№ 5488
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505968 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20009258/31.01.2022г., постановено по гр.д. №53017/2020г. по
описа на СРС, 53 състав, е признато за установено на основание чл.422, ал.1 във
вр. с чл.258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че „М.К.“ АД дължи на „С.“ ЕООД сумата от
936,48 лева, представляваща задължение по неформален договор за поръчка от
24.07.2018г., ведно със законна лихва от 05.08.2020г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 192,76 лева – лихва за забава за периода от 25.07.2018г. до
03.08.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№35569/2020г. на СРС. Осъдено е „М.К.“ АД да заплати на „С.“ ЕООД сумата от
1045 лева – разноски в исковото и заповедното производство.
Постъпила е въззивна жалба от ответника в производството „М.К.“ АД,
представлявано от изпълнителния директор Г.Г. срещу първоинстанционното
решение. Жалбоподателят излага оплаквания, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, както и необосновано. Не било установено по
делото съществуването на облигационни отношения и изпълнение на възложените
работи и приемането им. Не бил ангажиран подписан от страните писмен договор,
1
нито запитване с предложена оферта с цена и срок за изпълнение. Не било
ангажирано нито едно доказателство, което да навежда, че дружеството е
възложило изпълнението на тези услуги. Поддържа, че дейностите, изпълнявани
от ищеца, са надлежно регламентирани и следва да бъдат обективирани в
надлежни писмени документи, каквито не били представени. Не било установено
кога и как е станало възлагането на тези дейности, включително от кой обект на
дружеството са изнасяни строителни отпадъци, като твърди, че през 2018г.
дружеството не е извършвало строителна дейност. Не били обсъдени от
първоинстанционния съд оспорените с отговора факти и обстоятелства, а
единственото писмено доказателство – процесната фактура нямало индикации да
е получавана от ответника, тъй като не била осчетоводена. Неоснователна била и
претенцията за лихва за забава, доколкото липсвало главно задължение. С оглед
изложеното моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна „С.“ ЕАД, чрез пълномощника адв. С. Д., с който жалбата се оспорва
изцяло и е направено искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
2
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.415 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№35569/2020г. по описа на СРС, 53 състав.
Ищецът претендира вземане по фактура №**********/24.07.2018г. в размер
на 936,48 лева за извършена услуга – депониране на 117.060 т. строителни
отпадъци смес, надвозени към 23.07.2018г. От кредитираното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че посочената фактура е
осчетоводена в счетоводството на ищцовото дружество, но не и при ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.182 от ГПК вписвания в счетоводни книги се
преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства
по делото, като те могат да служат като доказателство на лицето или
организацията, които са водили книгите. Доказателствената сила на счетоводните
книги се основава на факта, че счетоводните записвания са извършени въз основа
на други писмени доказателства, надлежно оформени, съобразно изискванията на
съответните подзаконови нормативни актове, оправдателни документи. В случая
от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и от
представените по делото кантарни бележки се установява, че записванията в
счетоводните книги на ищцовото дружество са извършени въз основа на такива
оправдателни документи, а именно двустранно подписани кантарни бележки,
които не са оспорени от страна на ответника. При това положение съдът приема,
че услугите са действително извършени и ответникът дължи заплащане на
договореното възнаграждение.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 400 лева,
като направеното от въззивника възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в минималния
размер, предвиден в Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20009258/31.01.2022г., постановено по гр.д.
№53017/2020г. по описа на СРС, 53 състав.
ОСЪЖДА „М.К.“ АД да заплати на „С.“ ЕООД разноски по делото в
размер на 400 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4