Присъда по дело №174/2012 на Районен съд - Разград

МОТИВИ

към Присъда № 214/20.04.2012г. постановена по НОХД № 174/2012 г. по описа на Районен съд Разград

 

РРП е внесла обвинителен акт против подсъдимия А.И.С., роден на ***г***, обл.***, ЖК”****” бл.**, вх.***, ет.**, ап.***, български гражданин, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********,

В ТОВА, ЧЕ:

На 18/19.06.2007г. в с.Раковски общ.Разград, в условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи – банкноти с различен номинал на обща стойност 140 лева, златна дамска гривна /верижка/ 18 карата-3гр., златен дамски пръстен „Листо” 18 карата-5гр., комплект златни пръстен и обеци 14карата-14гр., златен дамски пръстен „Буренце” 14 карата-4,5гр., златен дамски пръстен „Пиано” 14 карата-4гр., златен дамски пръстен „Детелина” 14 карата-4,5гр., златен дамски пръстен с камъче 18 карата-5гр., златен дамски ланец 14 карата-6,5гр., златна висулка „Патронче” 18 карата-5гр., златен мъжки пръстен с плочка 14 карата-4гр., златен мъжки пръстен с черна плочка 18 карата-6,5гр., златен мъжки пръстен с камък 14 карата – 8гр., всичко на обща стойност 1218,00 лева от владението на И.М.П. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр.с чл.194, ал.1 от НК.

 

РРП поддържа обвинението.

Защитника намира обвинението за недоказано и моли за оправдателна присъда.

Делото се разгледа в отсъствието на подсъдимия, на осн. чл. 269, ал.3, т.1, т.2 и т. 4 б. “а” НПК.

 

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

          Обв.А.С. ***. Същия се познавал от затвора в гр.Ловеч с пострадалия И.М. ***, тъй като и двамата търпели ефективни наказания в един и същ период от време в затвора в гр.Ловеч.

         В началото на м.юни 2007г. обв.А.С. се срещнал в гр.София със св.Ив.М., брат на св.И.М.П.. Двамата се познавали от преди това отново от затвора гр.Ловеч, където търпели ефективни наказания. След като се срещнали, обвиняемия разговарял със св.М., като му обяснил, че нямал работа и пари. Тогава свидетелят му предложил, да отидат в с.Раковски, в дома на брат му – св.П., където обвиняемият да живее, докато си намерел работа. Обвиняемия се съгласил, след което отишли в с.Раковски, общ.Разград, в дома на свидетеля П.. Тъй като св.П. познавал обвиняемия от затвора гр.Ловеч, се съгласил да го приеме в дома си за известен период от време, докато обвиняемият си намерел работа. Обвиняемия С. останал в дома на пострадалия П. около 2 седмици, като не могъл да си намери работа в гр.Разград. На 18/19.06.2007г. през нощта, обв.С. решил да извърши кражба на вещи и пари, собственост на св.П. от дома му. В изпълнение на намисленото, възползвайки се от обстоятелството, че св. П. и съпругата му – св.Ив.П. спели, обвиняемия излязъл от стаята, където нощувал, претърсил последователно няколко от другите помещения в къщата и извършил кражба на следните вещи, собственост на свидетеля П. – пари в банкноти с различен номинал на обща стойност 140 лева, златна дамска гривна /верижка/ 18 карата-3гр., златен дамски пръстен „Листо” 18 карата-5гр., комплект златни пръстен и обеци 14карата-14гр., златен дамски пръстен „Буренце” 14 карата-4,5гр., златен дамски пръстен „Пиано” 14 карата-4гр., златен дамски пръстен „Детелина” 14 карата-4,5гр., златен дамски пръстен с камъче 18 карата-5гр., златен дамски ланец 14 карата-6,5гр., златна висулка „Патронче” 18 карата-5гр., златен мъжки пръстен с плочка 14 карата-4гр., златен мъжки пръстен с черна плочка 18 карата-6,5гр., златен мъжки пръстен с камък 14 карата – 8гр.След това напълнил вещите в найлонова торба, която носел със себе си, напуснал дома на пострадалия, като последствие с влак се прибрал в гр.****. Сутринта на 19.06.2007г., св.П. и съпругата му св.И.П. се събудили и видели, че обвиняемия си е тръгнал, като малко по-късно установили кражбата на вещите, посочени по-горе. Открили подсъдимия в София. Подсъдимият си признал пред тях, че е откраднал процесните вещи, тъй като бил материално затруднен и обещал да им ги възстанови. До момента обаче, вещите не са върнати или заместени.

По доказателствата:

От заключението на назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че общата стойност на златните украшения, предмет на престъплението, е в размер на 1078 лева, а общата стойност на отнетите вещи, включително и парите, е в размер на 1218 лв.

Обвинението се подкрепя от показанията на свидетелите И.П. дадени в о.с.з и прочетените по реда на чл. 281, ал.5 НПК /л.27-28 ДП/, О.К. дадени в о.с.з и прочетените по реда на чл. 281, ал.5 НПК /л.41-42 ДП/, Св.С. прочетените по реда на чл. 281, ал.5 НПК /л.60 ДП/, И.М. дадени в о.с.з и прочетените по реда на чл. 281, ал.5 НПК /л.25-26 ДП/,  оценъчна експертиза /л.32-33ДП/.

Показанията на тези свидетели са пълни, логични и последователни. Ето защо съдът ги кредитира с доверие.

От ПРАВНА СТРАНА.

Относно оправдаването на подъсдимия за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 НК.

Видно от справка за съдимост /л. 113/, е че последното осъждане на подсъдимия, е по НОХД № 34/91г. на РРС. С горецитираната присъда относно подсъдимия, на осн. чл. 23 НК е определено едно общо наказание ЛС в размер на 10 години. Видно от изисканата справка от РРП / л.14 съд. дело/, е че това наказание е било изтърпяно от подсъдимия на 08.09.2000г.

 Процесното деяние е извършено, на 18/19.06.2007г. т.е. след повече от 5 г. от изтърпяването на горецитираното наказание.

Съгласно, чл. 30, ал.1, изр.1 НК “Правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди.”

Ето защо, съдът призна за невинен и оправда подсъдимия по обвинението, че процесното деяние е осъществено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 196, ал.1 ,т.1 НК.

Процесното деяние осъществява основният състав на престъплението Кражба, по см. на чл. 194, ал.1 НК, за което съдът призна подсъдимият за виновен. Престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желал тяхното настъпване.

 

Относно наложеното наказание.

За процесното престъпление законодателят е предвидил наказание ЛС за срок до 8 г.

Отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия са лошите му характеристични данни, видни от приложената характеристика. Отегчаващо отговорността обстоятелство се явяват многобройните престъпления за които подсъдимият е осъждан с влезли в сила присъди, високата стойност на предмета на престъплението, особено съобразно МРЗ към момента на деянието, моралната укоримост на деянието – същият е извършил кражба от хора които са го подслонили в дома си.

Всичко изложено до тук очертава подсъдимия като личност с трайно установени престъпни навици, проявяващ престъпна упоритост, който въпреки налаганите му до момента наказания не се е поправил и превъзпитал.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се вземат предвид тежкото му материолно положение. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на гражданите /така и Решение № 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.

 

Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство и дългият срок на разследването срещу подсъдимия. В случая дългият срок на разследването представлява нарушение на “разумния срок” по чл. 6, т.1 ЕКЗПЧОС, чл. 14, т.3 от Пакта за граждански и политически права и чл. 22 НПК. Ако не бе нарушен “разумния срок” на наказателното производство, съдът би наложил на подсъдимият наказание лишаване от свобода за срок от 7 години и 11 месеца. Но на осн. чл. 13 ЕКЗПЧОС, съдът наложи на подсъдимия наказание ЛС за срок от 4 години / при среден размер 4г, 1 м и 15 дни/.

Съгласно чл. 60, ал.1 и чл. 61,т.2 ЗИНЗС, тъй като подсъдимият е осъждан на наказание ЛС, горепосоченото наказание ЛС, следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 25 лв. за разноски по делото направени на досъдебното производство, както и сумата от 150 лв. по сметка на РРС, за разноски по делото в съдебното производство.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

                       

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :

                                                                      /Атанас Х./