Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Враца, 21.09.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на девети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: К. Т.
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от
съдия Т. гр. дело № 515 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
предявени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1
от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.79, чл.86 от ЗЗД вр. с чл.9
от ЗПК за съществуване на вземания по договор за потребителски кредит и
предявени в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.
240, ал.1 и ал.2, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за реално изпълнение на
парично задължение по договор за потребителски кредит от кредитополучател.
В исковата молба ищецът "БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А. Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България, гр. София, твърди, че с Договор за потребителски кредит № PLUS-*****от
23.06.2017г. е отпуснал на ответника И.Р.И. *** паричен кредит в размер 6500.00
лв. и закупуване на застраховка от 3057,60 лв. Поддържа, че сумата, предмет на
договора е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с
което е изпълнил задължението си по него. Ответникът е удостоверил усвояването
на посочената сума с полагането на подписа си в поле “Удостоверение на
изпълнението” и въз основа на чл. 3 от договора, за него е възникнало
задължението да погаси кредита на 84 месечни вноски, всяка по 253.77 лв., които
вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с оскъпяването й,
съгласно годишния процент на разходите - 45.50% и годишния лихвен процент -
36.43%, посочени в параметрите по договора. Посочва, че длъжникът е
преустановил плащането на вноските по договора за кредит на 05.08.2017г., като
към тази дата е погасил 0 месечни вноски. Изтъква, че на основание чл.5 от
договора, вземането му е станало изискуемо в пълен размер, тъй като
кредитополучателят е просрочил две месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, и ответникът е следвало да изплати остатъка
по кредита в размер 18477.48 лв., представляващ оставащите 84 броя погасителни
вноски към 05.09.2017г., към която дата е станал изискуем в целия му размер.
Твърди, че въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят
не е изпълнил задължението си. Поддържа, че ответникът дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 1435.24 лв. за периода от настъпване на
изискуемостта на кредита - 05.09.2017г. до 11.10.2019г. Посочва, че е изпратил
покана за доброволно изпълнение до длъжника на адреса, който е декларирал в договора, в която изрично е обявил вземането си за
изискуемо и го поканил да го погаси. Изтъква, че е подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд - гр. Враца,
въз основа на което е образувано гражданско дело № 4436/2019 г. и е издадена
Заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, последвали са указания към заявителя да предяви иск относно вземането
си, поради което, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, предявява настоящите
искове за установяване на вземанията си. При условие, че установителните искове
бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането
по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, моли съда да приеме, че при условията на евентуалност предявява
осъдителен иск. Счита, че същия осъдителен иск има характер на волеизявление за
обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната
страна. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че има вземане от И.Р.И. в
размер 6718.40 лв. главница по кредита, 11759.08 лв. възнаградителна лихва по
договора, 1435.24 лв. законна лихва за забава за периода от 05.09.2017г. до
11.10.2019г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми. При условията на евентуалност - в
случай че главните установителни искове по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415
от ГПК бъдат отхвърлени като неоснователни, моли съда да осъди ответника да му
заплати горепосочените суми ведно с направените разноски. Моли също съда да му
присъди разноските в заповедното производство и разноските направени в хода на
настоящото производство, вкл. юрисконсулстско възнаграждение в размер 50 лева.
Ответникът И.Р.И. *** редовно известен,
в срока за отговор на исковата молба не взема становище по исковете, не прави
възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал събирането
на такива. Редовно призован за участие в съдебно заседание не
се явява и не се представлява.
С молба от 31.08.2020г. ищеца,
чрез пълномощника си, поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК
предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2.
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са
налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответникът е
получил съобщение по чл.131 от ГПК и не е представил в срок отговор на исковата
молба, същият е редовно призован, но не се е явил и не е изпратил свой
представител в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са
представени доказателства в тази връзка (чл.238, ал.1 ГПК); със съобщението по
чл.131 от ГПК и с определението по чл.140 от ГПК на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание; исковете са е вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
(чл.239, ал.1 ГПК).
Поради изложеното, съдът счита,
че предявените установителни искове следва да се уважат като основателни, като
се признае за установено по отношение на ответника И.Р.И. ***, че съществува вземането на ищеца "БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България, гр. София, по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 2693, издадена на 29.10.2019г. по ч. гр. д. № 4436/2019г. на РС -
Враца, за сумите: 6718.40 лв. главница по Договор за потребителски кредит №
PLUS-14956817 от 23.06.2017г., 11759.08 лв. възнаградителна лихва по договора,
1435.24 лв. законна лихва за забава за периода от 05.09.2017г. до 11.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението в съда - 28.10.2019г., до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Поради уважаването
на главните установителни искове съдът не следва да се произнася по предявените
в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал.1
и ал.2, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за реално изпълнение на парично
задължение по договор за потребителски кредит от кредитополучател.
Съобразно с изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищцовото
дружество направените в заповедното производство по ч. гр. д. № 4436/2019г. на
РС - Враца разноски от 398, 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските в настоящото производство от 398, 26 лв.
държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, на основание
чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на И.Р.И. с ЕГН ********** с настоящ адрес
***, че съществува вземането на "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, рег.
№ *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.”Младост” 4,
Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров - зам. управител,
по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2693, издадена
на 29.10.2019г. по ч. гр. д. № 4436/2019г. на РС - Враца, за сумите: 6718.40
лв. главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-*****от 23.06.2017г.,
11759.08 лв. възнаградителна лихва по договора, 1435.24 лв. законна лихва за
забава за периода от 05.09.2017г. до 11.10.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението в съда - 28.10.2019г., до
окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА И.Р.И. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, рег. № *********, чрез "БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14,
представлявано от Димитър Димитров - зам. управител, направените в заповедното
производство по ч. гр. д. № 4436/2019г. на РС - Враца разноски от 398, 25 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в
настоящото производство от 398, 26 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се
връчат на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: