Присъда по дело №613/2021 на Районен съд - Кюстендил

МОТИВИ
към присъда по НОХД№613/2021г. по описа на КРС:

Районна прокуратура – гр.Кюстендил е внесла за разглеждане обвинителен акт срещу А. А.
от Р.С.Македония за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.2, вр. с ал.1 НК.
В обвинителния акт се твърди, че подсъдимият А. на 01.05.2021г. на ГКПП – Гюешево,
обл.Кюстендил, на трасе „Входящи автомобили“, съзнателно се е ползвал от неистински
официален документ – северномакедонско свидетелство за управление на моторно превозно
средство с № ..., на който е придаден вид на издадено от компетентните органи на Република
Северна Македония, като го е представил пред младши инспектор К.Т., в качеството му на
служител на ГКПП Гюешево при ГПУ Гюешево, като от А. А. за самото съставяне на неистинския
документ не може да се търси наказателна отговорност.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Кюстендил поддържа обвинението срещу
подсъдимия и предлага същият да бъде признат за виновен, като му се наложи съответно
наказание.
Подсъдимият не е взел присъствено участие в производството.
Защитникът му – адв.Т. от АК-гр.Кюстендил пледира за налагане на минимално наказание.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства при
условията на чл.14 и чл.18 НПК, прие за установено следното:
Подсъдимият А. А. (Adem Ademi) е роден на 04.04.1989г. в гр.Дюселдорф, Р.Германия,
живущ в гр.Скопие, Р.С.Македония, гражданин на Р.С.Македония, с паспорт №К1099316, издаден
на 02.12.2019г., ЛПН ...., със средно образование, женен, управител на търговско дружество,
неосъждан.
На 01.05.2021г. подсъдимият А. тръгнал за Р.Турция през ГКПП Гюешево, управлявайки
лек автомобил Фолксваген с рег.№KU6874АЕ. Около 14.00 часа, той пристигнал на ГКПП
Гюешево. По това време на смяна за осъществяване на контрол върху влизащите от
Р.С.Македония автомобили, бил св.Т., в качеството му на служител на ГКПП – Гюешево при ГПУ
– Гюешево. При извършената проверка подсъдимият представил за обработка пред служителя
северномакедонски паспорт и неистинския официален документ – северномакедонско
свидетелство за управление на моторно превозно средство с №Х1087118, на което бил придаден
вид, че е издадено от компетентните северномакедноски органи. При проверката на документите
свидетелят Т. се усъмнил в истинността на представеното СУМПС, при което инициирал
осъществяване на полицейска проверка и уведомил началник смяната на ГКПП Гюешево – св.М..
В досъдебното производство е назначена и изготвена техническа експертиза, от чието
заключение се установява, че представеното пред служителите на ГКПП Гюешево свидетелство за
правоуправление е неистинско.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства –
показанията на посочените свидетели, заключението на техническата експертиза, събраните
1

писмени доказателства и справка за съдимост.
В събрания доказателствен материал няма противоречия, което да налага подробното им
обсъждане.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
С оглед на изложеното и при така установената фактология, съдът прие, че с извършеното
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.316
във вр. с чл.308, ал.2 и вр. с ал.1 НК, за което го призна за виновен и ме наложи наказание.
Релевантните обстоятелства са установени по безспорен и категоричен начин, а преценката
им налага извод, че подсъдимият на 01.05.2021г. на ГКПП – Гюешево, обл.Кюстендил съзнателно
се е ползвал от неистински официален документ – свидетелство за управление на моторно
превозно средство с №....., на който е придаден вид на издадено от компетентните органи на
Р.С.Македония, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Обект на престъплението са обществените отношения свързани с правилното
осъществяване на дейността на държавния и обществен апарат, тъй като документите
/официалните/ са писмени изявления на длъжностни лица, извършени при осъществяването на
тяхната служба.
Субект на престъплението може да бъде всяко лице, което не е било участник в
противоправното съставяне на неистинския документ. В конкретния случай това е пълнолетно,
вменяемо, неосъждано физическо лице.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в самото ползване на
противоправно съставеният документ като това се изразява в неговата употреба като редовен
документ с оглед претендираното негово правно значение.
За да е осъществено изпълнителното деяние е необходимо деецът да е знаел, че документът
е неистински и въпреки това да го представя като редовен такъв. Престъплението е довършено с
употребата на противоправно съставения документ без да се изисква настъпването на вредоносен
резултат.
От субективна страна престъплението може да бъде извършено само умишлено при форма
на вината пряк умисъл.
В настоящия казус безспорно се установи, че подсъдимият е представил пред полицейски
служител на ГКПП-Гюешево неистински официален документ – процесното СУМПС.
Легалната дефиниция за неистински документ е дадена в нормата на чл.93, т.6 НК.
Съгласно същата "неистински документ" е този на който е предаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това което действително го е съставило.
Очевидно от нормата е, че неистинският документ е свързан с авторството (не изхожда от сочения
в него автор), и не се влияе нито от съдържанието, нито от някакви допълнителни реквизити като
печати, изходящи номера и пр.
В случая в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин бе установено,
че процесното СУМПС не е издадено от компетентните северномакедонски власти.
Предвид това, че посоченото по-горе лице не е действителния автор на документа, въпреки
че е посочен в него като такъв, то документът е неистински по смисъла на закона. Доколкото за
издаването на процесния документ е налице определен законов ред и форма и същите се издават
от длъжностни лица в кръга на службата им то документът е и официален.
На следващо място по делото безспорно бе установено и това, че подсъдимият е знаел, че
процесния документ, който представя е неистински.
2

Престъплението е било осъществено от него с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и ги е искал. Прекият умисълът на обвиняемия е обективиран в поведението му: същият
е съзнавал, че се ползва от неистински официален документ, предвиждал и е искал настъпването
на тези последици.
От друга страна по делото не са налице и каквито и да било доказателства подсъдимият да е
взел участие в изготвянето на документа, което пък обуславя квалификацията по чл.316 НК.
За да определи вида и размера на наказанието на А., съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието, на подсъдимия, както и другите смекчаващи и отегчаващи
вината и отговорността обстоятелства.
Степента на обществената опасност на деянието не се отграничава от законодателно
определената. Горната преценка е направена, с оглед вида на засегнатите обществени отношения,
условията, времето, мястото, начина и обстановка на извършване на престъплението.
Степента на обществена опасност на подсъдимия не е висока.
Ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК, в частност чл.54, съдът прие, че на
подсъдимия следва да се наложи наказание в рамките на предвиденото за извършеното
престъпление (лишаване от свобода до 8г.), при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, а именно: “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца.
По отношение на подсъдимия съдът прие, че са налице материално-правните предпоставки
за отлагане изпълнението на наказанието при условията на чл.66, ал.1 НК, а именно – наложено е
наказание лишаване от свобода за срок до три години, същият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и най-вече за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съдът прие за
подходящ и определи изпитателен срок в размер на три години.
Съдът прие, че наложеното наказание ще съдейства за постигане целите на специалната и
генералната превенции, визирани в чл.36 НК.
На досъдебното производство са направени разноски в размер на 64, 99 лева, които на
основание чл.189, ал.1 във вр. с ал.3 НПК А. бе осъден да заплати по сметка на ГПУ-гр.Кюстендил.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
3

Номер на акта:	4
Дата:	1 юли 2021 г. (в сила от 29 октомври 2021 г.)
Съдия:	Николай Александров Николов

Дело:	20211520200613
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 май 2021 г.

Присъда по дело №613/2021 на Районен съд - Кюстендил

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите