в нарушение
на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, при липса на представено удостоверение за
търпимост и неподлежащ на узаконяване по реда на §127 ал.2 от ПР на ЗИДЗУТ.
По делото е
назначена, изпълнена и изслушана съдебно-техническа експертиза (л.57 и сл).
Според вещото лице постройката, чието премахване е разпоредено, е нанесена на
ПУП, одобрен със Заповед №1376/13.04.1988 год. Доколкото заснемането,
обусловило одобряването на плана е от първата половина на 1984 год., експертът
сочи, че процесната постройка е построена преди 1984 год. и след 1963 год.
Потвърждава описанието, разположението на постройката, дадени в оспорената
заповед и категорията на строежа. На въпроса дали процесния строеж е допустим
спрямо действалия към момента на изграждането му ПУП, строителни правила и
норми, респ.спрямо действащия сега ЗУТ, сочи че преди влизане в сила на ОУП
/2011 год./ за имота е имало
застроителен план, според който предвижданията на който имотът е за жилищно, нискоетажно застрояване. Към
момента бил в сила ОУП от 2011г, парцелът попада в зона Жм-ниско жилищно застрояване,
до 10.00 м., сключено или свободно, Кинт = 0.5-1.2, плътност 30%-60%,
озеленяване - поне 40%. Строежът е елемент на допълващото застрояване,
разположен на северната и източната регулационна граница на парцела, с
предназначение тип лятна
кухня и е строеж пета категория. Допълващото застрояване се допуска с виза за
проучване и проектиране и за нея се изискват одобрени строителни книжа, в което
експертът вижда несъответствието със ЗУТ.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен
интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Заповед
№10-00-508/01.04.2016 год., с която е разпоредено премахването като незаконен
по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж от пета категория - постройката
попада в хипотезата на чл.137, ал.1, т.5, б”в” от ЗУТ, е издадена от материално
и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно
законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225,
ал.2 ЗУТ и чл.223 ал.1 т.8 ЗУТ.
Оспореният
административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа
всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. При издаването обаче са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и
неправилно приложение на материалния закон.
В случая при
издаването на Заповед №10-00-508/01.04.2016г, в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, не са били установени всички факти и обстоятелства от значение за случая,
а именно – не е установен извършителят на строежа, времеизвършването му, както
и относимите към изпълнението му от техническа страна правила, с каквито не е
съпоставен. Административното производство по премахване на незаконен строеж се
развива между административния орган и извършителя на незаконния строеж /чл.225,
ал.6 от ЗУТ/. С оглед обременителния характер на заповедите по чл.225 и чл.225а
от ЗУТ, административният орган е следвало по безспорен начин да установи кой е
извършител, респ.възложител. Според чл.161 ЗУТ, възложител на строежа е
собственикът на имота, лицето на което е учредено право на строеж в чужд имот и
лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В случая
неизяснено в административното производство е останало обстоятелството кой е
извършител или възложител на строителството, противно на наличните
доказателства в тази насока. Административният орган не е изпълнил задължението
си да установи безспорно лицето, субект на задължението за премахване на
незаконния строеж, а това е довело и до противоречие на издадената заповед с
разпоредбата на чл.225, ал.6 от ЗУТ. Изложеното е довело и до неуведомяване на
заинтересованите лица за производството и хода му. Разпоредбата на чл.225а,
ал.2 от ЗУТ изрично изисква на заинтересованите лица да бъде връчен екземпляр
от констативния акт, за да могат да представят възраженията си. Такъв в случая
не е връчен на наследниците на Йордан М. Петров, в случая такъв единствен е внукът
му Д.М.Й. – жалбоподател в настоящето производство. Служителите в Община
Ст.Загора са разполагали с данни за лицата, собственици на УПИ ХІІ-4945, кв.446
(по стар план VІІ-4102), като това се потвърждава и от писмото от 15.01.2015 год.
на Кмета на Община Стара Загора с което
се изискват документи /л.36/. Сред адресатите, касателно собствеността на
постройките в УПИ ХІІ-4945 е и Д.Й.. В приложеният констативен акт №120/27.10.2015
год. строежът се сочи на неизвестен извършител. В кадастралният регистър, видно
от представената по делото скица от м.12.2015г. (л.4) като собственик на сграда
68850.520.277.6 е записан и Йордан Петров, дядо на жалбоподателя. Т.е.въпреки
наличието на данни за собствеността, Д.М.Й. не е уведомен за проверката на
място, каквато е била извършена на 27.10.2015 год. от общинските служители спрямо сградата му. Проверката е извършена в
присъствието на приобретателя на част от дворното място и жилищна сграда, въз
основа на извършена публична продан - Н.Стоянов, а интересите на Стоянов и Й.
са очевидно противоречащи си. Невярно в констативният акт №120/27.10.2015 год.
е посочено, че полумасивната жилищна сграда в дъното на УПИ ХІІ-4945, кв.446 по
плана на град Стара Загора, долепена до североизточната част на двуетажнаата
жилищна сграда е на „неизвестен извършител”, при наличните по преписката данни
за собствеността. Това нарушение е довело до съществени нарушения на
административно производствените правила - неуведомяване на заинтересуваните от
производството по премахване лица за неговото образуване, ход и приключване.
Съгласно чл.225а, ал.2, от ЗУТ възможността за уведомяване чрез залепване се
отнася само до случаите, в които извършителят на незаконния строеж е неизвестен, в смисъл
неустановим, какъвто настоящия случай не е. Строежът е нанесен в ПУП и в КККР,
с отразяване на собствеността. Отделно, Д.Й. ***, че е собственик /заявление от
08.12.2015 год., с приложени документи за собственост и скици/. Доколкото
подаването на това заявление е било преди издаването на заповедта, макар и след
съставянето на констативният акт, административният орган е бил длъжен да
уведоми, жалбоподателят за съставеният констативен акт. Това не е направено, а е
налице посочването на адрес за кореспонденция в депозираното заявление. Съобщаване
чрез залепване, като способ не е било приложимо в случая и поради това, че Д.Й.
изобщо е нямал достъп до гаража си след развилото се производство по
принудително изпълнение спрямо жилищната му сграда и част от дворно място
(видно от протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 20.07.2015 год.). В случая залепването на констативния акт на
металната врата на адреса /на №11 на
ул.”Петър Алабин” – както е отразено в констативният акт, докато в служебната
бележка от 03.12.2015 год. – л.16, е посочено че е залепено на металната врата
на ул.”Петър
Алабин”№11-13,
което създава неяснота на кой номер е залепен акта/ не би могло да изпълни и не
е изпълнило изискването за уведомяване на заинтересованите от хода на
производството лица. Служебната бележка от 03.12.2015 год. /л.16/ не
удостоверява какво е било залепено, макар в бележката да се сочи КА №120/27.10.15
год., отразен е строеж „масивна жилищна сграда”, а не процесната - полумасивна жилищна сграда.
Разпоредбата на чл.225а ал.2 изр. второ от ЗУТ изисква констативният акт да
бъде връчен на заинтересуваните лица, с оглед правото им да подадат възражения
в 7дневен срок. В случая това правило е нарушено, а с това и правото на защита
на Д.Й., който макар страна в административното производство, не е успял да
подаде възражение по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, включително и да внесе яснота
относно датата на построяване на лятната кухня. Установяването на това
обстоятелство е от съществено занечие за развилото се административно
производство по премахването на сградата, доколкото установянето на годината на
построяване, би могло да обоснове и допустимостта или не на строежа. Това
нарушение е дотолкова съществено, че
обуславя отмяна на акта само на това основание /чл.146 т.3/.
За пълнота на
изложението следва да се каже и че нарушение на административнопроизводствените
правила /чл.35 и чл.36 АПК/ съставляват липсата на установявания относно
времеизвършването на строежа и съответствието му спрямо устройствените и
техническите правила и норми. Изискването за изследване в рамките на това
производство търпимостта на строежа, респ.неговата узаконимост не е изпълнено,
относими в тази насока факти и обстоятелства не са посочени. Не удовлетворява
изискването на закона посочването в оспорената заповед, че не било представено
удостоверение за търпимост, т.е. органът се е задоволил да провери налице ли е
издадено удостоверение, а не дали строежът е търпим. Всъщност не е ясно и от
кого е следвало да бъде представено такова удостоверение, след като според
ответника строежът е изпълнен от неизвестно лице и не е ясен собственика му.
Кметъ на Община Стара Загора е пренебрегнал обстоятелството, че жалбоподателят
двукратно е поискал - с молби от 08.12.2015 год. и 18.12.2015 год. издаване на
удостоверение за търпимост. Обстоятелството дали строежът е търпим не е било
изследвано в хода на развилото се административно производство, въпреки
относимостта му към разпоредените със заповедта последици, доколкото търпимите
строежи не подлежат на премахване. Администрътивният орган е следвало да изложи
мотиви относно нетърпимостта на установеният незаконен строеж. Оспорения акт е
издаден и при неправилно приложение на материалния закон. Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват
разпоредените правни последици. В случая
разпоредените последици не се следват, с оглед приложимостта към случая на §16
ал.1 от ПЗР на ЗУТ.
Упражняването
на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ изисква освен кумулативното наличие на
визираните в нормата предпоставки: 1. Извършен строеж, 2. същият да е незаконен
такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ,
но и 3.спрямо строежа да не са налице някоя от хипотезите, с които законът
свързва пречки за премахването му /§16 ПР ЗУТ и §127 ЗИД ЗУТ/. В случая се
твърди хипотезата на т.2 на чл.225, ал.2 от ЗУТ, а именно, че строежът е
изпълнен без строителни книжа и разрешение за строеж. По делото се установи и
доказа, че с оспорената заповед е разпоредено премахване на строеж по смисъла
на т.38, §5 от ДР на ЗУТ – надземна постройка, описана като полумасивна жилищна
такава, с посочени технически параметри и разположение, които не са спорни.
Постройката е строеж от V категория /чл.137 ал.1 т.5 б”в” ЗУТ/ и се намира в
УПИ ХІІ-4945, кв.446. Т.е. първата материална предпоставка е налице. Налице е и
втората материална предпоставка, а именно - въпросният строеж е подлежал на
разрешителен режим, но не е бил
разрешаван, не са налице за изграждането му строителни книжа. Всъщност спор
относно тези факти не съществува между страните.
При
издаването на заповеди за премахване като незаконни на строежи, извършени преди
влизане в сила на ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 65/22.07.2003 год.) както административният
орган, така и съдът са задължени да преценят дали тези строежи не попадат под
закрилата на § 16 ПР ЗУТ, според която строежи, изградени до 7 април 1987 год.,
за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Предпоставките на §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ
следва да са налице кумулативно. По делото се доказа, че строежът е бил
изграден след 1963 год., но преди 1984 год. /потвърдено от СТЕ/, доколкото
жалбоподателят твърди, че изграждането е през 80-те години на миналия век, приложими са били Законът за териториално и
селищно устройство (в сила от 01.06.1973 год. до 31.03.2001год.), Правилника за
приложението му (обн. ДВ бр.62 от 07.08.1971 год., отм. 31.03.2001 год.) или
Закона за плановото изграждане на населените места (в сила от 01.01.1950 год. до 01.06.1973 год.) и Правилник за
приложение на Закона за плановото изграждане на населените места (действал в
периода от 20.11.1960 год. до 01.08.1973 год.).
Според чл.112
ал.4 ППЗТСУ, в дворищнорегулационни парцел могат да се изграждат сгради,
постройки и съоръжения на допълващо застрояване за стопански и обслужващи
дейности, когато не са предвидени с действащия застроителен и регулационен
план, ако се застрояват свободно или свързано с основното застрояване в парцела
или свързано само между два парцела, при спазване правилата, нормите и
нормативите по териториално и селищно устройство, санитарно-хигиенните и
противопожарните изисквания, въз основа на скица за проектиране по чл.220 ал.2
т.2 с точни мерки и пр, като така
указаното застрояване се отразява служебно в действащия застроителен и
регулационен план. Съгласно чл.119, ал.1 от същия правилник, второстепенни са
постройките с обслужващо домакинско предназначение – летни кухни, лека
постройка за отоплителни материали и беседки, като според ал.2 такива постройки
могат да се правят в части за малкоетажно застрояване. Съгласно чл.120 от
Наредба №5 за правила и норми за териториално и селищно устройство /в сила от
02.09.1977 год. – 26.07.1995 год./, второстепенните постройки могат да имат
застроена площ най-много 20 кв.м. при
най-голяма височина 2.30 м. до най-високата част на стрехата и 3.00 м. до
най-високата част на билото.
Процесната
стопанска постройка е такава на допълващото застрояване /съгласно ККР и СТЕ –
л. 20/, тъй като е с обслужващо, второстепенно значение спрямо жилищното
отреждане на УПИ ХІІ-4945. Тя е допустима с оглед отреждането на този имот за
жилищни нужди, ниско застрояване по предходния застроителен план. Процесната
постройка с размери 7 м./7 м., на 2.70м височина, попада изцяло в регулационните
/имотни/ граници на поземления имот и е потвърдена с плана от 1988 год. същата е със застроена
площ от 31 кв.м. и предверие с площ от 10 кв.м., съгласно заключението на СТЕ. Така
установената площ на сградата на допълващото застрояване противоречи на
разпоредбата на чл.120 от Наредба №5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство, от което може да се направи извода, че тази постройка на
допълващо застрояване не е отговаря на строителните правила и норми, действали
в периода 1977 г. –
1995 г..
Следователно
въпросната сграда е в съответствие с плана, но технически не е била допустима съобразно
действалите към момента на извършването й правила и нормативи. Съгласно сега
действащите правила и норми, не съществува ограничение в параметрите на сградите
на допълващото застрояване, поради което и съдът намира, че процесната сграда е
търпима съгласно сега действащите строителни правила и норми, и макар същата да
е незаконно изградена, без необходимите строителни книжа, тя представлява
търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и не
подлежи на премахване.
С оглед на
изложеното, жалбата се явява основателна, оспорената Заповед №10-00-508 от
01.04.2016 год. на Кмета на Община Стара Загора, като издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно
приложение на материалния закон, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед
изхода на делото, на жалбоподателя се следват направените по делото разноски в размер на претендираните 150.00 лв
/сто и петдесет лева/, представляващи заплатено възнаграждение за вещо лице,
поради което на основание чл.143 ал.1 от АПК, община Стара Загора следва да
бъде осъдена да ги заплати в посочения размер. Не се следват разноски за адвокатско
възнараждение, поради липса на доказателства, че договореното такова в
приложения договор за правна защита и съдействие №087094 от 09.06.2016 год. в размер на 360.00 лв, е
действително заплатено.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.М.Й.
***, Заповед №10-00-508 от 01.04.2016 год.,
издадена от Кмета на Община Стара Загора, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Стара
Загора да заплати на Д.М.Й., ЕГН ********** *** сумата 150.00 лв. /сто и петдесет/
лв., разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: