Разпореждане по дело №43/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно-по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на А. П. К. с адрес:гр.Г.Д. ,ул."П. Б." №* ,насочена против решение №538/10.02.2011 на РС-Г.Д. по гр.д.№1151/2010г.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон.Твърди се,че РС е извършил неправилна оценка на доказателствата и че неправилно е приложен материалния закон досежно закрилната норма на чл.333 КТ ,както и относно приложението на чл.329 във вр. с чл.328 А.1 т.2 предл.2 КТ.Навеждат се твърдения ,че уволнителната заповед представлявала индивидуален административен акт и като такъв била нищожна поради липсата на предмет ,за който се отнася.Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по съществото на спора,с което предявените искове да бъдат уважени.В жалбата е направено доказателствено искане -да се предостави възможност на въззивника да представи и ангажира друго доказателства,в т.ч. и доказателство за членство в синдикалната организация за процесния период .

В срока по чл.263 А.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Ч. процесуалния й представител по пълномощие ,в който е заявено становище за оспорване на жалбата като неоснователна.Поддържа се,че първоинстанционното решение не страда от сочените от въззивника пороци.Според въззиваемата страна първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на анализа им е стигнал до заканосъобразния извод за неоснователност на предявените искове.Поддържа се,че при уволнението на ищеца работодателят не е имал задължение да извършва подбор по чл.329 А.1 КТ,тъй като заеманата от него длъжност била единствена и такава длъжност не е съществувала по действащото към момента на уволнението щатно разписание-списък образец №1 за учебната 2009/2010г. Оспорва се приложението на чл.333 А.1 т.4 от КТ,а по отношение оплакването на въззивника ,че уволнението е предприето в нарушение на КТД се сочи,че такива твърдения въззивникът не е навел в исковата молба и съответно -не е ангажирал доказателства за установяването им.Поддържа се искане въззивният съд да потвърди обжалваното решение на РС-Г.Д..

При проверката по чл.267 А.1 ГПК въззивният съд намира жалбата за процесуално допустима- подадена е в срока по чл.259 А.1 ГПК от надлежна страна при наличие на правен интерес и е насочена срещу валиден съдебен акт.

В изпълнение на правомощията си по чл.267 А.1 ГПК и предвид наведения в жалбата довод за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд ,въззивният съд намира ,че докладът по делото,изложен от РС -Г.Д. в постановеното в закрито заседание разпореждане №3064/28.09.2010г., е непълен и неточен.В доклада на първоинстанционния съд не е извършено разпределение на доказателствената тежест съобразно изискванията по чл.146 т.5 ГПК във вр. с чл.312 А.1 т.2 ГПК.Съдът на практика е приповторил разпоредбата на чл.154 А.1 ГПК , без да посочи кои факти и обстоятелства са релевантни за спора и за кои от тях носи доказателствената тежест ищеца /респ. ответната страна/.Прието е също ,че няма признати права и обстоятелства,както и че няма обстоятелства ,ненуждаещи се от доказване.

Макар страните да не са възразили по доклада в изпълнение на предоставеното им право от РС в разпореждане №№3064/28.09.2010г.,доколкото въззивникът се е позовал в жалбата на процесуални нарушения на първата инстанция при постановяване на обжалваното решение,въззивният съд намира,че докладът се нуждае от конкретизация в следната насока:

Не се спори,че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение към момента на прекратяването му с атакуваната от ищеца заповед ,като трудовоправният статут на ищеца е бил такъв,какъвто е имал към момента на предходното уволнение,предвид отмяната с влязло в сила съдебно решение на предходната заповед за уволнение №107/10.06.2009г. на директора на ОУ”. В.-с.Б.,Община Г.Д. ,и постановеното възстановяване на заеманата преди това уволнение работа.Не се спори и по настъпилия факт на прекратяване на трудовото правоотношение,извършено с атакуваната в настоящето производство заповед №188/29.06.2010г. на директора на училището-работодател. Тези факти следва да се признаят за безспорни.

Тук е мястото да се отбележи,че с въззивната жалба недопустимо са въведени нови твърдения,с които въззивният съд не следва да се занимава поради настъпилата преклузия за ищеца да твърди нови обстоятелства /чл.266 А.1 ГПК/.Става реч за наведеното едва с въззивната жалба твърдение за нищожност на уволнителната заповед ,тъй като имала характер на индивидуален административен акт и като такъв била без предмет.Такива обстоятелства ищецът не е навел с исковата молба ,а преклузията за тях е настъпила в първото по делото заседание ,в което ищецът съобразно чл.143 А.2 ГПК е могъл да поясни и /или допълни исковата молба във връзка с направените от ответника оспорвания в отговора.При това положение във въззивното производство не могат да се въвеждат нови обстоятелства,респ.нови твърдения ,които ищецът е могъл да посочи /или твърди/ още с исковата молба.Отделен е въпросът дали ищецът въобще има интерес да поддържа ,че атакуваната уволнителна заповед е нищожен индивидуален административен акт предвид изложените фактически обстоятелства за съществуването на валидно трудово правоотношение и настъпилия факт на прекратяването му с процесната заповед,от които произтича правото му на иск по чл.344 А.1 т.1 КТ.

По отношение разпределението на доказателствената тежест въззивният съд прави следната конкретизация на доклада:

Работодателят- ответник по предявените искове носи доказателствената тежест да установи правопораждащите за законосъобразното уволнение факти: действително съкращение на щата към момента на уволнението с одобреното по надлежния ред щатно разписание-списък обр.№1 за учебната година ,през която е извършено уволнениетои че е спазил всички законови изисквания за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.С оглед наведеното в исковата молба основание за незаконност на уволнението поради неспазване от работодателя на закрилата по чл.333 А.1 т.4 КТ,ответникът носи доказателствената тежест да установи ,че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е започнал ползването на разрешен отпуск., и следователно не се е ползвал от закрилата ,установена с посочената законова норма.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи твърдението си ,че уволнението е извършено при нарушение на приетите с КТД условия ,както и че твърдяното нарушение на КТД обуславя незаконност на уволнението.За прецизност следва да се отбележи,че ищецът не твърди незаконност на уволнението поради нарушение на закрилата по чл.333 А.4 КТ,а твърди ,че работодателят не е изпълнил договореностите по КТД-чл.10 относно условията за извършване на подбор.Затова ищецът следва да установи с допустими доказателства ,че към момента на уволнението работодателят -ответник е имал задължението да извърши подбор.

Съобразно корекцията в доклада следва да се укаже на ищеца,че не сочи доказателства относно твърдението си за задължителност на подбора по чл.329 КТ.

Предвид изложеното и на основание чл.267 А.1 предл.второ въззивният съд намира,че по доказателствените искания на въззивника ще се произнесе в открито съдебно заседание след като изслуша обясненията му във връзка с фактите,които иска да установява с тях.

Водим от изложеното ,Благоевградският Окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА корекция на доклада по чл.146 -т.3 и 5 ГПК във вр. с чл.312 А.1 т.2 и чл.317 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящето определение.

Във връзка с корекцията на доклада УКАЗВА на ищеца /въззивник в настоящата инстанция/ ,че не сочи доказателства относно твърдението си за задължителност на подбора по чл.329 КТ.

По доказателствените искания на въззивника съдът ще се произнесе в съдебно заседание,след изслушване на обясненията му относно фактите,които цели да установи с тях.

НАСРОЧВА делото в открито съд.заседание на 28.04.2011г.-9.30ч.,за която дата да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.Преписи от него да се връчат на страните с призовките за насроченото открито съд.заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: