№ 95
гр. Варна, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600045 по описа за 2022 година
Предмет на въззивна проверка е правилността на присъда №
74/23.11.2021г., постановена по НОХД № 594/2021 г. на Варненския окръжен
съд. С атакувания съдебен акт подсъдимият Р. М. Р. е бил признат за виновен
в извършване на престъпление по смисъла на чл.343, ал.3, вр. ал.1, б. „Б“ и
б. „В“ от НК, тъй като на 07.07.2019г. около 19:40 ч. от разклона на село
Дъбравино, обл.Варна към главен път 904 по посока с. Горен Чифлик,
обл.Варна, при управление на МПС - „Опел Астра“ с per. № В 7359 СН,
нарушил правилата за движение предвидени в Закона за движение по
пътищата - чл.50, ал.1 от ЗДвП - „На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, като водач на пътно
превозно средство от друг път не изпълнил задължението си да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство"; чл.46,
ал.1 от ППЗДвП - „Като водач на пътно превозно средство не изпълнил
указанието с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство", задължение да спре на „стоп -линията“, очертана с пътна
маркировка и преди да потегли отново, като водач да изпълни задължението
си да пропусне пътните превозни средства, които имат предимство" и чл.25,
ал.1 от ЗДвП - „Като водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра - в частност да завие наляво за навлизане по друг път,
преди да започне маневрата, не изпълнил задължението си да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай
него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока
1
и скорост на движение", като по непредпазливост причинил смъртта на А.П.
А. и средни телесни повреди на лицата: АН. М. АС., изразяващи се в
травматична дискова херния на ниво 5-6 шиен прешлен с компресия и
контузия на гръбначния мозък на същото ниво, квадрепаретичен синдром -
долна парапареза и тежка горна парапареза /невъзможност за извършване на
движенията с горни и долни крайници/, обуславящи трайно затруднение в
движенията на снагата за период надхвърлящ 1 месец, контузия на
гръбначния мозък, обуславящо разстройство на здравето, временно опасно за
живота, пареза на горни и долни крайници, обуславяща трайно затруднение в
движенията на същите за период надхвърлящ един месец, счупване на 9,10,11
и 12 леви ребра, 4 и 5 десни ребра, обуславящи трайно затруднение в снагата
за период не по-малък от 4 месеца и на малолетното лице СТ. АС. С.,
изразяващи се в счупване на горния и долния клон на лявата лонна кост на
таза обусловили трайно затруднение на движенията на левия долен крайник
за период от около 2-2,5 месец.
На основание чл.54 от НК ВОС е наложил на подс.Р. наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието
изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК от ПЕТ години, считано от влизането на присъдата в сила.
ВОС наложил и кумулативно предвиденото в чл.343Г от НК наказание,
като е лишил подс.Р. от право да управлява МПС за срок от ПЕТ години,
считано от влизане на присъдата в сила.
С атакуваната присъда подсъдимият Р. е осъден да заплати направените
по делото разноски в полза на Държавата, както и на частните обвинители
С.С., К.А., А.А. и П.А. - 6000 лева разноски за адвокатско възнаграждение на
повереника им пред първоинстанционния съд на основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв.
Въззивното производство пред АС - Варна е образувано въз основа на
въззивни жалби на частните обвинители ПЛ. АНГ. АТ., АН. М. АС., К.
ПЛ. АНГ. и СТ. АС. С., чрез родител АС. С. АНГ. – представлявани от техния
повереник адв.Н.В. от АК Варна, с които се развиват оплаквания за
неправилност на постановената присъда, тъй като намират за твърде
занижено наложеното наказание на подс. Р., поради което и молят то да бъде
увеличено над предвидения в закона минимум; оспорва се
законосъобразността на приложението на института на условното осъждане.
В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за
неоснователност на въззивните жалби. Счита, че обстоятелствата, включени в
предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин.
Намира отмерените от първата инстанция наказания за справедливи, тъй като
са съобразени с всички обстоятелства по делото.
В съдебно заседание въззивниците-частни обвинители чрез повереника
си – адв.В., поддържат жалбата на изложените в тях основания. Акцентира се
върху тежестта на резултата, която според жалбоподателите не може да бъде
2
смекчена от никакви обстоятелства. Поддържа се искане за увеличаване
размера на наложените наказания и отмяна на условното осъждане.
В последната си дума подсъдимият изразява съжалението си за
случилото се и моли присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока за
обжалване и от надлежна страна. Разгледани по същество се преценяват като
неоснователни.
Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда
на т.нар. „съкратено съдебно следствие” в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК,
като със съгласието на страните са били приобщени показанията на
свидетелите, дадени на досъдебното производство. Съдът непосредствено е
изслушал вещите лица по тройната автотехническа експертиза.
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно
следствие доказателства настоящият въззивен състав приема за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
Подс. Р. М. Р. живеел в с. Дъбравино, общ. Аврен, обл. Варна. Той бил
правоспособен водач от 2018 г. по силата на СУМПС № *********, за
категории „М“ и „В“, притежавал и управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с
per № В 73 59 СН.
В гр.Дългопол, обл. Варна, живеели А.П. А., родителите му ПЛ. АНГ.
АТ. и АН. М. АС. и сестра му К. ПЛ. АНГ..
Св. А. имала две деца - З. А. С.а и СТ. АС. С., които живеели с баща си -
св. АС. С. АНГ., в гр. Долни чифлик, обл .Варна.
Около 16:00-17:00 ч. на 07.07.2019 г. А.П. А. и майка му - св. АН. М.
АС., тръгнали от гр.Дългопол за гр.Долни чифлик, за да вземат децата на св.
А.. Пътували с лек автомобил „Ауди A3“ с peг. № В 50 80 РР, собственост на
св. А.А. от гр. Дългопол, управляван от А. А..
Около 19:30 ч., същия ден, А.П. А., майка му св. АН. М. АС. и децата –
З. (14г.) и Станислав (7 г.), потеглили обратно от гр. Долни чифлик за
гр.Дългопол с посочения лек автомобил „Ауди А3“, отново управляван от А.
А.. До него на предната дясна седалка седяла св. З. С.а, на задната седалка зад
шофьора се намирала майка му св. А.А., а св. С.С. стоял зад предна дясна
седалка. Движели се по главен път № 904 между с. Старо Оряхово - гр.
Провадия, като в района малко преди Т-образното кръстовище към с.
Дъбравино, автомобила се движел със скорост около 97.7 км/ч. Зад него се
движел лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № РР 98 72 ВК, управляван от св.
Х.Т.Х.. Заедно с него в автомобила пътувала и св. С.Х.. На кръстовището в
същия момент се намирал лек автомобил „Опел Астра“ с per № В 73 59 СН,
управляван от подс. Р.Р., който се движел в посока от с. Дъбравино към
главен път 904. Достигайки до Т-образното кръстовище, подс. Р. спрял на
стоп линията, но не изпълнил друго свое задължение, вменено му от
намиращия му се отдясно пътен знак В2 /стоп/. Вместо да пропусне пътните
3
превозни средства с предимство, той предприел маневра ляв завой по главен
път № 904 и навлязъл на около 1.49 м. в пътната лента, в която в този момент
се движел л. а. „Ауди A3“, управляван от А. А.. Последният нямало как да
предвиди внезапната поява на подс. Р. и двата автомобила се озовали един
срещу друг на отстояние от около 28 метра. За да избегне челния сблъсък,
водачът на л. а. „Ауди A3“ - А. А., направил рязка маневра наляво,
навлизайки в лявата пътна лента за насрещно движещите се автомобили. Така
той успял да заобиколи л. а. „Опел Астра“ и да избегне удар в него, но при
връщането в дясното платно автомобилът на А. се занесъл по асфалта, в
следствие на което последвал удар в лявата част на автомобила от страна на
водача в предпазната мантинела, намираща се отдясно по посока на
движението му, след което се преобърнал по таван в нивата край пътното
платно. Поведението и на двамата водачи било наблюдавано от св. Х.Х. и
съпругата му св. Х., който се движели с автомобила си зад колата на А..
Междувременно подс. Р. продължил пътя си, като се включил в главния
път в посока с. Старо Оряхово. В този момент св. Х. му дал знак с ръка да
спре. И св. Х., и подс. Р. спрели автомобилите си малко след кръстовището в
посока с. Гроздьово, като подсъдимият успял да стигне пръв до
катастрофиралия автомобил и помогнал на пострадалите да излязат. Малко
след това на място спрели и други автомобили, бил подаден сигнал на „112“ и
пристигнала полиция и спешна помощ.
Вследствие на произшествието, водачът на лек автомобил „Ауди A3“ -
А. А., починал на място, а пътниците в автомобила св. А.А. и децата св. З. С.а
и св. С.С. били транспортирани и приети по спешност в МБАЛ „Света Анна“
- Варна.
От извършената СМЕ се установява, че причината за смъртта на А. е
травматичен шок, развил се вследствие на съчетана травма с водеща тежка
коремна травма-черепно мозъчна травма, гръдна травма, коремна травма и
травма на крайниците. Не е установено наличие на алкохол в кръвта на
пострадалия.
Описаните травматични увреждания са резултати на удари с или върху
твърди тъпи предмети, изразени със значителна сила и биха могли да се
получат от части на купето на лек автомобил при условията на конкретното
ПТП - водач, на лява предна седалка на автомобила.
От заключението на съдебно-медицинските експертизи е видно, че в
резултат на произшествието:
З. А. е получила контузия на главата и пояса, които увреждания в своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК,
С.С. е получил счупване на горния и долния клон на лявата лонна кост
на таза, обусловили трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за период от около 2-2,5 месеца, което увреждане представлява
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК и контузия на
4
пояса, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота
представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК.
А.А. получила следните увреждания - травматична дискова херния на
ниво 5-6 шиен прешлен с компресия и контузия на гръбначния мозък на
същото ниво, квадрепаретичен синдром - долна парапареза и тежка горна
парапареза /невъзможност за извършване на движенията с горни и долни
крайници/, обуславящи трайно затруднение в движенията на снагата за
период надхвърлящ 1 месец, контузия на гръбначния мозък обуславящо
разстройство на здравето временно опасно за живота, пареза на горни и долни
крайници, обуславяща трайно затруднение в движенията на същите за период
надхвърлящ един месец и разстройство на здравето временно опасно за
живота, счупване на 9, 10, 11 и 12 леви ребра, 4 и 5 десни ребра, обуславящи
трайно затруднение в снагата за период не по малък от 4 месеца, които
увреждания представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1
от НК.
От назначената допълнителна СМЕ за степента и характера на
телесните повреди на А.А. и дали същите са довели до осакатяване на горни и
долни крайници е видно, че травматичните увреждания не водят до
осакатяване на горни долни крайни по смисъла на чл. 128 от НК, а до
затруднения във функцията на същите за период надхвърлящ един месец,
което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.
В хода на разследването са били назначени една единична и една тройна
автотехнически експертизи, които достигат до сходни изводи относно
механизма на настъпване на ПТП - лек автомобил „Ауди A3“ с водач А. А. се
е движел по пътя /главен път 904/ от Горен чифлик към Гроздьово със
скорост около 97.70 км/ч, а лек автомобил „Опел Атра“ с водач подс. Р.Р. се
движел по пътя от с. Дъбравино към главен път 904, по който път се движел
л.а. „Ауди A3“. На Т- образното кръстовище подс. Р. е предприел маневра
завиване наляво и е спрял в лентата за движение към с. Гроздьово, вероятно
виждайки приближаващия се в тази лента л.а. „Ауди АЗ“. За да избегне удар
в л.а. „Опел Астра“, водачът на л.а. „Ауди A3“ е отклонил автомобила наляво,
заобиколил е л.а. „Опел Астра“, минавайки покрай него, след което е
отклонил автомобила надясно за връщане в своята лента за движение. Това
отклоняване е било по-рязко, отколкото го допуска скоростта на движение на
автомобила, поради което е последвало занасяне, напускане на пътното
платно надясно и преобръщане на автомобила. От техническа гледна точка
причина за произшествието е обстоятелството, че в момента на навлизането
на лек автомобил „Опел Астра“ в лентата за движение на лек автомобил
„Ауди A3“, последният е бил на разстояние от траекторията на л.а. „Опел
Астра“ по малко от 28.00 м. при дължина на опасната зона на спиране 85.76
м. При това положение водачът на л.а. „Ауди A3“ не е имал техническа
възможност да избегне удара в л.а. „Опел Астра“, чрез спиране и се е
наложило той да предприеме маневра за заобикаляне на л.а. „Опел Астра“,
чрез отклоняване наляво със следващо рязко връщане в своята лента, което
5
при скоростта на автомобила около 97.70 км/ч. е довело до занасянето му.
Водачът на л.а. „Опел Астра“ - подс. Р. е излязъл от разклона за с. Дъбравино,
насочвайки се за извършване на ляв завой в посока към Горен чифлик ,като е
навлязъл и спрял в лентата за движение на „Ауди A3“, създавайки опасна
ситуация за движението на последния. В този момент л.а. „Ауди A3“ се е
намирал на разстояние по малко от 28 м. от траекторията на л.а. „Опел
Астра“. Скоростта на л.а. „Ауди A3“ в момента на възникване на опасната
ситуация е била около 97.90 км/ч., а в момента на удара в мантинелата
скоростта му е била около 60.44 км/ч. Водачът на л.а. „Ауди A3“ не е можел
да избегне удара в л.а. „Опел Астра“ чрез спиране, тъй като в момента на
възникване на опасната ситуация л.а. „Ауди A3“ се е намирал на по - малко от
28 м. от траекторията на л.а. „Опел Астра“ при дължина на опасната зона за
спирането му 85.76 м., при определената му скорост 97.70 км/ч. и 75.53 м.
при разрешена скорост 90 км/ч. След като е заобиколил л.а. „Опел Астра“
отляво, водачът на л.а. „Ауди A3“ е отклонил автомобила надясно, за да се
върне в своята лента за движение. Това отклоняване е станало по-рязко
отколкото го допуска скоростта на движението му, поради което е възникнало
занасянето. Водачът на л.а. „Ауди A3“ би могъл да избегне занасянето на
автомобила, ако би извършил плавно връщане в своята лента за движение.
Водачът на л.а. „Опел Астра“ е можел да спре автомобила след стоп линията
на кръстовището без да навлиза в лентата за движение към с. Гроздьово. В
това положение той би имал видимост към цялата права част на главния път в
посока към Горен Чифлик, би видял своевременно приближаващия л.а. „Ауди
A3“, би следвало да го пропусне да мине и тогава да навлезе в лентата за
движение към с. Гроздьово, извършвайки завоя наляво, с което
произшествието е щяло да бъде предотвратено. Опасната ситуация за водача
на л.а. „Ауди A3“ е възникнала в момента на потеглянето на л.а. „Опел
Астра“, преди навлизането му в лентата за движение на л.а. „Ауди A3“, а за
водача на „Опел Астра“ опасната ситуация е възникнала в моментна на
навлизането му в лентата за движение на „Ауди A3“.
Горната фактическа обстановка е безспорна между страните и се
установява от наличната по делото доказателствена съвкупност – показанията
на свидетелите З. С.а, А.А., Х.Х., С.Х., Г. Р., Д.Л., В.Т., А. Х., Й.Й., Х.Я., К.К.
и С.Й., дадени на досъдебното производство и за които страните са изразили
съгласие за тяхното приобщаване от съда по реда на чл.372 т.1 от НПК,
заключенията по АТЕ, съдебно-медицинските експертизи, писмени
доказателства, свидетелски показания, писма, справки, докл.записка,
свидетелство за съдимост и др.
Затова и въззивната инстанция се солидаризира с извода на ОС Варна
относно материално правната квалификация на деянието на подсъдимия Р.Р.,
а именно такова по чл.343, ал.3, вр. ал.1, б. „Б“ и б. „В“ от НК .
Безспорно и по делото, че подсъдимият Р. притежава правоспособност
на водач на МПС.
6
Безспорно е, че в резултат на ПТП-то, причинено от подс.Р., е
настъпила смъртта на А.П. А., а на още 2 лица са били причинени
увреждания, които по своите медико-биологични признаци представляват
средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК. Горното обуславя и
квалификацията по б. Б на ал.3 на чл.343 от НК.
При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета
на доказване, изводът на Окръжен съд Варна за това, че подсъдимият Р.
следва да носи отговорност за квалифициран състав на престъпление против
транспорта е законосъобразен. ВОС не е допуснал нарушение на материалния
закон, свързан с правилното определяне на нормите, изпълващи бланкета на
нормата на чл.343 от НК. Обстоятелството, че пострадалият е управлявал л.а.
„Ауди А3“ със скорост над разрешената извън населени места, не
освобождава подсъдимия от задължението му да охранява неговата
безопасност. Подс.Р. не успял да стори това, защото не е изпълнил две свои
задължения като водач на МПС – това относно осигуряване на
предоставеното предимство за преминаване пръв през кръстовището на л.а.,
управляван от загиналия водач (знак чл.50, ал.1 от ЗДвП и знак Б2) и това
относно маневра за завой наляво с навлизане в чужда лента за движение
(чл.25, ал.1 от ЗДвП). Въззивната инстанция се солидаризира с доводите на
ВОС относно наличието на причинно следствена връзката и на двете
нарушения на правилата по ЗДвП с настъпилия резултат. В допълнение
следва само да се отбележи, че навлизането в съседната лента за движение,
където е настъпил сблъсъка, е основното нарушение на правилата за
движение по пътищата, което в значителна степен е обусловило настъпването
на съставомерните последици, тъй като е лишило пострадалия от възможност
да премине през собствената си лента за движение, заета близо на 1/2 от л.а.
„Опел Астра“.
Тези две нарушения категорично са допринесли за настъпването на
общественоопасните последици. Изяснено е, че ако л.а.“Ауди А3“ се е
движел с разрешената скорост от 90 км/ч. също не би имал възможност да
спре преди мястото на удара;
При тези обстоятелства изводите на първата инстанция, че настъпилият
общественоопасен резултат се явява пряко и непосредствено следствие от
неправомерно поведение на подс.Р. и съществува релевантна връзка между
деянието му и настъпилите съставомерни резултати, са в пълен синхрон с
доказателствата и материалния закон.
По отношение оплакването за несправедливост на наложеното
наказание:
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че при
индивидуализацията на наказанието, съответно на обществената опасност на
деянието по чл.343, ал.3, б.Б от НК и дееца, на минималния размер, установен
в санкцията на нормата, ОС-Варна не е допуснал нарушение на закона.
Реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Р.Р. е била
7
осъществена от първостепенния съд при условията на чл.54 от НК, като е
отчетената липса на предпоставките на чл.55 от НК предвид отсъствието на
многобройни смекчаващи или изключителни за вината на дееца
обстоятелства. Наказанието „Лишаване от свобода“ е било
индивидуализирано на три години, а допълнителното наказание е фиксирано
в размер на пет години лишаване от права.
Санкцията е отмерена при отчетен превес на смекчаващите
обстоятелства, в която категория са включени необремененото съдебно
минало на подсъдимия, добрата му характеристика, добросъвестното му
поведение след инцидента. Както правилно е посочил и ВОС, поведението на
Р. след ПТП, което е било насочено към оказване помощ на пострадалите –
той е бил едно от лицата, съдействало за изваждане на пострадалите от
катастрофиралия л.а. „Ауди А3“. Горното, макар да не е достатъчно да
обоснове преквалификация на деянието по смисъла на чл.343а от НК, то
обосновава смекчаване на репресията по отношение на подсъдимия.
На следващо място не може да бъде споделено схващането на частното
обвинение за обема на отегчаващите вината на Р. обстоятелства, сред които е
включена високата степен на обществена опасност на деянието, предвид
последвалия тежък престъпен резултат. Тук следва да се посочи, че
настъпилият тежък резултат – смъртта на един български гражданин – в
конкретния случай А. А. и причинените средни телесни повреди на повече от
едно лице, е елемент от обективния състав на престъплението по чл.343, ал.3,
б.Б от НК, поради което и не е допустимо да бъде ценено като допълнително
утежняващо отговорността обстоятелство.
ВОС е обсъдил и допуснатите през 2015 г. от подс.Р. нарушения на
ЗДвП и ППЗДвП, за които са били издадени 3 наказателни постановления (за
управление на л.а. без правоспособност, без задължителна гражданска
застраховка и без да ползва обезопасителен колан) . Тези предходни
противоправни прояви на подсъдимия като водач на МПС са дали основание
и на ОС Варна да наложи и кумулативно предвиденото в закона наказание
„Лишаване от права“ в един по-дълъг срок – пет години. Именно това
наказание в конкретния случай би гарантирало в пълна степен обществения
интерес от изолиране на недисциплинираните водачи на МПС от пътищата в
РБ и би гарантирало безопасността на другите участници в движението.
Именно то гарантира и постигане на целите, поставени в чл.36 от НК. В
допълнение следва да се посочи, че наложените административни наказания
са оказали предписаното им от закона превъзпитателно въздействие върху
личността на подсъдимия, тъй като през 2017 г. той е издържал изпит за
придобиване на правоспособност като водач на МПС, категория В и на
27.06.2018 г. се е сдобил със СУМПС № ********* (т.2 дп, л. 165). Т.е.
подсъдимият е положил усилия, за да съобрази поведението си с
предписанията на закона и към момента на деянието той е управлявал л.а. при
съблюдаване на всички законови изисквания за това. Затова аналитична
дейност на първата инстанция по отмерване на съответните на стореното и на
8
личността на дееца наказания, въззивният съд споделя напълно.
Въззивната инстанция не намира основания да преразгледа
приложението на чл.66 от НК спрямо личността на подс.Р. – касае се за
неосъждано лице, в зряла възраст, с добри характеристични данни, със средно
образование, т.е. личност не просто интегрирана в нашето общество, но и
допринасяща за неговото положително развитие. Затова и поставянето на
подобна личност в изолация от семейство, трудова среда и обществен живот
не би допринесла за благото на когото и да било. Превантивен и възпиращ
ефект по отношение на останалите членове на обществото би постигнало
единствено справедливото наказание, каквото в крайна сметка ОС е отмерил.
Това е така, защото основен принцип на българското наказателно право
е, че наказателната отговорност е лична, т.е. деецът може и следва да бъде
санкциониран само за онова конкретно свое поведение, което е обявено от
закона за наказуемо. Санкцията трябва да бъде индивидуализирана и
съобразена с особеностите на неговата конкретна личност, на
характеристиката на деянието, изводими от доказателствата по делото. Затова
и въззивната инстанция намира, че наведените аргументи от частното
обвинение не могат да послужат като валидна обосновка за утежняване на
наказателната репресия спрямо подсъдимия. Наказателната репресия не се
осъществява самоцелно. Нейното основното и предназначение е насочено
към личността на дееца и въздействието върху него, докато ефективността на
санкцията от гледна точка на обществената й значимост винаги е поставена в
пряка зависимост от повлияването на индивида като субект на конкретната
наказателна отговорност.
Повереникът на частните обвинители-жалбоподатели по същество
поддържа оплакване за неприложимост на института на условното осъждане
единствено на база фактите, свидетелстващи за висока степен на обществена
опасност на деянието, поради тежкия съставомерен резултат – смърт на един
млад мъж и причинени средни телесни повреди на още 2 лица.
Жалбоподателите явно отдават приоритет на генералната превенция –
ефективното въздействие върху останалите членове на обществото.
ВАпС не споделя тези доводи. ВКС в редица свои решения изрично е
застъпвал и поддържал виждането, че единствено тежестта на съставомерния
резултат, както и видът на допуснатите нарушения на правилата за движение,
не елиминират изначално възможността за приложението на чл. 66 от НК.
Въпросът за отлагането на изпълнението на наложеното наказание се решава
конкретно за всеки отделен случай и обсъждането му не се изключва
предварително за нито една категория престъпления. В този смисъл е и
цитираното от защитата Решение № 60 от 16.06.2020 г. на ВКС по н. д. №
133/2020 г., III н. о., НК, в което отново е посочено, че преценката дали да се
приложи института на условното осъждане се прави във всеки отделен случай
при отчитане на конкретната обществена опасност на деянието и дееца и
постижимостта на целите по чл. 36 от НК чрез ефективно или условно
9
изтърпяване на наказанието.
В конкретния случай не се спори, че са налице първите две от
предвидените в чл.66 от НК предпоставки - наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години, лицето не е осъждано на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер. Частното обвинение оспорва извода на
първата инстанция, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Първата
инстанция в резултат на дължимата обективна и комплексна оценка на всички
установени по делото факти, е достигнала до правилен отговор за наличието
и на третата предпоставка, визирана в чл. 66, ал. 1 от НК – възможността за
превъзпитание на подсъдимия извън условията на пенитенциарно заведение.
В Решение № 97 от 31.10.2019 г. на ВКС по н. д. № 280/2019 г., I н. о., НК
върховната инстанция е посочила, че „при тази преценка не се отчитат
съставомерни елементи на престъплението, нито се преценяват наново
отегчаващите, респ. смекчаващите обстоятелства, доколкото това вече е
сторено при дейността на съда по определяне на наказанието по реда на гл. V
от НК“. Акцентът следва да бъде поставен върху възможността деецът да се
поправи без изтърпяване на наложеното наказание, тъй като специалната
превенция е приоритетна цел при решаване на въпроса за изтърпяване на
наказанието, без да се пренебрегва общопревантивният ефект.
Това виждане е изложено и в мотивите по т. 1 на ТР № 2 от 22.12.2016 г.
на ОСНК на ВКС по т. д. № 2/2016 г. Цитираният тълкувателен акт по
обвързващ начин разяснява на съдилищата необходимостта внимателно да
съобразяват обстоятелствата, определящи конкретната тежест на
извършеното престъпление и характеризиращи личността на дееца, защото те
обуславят по-голямата или по-малка степен на обществена опасност на
извършеното и съответно нуждата от повече или по-малко интензивно
наказателно въздействие, с оглед постигане целите на специалната и
генералната превенции.
Всъщност жалбоподателите не твърдят завишената лична обществена
опасност на подсъдимия. Подобен извод не може да бъде и извлечен и от
установените факти за личността на подс.Р. и цялостното му поведение в
обществото. Изцяло положителните характеристични данни за подсъдимия
Р.Р. го очертават като човек, който е интегриран в обществото – на 54
години, макар и спорадично полага общественополезен труд. Както вече бе
отбелязано, след санкционирането му през 2015 г. по адм.ред, подс.Р. през
2018 г. е придобил правоспособност като водач на МПС категория В и от този
момент не е наказван за нарушения по ЗДвП. Следва да се отбележи и
проявената от подсъдимия критичност към поведението му, довело до
загубата на един млад живот и причиняването на множество телесни
увреждания.
Така изброените обстоятелства не позволяват на въззивната инстанция
да преразгледа приложението на чл.66 от НК. Принудителното изолиране на
10
личност като подсъдимия от нормалната му семейна, трудова и социална
среда не е нито необходимо, нито оправдано, тъй като не би допринесло с
нищо за поправянето и превъзпитаването му, а това е основната цел на
наказанието, по отношение на която общопревантивната му функция не може
да има приоритет. Приложението на чл.66, ал. 1 от НК в конкретния случай не
е за сметка на генералната превенция. Целите й могат да се реализират
успешно и чрез прилагане на института на условното осъждане, тъй като то
също има своето предупредително и възпиращо въздействие, породено от
възможността наказанието да бъде приведено в изпълнение.
В допълнение на горните доводи следва да се посочи, че за успешното
обезпечаване на обществения интерес и осигуряване на безопасността на
движение по пътищата съществено допринася и кумулативното наказание по
чл.343 Г от НК. Лишаването на подс.Р. от права да правоуправлява МПС за
срок от пет години гарантира, че той няма да участва като водач на МПС в
движението по пътищата и по никакъв начин няма да представлява опасност
за другите участници в него. Не случайно и законодателят е предвидил
кумулативно налагане на наказанието по чл.37 от НК в хипотезите на
пътнотранспортни престъпления, тъй като комплексността на двете наказания
– Лишаване от свобода и Лишаване от права, постига по всеобхватно
въздействие върху личността на дееца и съответно по-обозрима постижимост
на целите по чл.36 от НК и без пенитенциарно третиране.
ВОС не е допуснал нарушение на закона и при отмерването на
кумулативното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
пет години, съобразявайки изложените по-горе съображения. Същото е със
значителна продължителност, което както вече бе коментирано по-горе се
явява обосновано от обществения интерес за гарантиране безопасността на
движението по пътищата.
По реда на осъществен служебен въззивен контрол, ВАпС констатира
неправилно присъждането на разноски по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата за осъществена от адв.Н.В. безплатна адвокатска помощ на
частните обвинители С.С., К.А., А.А. и П.А..
Разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗА урежда хипотези, в които адвокат
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които
имат право на издръжка, материално затруднени лица, както и на роднини,
близки или на друг юрист. В чл. 38, ал. 2 от същия закон е предвидено, че в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
като съдът осъжда другата страна да го заплати (вземането е за адвоката, а не
за представляваната страна, както е присъдил ВОС). Размерът на
възнаграждението не може да е по-нисък от предвидения в Наредба
№1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Както
последователно приема ВКС в своята практика, възнаграждение за адвокатска
защита се присъжда по реда на чл.38, ал. 2 ЗА, когато по делото е представен
11
договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено
възнаграждението да се определи по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. В този смисъл
определение № 60126 от 23.06.2021 г., постановено по т. д. № 1548/2020 г. на
I т. о. на ВКС, посочените в него определение № 482/03.12.2020 г. по ч. т. д.
№ 90/2020 г. на ВКС, II т. о. определение № 97/12.02.2021 г. по ч. т. д. №
2895/2019 г. на ВКС, II т. о., както и определение № 95 от 19.02.2015 г. по ч. т.
д. № 1451/2014 г. на II т. о. на ВКС и определение № 207 от 26.06.2019 г. по т.
д. № 2277/2018 г. на II т. о. на ВКС. Както е прието в определение № 207 от
26.06.2019 г. по т. д. № 2277/2018 г. на II т. о. на ВКС, за да упражни
адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв , като не
се нуждае от доказване обстоятелството, че доверителят е близък на адвоката.
По настоящото дело не са представени договори за защита и съдействие
между адв.Н.В. и частните обвинители – С.С., К.А., А.А. и П.А., още по-
малко такива, от които да се установява че е договорено предоставяне на
безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. В случая
явилият се в съдебните заседания и на първа, и на втора инстанция адвокат се
легитимира като общ пълномощник на жалбоподателите-частни обвинители
по силата на представени на досъдебното производство пълномощни (т.2,
л.79, л.89 и л.98, т.4, л.65 от дп). Пред първата и пред въззивната инстанция
адв.В. е представил единствено списък по чл.80 ГПК, в който като сторени се
претендират за плащане разноски за всеки от частните обвинители по 1500
лв. Въззивният съд намира, че списъкът по чл.80 от ГПК не може да
компенсира липсата на нарочно изявление на страната в процеса, че
предоставената правна помощ е била договорена като безвъзмездна. Горното
мотивира ВАпС да остави без уважение претенцията на адв.В. за присъждане
на разноски, поради липса на доказателства за осъществена безплатна правна
помощ на частните обвинители и пред двете съдебни инстанции. Като е приел
противното Варненският окръжен съд е допуснал нарушение за закона, което
следва да бъде отстранено от въззивната инстанция.
По изложените съображения и предвид липсата на други констатирани
основания за отменяване или изменяване на присъдата, на основание чл.337 и
чл.338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 74/23.11.2021г., постановена по НОХД №
594/2021 г. от състав на Варненския окръжен съд, като я ОТМЕНЯ в частта, с
която подс.Р. е бил осъден да заплати на частните обвинители С.С., К.А., А.А.
и П.А. 6000 лева, представляващи направени от тях разноски за процесуално
представителство пред ОС Варна.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв.Н.В. за присъждане на
12
основание чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв. разноски за осъществена безплатна
адвокатска помощ по отношение на частните обвинители С.С., К.А., А.А. и
П.А. на първа и втора инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване в 15 дневен срок от съобщаването му
пред ВКС на РБ.
Препис от решението да се връчи на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13