РЕШЕНИЕ
№ 456
гр. Перник, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500599 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от И.А. против решение № 260363/29.03.2021 г. по
гр.д. № 5364/2020 г. на РС – Перник, с което е отхвърлен предявеният от И.А. срещу
„Топлофикация – Перник“ АД отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 439, ал. 1 ГПК –
за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 1969.57 лв. -
главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода
от 01.07.2009г. до 30.04.2012г., сумата 417.20 лева - законна лихва за забава от 30.08.2009г.
до 19.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.04.2013г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 147.74 лв., за които суми е издаден изп. лист по
ч.гр.д.№ 2368/2013г. на РС – Перник и въз основа на който е било образувано изп. дело №
99/2014г. на ЧСИ С.Д..
В жалбата по подробни доводи и съображения се поддържа, че обжалваното решение
е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил
всестранно и задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, като в резултат на това е достигнал до грешен извод. Неправилно РС е
приел, че погасителната давност за вземанията е 5-годишна, тъй като разпоредбата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД не е приложима към спора, като моли същото да бъде отменено и спорът
1
да бъде решен по същество, като бъде уважен изцяло предявеният иск.
Въззиваемият „Топлофикация – Перник“ АД излага подробни съображения за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора,
очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Установено е, че оспореното вземане по чл. 439 ГПК е за ТЕ и мор. лихва, за които в
полза на „Топлофикация Перник” АД срещу И.А. е издаден изп. лист от 20.12.2013г. по
влязла в сила ЗИ по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2368/2013г. на РС – Перник. Въз основа на
същите по молба от 28.01.2014 г. е образувано изп.д.№ 99/2014г., в която взискателят
„Топлофикация Перник” АД е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи съгл.
чл. 426, ал. 2 ГПК - изпълнение върху вземанията на длъжника, респ. върху дв. вещи и
недвижим имоти. С образуването на изп. дело на първо място молбата е прекъснала срока
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на следващо – погасителната давност е прекъсната съгл. чл.116,
б. „в” ЗЗД, съот. при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се
спира, съгл. ППВС № 3/18.11.1980 г. /приложимо по отношение на висящите към този
момент изп. производства – до датата на обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - така решение № 170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017 г. на
ВКС, VІ г. о., решение №51/21.02.2019 по дело №2917/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. и др./.
Предпоставките и действията за прекъсването на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са
обусловени от тези за прекъсването и спирането на давностния срок, затова срокът по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече отново, считано от 29.01.2014 г. От изп. дело се
установява, че в продължение на 2 години, считано от 29.01.2014 г. от взискателя не са
поискани „същински“ изпълнителни действия по см. на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /няма такъв характер проучването на имущественото
състояние на длъжника, както и поканата за доброволно изпълнение и пр./, поради което
изп. производство е прекратено на 29.01.2016 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК.
Прекратяването е настъпило по силата на закона и без правно значение за това е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и
кога ще направи това, и не рефлектира върху датата, от която се отчита началото на
давностния срок за вземането. Датата на прекратяването е след постановяването на ТР №
2/26.06.2015 г. и обявяването за изгубило сила на ППВС № 3/1980 г., при което по
отношение на погасителната давност е приложимо тълкуването, дадено с ТР № 2/26.06.2015
г. и новата давност е започнала да тече от постановяване на тълкувателния акт - 26.06.2015
г. Постоянна е практиката на настоящия въззивен състав по множество идентични казуси, че
влязлата в сила ЗИ (в резултат на липса на подадено възражение по чл. 414 ГПК) не
представлява съдебно решение по см. на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и че във всички случаи срокът на
погасителна давност съвпада с давностния срок за погасяване на съответното вземане, който
2
за ТЕ е 3-годишен /ТР № 3/2011 г./. Затова считано от 26.06.2015 г. започва да тече 3-год.
погасителна давност за вземанията за ТЕ и лихви.
Впоследствие по същото изп. дело са поискани и извършвани следните изпълнителни
действия - запор на трудовото възнаграждение на длъжника с постановление на ЧСИ от
09.03.2017 г.; с постановление на ЧСИ от 09.03.2017 г. е била наложена възбрана на
притежаван от длъжника недвижим имот; запор в банка Пиреос на 24.06.2018 г.; с молба от
30.05.2018 г. е поискано от взискателя да бъде извършена справка в БНБ за наличието на
открити банкови сметки на длъжника и при установяване на такива - да бъде наложен запор
върху същите. В Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС е прието, че ако искането за нов способ е направено, но изпълнителното действие не е
предприето от СИ, по причина, което не зависи от кредитора; давността се счита прекъсната
с искането, както и че новото искане за нов способ прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело. Всяко
от гореизброените е от вида на посочените в чл. 116, б. "в" ЗЗД действия по см. на т.10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и е прекъсвало давността,
независимо че са предприети в условията на прекратено изп. производство, и е започвала да
тече нова тригодишна давност, като няма тригодишен период между тях, в който да не са
искани или извършвани изпълнителни действия.
С оглед всичко гореизложено, считано от първото поискано и извършено изп.
действие по горецитираното изп. дело до следващите и насетне до последните такива от
30.05.2018г., 3-годишният давностен срок е прекъсван и не е изтекъл към датата на
предявяване на иска – 08.10.2020г. В тази връзка следва да се посочи, че предмет на
предявения иск по чл. 439 ГПК е несъществуването на вземанията на ответника, поради
погасяването им по давност. Периодът на пог. давност е част от предмета на делото по този
иск, поради което ищецът доказва твърдения положителен факт - периодът, през който е
изтекъл срокът на пог. давност - най-късно към момента на предявяването на иска.
Следователно основанието на иска е изтеклият период от време до завеждане на иска и
единствено той следва да се преценява от съда, съотв. не следва да съобразява по чл. 235, ал.
3 ГПК изтеклата в хода на процеса давност /така Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК/. Крайният извод е, че процесните вземанията на ответника
срещу ищеца, удостоверени в процесния изп. лист, не са погасени по давност, и исковете по
чл. 439 ГПК са неоснователни. Като последица от това и всички възражения в жалбата са
неоснователни.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентичен краен резултат с
този на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
3
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият претендира ю.к. възнаграждение, което с оглед правната и фактическа
сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно
заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр.
чл.25, ал. 1 от НЗПП, което му се дължи от жалбоподателите изцяло, предвид
неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260363/29.03.2021 г. по гр.д. № 5364/2020 г. по описа
на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА И. В. А., ЕГН ********** от ***, да заплати „Топлофикация – Перник“
АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. "Мошино" ТЕЦ "Република", сумата 100 лв. - разноски
за ю.к. възнаграждение по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4