Присъда по дело №1369/2013 на Окръжен съд - Варна

М О Т И В И

към присъдата по НДОХ № 1369/13г. по описа на Окръжен съд - Варна

         Окръжна прокуратура – Варна е внесла в Окръжен съд - Варна обвинителен акт срещу :

Д.В.Д. ЕГН ********** – за престъпление по чл.343  ал.1  б.”В”  от НК.

Срещу подсъдимият е възведено обвинение в това, че на  28.12.2011г.  в гр. Варна, м-ст “Траката” при управление на т.а. “Форд”  с рег № СА 78 94 ВТ, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал.1 и ал.2, чл.25 ал.1, чл.39, чл.40 ал.1 и ал.2, чл.50 ал.1 чл.116 и чл.119 ал.4 от   и по чл.84 ал.1 и ал.4 и чл.94 ал.2 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д.Р..

В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа изцяло предявеното  обвинение и намира същото за доказано по безспорен и категоричен начин.  Счита, че в причинно – следствена връзка с настъпилия противоправен резултат са нарушенията на чл.20 ал.1 и ал.2, чл.25 ал.1, чл.116 и чл.119 ал.4 от , а останалите са ирелевантни по делото. Предлага налагане на наказание “Лишаване от свобода” за срок около минималния по закон, изпълнението на което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. Пледира за налагане и на наказание “Лишаване от право да управлява МПС”,  за срок определен от съда по справедливост.

Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство СМЕ, прочетена и приета като доказателство по делото по реда на чл.283 от НПК,  причина за смъртта на Роглева са тежките травматични увреждания на долните крайници довели до гнойно възпаление и некроза на меките тъкани в областта на травмите, последващо генерализиране на възпалителния процес и  развитие на сепсис /обща гнойна инфекция на организма/. Настъпването на смъртта е в пряка причинно – следствена връзка с травматичните увреждания.

В хода на досъдебното производство е била назначена комплексна СМЕ с участието на двама съдебни лекари и ортопед от УМБАЛ - Плевен, прочетена и приета към доказателствата по делото по реда на чл.283 от НПК. Съобразно заключението на същата, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, всички оперативни мероприятия с пострадалата са извършени технически правилно. Болната е получавала адекватно антибиотично покритие. С оглед продължителната хоспитализация на болната, напредналата възраст, общото здравословно състояние, съчетани с тежестта на травмата и множеството некрози по крайниците, сепсисът се явява като неизбежно продължение на заболяването. Изходът от подобна травма и начинът на развитие на посттравматичния процес, независимо от прилаганото лечение е обичайно с лоша прогноза. Няма основание да се посочат професионално неправилни медицински действия, или допуснати бездействия при лечението на пострадалата Роглева.

Съобразно заключението на назначената в досъдебното производство САТЕ, прочетена и приета към доказателствата по делото по реда на чл.283 от НПК /вещото лице по първоначалната и допълнителната АТЕ инж. Дочо Дочев е починал в хода на досъдебното производство/ при извършената маневра – завой на дясно подсъдимия не е имал техническа възможност да види пресичащите в непосредствена близост до предната част на товарния автомобил пешеходци от местото на което е седнал – седалката на водача на МПС. За да може да види движението на пострадалата и съпруга и последните би трябвало да се движат на разстояние не по-малко от 0,9 метра пред автомобила.

За да приеме гореизложената фактическа обстановка като безспорна съдът изцяло кредитира събраните в хода на наказателното производство гласни доказателства –   обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите В.Р., М.Б., С.Д., А.З., С.И., П.Д., Т.П., Я.Я. и Б.К.,   писмените доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум,  съдебно автотехническа и медицинска експертизи, комплексна СМЕ, Химическа експертиза, справки за съдимост, с характеристични данни и от сектор “КАТ” при ОД на МВР – Варна, удостоверение за наследници и акт за смърт. Гореописаните доказателства са последователни и непротиворечиви и водещи до единствено възможен  извод за виновността на подсъдимия.

Гореизложените установени обстоятелства водят до следните правни изводи:

       След преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимият Д.В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо по чл. 343 ал.1  б.”В” от НК, тъй като на 28.12.2011г. в гр. Варна, м-ст "Траката", ул."2-ра", при управление на МПС - товарен автомобил марка "Форд" с рег.№ СА 7894 ВТ нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва:

чл. 25. (1) Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра ….., в частност…….  да завие надясно за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,  които се движат ……, преди него …., и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

чл. 119. (4) Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.

и по непредпазливост причинил смъртта на  Д.С.Р.  ЕГН **********.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.

Съдебния състав счита, че подсъдимия наблюдавайки и изчаквайки да премине пред него идващото от лявата му страна  ППС, което е с предимство е пропуснал да забележи пресичащите от дясната му страна пред камиона пешеходци. Той не е сторил необходимото да следи изцяло, пътната обстановка за да  изпълни дължимото по чл.25 ал.1 и чл.119 ал.4 от ЗДвП поведение – при предприемане на маневра потегляне и завой на дясно за навлизане в друг път преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение, както и задължението си като водач на завиващо превозно средство да пропусне пешеходците.

Подсъдимия като водач на товарния автомобил достатъчно добре е познавал конструктивните особености на предната част на кабината, която не позволявала видимост към пешеходци, които се намират в близост до предната част на превозното средство. Въпреки това той потеглил, без да се убеди, че пред автомобила няма пешеходци предприели преминаване пред кабината. Той е бил длъжен да стори това, доколкото от двете страни на управлявания от него автомобил има тротоари предназначени за движение на пешеходци и е могъл да предположи тяхното наличие в близост до него. Още повече, че по делото е установено, че  доколкото пострадалата и нейния съпруг са възприели товарния автомобил  и извършваните от него маневри, не е имало пречка и подсъдимия да възприеме движещите се по тротоара в непосредствена близост до управляваното от него ППС пешеходци. В момента в който е пропуснал ППС движещи се по път с предимство – ул.”2-ра” на м-ст “Траката” и е можел да предприеме маневра потегляне и завой на дясно подсъдимия не е сторил необходимото, за да се огледа напред в т.н. “мъртва зона”, привел е ППС в движение, последвал е удар с пострадалата Д.Р., след това и прегазване в следствие на което на по-късен етап е настъпила смъртта и.  Нарушените от подсъдимия правила за движение по пътищата в случая по щастлива случайност не са довели и до прегазването на вървелия на крачка пред пострадалата Роглева неин съпруг – св. В.Р.. “ Когато габаритите на ППС, или негова конструктивна особеност не позволяват видимост на водача към отделни участъци на пътното платно / разбирано по смисъла на параграф 6 т.7 от ДР към ЗДвП/, той при всички случаи е длъжен да съобрази това обстоятелство и лично, или чрез другиго да се убеди, че при потегляне на превозното средство няма опасност за движението в съответните участъци” – Решение № 236/13.03.2007г. на ВКС на РБ по н.д. № 999/2006г. – ІІІ-то н.о.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост – деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Могъл е да предвиди, че в “мъртвата зона” пред предната част на управлявания от него автомобил може да се намират пешеходци и е следвало да предприеме маневра разбирано съобразно легалната дефиниция на чл. 76 от ППЗДвП  /“Маневра е изменение на положението на ППС спрямо пътя и останалите участници в движението, като: потегляне, преминаване в съседна пътна лента, завиване и други подобни”/, след като се увери, че няма да създаде опасност за другите участници в движението – какъвто в случая безспорно е пешеходката Д.Р.. Съобразно разпоредбата на параграф 6 т.28 от ДР на ЗДвП “Участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие, или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата работещи на пътя”.

         Накърнени са обществените отношения свързани с реда на функциониране на транспорта в страната.

Причина за извършване на деянието е нарушаването на императивни разпоредби в ЗДвП – чл.25 ал.1 и чл.119 ал.4.

Обвинението в частта му възведените обвинения за нарушаване на разпоредбите  на  чл. 20, ал.1 и ал.2, чл.39, чл.40 ал.1 и ал.2, чл.50 ал.1 чл.116  от ЗДвП  и по чл.84 ал.1 и ал.4 и чл.94 ал.2 от ППЗДвП съдебния състав намери за недоказано поради което и на осн. чл.304 от НПК частично оправда подсъдимия.

Мотивите за това са следните :

Съдебния състав счита, че подсъдимия не е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.1 от , тъй като по делото не се събраха доказателства той да е губил контрол върху автомобила си при управлението му. Подсъдимия е контролирал посоката и скоростта за движението си.

Съдебния състав отчете, че   скоростта на движение на ППС управлявано от подсъдимия няма връзка с настъпилото ПТП. Безспорно установено е, че подсъдимия е извършил маневра потегляне и десен завой и скоростта му с оглед на габаритите на автомобила е била ниска и е  съобразена с габаритите на превозното средство и с конкретната пътна обстановка, поради което  оправда подсъдимия в частта на обвинението за нарушаване на чл.20 ал.2 от .

Разпоредбата на чл.39 от урежда правилата при предприемане на завиване в обратна посока  и доколкото подсъдимия не е предприел  такава маневра  обвинението е недоказано и в тази му част.

Разпоредбата на чл.50 ал.1 от урежда задължение на водача на ППС  на кръстовище да пропусне други ППС които се движат по пътя с предимство. Доколкото пострадалата Д.Р. е пешеходка, а не пътно превозно средство посочения законов текст също не е нарушен.

Разпоредбата на чл.116 от урежда задължение на водача да бъде предпазлив към пешеходците и особено към деца, слепи и възрастни хора. Тази норма предписва общи правила за поведение на водача на ППС, поради което приложението на  нарушените специални норми – в случая чл.25 ал.1 и чл.119 ал.4 от изключва приложението на общите.

Възведеното обвинение по чл.94 ал.2 от урежда задължения на водача на ППС при движение на заден ход и е ирелевантна към процесния случай.

Настоящият състав счете, че не са налице доказателства за да  приложени на привилегированата разпоредба на чл.343А ал.1 б.”Б” от НК спрямо подсъдимия. Събраните по делото доказателства сочат, че след  настъпване на произшествието подсъдимия  не е предприел никакви активни действия за да окаже помощ на пострадалата. Присъствали на инцидента граждани са подали сигнал в Бърза помощ.

За да определи вида и размера на наказание удовлетворяващо целите на чл.36 от НК съдът съобрази конкретните особености на престъпното посегателство и неговия извършител, както и мотивиралите осъществяването му подбуди.

         Степента на обществена опасност на деянието настоящият състав намира за  невисока спрямо обикновените случаи на престъпления по горецитирания законов текст.

        Степента на обществена опасност на дееца е  също невисока –  човек в напреднала възраст, неосъждан, с  добри характеристични данни.

 За да определи  вида и размера на наказанието съставът отчете :

Като отегчаващи отговорността обстоятелства :

-         липса на съзнание за противоправността на стореното от него

-         наказван по административен ред за извършени нарушения за ЗДвП

Като смекчаващи такива съдът прецени :

      - липса на предходна съдимост

С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито едно единствено, но изключително по своя характер и следва наказанието да се индивидуализира при условията на чл.54 от НК и да бъде определено по вид като “Лишаване от свобода”.

Определяйки размера му настоящия състав на ВОС счете, че следва  да прояви снизходителност и  да определи наказание малко над минималния законов размер в редакцията на нормата на чл.343 ал.1 б.”В” от НК действала до изменението в ДВ бр.60/2012г. Като подходящ такъв размер съдът прие  налагането на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 година.

 Съдът счете, постигане на целите на наказанието – най - вече личната превенция могат да се постигнат без изолиране на подсъдимия от обществото, поради което отложи изпълнението му, като определи изпитателен срок  от 3 години.

Съдебния състав счете, че следва да лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок  равен на този на лишаването от свобода поради което и на  осн. чл.343Г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът наложи наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от  1 година.

Съдът намира, че така определения размер на наказанието ще спомогне подсъдимият да се поправи и превъзпита към спазване на законите, ще се въздейства предупредително върху него и ще въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1 от НК.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи съдебните и деловодни разноски в тежест на подсъдимия.

         По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :