Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260000
гр.Добрич
10.01.2022 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд гражданско
отделение
На
двадесет и девети септември
2021 год.
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА
НИКОЛОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:РУМЯНА
РАДЕВА
Прокурор:………………………
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №114 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Г.М.П. от гр.В. срещу решение №260263/19.11.2020
г. по гр.д.№5284/2018 г. на Добричкия районен съд в частта,с която е признато
за установено в отношенията между Л.Н.П. с ЕГН ********** *** и Г.М.П. с ЕГН **********
***,че Л.Н.П. е изключителен собственик на следните имоти:
1.Поземлен имот - дворно място с площ от *** кв.м,находящо
се в село Ц.,община Б.,***,представляващо по кадастралната карта и кадастрални
регистри,одобрени със Заповед 300-5-83/03.10.2003 г. на ИД на АГКК,имот с
идентификатор №78639.501.289,трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване:За търговски обект, комплекс, стар
идентификатор: 78639.501.***, номер по предходен план: ***, квартал *, парцел *,
при съседи: 78639.501.174; 78639.501.336; 78639.501.288; 78639.501.115,ведно с
построената в описаното дворно място масивна едноетажна търговска сграда със
застроена площ от 170 кв.м,обособена в два търговски обекта:а/комбиниран
магазин с две складови помещения и б/клуб с изба,и обозначена по кадастралната
карта и кадастрални регистри като сграда с идентификатор №78639.501.289.1 със
застроена площ от 27 кв.м,брой етажи: 1, с предназначение:сграда за търговия,и
сграда с идентификатор №78639.501.289.2,със застроена площ от 137 кв.м,брой
етажи: 1,с предназначение:сграда за търговия;
2.Ателие №1,находящо се в град В.,район „***”,***,със
застроена площ от 33,03 кв.м,състоящо се от коридор,трапезария-дневна с
кухненски бокс,баня-тоалет,балкон,при граници:стълбищна клетка,***,ведно с
принадлежащата му изба №3 с площ от 2,17 кв.м,при граници: ***, коридор, изби
№2 и №4,заедно с 2,2830 % идеални части от общите части на сградата,както и
9,67 кв.м идеални части от дворното място,върху което е учредено правото на
строеж,находящо се в град В.,район „***”,с административен адрес:гр. В., ***,цялото
с площ от 423,50 кв.м,представляващо УПИ *** по плана на *** подрайон на град В.,при
граници:***,***,***,ПИ ***.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в
посочената част и за отхвърляне на исковете за трансформация на лично
имущество,както и за допускане на описаните имоти до делба при равни за
страните квоти.Навеждат се доводи за непълно и едностранчиво обсъждане от първоинстанционния
съд на събраните доказателства.Подробно се анализират от въззивника всички
доказателства във връзка с исковите претенции за трансформация на лично
имущество-свидетелски показания,заключение по съдебно-икономическа
експертиза,писмени доказателства,като според въззивника същите не били пълно и
всестранно обсъдени от съда,който достигнал до погрешни изводи по същество на
спора,а решението му било необосновано.Въззивникът претендира сторените от него
разноски.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство
въззиваемата Л.Н.П. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява
за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.Счита,че
районният съд задълбочено е изследвал събраните доказателства и е постановил
правилен и законосъобразен акт.Също обсъжда детайлно събраните
доказателства,които счита за обосноваващи изводите на съда.Претендира сторените
от нея разноски в настоящата инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по
чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение
на 15.01.2021 г.,а въззивната жалба е подадена на 29.01.2021 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 29.01.2021 г./Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна по
делото с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в
неизгодната за него част.Разгледана по същество,същата е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено
от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено
по предявените допустими искове.По същество е обаче неправилно в атакуваната
част,като съображенията за този извод са следните:
С оглед обхвата на въззивното обжалване предмет на
разглеждане по същество от настоящата инстанция са следните обективно съединени
искове,с които е сезиран ДРС по гр.д.№5284/2018 г.:
1./главен иск на основание чл.23 ал.1 от СК,предявен
от Л.Н.П. с ЕГН ********** срещу Г.М.П. с ЕГН **********,с който се настоява да
се признае за установено по отношение на ответника,че ищцата е индивидуален
собственик вследствие пълна трансформация на нейно лично имущество на следния
придобит по време на брака между страните недвижим имот:Поземлен имот - дворно
място с площ от *** кв.м,находящо се в село Ц.,община Б.,***,представляващо по
кадастралната карта и кадастрални регистри,одобрени със Заповед
300-5-83/03.10.2003 г. на ИД на АГКК,имот с идентификатор №78639.501.289,трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:За
търговски обект, комплекс, стар идентификатор: 78639.501.***, номер по
предходен план: ***, квартал *, парцел *, при съседи: 78639.501.174;
78639.501.336; 78639.501.288; 78639.501.115,ведно с построената в описаното
дворно място масивна едноетажна търговска сграда със застроена площ от 170
кв.м,обособена в два търговски обекта:а/комбиниран магазин с две складови
помещения и б/клуб с изба,и обозначена по кадастралната карта и кадастрални
регистри като сграда с идентификатор №78639.501.289.1 със застроена площ от 27
кв.м,брой етажи: 1, с предназначение:сграда за търговия,и сграда с идентификатор
№78639.501.289.2,със застроена площ от 137 кв.м,брой етажи: 1,с
предназначение:сграда за търговия;
2./главен иск на основание чл.23 ал.1 от СК,предявен
от Л.Н.П. с ЕГН ********** срещу Г.М.П. с ЕГН **********,с който се настоява да
се признае за установено по отношение на ответника,че ищцата е индивидуален
собственик вследствие пълна трансформация на нейно лично имущество на следния
придобит по време на брака между страните недвижим имот:Ателие №1,находящо се в
град В.,район „***”,***,със застроена площ от 33,03 кв.м,състоящо се от
коридор,трапезария-дневна с кухненски бокс,баня-тоалет,балкон,при
граници:стълбищна клетка,***,ведно с принадлежащата му изба №3 с площ от 2,17
кв.м,при граници: ***, коридор, изби №2 и №4,заедно с 2,2830 % идеални части от
общите части на сградата,както и 9,67 кв.м идеални части от дворното място,върху
което е учредено правото на строеж,находящо се в град В.,район „***”,с
административен адрес:гр. В., ***,цялото с площ от 423,50 кв.м,представляващо
УПИ *** по плана на **-ти подрайон на град В.,при граници:***,***,***,ПИ ***,ведно
с правото на строеж за описания обект върху дворното място;
3./предявен в условие на евентуалност /да се разгледа
при пълно или частично отхвърляне на главния иск с правно основание чл.23 ал.1
от СК по т.1 от изложението/ от Л.Н.П. с ЕГН ********** срещу Г.М.П. с ЕГН **********
иск за делба на поземлен имот - дворно място с площ от *** кв.м,находящо се в
село Ц.,община Б.,***,представляващо по кадастралната карта и кадастрални
регистри,одобрени със Заповед 300-5-83/03.10.2003 г. на ИД на АГКК,имот с
идентификатор №78639.501.289,трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване:За търговски обект, комплекс, стар
идентификатор: 78639.501.***, номер по предходен план: ***, квартал **, парцел **,
при съседи: 78639.501.174; 78639.501.336; 78639.501.288; 78639.501.115,ведно с
построената в описаното дворно място масивна едноетажна търговска сграда със
застроена площ от 170 кв.м,обособена в два търговски обекта:а/комбиниран
магазин с две складови помещения и б/клуб с изба,и обозначена по кадастралната
карта и кадастрални регистри като сграда с идентификатор №78639.501.289.1 със
застроена площ от 27 кв.м,брой етажи: 1, с предназначение:сграда за търговия,и
сграда с идентификатор №78639.501.289.2,със застроена площ от 137 кв.м,брой
етажи: 1,с предназначение:сграда за търговия;
4./предявен в условие на евентуалност /да се разгледа
при пълно или частично отхвърляне на главния иск с правно основание чл.23 ал.1
от СК по т.2 от изложението/ от Л.Н.П. с ЕГН ********** срещу Г.М.П. с ЕГН **********
иск за делба на ателие №1,находящо се в град В.,район „***”,***,със застроена
площ от 33,03 кв.м,състоящо се от коридор,трапезария-дневна с кухненски
бокс,баня-тоалет,балкон,при граници:стълбищна клетка,***,ведно с принадлежащата
му изба №3 с площ от 2,17 кв.м,при граници: ***, коридор, изби №2 и №4,заедно с
2,2830 % идеални части от общите части на сградата,както и 9,67 кв.м идеални
части от дворното място,върху което е учредено правото на строеж,находящо се в
град В.,район „***”,с административен адрес:гр. В., ***,цялото с площ от 423,50
кв.м,представляващо УПИ *** по плана на **-ти подрайон на град В.,при граници:***,***,***,ПИ
***,ведно с правото на строеж за описания обект върху дворното място.
С обжалваната част от решението си първоинстанционният
съд е уважил изцяло главните искове по чл.23 ал.1 от СК.Поради несбъдване на
условието /цялостно или частично отхвърляне на главните искове/ евентуалните
искове за делба на двата имота не са разгледани.
В исковата молба ищцата Л.Н.П. мотивира индивидуалната
си собственост върху двата имота,придобити по време на брака между страните,прекратен
понастоящем с развод.Относно имота в с.Ц.,общ.Б. се сочи,че е закупен по време
на брака между страните с изцяло лични парични средства на ищцата П.,дарени й
от родителите й след продажбата на няколко техни недвижими имота,а именно имот
с идентификатор 78639.23.104 по кадастралната карта на с.Ц.,общ.Б. ведно с
изградената в него сграда /продаден за сума от 100 000 евро/;нива с площ 6
дка-имот с идентификатор 78639.2.16 по кадастралната карта на с.Ц. /продаден за
сума от 33 000 евро/.След тези продажби бащата на ищцата Н. К. й дарил
голяма част от придобитите парични средства.Част в размер на 32 250 лв
ищцата внесла по своя сметка в „Юробанк и еф джи България“-клон
гр.Добрич.Покупната цена за процесния имот в с.Ц. от 40 000 лв била
платена със средствата,дарени от бащата на ищцата.Относно имота в гр.В.
/ателие/ се излага,че през 2009 г. било придобито правото на строеж по време на
брака на съпрузите,като покупната цена отново била платена с дарени на ищцата
от нейния баща парични средства,получени от него при продажбата на недвижим
имот в с.Ц.-ПИ с идентификатор 78639.23.104 ведно с построената в него сграда
/продаден за 100 000 евро/.Средствата за построяване на ателието били
изцяло също лични на ищцата.
В отговора на исковата молба ответникът Г.М.П. оспорва
основателността на главните искове по чл.23 ал.1 от СК,като твърди,че и двата
имота са придобити със семейни средства.Оспорва твърдението на ищцата,че имотът
в с.Ц. е придобит със средства от родителите й от продажбата на имоти за
100 000 евро и 33 000 евро.Недвижимият имот по нотариален акт №***
г.,продаден за 100 000 евро,бил незастроена земеделска земя,която по
съгласие между П. и тъща му И. С. К. била включена в регулацията на с.Ц..Намиращата
се в него сграда била построена впоследствие със средства и труд на Г.П. и
съдружника му И. А..Уговорката между П. и тъща му била след построяването на
сградата имотът да бъде продаден,респ. парите от продажбата да бъдат
предоставени на П. и съдружника му,а тъщата на ответника да получи само
стойността на земята в размер на 30 000 лв.Доказателство за уговорката бил
преводът от 23.09.2008 г. на сумата от 43 494 евро от И. С. К. по сметка
на П. в „Юробанк България“ АД.Приблизително същата сума била преведена и на
съдружника на ответника И. А..От получените суми двамата възстановили на И. К.
по 15 000 лв,като от тези 15 000 лв П. си приспаднал сумата от
3 000 лв-стойност на разходи за промяна предназначението на имота и
включването му в регулация.Не било вярно,че земеделският имот е продаден за
33 000 евро.Същият бил продаден за 33 000 лв.Тези средства не били
вложени в покупката на имота в с.Ц.,а били дадени на брата на ищцата.Имотът в
гр.В. бил също придобит със семейни средства,като в придобиването му била
вложена сумата от 43 494 евро,получена от П. от продажната цена на имота
по нотариален акт №*** г.Доказателство за това било движението по банковата
сметка на П.,от което било видно,че на 19.01.2009 г. била изтеглена сумата от
43 801,59 лв,а на 29.01.,04.02 и 05.02.2009 г. били изтеглени на каса
8 000 лв.На 19.01.2009 г. П. превел на продавача сумата от 43 801,59
лв като капаро за покупката на имота,а от разписка за извършена адвокатска
услуга за изготвяне на документи за сделка на стойност 45 362,83 лв било
видно,че П. заплатил 200 лв на адвоката и 372,37 лв нотариални такси.Оспорени
са авторството,съдържанието и датата на съставяне на разписка за сума от
40 000 лв от 01.11.2010 г. и на договор за дарение от 01.12.2008 г. за
сумата от 45 000 лв.
Всички твърдения на ответника в отговора на исковата
молба са оспорени от ищцата Л.П. в първото по делото открито съдебно заседание.
По главния
иск на основание чл.23 ал.1 от СК,предявен от Л.Н.П. срещу Г.М.П.,с който се
настоява да се признае за установено по отношение на ответника,че ищцата е
индивидуален собственик вследствие пълна трансформация на нейно лично имущество
на следния придобит по време на брака между страните недвижим имот:Поземлен
имот - дворно място с площ от *** кв.м,находящо се в село Ц.,община Б.,***,представляващо
по кадастралната карта и кадастрални регистри,одобрени със Заповед
300-5-83/03.10.2003 г. на ИД на АГКК,имот с идентификатор №78639.501.289,трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:За
търговски обект, комплекс, стар идентификатор: 78639.501.***, номер по
предходен план: ***, квартал **, парцел **, при съседи: 78639.501.174; 78639.501.336;
78639.501.288; 78639.501.115,ведно с построената в описаното дворно място
масивна едноетажна търговска сграда със застроена площ от 170 кв.м,обособена в
два търговски обекта:а/комбиниран магазин с две складови помещения и б/клуб с
изба,и обозначена по кадастралната карта и кадастрални регистри като сграда с
идентификатор №78639.501.289.1 със застроена площ от 27 кв.м,брой етажи: 1, с
предназначение:сграда за търговия,и сграда с идентификатор №78639.501.289.2,със
застроена площ от 137 кв.м,брой етажи: 1,с предназначение:сграда за търговия,
и по
евентуалния иск за делба на гореописания имот:
Не е спорно по делото,че страните са бивши съпрузи,както
и че гореописаният имот е придобит по време на брака между страните,прекратен с
развод с решение №290/04.04.2018 г. по гр.д.№4129/2017 г. на ДРС.И двете страни
твърдят непротиворечиво /ищцата в първоначалната искова молба,а ответникът в
насрещната искова молба на лист 60 от делото на ДРС/,че са във фактическа
раздяла от 2013 г.,откогато не поддържат никакви лични и икономически
отношения.
Недвижимият имот,представляващ поземлен имот с
идентификатор 78639.501.289 по кадастралната карта на с.Ц.,общ.Б. ведно с
масивна едноетажна търговска сграда,заснета като сграда с идентификатор
78639.501.289.1 и сграда с идентификатор 78639.501.289.2 по кадастралната
карта,е придобит по време на брака на страните по силата на договор за
покупко-продажба,сключен на 09.11.2010 г. между ***-гр.Б. като продавач и Л.Н.П.
като купувач,обективиран в нотариален акт *** г. на нотариуса С. И. с район на
действие БРС /на лист 17 от делото на ДРС/.Според отразеното в нотариалния акт
имотът е закупен при заплатена от купувача продажна цена в размер на
40 000 лв,от които 8 000 лв платени в брой,а 32 000 лв-по банков
път към момента на сключване на договора.
По установителния иск за трансформация на лични
средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот в
тежест на ищцата Л.П. е да докаже следните факти:1./придобивна стойност на
имота;2./размер на вложените средства,които имат личен произход и са
еквивалентни на придобивната стойност на имота и 3./ влагането на тези средства
при придобиването на имота /определение №574/16.12.2019 г. по гр.д.№2884/2019
г. на І г.о.,ГК на ВКС;решение №249/27.12.2011 г. по гр.д.№1037/2010 г. на ІІ
г.о. ГК на ВКС;решение №72/07.07.2017 г. по гр.д.№3056/2016 г. на І г.о.,ГК на
ВКС/.В тежест на ищцата Л.П. е да обори презумпцията по чл.21 ал.3 от СК за съвместен
принос на съпрузите в придобиването на горния недвижим имот.
В случая П. твърди,че продажната цена от 40 000
лв е заплатена в полза на продавача ***-гр.Б. с парични средства,дарени й от
нейните родители,които по смисъла на чл.22 ал.1 от СК представляват нейни лични
парични средства с извънсемеен произход.Тези средства й били подарени след
продажбата от родителите й на имот с идентификатор 78639.23.104 по
кадастралната карта на с.Ц.,общ.Б. ведно с изградената в него сграда /продаден
за сума от 100 000 евро/и на нива с площ 6 дка-имот с идентификатор
78639.2.16 по кадастралната карта на с.Ц. /продаден за сума от 33 000
евро/.След тези продажби бащата на ищцата Н. К. й дарил голяма част от
придобитите парични средства.Част в размер на 32 250 лв ищцата внесла по
своя сметка в „Юробанк и еф джи България“-клон гр.Добрич.Покупната цена за
процесния имот в с.Ц. от 40 000 лв била платена именно със
средствата,дарени от бащата на ищцата.
Сочените продажби на имоти действително са били
извършени от родителите на ищцата.Видно от нотариален акт *** г. на нотариуса О.
О. с район на действие БРС /на лист 23 от делото на БРС/,родителите на ищцата И.
С. К. и Н. К. К. са продали на 25.08.2008 г. на „***“ ЕООД-гр.В.,представлявано
от управителя Ж. К. М.,поземлен имот с идентификатор 78639.23.104 по
кадастралната карта на с.Ц.,общ.Б. ведно с построената върху него жилищна
сграда за сума от 100 000 евро.Видно от нотариален акт *** г. на нотариуса
О. О. с район на действие БРС /на лист 33 от делото на ДРС/,родителите на
ищцата са продали на 15.06.2006 г. на „***“ ЕООД-гр.В. нива от 6 дка-ПИ с
идентификатор 78639.2.16 по кадастралната карта на с.Ц. при платена от купувача
продажна цена в размер на 33 000 евро-3 300 евро при подписване на
договора за продажба и 29 700 евро до 30.06.2006 г. по банкова сметка на
пълномощника на продавачите М. Д. Г..Предвид горното напълно е вероятно
родителите на ищцата Л.П. да са разполагали с достатъчно парични средства,които
да могат да предоставят за закупуване на процесния имот в с.Ц. от съпругата П.
на 09.11.2010 г.Последният факт обаче не е достатъчен за доказване на исковата
претенция.Необходимо е да се докаже,че продажната цена от 40 000 лв е
заплатена именно с парични средства от горните продажби,дарени само и
единствено на Л.П. от родителите й.Такова доказване не е проведено надлежно.От
неоспореното заключение на вещото лице Е. Й. по допуснатата от районния съд
съдебно-икономическа експертиза /на листи 148 и сл. от делото на ДРС/ става
ясно,че 32 000 лв от продажната цена за имота в с.Ц. е заплатена по сметка
на продавача *** с превод от банкова сметка *** Л.П. в „Юробанк България“ АД,извършен
на 02.11.2010 г. /лист 153 от делото на ДРС/.Към датата на превода наличната сума
по сметката на ищцата е формирана от сума от 5 013,19 лв и сума от
27 335,16 лв /общо 32 348,35 лв/.Според данните в заключението по СИЕ
на лист 152 от делото на ДРС първото значимо захранване на банкова сметка на
ищцата в посочената банка е на 16.02.2009
г. с касова вноска от 50 000 лв.Датата на захранване не кореспондира пряко
с датите на извършените от родителите на П. разпоредителни сделки /15.06.2006
г. относно нивата и 25.08.2008 г. относно ПИ и сграда в с.Ц./,нито е на дата
близка до датите на разпоредителните сделки,за да се обоснове косвено извод,че
тези внесени от П. 50 000 лв са с произход именно от средства на
родителите,придобити при горните продажби.Още на 16.02.2009 г. П. изтегля сума
от 25 000 лв от горните 50 000 лв,а остатъка от 25 000 лв
превежда на 16.05.2009 г. по своя сметка в същата банка.Заедно с натрупани
лихви сумата вече в размер на 27 335,16 лв е прехвърлена на 01.11.2010 г.
отново по друга нейна банкова сметка. На 23.09.2010 г. е открита от П. банкова
сметка,захранена чрез касова вноска със сума от 5 000 лв,която заедно с
начислените лихви /5 013,19 лв/ е преведена на 01.11.2010 г. по сметката
на П.,по която на същата дата е била преведена и сумата от 27 335,16
лв.Именно с тези парични средства е извършено плащането на част от продажната
цена на процесния имот в с.Ц. в размер на 32 000 лв.Вещото лице по СИЕ е
констатирало,че директни банкови преводи на суми от родителите на ищцата по
нейни банкови сметки не са извършвани,поради което и категоричен извод за
извънсемеен произход на сумата от 32 000 лв,вложена при закупуването на
имота в с.Ц.,не може да бъде обоснован.По делото е представена разписка от
01.11.2010 г. /на лист 24 и в оригинал на лист 193 от делото на ДРС/,според
която на посочената дата 01.11.2010 г. дни преди сключване на процесния договор
за покупко-продажба от 09.11.2010 г. ищцата Л.П. е получила от своя баща Н. К.
К. сумата от 40 000 лв „от продажбата на имот в селото“.Според
заключението по повторната съдебно-графологична експертиза на листи 227 и сл.
от делото на ДРС подписите за предал и получил сумата в разписката са изпълнени
съответно от Н. К. /баща на ищцата/ и от ищцата Л.П..Разписката се ползва с
формална доказателствена сила само относно факта на писменото изявление и
неговото авторство.Тази разписка,чиято автентичност,съдържание и достоверност
на датата на съставяне са оспорени от ответника,дори и при приемане,че датата
01.11.2010 г. е достоверна и че именно на същата ищцата е получила сума от
40 000 лв от своя баща,не може да бъде съотнесена като доказателство,че
получената от П. сума от 40 000 лв е вложена именно за покупката на
процесния имот в с.Ц..Това е така,защото,както вече бе посочено,сумата от
32 000 лв за закупуване на имота е била преведена от банкова сметка на
ищцата П.,получена по тази банкова сметка на 01.11.2010 г. от други нейни
сметки,открити още на 16.02.2009 г.,16.05.2009 г. и 23.09.2010 г.,т.е. преди
получаване на сумата от 40 000 лв по разписката.Горното сочи,че продажната
цена е платена с парични средства,които са различни от фигуриращите в разписката
от 01.11.2010 г.Дори и част от сумата от 40 000 лв да е използвана за
плащане в брой в деня на сделката 09.11.2010 г. на остатъка от продажната цена
в размер на 8 000 лв,то и този факт не удостоверява категорично личен
характер на вложените парични средства.В разписката не е посочено изрично на
какво основание /дарение,заем/ и с какво предназначение се дава на ищцата
сумата от 40 000 лв и от съдържанието й не може да се извлече извод,че се
касае за подаряване на сума лично на ищцата,а не на семейството в лицето на
двамата съпрузи.Разписката е оспорен от ответника частен свидетелстващ
документ,удостоверяващ изгоден за ищцата факт,поради което не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила,т.е. не е годно доказателство
за посочения в нея факт-предаване на сума от 40 000 лв от Н. К. на Л.П..Разписката
не може да се противопостави на страната,която не я е подписала-в случая на
ответника П..Няма спрямо ответника П. като трето на правоотношението по
разписката лице и достоверна дата на съставяне /достоверността на датата
01.11.2010 г. не е доказана по делото/,поради което не може да се приеме въз
основа на разписката за убедително доказано,че именно на 01.11.2010 г. ищцата П.
е получила от своя баща сума в размер на 40 000 лв.
Според отразеното в нотариален акт №*** г. /на лист 17
от делото на ДРС/ остатъкът от продажната цена в размер на 8 000 лв е
изплатен в брой на продавача РПК.Никакви доказателства не са събрани по делото платената
в брой при сключване на сделката сума от 8 000 лв да е с извънсемеен
произход.Освен изложеното досежно липсата на доказателствена стойност на
разписката от 01.11.2010 г. следва да се посочи,че и свидетелските показания в
тази връзка са твърде общи,неконкретни и не могат да послужат за категорични и
обосновани изводи,че продажната цена за имота в с.Ц. в размер на 40 000 лв
е платена с парични средства,подарени на ищцата П. от нейните родители.Така
свидетелят И. Н. Н.,съпруг на първа братовчедка на ищцата,споделя:“Мисля,че
магазинът е закупен лично със средства на Л.,които баща й й е дал.Мисля,че
целият магазин се закупи със средствата на Н.“,т.е. същият
„мисли“,предполага,че това е така,но явно не е очевидец на даването на пари от
родителите на ищцата с цел именно последната да бъде надарена,а споделя
информация,която е дочул от друг.Липсва конкретност в показанията му кога какви
по размер суми са предоставени.Свидетелката Я. С. Ц. Ч.,леля на ищцата,твърде
общо споделя,че сумата от 40 000 лв била дадена за закупуване на имота в
с.Ц. от бащата на Л.П..Това изречение изчерпва показанията й досежно
закупуването на имота.Никакви детайли няма изложени кога,при какви
обстоятелства и какви по размер суми са дадени,от кого и на кого.Същата също
споделя чуто от друг и не твърди да е била очевидец на предаването на суми от
родителите на Л.П. на последната.Също толкова семпли и без детайли са и показанията
на свидетеля С. Н. К.,брат на ищцата.Последният свидетел дори заявява,че не
може да каже как родителите му са разпределяли парите си между него и сестра му
Л.,а при това изявление очевидно същият не може да депозира конкретни показания
за това какви по размер суми е получила ищцата от родителите им,кога и с какво
предназначение.Като се има предвид и близката родствена връзка на изброените
свидетели с ищцата,показанията им не могат да бъдат кредитирани безусловно като
достоверни и да послужат при непълнотата им и липсата на преки възприятия за
събитията у свидетелите като основа за категорични изводи в противовес на
презумпцията за съвместен принос на страните в придобиване на процесния имот в
с.Ц..
Фактът,че част от продажната цена в размер на
32 000 лв е изплатена от банкова сметка *** Л.П.,не е достатъчен да се
формира извод за извънсемеен произход на тези парични средства,респ. за личен
характер на средствата.Паричните влогове с разпоредбата на чл.21 ал.1 от СК в сила
от 01.10.2009 г. бяха изключени от дефиницията за имущество с характер на
СИО.За такова са обявени само вещните права,придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос.Поставя се въпросът,ако влоговете,респ. паричните
средства по банкови сметки на съпрузите,не са СИО,а лично притежание на
съпруга-титуляр,то придобитите с паричните средства от тези влогове имущества
представляват ли СИО или са лична собственост на съпруга-титуляр на влога/сметката,от
който/която произхождат вложените парични средства.При сравнителен анализ на
уредбата на имуществените отношения досега в трите семейни кодекса-от 1968
г.,от 1985 г. и от 2009 г.-е видно,че в тях са заложени едни и същи непроменени
принципи на семейните отношения-принципите на равенство на мъжа и жената,зачитане
на личността в семейството,уважение,грижа и подкрепа между членовете на
семейството.Досежно уредбата на имуществените отношения и в трите кодекса е
прогласено,че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство,уважение,общи
усилия,съобразени с възможностите,имуществото и доходите на всеки от тях,да
осигуряват благополучието на семейството.Именно на тези принципи е основана
идеята на СИО,уредена за първи път в СК от 1968 г.Според чл.13 от последния СИО
обхваща вещите и правата върху вещи,придобити по време на брака.СК от 1985 г.
разширява обхвата на СИО с паричните влогове-чл.19,като поставя изискването да
са придобити със съвместен принос по законова презумпция.СК от 2009 г.,отчитайки
че съсобственост може да съществува само върху вещи,но не и върху вземания и
пари,прогласява за СИО само вещните права при презумпция за съвместен
принос.Така настоящата уредба съответства на тази от СК от 1968 г.При двата
предходни режима по СК от 1968 г. и от
1985 г. трансформация на имущество,заплатено с паричен влог,натрупан по време
на брака,не е признавана.Очевидно волята на законодателя остава непроменена и
по СК от 2009 г.,почиващ на същите принципи,макар и тази воля да е несъвършено
изразена.Така при действащата уредба паричните влогове се отнасят към личното
имущество на всеки от съпрузите,но не представляват лична собственост вещните
права,придобити със средства от паричен влог/банкова сметка ***,набрани по
време на брака.Не настъпва преобразуване на лично имущество,когато с паричен
влог на единия съпруг,формиран по време на брака,се придобиват вещни права.В
този случай отново намира приложение презумпцията за съвместен принос по чл.21
ал.3 от СК.Съпругът,който твърди,че е осъществена трансформация на лично
имущество при придобиване на вещно право,заплатено с негов влог,трябва да
установи или че влогът е негово лично имущество по чл.22 от СК или че
средствата по влога имат друг извънсемеен произход и презумпцията за съвместен
принос е опровергана /решение №126/31.01.2020 г. по гр.д.№352/2019 г. на ІІ
г.о.,ГК на ВКС/.Така в тежест на ищцата Л.П. е да обори презумпцията за
съвместен принос при набиране на паричните средства по нейната банкова сметка,от
която е преведена сумата от 32 000 лв по сметка на продавача ***.Такова
оборване с обсъдените по-горе доказателства не е осъществено,поради което
следва да се приеме,че горната сума не е с извънсемеен произход и че
придобитото с нея имущество-имотът в с.Ц.-не е изключителна собственост на П.,а
представлява бивша бездялова СИО,прекратена с прекратяване на брака между
страните с развод и трансформирана в обикновена дялова съсобственост между
бившите съпрузи.
Горният извод обосновава неоснователност на главния
иск по чл.23 ал.1 от СК за установяване индивидуална собственост на ищцата Л.П.
върху поземлен имот с идентификатор 78639.501.289 по кадастралната карта на с.Ц.,общ.Б.
ведно с масивна едноетажна търговска сграда,заснета като сграда с идентификатор
78639.501.289.1 и сграда с идентификатор 78639.501.289.2 по кадастралната карта
на селото.Първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно в
частта,с която този иск е уважен,респ. искът следва да бъде отхвърлен.
При отхвърляне на горния главен иск се сбъдва
условието за разглеждане от въззивния съд на евентуалния иск за делба на
описания имот.Имотът представлява бивша бездялова СИО,прекратена с прекратяване
на брака между страните с развод и трансформирана в обикновена дялова
съсобственост между бившите съпрузи.Той е съсобствен между бившите съпрузи при
квоти от по 1/2 ид.ч. от съсобствеността съгласно разпоредбата на чл.28 от СК.Същият
следва да бъде допуснат до делба между Л.П. и Г.П. при равни квоти от по 1/2
ид.ч. за всеки от тях.
По главния иск на
основание чл.23 ал.1 от СК,предявен от Л.Н.П. срещу Г.М.П.,с който се настоява
да се признае за установено по отношение на ответника,че ищцата е индивидуален
собственик вследствие пълна трансформация на нейно лично имущество на следния
придобит по време на брака между страните недвижим имот:Ателие №1,находящо се в
град В.,район „***”,***,със застроена площ от 33,03 кв.м,състоящо се от
коридор,трапезария-дневна с кухненски бокс,баня-тоалет,балкон,при граници:стълбищна
клетка,***,ведно с принадлежащата му изба №3 с площ от 2,17 кв.м,при граници: ***,
коридор, изби №2 и №4,заедно с 2,2830 % идеални части от общите части на
сградата,както и 9,67 кв.м идеални части от дворното място,върху което е
учредено правото на строеж,находящо се в град В.,район „***”,с административен
адрес:гр. В., ***,цялото с площ от 423,50 кв.м,представляващо УПИ *** по плана
на *** подрайон на град В.,при граници:***,***,***,ПИ ***,ведно с правото на
строеж за описания обект върху дворното място,
и по
евентуалния иск за делба на гореописания имот:
Няма спор,че недвижимият имот в гр.В. е придобит възмездно
по време на брака на страните,като на 05.02.2009 г. е сключен между „Булхоум“
ООД-гр.В. като продавач и двамата съпрузи Г. М.П. и Л. Н.П. като купувачи
договор за продажба на право на строеж и идеална част от УПИ,по силата на който дружеството продава
на двамата съпрузи правото на строеж за построяването на процесното ателие
върху дворно място с административен адрес гр.В.,***,цялото с площ от 423,50
кв.м,представляващо УПИ *** по плана на *** подрайон на град В.,в изграждаща се
съгласно ПУП и одобрен инвестиционен проект жилищна сграда,изградена до степен
на завършеност-незавършен груб строеж,по отношение на който обект купувачите
стават собственици след построяването му,а именно ателие №1,находящо се в град В.,район
„***”,***,със застроена площ от 33,03 кв.м,състоящо се от
коридор,трапезария-дневна с кухненски бокс,баня-тоалет,балкон,при
граници:стълбищна клетка,***,ведно с принадлежащата му изба №3 с площ от 2,17
кв.м,при граници: ***, коридор, изби №2 и №4,заедно с 2,2830 % идеални части от
общите части на сградата,както и 9,67 кв.м идеални части от дворното
място,върху което е учредено правото на строеж.Според отразеното в нотариалния
акт имотът е закупен при заплатена от купувачите продажна цена в размер на 23 194
евро без ДДС,т.е. 45 363,52 лв,от които 14 162 евро цена на правото
на строеж,7 983 евро-стойност на изпълнени СМР за имота в етап на незавършено
строителство-до груб строеж и 1 049 евро-цена на продадената ид.част от
УПИ,които суми са изплатени от купувачите на продавача при подписване на
договора за продажба.Сделката е обективирана в нотариален акт №*** г. на
нотариуса М. Д. с район на действие ВРС /на лист 13 от делото на ДРС/.
По делото е представен договор за дарение от
01.12.2008 г. /на лист 16 от делото на ДРС/,по силата на който дарителят Н. К.
К. /баща на ищцата/ дарява на ищцата Л.Н.П. сума в размер на 45 000 лв „за
закупуване и построяване на жилище в гр.В.“.С този договор ищцата П. се домогва
да докаже,че вложените за закупуване на имота в гр.В. парични средства в размер
на 23 194 евро,равняващи се на 45 363,52 лв,са нейни лични
средства,подарени й от нейния баща.Договорът за дарение е оспорен от ответника Г.П.
като неавтентичен и неверен /оспорени са съдържанието му и датата на сключване
на договора 01.12.2008 г./.Този договор представлява частен диспозитивен
документ,поради което неистинността му може да се изразява само в неговата
неавтентичност.Такъв документ не може да е неверен.Волеизявленията по
сделка,обективирана в диспозитивен документ,могат да бъдат валидни или
невалидни,но не и верни или неверни.Процесният договор за дарение от 01.12.2008
г. е автентичен,т.е. автори на подписите за дарител и надарен са положени от
посочените в него лица,според констатациите в заключението по допуснатата от
районния съд съдебно-графологична експертиза на листи 128 и сл. от делото на
ДРС.Документът се ползва с формална доказателствена сила само относно факта на
писмените изявления и тяхното авторство.Същият обаче не се ползва с достоверни
дата и място на съставяне,т.е. датата на сключване на договора е
непротивопоставима на третото на правоотношението по него лице-ответника по
делото Г.П. и не обвързва последния.Дори и датата да е достоверна /макар в тази
насока да не са събрани доказателства по смисъла на чл.181 от ГПК/ и
действително на 01.12.2008 г. ищцата Л.П. да е получила от баща си като дарение
сума от 45 000 лв за закупуване именно на процесния имот в гр.В.,липсват
доказателства именно тази сума да е била вложена за придобиване на 05.02.2009
г. на правото на строеж за построяване на обекта ателие и на ид.ч. от
УПИ.Вещото лице по допусната от ДРС съдебно-икономическа експертиза е
констатирало,че продажната цена за имота в гр.В. е изплатена от банкова сметка на
ответника Г.П. в „Юробанк България“ АД
/преди „Пощенска банка“ АД/.На 23.09.2008 г. по сметка на Г.П. е преведена от
майката на ищцата И. С. К. сума в размер на 43 494 евро с основание
„превод“.Тази сума е прехвърлена последователно в други сметки на ответника-на
05.11.2008 г. 31 000 евро са прехвърлени по негова сметка в евро,от които
на 19.01.2009 г. е прехвърлил 22 470 евро по негова сметка в лева с левова
равностойност 43 827,74 лв.На 19.01.2009 г. Г.П. превежда по сметка на
продавача по процесната сделка „Булхоум“ ООД сума в размер на 43 801,59 лв
с основание на превода „капаро по договор от 19.01.2009 г.-покупка на ателие
№1“.От текста на нотариален акт №*** г. /на лист 13 от делото на ДРС/ става
ясно,че между страните по окончателния договор е имало сключен предварителен
договор за продажба,поради което датата 19.01.2009 г. вероятно визира датата на
сключване на предварителния договор.
Очевидно сумата от 43 801,59 лв,заплатена за
придобиване на имота в гр.В.,е с произход от майката на ищцата И. С. К.,но този
факт не е достатъчен да се приеме,че се касае за сума,дарена лично на ищцата Л.П.
от нейната майка и вложена именно в закупуването на имота.Твърденията на
ответника по делото за наличие на уговорки между Г.П. и тъща му И. К. относно недвижимия
имот-предмет на извършената от родителите на ищцата продажба по нотариален акт
№*** г. на СВ-Б. /*** г. на нотариуса О. О. на лист 23 от делото на ДРС/,в
частност твърденията,че имотът преди продажбата от 25.08.2008 г. бил
незастроена земеделска земя,която по съгласие между П. и тъща му И. С. К. била
включена в регулацията на с.Ц.;че намиращата се в него сграда била построена
впоследствие със средства и труд на Г.П. и съдружника му И. А.,респ. че имало
уговорка след продажбата П. и съдружника му да получат продажната цена на
построената от тях сграда,са недоказани.Същевременно обаче фактът,че сумата е
преведена от И. К. по сметка не на собствената й дъщеря Л.П.,а по сметка на зет
й Г.П.,навежда на извършено дарение в полза на семейството,а не лично на
съпругата.Свидетелите Я. Ч.,леля на ищцата и сестра на И. К.,и С. К.,брат на
ищцата,споделят,че намерението на родителите на ищцата било да осигурят жилище
на своя внук-сина на страните И.,който факт е също индиция,че дарението е
извършено в полза на семейството,а не конкретно на ищцата Л.П..
С преведената от Г.П. на 19.01.2009 г. сума в размер
на 43 801,59 лв,получена първоначално по негова банкова сметка ***.09.2008
г. чрез превод от И. С. К.,е изплатена по-голямата част от уговорената продажна
цена за имота в гр.В. в размер на 45 363,52 лв.Изложеното сочи,че сумата
от 45 000 лв дори и действително получена от ищцата Л.П. по договора за
дарение от 01.12.2008 г.,не е била вложена за покупката на имота в гр.В..Няма
преки доказателства с част от тази сума да е бил платен и остатъкът от
1 561,93 лв от продажната цена за имота.Дори и лично подарената през
декември 2008 г. на Л.П. сума от 45 000 лв да е била вложена впоследствие
за дострояване на обекта ателие,който е бил при покупката на право на строеж в
незавършен вид,този факт не променя статута на обекта като придобит в режим на
СИО.След като правото на строеж за обекта е придобито в режим на СИО,то и
построеният в реализация на това право жилищен обект следва статута на правото
на строеж,т.е. също е СИО.Влагането на лични средства на единия съпруг в
доизграждането на обекта може да породи само облигационни правоотношения между
съпрузите по повод общия им имот,но не и промяна в режима на собствеността му.
Гореизложеното обосновава неоснователност на главния
иск по чл.23 ал.1 от СК за установяване индивидуална собственост на ищцата Л.П.
***.Първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно в
частта,с която този иск е уважен,респ. искът следва да бъде отхвърлен.
При отхвърляне на горния главен иск се сбъдва
условието за разглеждане от въззивния съд на евентуалния иск за делба на
описания имот.Имотът представлява бивша бездялова СИО,прекратена с прекратяване
на брака между страните с развод и трансформирана в обикновена дялова
съсобственост между бившите съпрузи.Той е съсобствен между бившите съпрузи при
квоти от по 1/2 ид.ч. от съсобствеността съгласно разпоредбата на чл.28 от СК.Същият следва да бъде допуснат до делба между Л.П. и Г.П. при равни квоти от
по 1/2 ид.ч. за всеки от тях.
Всяка от страните претендира присъждане на сторените
от нея съдебно-деловодни разноски в двете инстанции до момента.Такива искания
са отправени изрично и в двете инстанции.На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът
по установителните искове за собственост-предмет на въззивното производство,предявени
от Л.П. на основание чл.23 ал.1 от СК,и въззивник Г. М.П. има право на
сторените от него разноски по повод тези искове в първата инстанция предвид отхвърляне
на исковете.Същият има право и на всички сторени от него разноски във
въззивната инстанция.С оглед изхода на спора по тези искове ищцата по тях и
въззиваема Л. Н.П. няма право на разноски и такива не следва да й се присъждат.
В първата инстанция Г.П. е сторил следните разноски по
исковете по чл.23 ал.1 от СК-предмет на настоящото въззивно производство:225 лв
възнаграждения за вещи лица по първоначална и допълнителна съдебно-химическа
експертиза+10 лв банкова такса за извършените преводи /листи 104,280 и 335 от
делото на ДРС/;125 лв възнаграждение за вещо лице по съдебно-икономическата
експертиза /листи 104 и 279 от делото на ДРС/;5 лв държавна такса за издаване
на съдебно удостоверение+5 лв банкова такса /лист 103 от делото на ДРС/;92 лв
възнаграждение за вещо лице по съдебно-оценъчна експертиза на недвижими имоти
/листи 338 и 418 от делото на ДРС/-общо
462 лв.Съгласно договор за правна защита и съдействие на лист 68 от делото
на ДРС ответникът Г.П. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв.Това възнаграждение се отнася за защита по всички предявени срещу него от Л.П.
искове-5 иска за установяване трансформация на лично имущество относно три
недвижими имота и два леки автомобила и евентуални 5 иска за делба на тези
имоти и автомобили,както и 1 иск за делба на гараж в гр.Добрич,респ. за защита
по 1 насрещен иск на Г.П. срещу Л.П. по чл.23 ал.1 от СК относно лек автомобил.Тъй
като в договора за правна защита не е посочено каква част от адвокатското
възнаграждение за защита по кой иск се изплаща,съдът намира,че с оглед броя на
исковете-общо 12 бр.-следва да раздели възнаграждението от 600 лв на 12,поради
което следва да присъди на П. адвокатско възнаграждение за първата инстанция по
двата отхвърлени от въззивната инстанция установителни иска в размер на 100 лв.Така за първата инстанция следва
да се присъдят на Г.П. разноски в общ
размер на 562 лв.
Във въззивната инстанция Г.П. е сторил разноски в
размер на 244,81 лв държавна такса
за въззивно обжалване и 1850 лв
адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора на лист 49 от делото на
ДОС.Наведено е възражение от въззиваемата Л.П. за прекомерност на изплатеното
адвокатско възнаграждение,което е неоснователно.Двата установителни
иска-предмет на въззивното производство са с цена от 4 814,40 лв и
43 963,10 лв.По първия иск се дължи съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. минимално адвокатско възнаграждение в размер на 567,01 лв.По
втория иск се дължи съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата минимално адвокатско
възнаграждение в размер на 1 848,89 лв.Общо за защита по двата иска
минималното възнаграждение е в размер на 2 415,90 лв.Изплатеното от Г.П. в
размер на 1 850 лв е дори под минимума и не е прекомерно,поради което не
подлежи на намаляване.На въззивника Г.П. следва да се присъдят за въззивната
инстанция сторените разноски в общ
размер на 2 094,81 лв.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №260263/19.11.2020 г. по гр.д.№5284/2018
г. на Добричкия районен съд в частта,с която е признато за установено в
отношенията между Л.Н.П. с ЕГН ********** *** и Г.М.П. с ЕГН ********** ***,че Л.Н.П.
е изключителен собственик на следните имоти:
1.Поземлен имот - дворно място с площ от *** кв.м,находящо
се в село Ц.,община Б.,***,представляващо по кадастралната карта и кадастрални
регистри,одобрени със Заповед 300-5-83/03.10.2003 г. на ИД на АГКК,имот с
идентификатор №78639.501.289,трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване:За търговски обект, комплекс, стар идентификатор:
78639.501.***, номер по предходен план: ***, квартал **, парцел **, при съседи:
78639.501.174; 78639.501.336; 78639.501.288; 78639.501.115,ведно с построената
в описаното дворно място масивна едноетажна търговска сграда със застроена площ
от 170 кв.м,обособена в два търговски обекта:а/комбиниран магазин с две
складови помещения и б/клуб с изба,и обозначена по кадастралната карта и
кадастрални регистри като сграда с идентификатор №78639.501.289.1 със застроена
площ от 27 кв.м,брой етажи: 1, с предназначение:сграда за търговия,и сграда с идентификатор
№78639.501.289.2,със застроена площ от 137 кв.м,брой етажи: 1,с
предназначение:сграда за търговия;
2.Ателие №1,находящо се в град В.,район „***”,***,със
застроена площ от 33,03 кв.м,състоящо се от коридор,трапезария-дневна с
кухненски бокс,баня-тоалет,балкон,при граници:стълбищна клетка,***,ведно с
принадлежащата му изба №3 с площ от 2,17 кв.м,при граници: ***, коридор, изби
№2 и №4,заедно с 2,2830 % идеални части от общите части на сградата,както и
9,67 кв.м идеални части от дворното място,върху което е учредено правото на
строеж,находящо се в град В.,район „***”,с административен адрес:гр. В., ***,цялото
с площ от 423,50 кв.м,представляващо УПИ *** по плана на *** подрайон на град В.,при
граници:***,***,***,ПИ ***,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Н.П. с ЕГН ********** *** срещу
Г.М.П. с ЕГН ********** *** искове на основание чл.23 ал.1 от СК за признаване
за установено в отношенията между страните,че Л.Н.П. е изключителен собственик
на следните придобити през време на брака й с Г.М.П. недвижими имоти:
1.Поземлен имот - дворно място с площ от *** кв.м,находящо
се в село Ц.,община Б.,***,представляващо по кадастралната карта и кадастрални
регистри,одобрени със Заповед 300-5-83/03.10.2003 г. на ИД на АГКК,имот с
идентификатор №78639.501.289,трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване:За търговски обект, комплекс, стар
идентификатор: 78639.501.***, номер по предходен план: ***, квартал **, парцел **,
при съседи: 78639.501.174; 78639.501.336; 78639.501.288; 78639.501.115,ведно с
построената в описаното дворно място масивна едноетажна търговска сграда със
застроена площ от 170 кв.м,обособена в два търговски обекта:а/комбиниран
магазин с две складови помещения и б/клуб с изба,и обозначена по кадастралната
карта и кадастрални регистри като сграда с идентификатор №78639.501.289.1 със
застроена площ от 27 кв.м,брой етажи: 1, с предназначение:сграда за търговия,и
сграда с идентификатор №78639.501.289.2,със застроена площ от 137 кв.м,брой
етажи: 1,с предназначение:сграда за търговия;
2.Ателие №1,находящо се в град В.,район „***”,***,със
застроена площ от 33,03 кв.м,състоящо се от коридор,трапезария-дневна с
кухненски бокс,баня-тоалет,балкон,при граници:стълбищна клетка,***,ведно с
принадлежащата му изба №3 с площ от 2,17 кв.м,при граници: ***, коридор, изби
№2 и №4,заедно с 2,2830 % идеални части от общите части на сградата,както и
9,67 кв.м идеални части от дворното място,върху което е учредено правото на
строеж,находящо се в град В.,район „***”,с административен адрес:гр. В., ***,цялото
с площ от 423,50 кв.м,представляващо УПИ *** по плана на *** подрайон на град В.,при
граници:***,***,***,ПИ ***,ведно с правото на строеж за описания обект върху
дворното място.
ДОПУСКА делба на следните недвижими имоти:
1.Поземлен имот - дворно място с площ от *** кв.м,находящо
се в село Ц.,община Б.,***,представляващо по кадастралната карта и кадастрални
регистри,одобрени със Заповед 300-5-83/03.10.2003 г. на ИД на АГКК,имот с
идентификатор №78639.501.289,трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване:За търговски обект, комплекс, стар идентификатор:
78639.501.***, номер по предходен план: ***, квартал **, парцел **, при съседи:
78639.501.174; 78639.501.336; 78639.501.288; 78639.501.115,ведно с построената
в описаното дворно място масивна едноетажна търговска сграда със застроена площ
от 170 кв.м,обособена в два търговски обекта:а/комбиниран магазин с две
складови помещения и б/клуб с изба,и обозначена по кадастралната карта и
кадастрални регистри като сграда с идентификатор №78639.501.289.1 със застроена
площ от 27 кв.м,брой етажи: 1, с предназначение:сграда за търговия,и сграда с идентификатор
№78639.501.289.2,със застроена площ от 137 кв.м,брой етажи: 1,с
предназначение:сграда за търговия;
2.Ателие №1,находящо се в град В.,район „***”,***,със
застроена площ от 33,03 кв.м,състоящо се от коридор,трапезария-дневна с
кухненски бокс,баня-тоалет,балкон,при граници:стълбищна клетка,***,ведно с
принадлежащата му изба №3 с площ от 2,17 кв.м,при граници: ***, коридор, изби
№2 и №4,заедно с 2,2830 % идеални части от общите части на сградата,както и
9,67 кв.м идеални части от дворното място,върху което е учредено правото на
строеж,находящо се в град В.,район „***”,с административен адрес:гр. В., ***,цялото
с площ от 423,50 кв.м,представляващо УПИ *** по плана на *** подрайон на град В.,при
граници:***,***,***,ПИ ***,ведно с правото на строеж за описания обект върху
дворното място;
между съделители с квоти,както следва:
Л.Н.П. с ЕГН ********** *** идеална част;
Г.М.П. с ЕГН ********** *** с квота 1/2 идеална част.
ОСЪЖДА Л.Н.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.М.П.
с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 562 лв /петстотин шестдесет и два лева/.
ОСЪЖДА Л.Н.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.М.П.
с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 2 094,81 лв /две хиляди деветдесет и четири лева и
осемдесет и една стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.