Разпореждане по дело №3330/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16270
Дата: 29 януари 2024 г.
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20241110103330
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 16270
гр. София, 29.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20241110103330 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление на „фирма“ ЕООД за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Б. В. за парични вземания, сред които 1317,26лв. –
възнаграждение по договор за поръчителство и 644,05лв. - законна лихва за забава върху
вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за
наличие на такава клауза, от която произтича претендираното вземане, както и на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 при противоречие на искането с императивни
материалноправни норми или с добрите нрави, съдът е длъжен да откаже издаване на
заповед за изпълнение за това вземане. Ако съдът констатира, че тази клауза противоречи на
закона, не отговаря на изискването за добросъвестност или води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи
извод за нейната евентуална неравноправност.
От представения договор за предоставяне на поръчителство се установява, че
договорът е сключен на същата дата, на която е сключен договорът за кредит, като двете
дружества – кредитодател и поръчител са свързани лица. В договора е уговорено, че
потребителят възлага, а поръчителят се съгласява да сключи договор за поръчителство с
кредитодателя, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за задълженията му
по договора за кредит. Срещу това задължение е уговорено дължимо от потребителя
възнаграждение, за периода на действие на договора за кредит.
Така сключеният договор за предоставяне на поръчителство с юридическо лице,
което се явява свързано лице с кредитодателя, тъй като „фирма“ ЕАД е едноличен
собственик на капитала на „фирма“ ЕООД, на същите дата и място, на които е подписан
договорът за кредит, чрез същия служител, обуславя извод, че на длъжника не е
предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, респективно че
сключването на въпросния договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца. При горните
обстоятелства възниква обосновано съмнение за типично неравноправно договаряне чрез
използване на предварително фиксирани клаузи и договори, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе. Предварителното одобряване от кредитодателя на
евентуалния поръчител и отправянето на предложение към него за сключване на договор за
поръчителство, обвързването на падежа на възнаграждението по този договор с падежа на
задълженията по договора за заем и свързаността между двете дружества поражда сериозни
1
съмнения относно добросъвестността при сключване на договорите за заем и за
предоставяне на поръчителство, които очевидно се намират във взаимна връзка. Може да се
направи обосновано предположение, че със сключването на договора за предоставяне на
поръчителство не се преследва легитимна цел, а единствено оскъпяване на договора за
кредит и заобикаляне на императивните правила на Закона за потребителския кредит
относно максимално допустимите размери на ГПР, обезщетения за забава и т. н. Тоест чрез
формално законни средства се преследва забранена от закона цел.
Също така, поставянето като условие за отпускането на заема предоставяне на
поръчителство от предварително одобрено дружество, сочи на възползване от икономически
слаби участници в оборота, изпитващи недостиг на материални средства, за
облагодетелстване на други правни субекти. Свободата на договарянето не може да бъде
използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка
на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този на добрите
нрави - правоотношенията следва да се сключват при спазване на общоприетите и неписани
правила на добросъвестност. До нарушаване на този принцип се стига, когато икономически
по-силната страна упражнява репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки
„допълнителни условия“ за сключване на договора, на които придава привидно доброволен
характер и привидно право на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними
условия за обезпечаване чрез поръчителство, длъжникът на практика бива задължен да се
ползва от опция за възмездно поръчителство - сключване на договор за поръчителство със
свързано с кредитора лице, за възнаграждението на което се сключва друг договор.
Отделно от това, не може да бъде пренебрегнато, че възнаграждението се дължи само
за евентуалната и абсолютно несигурна възможност някога имуществото на поръчителя да
бъде обременено със задълженията на длъжника, което зависи единствено от свързаното
дружество – кредитодател, доколкото дали да насочи претенциите си и спрямо поръчителя
или да търси изпълнение само от главния длъжник е негова преценка. Такива уговорки
създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, поради което се явяват неравноправни.
По изложените съображения, заявлението следва да бъде отхвърлено за сумата от
1317,26лв., представляваща възнаграждение по договор за поръчителство, а предвид че
вземането за лихва е акцесорно, заявлението следва да бъде отхвърлено и за него.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 16400 от 18.01.2024г. на „фирма“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Б. В. за парични вземания, сред които
1317,26лв. – възнаграждение по договор за поръчителство и 644,05лв. - законна лихва за
забава върху вземането.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в 1-месечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2