РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Варна, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. И.а
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110101698 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А. Д. А., ЕГН ********** срещу ЗАД
„Б. И.“ АД, ЕИК *, първоначално обективно кумулативно съединени частични осъдителни
искове за присъждане на следните суми:
1./ 3 000.00 лева, частично от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания;
2./ 2 000.00 лева, частично от 6 000.00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л. а. марка „А.“,
модел „*“ с рег. № * вследствие на претърпяно на 22.01.2021 г. ПТП по вина на водача на л.
а. марка „Ф.“, модел „П.“ с рег. № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
ведно с лихвата за забава върху обезщетенията, считано от 31.03.2022 г. (15 дни,
определени от получаването на поканата от ответника на 09.03.2022 г., съгл. чл. 497, ал. 1 от
КЗ, изтичащи на 30.03.2022 г.) до окончателното погасяване на задълженията.
Твърди се в исковата молба, че на 22.01.2021 г., около 17:30 ч., на път „*“ на 12 км в
близост до с. К., обл. В., се е осъществило ПТП, при което управляваният от Х. С. Г. л. а.
марка „Ф.“, модел „П.“ с рег. № * по посока на движението от гр. В. към гр. Б. при
преминаване през десен завой е изгубил сцепление с пътната обстановка и се е отклонил
наляво по посоката си на движение, навлязъл е в лентата за насрещно движение и се е
ударил в страничната лява част на управлявания от Д. А. Д. л. а., марка „А.“, модел „*“ с рег.
№ *. Сочи се, че вследствие на удара, управлявания от Д. Д. автомобил се завъртял и
изместил надясно по посоката си на движение, след което се блъснал с цялата си странична
дясна част в крайпътната мантинела. За описаното ПТП е съставен Констативен протокол с
пострадали лица № 96 от 22.01.2021 г. от органите на МВР, в който са посочени настъпилите
вследствие на процесното ПТП увреждания по автомобила и по пътника А. А.. Посочено е,
че на предната дясна седалка в управлявания от Д. Д. автомобил е пътувал ищецът А. А.,
чиято собственост е увреденият лек автомобил.
По повод на реализиралото се ПТП било образувано досъдебно производство №
28/2021 г. по описа на РУП – Варна, като същото е приключило с Решение №
1177/23.12.2021 г. по Н.А.Х.Д. № 5138/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, НО, 1-ви
1
съдебен състав, в което е прието, че отговорността за настъпилото събитие е изцяло на
водача Х. Г.. Същата в разрез с правилата за движение по пътищата е управлявала МПС с
незаконосъобразна скорост, без да отчита конкретната пътна обстановка, както и без да
контролира постоянно управляваното от нея МПС и като последица от горното при излизане
от десен завой е загубила управление над МПС, същото е напуснало пътното платно по
посока на движението и по този начин е предизвикала удар с насрещно движещото се МПС,
в което се е намирал и ищецът. Сочи се, че според назначената по Н.А.Н.Д. № 5138/ 2021 г.
по описа на РС-Варна техническа експертиза, водачът на л. а. „А.“, в който се е намирал
ищецът по време на процесното ПТП, не е имал възможност да предотврати
произшествието, като според съдебния експерт съществува причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и травматичните увреждания у ищеца. Посочва се още, че
непосредствено след процесното ПТП е подаден сигнал на телефон 112 и на място е
пристигнала линейка, която е откарала пострадалия А. А. в Спешно отделение в МБАЛ „С.
А.– В.“, като при проведените медицински прегледи са констатирани следните телесни
увреждания: контузия на главата, шията и дясното коляно, както и разкъсно-контузна рана
на гърба на носа, като контузията на шията е в резултат на т. нар. камшичен удар – рязко
сгъване на шията в момента на удара между двата автомобила, което е могло да доведе до
летален край за пътника. За известен период от време след инцидента ищецът е изпитвал
болки в тялото и главата, в коляното при извършване на определени движения, можел е да
спи само на едната страна поради болки в областта на шията. Твърди се, че вследствие на
претърпяното ПТП у ищеца се породили непрестанни чувства на тревожност, страх, както и
разстройство на съня. Като резултат от настъпилото ПТП са настъпили увреждания и по
собствения на ищеца автомобил „А.“ 80, рег. № *, като се твърди, че същият е тотално
увреден. Навеждат се твърдения, че ответницата с неправомерното си поведение виновно е
допуснала настъпването на процесното ПТП е причинила посочените в исковата молба
имуществени и неимуществени вреди.
В исковата молба се посочва още, че на 09.03.2022 г. ищецът е уведомил ответното
дружество чрез писмена застрахователна претенция във връзка с настъпилото
застрахователно събитие, като до настоящия момент дружеството не е направило никакво
плащане по предявените застрахователни претенции, поради което за ищеца е налице правен
интерес от завеждане на настоящите искове за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди.
По същество се моли за уважаване на частичните искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, както и на адвокатски
хонорар.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който
исковете се оспорват по основание и по размер.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил „Ф.“, модел „П.“ с
рег. № *, както и авторството, вината и противоправността на деянието.
Оспорват се твърденията, че цитираните от ищеца в исковата молба телесни повреди
са настъпили в резултат на процесното ПТП, както и че последвалият оздравителен процес е
бил продължителен, тъй като няма данни за настъпили усложнения. Твърди се, че видно от
медицинската документация, ищецът е получил повърхностни травми, които са му
причинили болки и страдание, със срок за възстановяване около 2 седмици. Навеждат се
твърдения, че посочените от ищеца болки и страдания се дължат не изключително на
претърпяното ПТП, а и на предходни заболявания. Релевирано е възражение за
съпричиняване, като се посочва, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, с което е
нарушил законоустановените правила и е завишил риска от увреждане. Излагат се
твърдения, че при правилно поставен предпазен колан вредите не биха настъпили или биха
били от значително по-лека степен. Предявените претенции за имуществени и
неимуществени вреди се оспорват и по размер, като се посочва, че същите не съответстват
на характера и степента на настъпилите имуществени и неимуществени вреди. Оспорва се и
претенцията за лихва за забава, като се твърди, че застрахователят не дължи лихва върху
обезщетението, като алтернативно е релевирано възражение за датата, от която се дължи
лихва за забавата.
Обективирани е искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
2
В хода на о.с.з. ищецът не се явява лично. Чрез адв. М. Т. поддържа предявените
искове. Ответникът не се представлява. С молба от 06.12.2024 г. поддържа депозирания
писмен отговор и оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото страните не спорят, че л. а. марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № * е
застрахован по договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество със срок на действие на застраховката от 17.01.2021 г. до 16.01.2022 г.;
че на 22.01.2021 г. в гр. Варна е настъпило ПТП между ищеца и водача на л. а. марка „Ф.“,
модел „П.“, с рег. № *, при описания в исковата молба механизъм; че срещу виновния водач
на л. а. марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № * е постановено влязло в законна сила решение по
А.Н.Х.Д. № 5138 по описа за 2021 г. на РС-Варна.
По делото са представени на л. 6 и л. 7 две покани, отправени от пострадалото лице
А. Д. А. до ответния застраховател с искане за изплащане на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди, респективно 6 000.00 лева и 10 000.00 лева. Поканата
е доставена на 09.03.2022 г., видно от обратната разписка приложена на л. 8 от делото.
От ангажираната медицинска документация и експертното заключение по
назначената СМЕ, изготвена от в. л. д-р Д. Г., се установява, че в резултат на реализираното
ПТП на ищеца е поставена диагноза „контузия на лицето и главата, разкъсно контузна рана
по гърба на носа; контузия на шията; контузия на дясно коляно; контузия на ляво рамо“. В
конкретния случай не са налице по-тежки мекотъканни и костни увреди, затрудняващи
движенията или създаващи опасност за живота. Процесните травми не са обусловили
съществени затруднения и неудобства в ежедневието и бита на пострадалия ищец за
продължителен период от време. Травмите в случая са обусловили временно разстройство
на здравето неопасно за живота. Обичайният срок за възстановяване след травми от вида на
тези, установени при ищеца обикновено настъпва в границите на около месец, но е
възможно и за по продължителен период да остане епизодичен болеви синдром след
натоварване или определени позиции, предвид диагностицираните контузии в няколко
области от тялото. Проведеният преглед от в. л. д-р Г. във връзка с експертизата показва
добро общо състояние на ищеца, без изявени симптоми на усложнения във връзка с
обсъжданите травми. Като последица от раната по гърба на носа е наличен белег. Не са
налични медицински документи, свидетелстващи за развитие на усложнения назад във
времето и през ранни посттравмен период. Констатира се още от експертизата, че
механизмът, по който са получени уврежданията включва както директни удари в части от
интериора на купето, така и пренатоварвания в смисъла на общо сътресение и резки
прекомерни движения в относително подвижните структури на костно-ставния апарат /нарп.
шията/, възникващи при високоенергийните травми. В конкретния случай не са налични
наранявания, които да са получени от въздействието на предпазен колан по време на
произшествието. Предвид механизма на ПТП – странични удари, изразените деформации
по автомобила и вида на получените травми по тялото на пострадалия би следвало в
отделните етапи на произшествието той да е останал в относително статично положение без
съществени отклонения и премествания в купето на автомобила. Вещото лице сочи, че това
е косвено доказателство за използване на колан към времето на инцидента, въпреки по-
ограничената му проективна роля при страничните отклонения на пътниците.
В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
От изслушаната КСППЕ, изготвена от в. л. д-р Т. А. и клиничен психолог Р. Г., се
установява, че в резултат на внезапния удар и последвалия дистрес от ПТП на 22.01.2021 г.
ищецът е развил симптомите тревожност, потиснато настроение, страх от бъдещи
инциденти. Описаните симптоми могат да се разгледат първоначално като остра стресова
реакция и впоследствие като проява на разстройство в адаптацията. Те са били по-силно
изразени в първите месеци и са нарушили до известна степен начина и качеството на живот
на ищеца. Понастоящем е настъпило значително възстановяване на ищеца, но все още са
налице остатъчни симптоми като специфична фобия, свързана със страх при шофиране, при
ситуации напомнящи ПТП-то, които успява да преодолява.
В о.с.з. вещите лица поддържат заключението си.
От ангажираната САвТЕ, изготвена от в. л. инж. А. Я., се установява, че механизмът
3
на ПТП е съответен на ангажирания по делото на л. 5 Констативен протокол за ПТП, за
който факт не се спори. Налице е причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и
травматичните увреждания, които ищецът е претърпял, вкл. е налице такава и между
механизма на ПТП и нанесените на собствения му л. а. марка „А.“, модел „*, рег. № * щети.
Констатира се още, че средната пазарна стойност на увреденото МПС към датата на ПТП
възлиза на 2 350.00 лева, като възстановителната стойност на щетите надхвърля със 70%
действителната стойност на МПС, поради което и е налице т. нар. „тотална щета“. Вещото
лице сочи, че автомобилът има стойност само като скрап и тя е около 300-320.00 лева.
Доколкото в конкретния случай е налице страничен удар в мантинелата, а предпазния колан
най-много е ефективен при челен удар. Вещото лице сочи, че няма правилно и неправилно
поставен обезопасителен колан. Той или е поставен или не е поставен.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
От ангажираните гласни доказателства чрез разпита на свид. Г. Я. А.а – съпругата на
ищеца и свид. Б. А.а Д.а – дъщеря на ищеца – се установява, че в резултат от реализираното
ПТП последният е преживял сериозен стрес, емоционален и психически дискомфорт, освен
претърпените травматични увреждания, изразяващи се в болки във врата, главата, коляното,
ръката. Не можел през нощта да спи, вземал е обезболяващи, стряскал се на сън. Преди
инцидента е бил активен шофьор, но след него избягвал да шофира, всеки път карал някой
друг да управлява МПС. Докато се возел постоянно е бил тревожен, напрегнат и се стряскал.
По време на инцидента ищецът е бил с поставен обезопасителен колан. След ПТП ищецът е
можел да ходи до тоалетната сам, но домакинските работи, за които е необходима мъжка
сила, ги е вършил по-трудно в продължение на няколко месеца, като имал нужда от
съдействие и помощ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Районен съд – Варна е сезиран с преки осъдителни искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ за присъждане в полза на ищеца на обезщетения за претърпени имуществени и
неимуществени вреди. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по
предявения пряк иск, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните
елементи от фактическия състав: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение
между виновния водач и застрахователя – ответник; 2./ настъпването на процесното
застрахователно събитие по време на действие на договора за застраховка „ГО на
автомобилистите“; 3./ всички елементи от обективната и субективна страна на деликта –
3.1./ деяние /действие или бездействие/; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./
вредоносния резултат; 3.4./ причинната връзка между вредите и противоправното деяние; 4./
размера на претендираните вреди, включително характера, степента, интензитета,
продължителността на претърпените неимуществени вреди и всички конкретни факти по
делото, обуславящи справедливия им размер; 5./ изискуемостта на главните вземания, т.е.
изпадането на ответното дружество в забава.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, вкл. за това че с поведението си /неправилно поставен
предпазен колан/ е допринесъл за уврежданията, а при установяване на горното от ищеца –
да докаже, че е погасил претендираните суми.
По делото не се оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, но за пълнота
следва да се посочи, че настоящият съдебен състав е обвързан от приеобщеното Решение №
1177 от 23.12.2021 г., постановено по АНХД № 5138 по опсиа за 2021 г. на РС-Варна, НО, 1-
ви съдебен състав относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца по арг. от чл. 300 от ГПК, поради което и по несъмнен начин се
установява деликтът от обективна и субективна страна, доколкото вредоносният резултат –
имуществените и неимуществените вреди и причинната връзка между противоправното
деяние на застрахования делинквент и вредоносният резултат се установява по категоричен
начин от изслушаните експертни заключения по назначените СМЕ, КСППЕ и САвТЕ, които
съдът кредитира като компетентно изготвени, пълни, ясни и неоспорени от страните. В
същите вещите лица с категоричност сочат, че е възможно процесните травматични
увреждания, негативни психически и емоционални преживявания да се получат при ПТП и
по описания в конкретния случай механизъм.
Предвид изложеното, по несъмнен начин е установено, че на 22.01.2021 г., около
17:30 ч., на път „*“ на 12 км в близост до с. К., обл. В., се е осъществило ПТП, при което
4
управляваният от Х. С. Г. л. а. марка „Ф.“, модел „П.“ с рег. № *, за който не се оспорва, че е
застрахован при ответното дружество по полица „гражданска отговорност на
автомобилистите“, която е била действаща към датата на застрахователното събитие, по
посока на движението от гр. В. към гр. Б. при преминаване през десен завой е изгубил
сцепление с пътната обстановка и се е отклонил наляво по посоката си на движение,
навлязъл е в лентата за насрещно движение и се е ударил в страничната лява част на
управлявания от Д. А. Д. л. а., марка „А.“, модел „*“ с рег. № *. Вследствие на удара,
управляваният от Д. Д. автомобил се завъртял и изместил надясно по посоката си на
движение, след което се блъснал с цялата си странична дясна част в крайпътната мантинела.
С оглед на изложеното съдът счита, че предявените искове за присъждане на
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди са доказани по
основание.
В тежест на ищеца е да докаже предявените граждански притезания и по размер,
който е основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав, с
оглед инвокираното от страна на ответника нарочно възражение в тази насока, който е
оспорил размера на обезщетението за имуществените и неимуществените вреди с оглед
вида, характера, степента, интензитета и периода на възстановяване на претърпените от
ищеца травматични увреждания, негативни емоционални и психически преживявания и
другите конкретни данни по делото.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди:
В тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин и размера на своите граждански
притезания. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС,
обективирана в множество решения /решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на
ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение №
79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012
г. на ВКС, т. о./, относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката /Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.,
ТК/.
Видно е от заключението на вещото лице инж. А. Я. по назначената САвТЕ, че
възстановителната стойност на процесното МПС възлиза на над 70% от действителната
стойност на лекия автомобил към датата на ПТП – 2 350.00 лева. Констатира се още, че
пазарната равностойност на погиналия автомобил при продажба на скрап е в размер на
300.00 лева.
Фактите в конкретния казус изцяло могат да бъдат подведени под хипотезата на
правната норма материализирана в разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, доколкото
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност. Т.е. в конкретния случай е налице т. нар. „тотална щета“, което обуславя
определянето на дължимото застрахователно обезщетение по средни пазарни цени на
погиналата вещ, т.е. в размер от 2 350.00 лева.
Видно е от експертното заключение обаче, че пазарната равностойност на погиналия
автомобил при продажба на скрап е в размер на 300.00 лева, т.е. от действителната стойност
на автомобила следва да се приспадне тези сума на основание един от водещите принципи в
5
гражданскоправните отношения, а именно забраната за неоснователно обогатяване, като при
това положение размерът на дължимото обезщетение възлиза на 2 050.00 лева.
Крайният извод на съда е за основателност на предявения частичен иск за
присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 2 000.00 лева, частично от 6 000.00
лева, с оглед кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на иска по
чл. 432 от КЗ.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди:
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно,
законодателят е предвидил в чл. 52 от ЗЗД правната възможност на съда по справедливост
да определи заместващата парична престация, която делинквентът дължи на пострадалото
лице, като обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна последица
от настъпилия деликт. Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД, на
всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на
болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на
пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на
конкретни обстоятелства от обективната действителност. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
- в този смисъл е задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4
от 1968 г. на Пленума на ВС.
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост,
а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички наведени
доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението. Обезщетението
не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване. При определяне на дължимото
обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в
аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Предвид конкретните данни по делото, настоящият съдебен състав при определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди взе предвид следните
обстоятелства, а именно:
I. Вида на телесните повреди, който се установява от експертното заключение по
назначената СМЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от
страните, а именно лека по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК – временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
II. Характера на съвкупността от телесни повреди – контузия на лицето и главата,
разкъсно контузна рана по гърба на носа; контузия на шията; контузия на дясно коляно;
контузия на ляво рамо.
III. Интензитетът на уврежданията по тялото на ищеца – Не са налице по-тежки
мекотъканни и костни увреди, затрудняващи движенията или създаващи опасност за живота.
Процесните травми не са обусловили съществени затруднения и неудобства в ежедневието и
бита на пострадалия ищец за продължителен период от време. Няма изявени симптоми на
усложнения във връзка с обсъжданите травми. Като последица от раната по гърба на носа е
наличен белег. Не са налични медицински документи, свидетелстващи за развитие на
усложнения назад във времето и през ранни посттравмен период.
IV. Периодът на възстановяване на процесните травми – около месец, но е възможно
и за по продължителен период да остане епизодичен болеви синдром след натоварване или
определени позиции, предвид диагностицираните контузии в няколко области от тялото.
V. Съдът съобрази и негативните психически и емоционални преживявания на ищеца,
които се установяват по категоричен начин от експертното заключение по назначената
КСППЕ, което съдът кредитира като пълно, ясно, обективно. В резултат на внезапния удар и
последвалия дистрес от ПТП на 22.01.2021 г. ищецът е развил симптомите тревожност,
потиснато настроение, страх от бъдещи инциденти. Описаните симптоми могат да се
разгледат първоначално като остра стресова реакция и впоследствие като проява на
6
разстройство в адаптацията. Те са били по-силно изразени в първите месеци и са нарушили
до известна степен начина и качеството на живот на ищеца. Понастоящем е настъпило
значително възстановяване на ищеца, но все още са налице остатъчни симптоми като
специфична фобия, свързана със страх при шофиране, при ситуации напомнящи ПТП-то,
които успява да преодолява.
VI. Съдът съобрази и факта, че ищецът няма отпаднали сетивни и моторни функции;
травмите не са наложили хирургично лечение, а само консервативно такова.
На основание чл. 172 от ГПК, доколкото разпитаната свид. Г. А.а е съпруга на ищеца,
а свид. Н. Д.а е дъщеря на ищеца, съдът преценява достоверността на показанията им с
оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост от изхода на спора. След съвкупния анализ на показанията им с
останалите писмени и експертни доказателства, съдът достигна до извода, че показанията на
същите са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви, пълни и взаимно
допълващи се, включително и непосредствени, доколкото свидетелите са възприели пряко
последиците от инцидента върху здравето на ищеца, поради което съдът при определяне
размера на обезщетението съобрази и следното:
VII. Ищецът не можел през нощта да спи, вземал е обезболяващи, стряскал се на сън.
Преди инцидента е бил активен шофьор, но след ПТП избягвал да шофира, всеки път карал
някой друг да управлява МПС, което несъмнено представлява неудобство за него в
ежедневието му. Докато се возел постоянно е бил тревожен, напрегнат и се стряскал. Съдът
съобрази и това, че след ПТП ищецът е можел да ходи до тоалетната сам, но домакинските
работи, за които била необходима мъжка сила, ги е вършил по-трудно в продължение на
няколко месеца, като имал нужда от съдействие и помощ.
VIII. Съдът съобрази и годините на пострадалия – 69 г. към датата на инцидента, като
напредналата възраст обуславя по-ниския праг на търпимост към физическите болки и
страдания, като безспорно по-доброто общо физическо здраве е от особена важност на тези
години.
IX. При определяне размера на обезщетението съдът се съобрази и с обществено –
икономическата конюнктура в страната към 22.01.2021 г., чието отражение са минималната
работна заплата, която остава един от важните инструменти за влияние в политиката по
доходи; нарастването на БВП; повишаване на потреблението на домакинствата;
повищаващата се инфлация и т. н.
При съобразяване с посочените критерии, от една страна, и добрата прогноза за
здравето и живота на ищеца, от друга страна, съдът намира, че пълният размер на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 6 000.00 лева /шест хиляди лева/,
което обуславя основателността на предявения частичен иск за присъждане на сумата в
размер на 3 000.00 лева, от общо 10 000.00 лева.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:
Възражението за съпричиняване не е волеизявление, с което се упражнява
потестативно право, а е твърдение за факт. В конкретния случай ответникът поддържа, че
ищецът е пътувал в блъснатия автомобил без поставен предпазен колан, с което същият е
допринесъл за вредоносния резултат. Когато за настъпването на вредите има значение и
поведението на увреденото лице, то това поведение изключва отговорността на делинквента
само в случай, че прекъсва причинната връзка между действията на делинквента и
настъпилите за пострадалия вреди, т. е. без значение е дали поведението на увреденото лице
е правомерно или не, от значение е наличието на обективна връзка между неговото
поведение и настъпилите щети – арг. от Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3174/2014 г., IV г. о., ГК. В конкретния случай, видно от заключението на вещото лице по
САТЕ и СМЕ, причините за застрахователното събитие са няколко и всичките са свързани с
поведението на делинквента – управлявал е лекия автомобил с несъобразена с атмосферните
условия скорост. Съдът счита, че ищецът по никакъв начин не е допринесл за увреждането
си, доколкото неговите действия не са повлияли на причинно-следствената връзка между
противоправното деяние на делинквента и вредоносния резултат. Отделно от показанията на
свидетелите се установи по несъмнен начин, че ищецът е бил с поставен предпазен колан,
което обуславя несъстоятелността на възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Крайният извод на съда е, че са доказани в тяхната кумулативност елементите на
фактическия състав на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от ГПК, като
липсват данни дължимите обезщетения, предмет на исковете за неимуществени и
7
имуществени вреди, да са заплатени до посочените размери на пострадалото лице, поради
което същите следва да бъдат уважени до частично предявените размери по арг. от чл. 6, ал.
2 от ГПК.
Относно претенцията за присъждане на законна лихва върху двете обезщетения:
Основателността на иска за присъждане на главното вземане обуславя дължимостта
на произтичащото от него акцесорно вземане за обезщетение за забава съизмеримо със
законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2 от цитирания законов текст, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В конкретния случай по делото е ангажирано писмено доказателство,
удостоверяващо единствено датата на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице /л. 6 и л. 7/. В тежест на застрахователя е да докаже по-ранната дата
измежду уведомяването му от застрахования/пострадалия за настъпилото ПТП и
предявяването на застрахователната претенция от увреденото лице, доколкото именно той
оспорва размера на предявения осъдителен иск, което обаче не е сторено видно от
доказателствената съвкупност по делото, поради което за съда правнорелевантният момент,
от който застрахователят е поставен в забава е 09.03.2022 г. – датата на депозиране в
деловодството на ответния застраховател на заявлението за заплащане на застрахователно
обезщетение от страна на ищеца.
В Решение № 128 от 4.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г., I т.о. на ВКС се приема, че на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
уведомяване/предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
дължи законната лихва върху обезщетението за вреди за собствената си забава.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което на същия не следва да се присъдят
съдебно-деловодни разноски, тъй като не е сторил такива.
Доколкото на ищеца е оказана безплатна професионална помощ, то в полза на адв. М.
Т. следва да се присъди сумата в общ размер от 1 100.00 лева – адвокатски хонорар
съразмерен с уважените части, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.
2 от ЗАдв вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като при определяне размера на възнаграждението съдът съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, броя на исковете и обема на
оказаната правна помощ и съдействие.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна
съразмерно с уважената част от иска следва да се присъди сумата в размер от 800.00 лева –
депозит за вещи лица по СМЕ, КСППЕ и САвТЕ и сумата в размер от 200.00 лева –
държавна такса, които остават в тежест на ответника.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗАД „Б. И.“ АД, ЕИК * да заплати в
полза на А. Д. А., ЕГН ********** следните суми:
1./ 3 000.00 лева /три хиляди лева/, частично от 10 000.00 лева /десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания;
2./ 2 000.00 лева /две хиляди лева/, частично от 6 000.00 лева /шест хиляди лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
собствения на ищеца л. а. марка „А.“, модел „*“ с рег. № *, вследствие на претърпяно на
8
22.01.2021 г. ПТП по вина на водача на л. а. марка „Ф.“, модел „П.“ с рег. № *, застрахован
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество,
ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от
31.03.2022 г. до окончателното погасяване на вземанията за главница в размер на 3 000.00
лева и 2 000.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, ЗАД „Б. И.“ АД, ЕИК * да
заплати в полза на адв. М. Т. Т., вписан във *АК, с адрес: *, личен номер * сумата в общ
размер на 1 100.00 лева /хиляда и сто лева/ - хонорар за един адвокат.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗАД „Б. И.“ АД, ЕИК * да заплати в
полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна сумата в размер от 800.00 лева
/осемстотин лева/ – депозит за вещи лица по назначените СМЕ, КСППЕ и САвТЕ и сумата
в размер от 200.00 лева /двеста лева/ – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9