Определение по дело №64/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба,подадена от адв.Я.,в качеството му на процесуален пълномощник на М. Б. Ш. и Ц. Б. Ш. против решение № 3352/09.07.2010г.,постановено по Г.д.№ 531/10 по описа на РС Р. с което е отхвърлена молбата им за защита от домашно насилие по отношение на ответника Г. А. Ш., с правно основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН. Развити са подробни оплаквания за неправилност на решението, като наведените доводи сочат на необоснованост на същото и постановяването му П. съществени нарушения на процесуалните правила. Моли въззивният съд да отмени решението и да уважи молбата, П. законните последици.

Въззиваемият чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията по жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора,чрез редовно упълномощен представител, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата за защита,като след подробен анализ на събраните доказателства е приел,че на сочената в исковата молба дата не е установено ответникът да е извършил действията,които ищците посочват в исковата молба,а от друга страна дори и да е било установено това,не се касае за акт на домашни насилие/в частност психичиско такова/,защото твърдяните действия евентуално биха засегнали достойноството и себеоценката на ищците,но не водят до разстройване на емоциите и техния душевен баланс. Решението е валидно, допустимо ,но неправилно.

По делото не е било спорно, че молителките и ответника са родственици по съребрена линия-племеници и чичо,както и че обитават една сграда .Ответникът живее на единия,а молителките на друг от етажите на сградата,в който живее и тяхната майка.Безспорно е установено,че отношенията между семействата на двете страни са влошени.Съществува спор за собственост на обектите в имота,видно от исковата молба.Исковете са предявени от молителките и майка им,против ответника,съпругата му и Ц. Ш.,която е баба на М. и Ц. Ш. и майка на ответника.През м.Х на 2009 г. протоколи за предупреждения по ЗМВР са съставени, на Г. Ш. по отношение на М. Ш.-майка на молителките, на М. Ш. спрямо ответника, на Ц. Ш. спрямо внучките молителки и майка им, на съпругата на ответника В. Ш. спрямо молителките и М. Ш., на молителките спрямо ответника,Ц. Ш. и В. Ш..

За релевантната за спора дата 20.04.2010г. са се оформили две групи свидетели,даващи показания за случилото се.Л. К.-приятел на едно от молителките твърди,че е чул крясъци П. излизане на молителките от сградата и е различил думите "и да плачете тази си е",както и псувни и "ще ви заколя,ще ви избия всичките".Св.М. Ш. твърди,че на същата дата дъщерите й са дошли П. нея с оплакване за скандала.

От друга страна Ц. Ш.,тъстът на Г. Ш.- св. Ю. и съпругата му В. Ш. твърдят,че въобще не е имало размяна на каквито и да са реплики.

Св.К.,по отношение на която няма данни за пристрастност П. възприятията,твърди,че е била в нейното заведение,което е в непосредствена близост до двора на страните,но не е чула нищо. Следва да се отбележи,че е дала показания,че има проблеми със слуха и не чува всичко.Когато има клиенти ги обслужва ,а иначе гледа телевизия в заведението.

Св.Г.-служител в полицейското управление не отрича,че молителките му са се оплакали,но твърди,че това е станало устно на следващия ден.По техните думи е разбрал,че предишния ден молителките са били обиждани и псувани от Ш..Според свидетеля молителките са били спокойни.

Не се установи молителките да са депозирали писмена жалба за случая от 20.04.2010г. пред органите на М..

По делото е разпитано като вещо лице специалист по съдебна психология, към който молителките са се обърнали през м.V 2010 г. по случая.Вещото лице чрез специализирани тестове и след разговор с момичетата е констатирло,че се наблюдава П. тях,завишена тревожност,напрегнатост,безпокойство,свързано с инцидента.

По делото е приложена декларация по чл.9 ЗЗДН от подалите молбата за защита.РС Р. е събрал изискуемите се от закона документи свързани с евентуални присъди по отношение на ответника, както и дали се води на учет с психично заболяване.Не са конститатирани такива факти .Лицето не е осъждано,не се води като психично болен.

П. така изложената фактическа обстановка, въззивният съд прецени следното:

Молбата е допустима,подадена в определения в ЗЗДН срок,както и спрямо лице,обхванато от кръга, определен в същия закон,по отношение на който може да се подаде такова искане за защита.

Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обусловят извод за осъществен спрямо молител акт на домашно насилие: наличие на морално укоримо поведение от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено от посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата.Психическото насилие според настоящия състав е осъществяване на действие спрямо лицето търсещо защита ,които да принуждават пострадалото лице да действа против своята воля,или да създават у него усещане за заплаха за телесната му цялост,или разрушаване на друго ценно за него благо,което влияе на душевното му спокойствие и емоционална настройка.

Спорен е въпроса дали Ш. е изрекъл думите,в които се съдържа заплаха за здравето и живота на молителките,както и за бъдещите му действия,които могат да предизвикат неприятности.По отношение на това,че на 20.04.2010г. е имала среща между страните в общия двор/или предверие уширение/ не се спори.

И в това производство важат правилата на разпределение на доказателствената тежест-молителките следва да установят,че ответникът е осъществил психическо насилие,а ответникът да проведе обратно насрещно доказване.

Въззивният съд не кредитира показанията както на св. К. и М. Ш.,така и на Ц. Ш.,Ю. и В. Ш..Съдът отчита тяхната пристрастеност,спрямо отношенията на двете страни един към друг,което би повлияло и на обективните им възприятия. Показанията на св.К.,че нищо не е чула,също не могат да обосноват извод в една или друга посока,защото има проблем със слуха и в определени моменти е стояла в заведението.

С оглед на това ,като доказателства остава по делото декларацията на молителките по чл.9 ЗЗДН,която има самостоятелно доказателствено значение по силата на закона,ако няма други доказателства,които да я опровергават.Изолирайки показанията на свидетелите посочени по-горе,следва да се цени даденото заключение на вещото лице.Неправилно е прието от първоинстанционния съд,че то следва да се изключи от доказателствения материал.Съгласно чл.13 ал.1 ЗЗДН допустими са доказателства,предвидени в ГПК.Освен това специалната норма на ал.2 и 3 от чл.13 разширява кръга от относими доказателства и това са1. протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите "Социално подпомагане", от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице;2. документите, издадени от юридически лица, извършващи социални услуги и вписани в регистър към Агенцията за социално подпомагане;3. декларацията по чл. 9, ал. 3.

Поради това, изнесеното от д-р Г. не може да се игнорира,макар и дадено под форма на заключение като вещо лице,защото самия закон допуска такива доказателства.

От показанията на св.Г.,които се разминават с твърдяното в молбата,относно деня,в който са се оплакали молителките,не може да се извлече категоричен извод,че не е имало такова поведение от страна на ответника.Свидетелят не отрича,че молителките са се оплакали от действията на Ш..

В ЗЗДН се съдържа постановката,че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3. Ето защо в тези случаи законодателят задължава да се издаде такава заповед,давайки предимство на лицето,което се е оплакало.В настоящия случай има такава декларация и заключение на лекар психолог,което косвено я потвърждава, които доказателства създават убеждение у съда,че от страна на ответника е осъществен акт на психическо насилие- отправени заплахи,които са възбудили у молителките страх и безпокойство за бъдещи негативни и противоправни действия на ответника ,за което той следва да понесе своята отговорност.

П. определяне на мярката,която следва да се приложи съдът съобрази,че от предвидените в закона най-подходяща е тази,с която съдът задължава ответника да се въздържа от домашно насилие.Отстраняване от жилището му не е подходяща,тъй като той живее в друго,различно от това на молителките,а и забраната да се доближава до жилището също е неудачна,тъй като страните имат общ двор.

На Г. Ш. по силата на ЗЗДН следва да му се наложи глоба в размер на 200 лв.,както и да заплати следващите се държавни такси и разноските на молителките по делото.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 3352/09.07.2010г.,постановено по Г.д.№ 531/10 по описа на РС Р.вместо което ПОСТАНОВЯВА :

НАЛАГА на Г. А. Ш., адрес Г. У."Ш." № 38, следните мерки по Закона за защита срещу домашното насилие, а именно:

Задължава Г. А. Ш., да се въздържа от извършване на домашно насилие над племенниците си М. Б. Ш. и Ц. Б. Ш..

ДА СЕ ИЗДАДЕ съответната заповед по Закона за защита срещу домашното насилие.

ОСЪЖДА Г. А. Ш. да заплати на М. Б. Ш. и Ц. Б. Ш. направените разноски по делото от 130 лв.

НАЛАГА на Г. А. Ш., адрес Г. У."Ш." № 38, глоба в размер на 200 лв., за извършените от него на 20.04.2010 г. акт на домашно насилие.

ОСЪЖДА Г. А. Ш., адрес Г. У."Ш." № 38, да заплати държавна такса по сметка на ОС Б. сумата от 25 лв. ,а по сметка на РС Р. 50 лв. дт.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението и заповедта да се изпрати на РПУ Г..

Председател : Членове: