Р Е Ш
Е Н И Е1747
гр.Перник, 28.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Перник, гражданска колегия, VIII състав, в
публично заседание на 31 октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря
Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 04351 по описа за
2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.
По изложените в
исковата молба от ищцата К.Ц.К., ЕГН **********, чрез адв.Д.М.
***, ***и доразвити в съдебно заседание от нейната процесуална представителка
обстоятелства и съображения, е предявен иск против ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр.Перник, кв.“Мошино“, ТЕЦ“Република“, с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в
размер на 2360,53 лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004
г. до 30.04.2009 г., законната лихва за забава на месечните плащания в размер
на 755,50 лв. за периода 01.03.2004 г.- 09.10.2009 г., както и направените
разноски в размер на 164,08 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение
от 19.11.2009 г. и изпълнителен лист от 06.11.2010 г. по ч.гр.д. № 6124/2009 г.
по описа на РС- Перник, въз основа на
които е образувано изп.д. № 295/2010 г. по описа на
ЧСИ С.Б., рег. № 753, с район на действие Пернишки окръжен съд, с взискател „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, поради новонастъпили обстоятелства- погасяване по давност на
сумите след издаване на изпълнителния лист.
Ответникът, чрез
своя процесуален представител- ю.к.Серафимова, е изразил становище, че искът е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
В исковата си
молба ищцата твърди, че е издадена заповед за изпълнение от 19.11.2009 г. и
изпълнителен лист от 06.11.2010 г. по ч.гр.д. № 6124/2009 г. по описа на РС- Перник, въз основа на които срещу
нея е образувано изп.д. № 295/2010 г. по описа на ЧСИ
С.Б., рег. № 753, с район на действие Пернишки окръжен съд, с взискател „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, за сумата в размер на
2360,53 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г., законната лихва за
забава на месечните плащания в размер на 755,50 лв. за периода 01.03.2004 г.-
09.10.2009 г., както и направените разноски в размер на 164,08 лв.
По тези факти не
се спори между страните, като по делото е приложено и изп.д.
№ 295/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Претенцията на
ищцата е за новонастъпили обстоятелства- погасяване
по давност на сумите след издаване на изпълнителния лист.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът в изпълнителното производство
може да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност отрицателният установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК е проявна
форма на защита на длъжника в изпълнителното производство срещу материалноправната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано в
изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание- арг. ал.2 на същия законов
текст. От изложеното следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание
чл.439, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е
да установи правния си интерес от търсената искова защита- наличието на спор
между страните относно съществуването на вземането, а в тежест на ответника е
да установи реалното му възникване.
В настоящия случай
ищецът твърди, че въз основа на процесния
изпълнителен лист и за събиране на удостоверените в същия вземания срещу него е
било образувано изпълнително дело № 295/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. № 753,
с район на действие ПкОС.
Ответното
дружество оспорва основателността на исковата претенция. Предвид това, съдът
намира предявения иск за процесуално допустим – насочен към отричане
съществуването на парично вземане, претендирано от
ответника и предмет на образувано от него изпълнително производство,
впоследствие прекратено, което от своя страна обосновава проверката по същество
– относно основателността на иска.
Установи се, че процесният изпълнителен лист е издаден срещу ищцата въз
основа на издадената заповед за изпълнание. Изясни се
също, че за събиране на сумите по изпълнителния лист именно срещу ищцата е било
образувано изпълнителното производство. Следователно същата се явява активно материалноправно легитимирана да отрича дължимостта
на посочената в исковата молба сума. Както вече беше изяснено, ищцата отрича
вземането с твърдението, че към момента на депозиране на исковата молба е
налице изтекла погасителна давност. С оглед така наведеното основание за недължимостта ѝ в доказателствена
тежест на ответното дружество е да установи наличието на основания за спиране
и/или прекъсване на давностния срок.
От систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл.110 и чл.118 от ЗЗД следва, че погасителната
давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда. В настоящия случай, вземането в размер на 2360,53 лв., представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004
г. до 30.04.2009 г., законната лихва за забава на месечните плащания в размер
на 755,50 лв. за периода 01.03.2004 г.- 09.10.2009 г., както и направените
разноски в размер на 164,08 лв., има характера на периодично плащане по см. на
чл.111, б.„в“ от ЗЗД и спрямо него е принципно приложима тригодишната
погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения,
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съгласно мотивите на последното, вземанията на
топлофикационните дружества за предоставяните от тях стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт- договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, без значение от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
При извършване на
преценката погасено ли е по давност процесното
вземане от значение е не само изтичането на предвидения срок, но и
бездействието на кредитора през този период. Както вече беше изяснено,
производството по първото изпълнително дело № 40/2010 г. е било висящо към
датата на постановяване на цитираното Тълкувателно решение, като последното
действие по него е на 17.03.2010 г. и не са ангажирани доказателства взискателят да е придприел други
действия по изпълнението до датата на образуване на изп.д.
№ 581/2017 г. на ЧСИ У.Д., което от своя страна е проявна
форма на неговото бездействие, водещо до осуетяване реализацията на правата му.
Процесното прекратително
основание настъпва ex lege
– по силата на закона, смятано от момента на изтичане на две години от
последното действие, като евентуалното постановление на съдебния изпълнител има
само декларативно действие, в който смисъл са и задължителните за съда
разяснения, дадени в
т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013
г. ОСГТК на ВКС.
Предвид
изложеното, следва да се приеме, че изпълнителният процес, образуван въз основа
на процесния изпълнителен лист, следва да се смята за
прекратен, тъй като взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години- след датата
на последното действие- молба от взискателя от
06.02.2016 г. В тази хипотеза съгласно разясненията, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, за вземанията започва да тече нова погасителна
давност, смятано от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива
на съдебния изпълнител въз основа на негово възлагане.
В цитираното
тълкувателно решение изрично е посочено кои действия в изпълнителния процес
имат характера на същински такива по принудително изпълнение, съответно с
предприемането на които се прекъсва давността, а именно: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица, като е изяснено, че такива не са образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга.
С оглед конкретиката на процесния случай съдът приема, че по делото не са извършени
действия от посочените по- горе. Действията на ЧСИ се изчерпват до образуване
на изпълнително дело, изпращане и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., които, както бе упоменато, не
прекъсват давността. Следователно давността новата давност следва да тече две
години от датата на образуване на изпълнителното производство-23.02.2010 г., а
именно- от 23.02.2012 г., като в този смисъл вземането следва да с смята за
погасено от 23.02.2015 г.
Изводът за
прилагането на тригодишната давност следва от обстоятелството, че заповедта за
изпълнение, послужила като основание за издаване на процесния
изпълнителен лист, няма характера на съдебно решение. Това от своя страна прави
неприложима разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, предвижаща,
че при установяване на вземанията със съдебно решение срокът на новата давност
е всякога пет години.
Ответното
дружество не твърди, а и въпреки разпределената му доказателствена
тежест, не установи извършването на изпълнителни действия, прекъсващи давността
от датата на образуване на изпълнителното производство0 23.02.2010 г., които да
спрат или да прекъснат давността. Предвид това, вземането на ответника спрямо
ищеца в посочения размер, е погасено с изтичането на 3 – годишна давност след
датата, на която е следвало да бъде прекратено изп.д.
№ 295/2010 г., а именно- на 23.02.2015 г.
По разноските.
С оглед изхода на
спора- основателност на предявения иск, право на разноски има само ищцата. Същата
претендира присъждане на такива в общ размер от 137 лв.- за държавна такса от
113 лв. и такса ЧСИ от 24 лв. Направена е претенция от адв.Д.М.
за присъждане на адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, в
минимален размер, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид цената на иска, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от същата
наредба, на адв.М. следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 459,61 лв.
Предвид
изложеното, районният съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения иск от ищцата К.Ц.К., ЕГН **********, чрез адв.Д.М. ***, офис 6 А, срещу ответника „Топлофикация –
Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ТЕЦ“Република“,
че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 2360,53 лв. Сдве хиляди триста и шестдесет лева и петдесет и три
стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2004 г. до 30.04.2009 г., законната лихва за
забава на месечните плащания в размер на 755,50 лв. /седемстотин петдесет и пет
лева/ за периода 01.03.2004 г.- 09.10.2009 г., както и направените разноски в
размер на 164,08 лв. /сто шестдесет и четири лева и осем стотинки/, за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 19.11.2009 г. и изпълнителен лист от
06.11.2010 г. по ч.гр.д. № 6124/2009 г.
по описа на РС- Перник, въз основа на които е образувано изп.д. № 295/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. № 753, с
район на действие Пернишки окръжен съд, с взискател
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, поради новонастъпили
обстоятелства- погасяване по давност на сумите след издаване на изпълнителния
лист.
ОСЪЖДА „Топлофикация
– Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ТЕЦ“Република“, да заплати на К.Ц.К., ЕГН **********, чрез адв.Д.М.
***, офис 6 А, сумата от 137 лв. /сто тридесет и седем лева/- направени
разноски по делото.
ОСЪЖДА
„Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ТЕЦ“Република“, да заплати на адв.Д.М.
***, офис 6 А, сумата от 459,61 лв. /четиристотин петдесет и девет лева и
шестдесет и една стонитки/- авокатско
възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд-
Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: