Протокол по дело №468/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 98
Дата: 8 юли 2021 г. (в сила от 8 юли 2021 г.)
Съдия: Емил Любомиров Митев
Дело: 20205001000468
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 98
гр. Пловдив , 07.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
Сложи за разглеждане докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно
търговско дело № 20205001000468 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:08 часа се явиха:
За ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ЗК У. АД, редовно призовани, се явява юриск.
П. с пълномощно по делото.
ЗА ОТВЕТНИКА Т. К. Н., редовно призована, се явява адв.П.Г. и С.С. с
пълномощно от днес.
Вещото лице В.С., редовно призован, се явява лично.
Юриск П.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма пречка да се даде ход на делото в днешното
съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване заключението, изготвено от вещото
лице В.С..
СНЕ СЕ самоличността на вещото лице:
Вл. Г. С. – 49 г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
1
родство със страните. Предупреден за отговорността по чл. 291 НК.
Обещава да даде безпристрастно заключение.
Вещото лице С.: Представил съм заключение в срок, което изцяло
поддържам. Направил съм заключението в две хипотези. Произшествието е
анализирано на база събраните материали по делото и направените справки,
при което са дадени две хипотези. Разликата в едната и другата хипотеза е
кой кога е навлезнал в насрещната пътна лента. В едно ПТП, на база анализа,
основната точка е така нар. конфликтна точка, в която се определя
разположението на автомобилите в момента на удара, като на база тяхната
траектория, след настъпването му, може да бъде определена скорост на
автомобилите в удара. Т.е. непосредствено преди настъпване на самия удар.
Ако има оставени спирачни следи преди това, то може да бъде определена
тяхната траектория и скоростта в предходен период. В конкретния случай,
обаче, ние няма данни, няма намерени такива спирачни следи. Ъглите, които
се получават при разположението на двата автомобила в удара, връщайки ги
назад, с тяхната траектория, се получават ъгли, позволяващи движението на
автомобила по крива, която може да бъде разположен автомобила както в
едната пътна лента, така и в другата и на база (говорим за автомобила, който
се движи в посока от юг на север – ЛА „Ш.“), защото неговият ъгъл на атака е
много малък и почти успореден на платното за движение. На база
обективните данни, това означава, че ако ги нямаше гласните данни за
движение на автомобила, на другия автомобил в северната пътна лента, то
тогава реално би следвало да се приеме, че движението на лекия автомобил
„Ш.“ е бил в неговата пътна лента, без да я напуска. На база обаче гласните
данни по делото, при които се говори, че този автомобил е бил в насрещната
за него пътна лента преди настъпване на удара, е изградена другата хипотеза,
където се изследва именно такова движение - навлизане на лекия автомобил
„Ш.“ в насрещната пътна лента и връщането му в неговата. Ако ги нямахме
гласните данни за това произшествие за движението на лекия автомобил „Ш.“
в насрещната за него пътна лента, тази хипотеза най-вероятно нямаше да бъде
оспорвана. Тя се основава само на гласни доказателства, но тя се потвърждава
и от обективните данни. Обективните данни позволяват движението на този
автомобил в предходен период в насрещната за него пътна лента. Това е
разликата между хипотеза 1 и хипотеза 2. Участъкът е в лека дъга и ако
водачът е следвало да наблюдава този автомобил и ако той е представлявал
опасност, защото неговата траектория е била извън опасната зона и на двата
автомобила, водачът е можел да го възприеме като такъв, т.е. като автомобил,
наличен на платното за движение. Предвид обаче отдалечеността, малко
вероятно е той да бъде възприет като автомобил, който се движи в
насрещната за него пътна лента. Може да се види един автомобил, който се
движи на платното за движение, но е малко вероятно той да бъде възприет в
насрещната пътна лента, защото там е дъга. Настъпването на удара е
следствие на скорости и пресичане на траектория. Колкото по-бързо се движи
един автомобил, толкова той ще мине по-голяма дистанция или същата
дистанция за по-малко време, което веднага води до по-малка техническа
възможност за предотвратимост на произшествието във времето. В случая
2
произшествието не е толкова скорост, колкото траектория. Ако двата
автомобила се бяха движили в своите пътни ленти, нямаше да има пресичане
на траектории и нямаше да има настъпване на удар. И двете хипотези са
възможни за настъпване. На стр. 17 от заключението – на въпроса следите от
кой от двата автомобила са оставени – отговорът е, че са оставени най-
вероятно от двата автомобила, като в по-голямата част са от лекия автомобил
„Ф.“. Имало е ротация. Тези следи са описани в протокола за оглед, който е
изготвен от гръцката полиция, като разстоянието там е посочено, мисля, 2
метра и 10 см е разстоянието от следите до лекия автомобил „Ф.“. Тези следи,
след като се представят на мащабната скица, се вижда, че отговарят като
разположение на видимото в снимките. Ударът за двата автомобила е бил
високоенергиен и в сблъсъка е настъпило разрушаване на конфликтните им
зони, при което са оставени именно тези следи по пътната настилка. Това са
следи от задиране, от остъргване на разрушени части от автомобила. Най-
вероятно са от двата автомобила, като в по-голямата си част те са оставени от
лекия автомобил „Ф.“. От тяхното направление се извежда този извод.
Следите са прави, но с дъга. Навътре на не по-малко от 40 – 50 см е
разстоянието от осевата линия до тези следи. Това са от предна част на
автомобила. В ротацията си е възможно да има и спирачни следи, и следи от
гуми. Белите следи са от разрушени елементи, а черните следи, видими на
черно-бялата снимка, са от гуми. Стр. 24, 37 и 43, на стр. 24 в случая – това са
стъкла, според мен, и от двата автомобила разпилени. Те са в полето на Г..
Това са видимите стъкла, описани като разпилени стъкълца от сблъсъка.
Енергийно едно такова стъкло може да бъде разрушено – напукване при
около 30 км; при 50 км при удар става цялостно разрушаване на слоя и
парчета от стъклото попадат във вътрешността на салона, а при по-висока
скорост може да настъпи пълно разрушение на стъклото. И двата автомобила
са се движили след удара в ротация и в тази ротация центробежната сила
изхвърля незакрепените елементи. Центробежната сила действа винаги навън
по дъгата. Не можем да ползваме тези стъкла като ориентир за мястото на
сблъсъка. Ако в сблъсъка и двата автомобила са върху платното за движение,
площта, където те се намират, остава покрита за тези стъкла. Няма как върху
едно тяло да падне друго тяло, да премине. Свидетелят М. казва 1 – 2 секунди
след сблъсъка. Възприемането на разстояние, скорост и тяхното
интерпретиране е индивидуално за всеки човек. Така ги е възприел
свидетелят и аз съм направил това на база неговите показания. На стр. 40 от
експертизата съм определил разстоянието – най-горе вляво, вариант 2.1.
където е – автомобилът на свидетеля Х. М. при разстояние е 2 секунди преди
удара, като на същата скица най-вдясно е лекият автомобил Ф. 2 секунди
преди удара и разстоянието в този момент до удара е 68,14 метра. На
следващия вариант е при 1 секунда. Стр. 40 – и при двата варианта е
технически възможно движението на автомобила, както в лявата, така и в
дясната лента. Ако ъгълът на атака е по-голям, при който коефициентът на
сцеплението достигне над 0,5, следва да има оставени следи от странично
приплъзване на автомобила при рязко завъртане следи по пътната настилка.
Но такива нямаме. Ако имаше данни, щяхме да ги отразим. Ъгълът, под който
3
автомобилът влиза в сблъсък, е ъгъл на атака. На стр. 17 – снимката – при
такъв високоенергиен удар задължително следва да останат следи, а
характерното описание на тези следи е така нар. копки по асфалтовата
настилка. В случая такива има и те са изцяло в пътната лента, където са
разположени автомобилите след произшествието. Тяхното направление
показва движението на автомобилите след ПТП и ротацията, частично
ротацията на двата автомобила. В случая разделянето на тези копки е
възможно да стане, ако има много добро качество на снимковия материал, но
такова нямаме, но за мен е безпредметно изследването на тези копки, при
положение че имаме разположението на двата автомобила. Няма какво
повече да вземе като информация от тези копки. Обективни данни е
разположението на двата автомобила, оставените следи и находки на
местопроизшествието - в случая находките са тези следи и копки, които са
описани в протокола за оглед. Те са нанесени на мащабните скици стъклата.
Обективни са доколкото са налични и са нанесени на скицата. При
разрушаването на целостта на обзорното стъкло (то е направено от специален
материал триплекс и са на няколко слоя), при високоенергиен удар
разрушаването става на различни по форма и големина парчета. Разликата във
формата и големината на тези парчета при срещане на съпротивление от
пътната настилка, където те падат, която също е с различна грапавина в
участъците, коефициентът на сцепление между тези частици (стъкла) и
пътната настилка е различен. Поради различната им форма, те могат да
приемат всяко едно направление при попадане на асфалтовата настилка. При
падането на тези парчета, те могат да достигнат различна дистанция и следва
да се отбележи, че дори на снимковия материал се вижда, че след
произшествието в другата лента преминават автомобили. Тези парченца е
напълно възможно да бъдат преместени от тези автомобили. Това не е
хипотеза, това е факт.
По учебниците е написано, че трябва да бъде избран най-правилният
метод за определяне мястото на удара.В конкретния случай за определяне
мястото на удара аз съм използвал, първо, петното със копки, отразено в
протокола за оглед, деформациите на автомобилите и тяхното разположение
след произшествието. Ако бъде изместено мястото на удара - така, както е
представено, в другата пътна лента или на границата, планът на скоростите,
който е начертан, няма да отговаря. Еднозначното категоричното, техническо
обоснованото потвърждение на мястото на удара е от плана на скоростите.
Планът на скоростите е с грешка по-малко от 0,2 %, което еднозначно,
категорично потвърждава, че мястото на удара е там. Ако мястото на удара е
в друго местоположение, различно от посоченото, планът на скоростите ще е
друг, различен. Ако се начертае планът на скоростите по предходната
експертиза, нещата стават около 45 % грешка. Х. М. казва, че не е видял
самия удар.
Тежестта на автомобилите съм определил на база направената справка в
техническата литература.
4
На стр. 30 кое е женското лице в „Ш. Ф.“ – съобразил съм с написаното
в протокола. Разликата в масите на двата автомобила би дала грешка не
повече от 1 км в крайния резултат при такъв високоенергиен удар.
Задирането започва там, където се вижда на снимковия материал и по
отразеното в протокола за оглед. Задирането е факт и се вижда. При
високоенергиен челен удар такова преместване не може да е повече от 20 – 25
- 30 см. Нещата се случват в части от секундата, да не кажа и десетата,
разрушаването става много бързо и ротацията на двата автомобила дава
направлението на тези следи. Пак казвам, ако ударът беше по-вдясно, така да
се каже,, т.е. към разделителната линия, тогава тези следи трябваше да бъдат
там, а факт е, че разделителната линия няма нито зацапвания по нея, нито
видими задирания. Би следвало да останат при тази ротация следи от гуми, а
такива няма там.
Юриск. П.: Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.
Адв. Г.: Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.
Адв. С.: Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещото лице С..
На същия ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО след внасяне на сумата от
жалбоподателя, в срок до 12 юли 2021 г.
Юриск. П.: Нямам повече искания. Представям списък на разноски.
Адв. Г.: Нямаме други искания. Представяме списък на разноски.
Адв. С.: Нямаме други искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА списъци на разноски.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Юриск. П.: Уважаеми апелативни съдии! Моля да уважите въззивната
жалба, като отхвърлите изцяло предявените искове, като присъдите разноски,
за което съм представил списък. Моля да ми дадете възможност да изложа
съображения в подробна писмена защита в двуседмичен срок.
5
Само да цитирам два момента. С приемане на настоящото заключение
изцяло се опроверга първоинстанционното заключение на вещото лице, на
фона на което Окръжен съд – Стара Загора бе мотивирал своето решение. От
приетото пред тази инстанция заключение бе установен вероятният
механизъм на произшествието. Видно от приетата днес експертиза, вина за
процесното ПТП има водачът на лекия автомобил Ф., чиито субективни
действия, поради лошата преценка на създалата се пътна ситуация, преминал
е вляво и е навлезнал изцяло в насрещната пътна лента, като това събитие не
би настъпило, ако е продължил своето праволинейно движение.
Адв. С.: Уважаеми апелативни съдии! Моля да отхвърлите въззивната
жалба, да потвърдите първоинстанционното решение, както и да ни
присъдите разноски. На един кратък момент искам да обърна внимание.
Първо, събрани са две заключения, като обсъжданото днес изцяло
противоречи на свидетелските показания, които са събрани по делото. От тях,
от първата експертиза и от втората хипотеза на събраното в в днешното
съдебно заседание заключение се вижда, че причината за инцидента е
ненормалното поведение на лекия автомобил „Ш.“ върху пътното платно,
което тя, тъй като е застрахована при въззивника, следва те да носят
отговорност. Моля ни позволите да развием тези наши съображения, които
току-що изложихме, в писмена защита, в която да обясним някои от нещата,
които, според нас, вещото лице не успя.
Адв. Г.: Поддържам казаното до тук. Акцентирам върху това, което и
вещото лице днес каза, че не е въпрос на скорости, а въпрос на траектория на
движение. От развитата хипотеза № 2 става ясно, че лекият автомобил „Ш.“
навлиза в насрещното платно, подкрепено и от обективни данни, и от
свидетелски показания, че това е първопричина за поведението пък на водача
на лекия автомобил „Ф.“ и, съответно, сблъсъкът, който се е получил между
двата автомобила, и съответния резултат. Считам, че са налице достатъчно
данни за размера на обезщетението, което правилно е определено от
първоинстанционния съд. Моля в този смисъл да се произнесете.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ДАВА двуседмичен срок за писмена защита.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срок.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 10:44 часа.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7