№ 377
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20211000501912 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 261418 от 02.03.2021г., постановено по
гр.дело № 11103/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 24-и състав е осъдено
дружеството ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД да заплати на Е. К. Г. сумата от 15 000
лв. на осн. чл.226 ал.1 от КЗ ( отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, настъпило на 03.10.2015г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 03.10.2015г. до окончателното изплащане на
сумата, като предявения иск е отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до
пълния предявен размер от 25 000 лв., като неоснователен и недоказан. Искът
е предявен като частичен от заявен размер от 45 000 лв.
Със съдебно решение № 261418 от 02.03.2021г., постановено по
гр.дело № 11103/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 24-и състав е осъдено
дружеството ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД да заплати на Е. К. Г. сумата от 1 803 лв.,
разноски за първата инстанция на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, с която се обжалва
съдебно решение № 261418 от 02.03.2021г., постановено по гр.дело №
11103/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 24-и състав, в частта, в която е уважен
предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди от ПТП в размер на 15 000 лв., изцяло.
1
Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е
необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди
се незаконосъобразност при прилагането на разп. на чл.52 от ЗЗД при
определяне размера на дължимото обезщетение, което е значително
завишено, както предвид преживените от ищеца травми, така и предвид
установената съдебна практика.
Твърди, че при определяне размера на обезщетението
първоинстанционният съд не е отчел конкретни обстоятелства, относими към
принципа на справедливост, в т.ч. конкретните обществено-икономически
условия към датата на ПТП, и поведението на ищеца след проведеното му
лечение и дадените му препоръки за продължаване на същото с
рехабилитационни процедури, които той не е провел.
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени съдебно решение № 261418 от 02.03.2021г., постановено по
гр.дело № 11103/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 24-и състав, в обжалваната
част и да отхвърли предявения иск изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна по жалбата, подадена от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, Е.
К. Г. представя писмен отговор на въззивна жалба. Оспорва същата.
Претендира разноски.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от правна и фактическа следното: Пред настоящата
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. чл.226
ал.1 от КЗ( отм.) за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени
вреди, настъпили при ПТП на 03.10.2015г., представляващи болки и
страдания, преживени от ищеца поради получени увреди на здравето,
съставляващи: открита рана на лявото коляно, лека черепно-мозъчна травма,
посттравмена церебрастения с тревожно-депресивен синдром, контузия на
лумбалната област.
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а същото
се установява и от КП №826/03.10.2015г., че на 03.10.2015г., ищецът при
управление на мотоциклет с рег.№ *** е претърпял ПТП в гр.София, в
района на кръстовището на ул.“Качаник“ с ул. “Цар Симеон“.
Видно от АУАН и НП, както и предвид заключението на САТЕ, прието
2
в първата инстанция без оспорване от страните, виновен за настъпване на
процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ***,
управляван от П. И. Р., който при наличие на пътен знак Б-1 извършва
маневра „завиване наляво“ като не пропуска движещия се от лявата му
страна по ул.“Цар Симеон“ срещу пътен знак Б-3 мотоциклет „Хонда ЦБР
1000 РР“ с рег.№ ***, управляван от Е. К. Г., поради което настъпва удар
между двете ППС
САТЕ дава категорично заключение, че причините за настъпване на
ПТП са от субективен характер и се свеждат до нарушаване на правилата за
движение от П. Р..
Видно от справка за сключена застраховка, към датата на процесното
ПТП отговорността на водача на лек автомобил „ Ауди А8“ с ДК № *** е
била застрахована от ответното дружество.
Видно от заключението на приетата по делото КСМЕ, неоспорена от
странитеу ищецът е получил открита рана на лявото коляно, лека черепно-
мозъчна травма, посттравмена церебрастения с тревожно-депресивен
синдром, контузия на лумбалната област. КСМЕ не дава категорично
заключение,че при процесното ПТП ищецът е получил ЧМТ, т.к. същата е
констатирана на 28.10.2015г., а не при хоспитализацията му веднага след
ПТП на 03.10.2015г.
Непосредствено след инцидента, ищецът е бил приет в УМБАЛСМ
„Пирогов“, където е постъпил в добро общо състояние. Уврежданията на
ищеца са били само мекотъканни. Ищецът е бил контактен. Раната на лявото
коляно е била оперативно обработена чрез ексцизия на лезии на друга мека
тъкан.
Въпреки, че не са били открити тежки телесни увреждания,
пострадалият е бил оставен за наблюдение в ортопедично отделение. Било е
проведено три-дневно лечение- седативна и обезболяваща терапия. На
06.10.2015г. ищецът е бил изписан и лечението е продължило амбулаторно.
На 28.10.2015г. ищецът отново е постъпил в УМБАЛСМ “Пирогов“ с
оплаквания за световъртеж. Констатирано е състояние след ЧМТ ,
посттравмена церебрастения с тревожно-депресивен синдром. Проведено е
3
лечение. Ищецът е изписан на 02.11.2015г.
Ищецът е търпял болки и страдания за период от около един месец,
като през първите две седмици болките са били с по-интензивен характер.
Здравето на ищеца е било възстановено за около един месец, като обичайният
възстановителен период за подобни травми е около един месец. След този
период той е изпитвал само спорадични болки, които бързо са отзвучавали.
Останал е траен загрозяващ белег на левия крак. Към настоящия момент
физическото здраве на ищеца е напълно възстановено, като той не е
претърпял някакви негативни последици или усложнения от получените
увреждания. Налице е тревожно-депресивен синдром, за който ищецът не е
провеждал лечение или консултации с психолог или психиатър.
По делото са събрани гласни доказателства. Съдът кредитира
показанията на всички свидетели, като и разп. на чл.172 от ГПК.
По делото са представени от ищцовата страна писмени доказателства,
съставляващи медицинска документация. Същите не са оспорени от
ответната страна и настоящата съдебна инстанция ги кредитира изцяло.
Видно от представените писмени доказателства ответното дружество е
изплатило извънсъдебно на ищеца сумата от 5 000 лв. като обезщетение на
претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП. Този факт не е
спорен между страните по делото.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
4
Разгледана по същество въззивната жалба на ЗАД “АРМЕЕЦ“ АД е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
По наведените във въззивната жалби оплаквания:
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно осн. чл.226 ал.1
от КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Прекият иск по чл.226, ал.1 от КЗ( отм.), е искът, с който разполага
увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на
прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди
виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно -
обезпечителна.
В процесния случай предявеният пряк иск по чл.226 ал.1 КЗ ( отм.)
срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява
основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той
търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се
предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да
докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което, настоящата съдебна инстанция, в случая приема за
сторено.
От представените КП за ПТП, АУАН и НП, както и от
заключението на приетата в първоинстанционното разглеждане на делото
САТЕ, се установява противоправното поведение и вината на П. Р., водач на
лек автомобил „Ауди А8“ с ДК№ *** за причиняване на посочените по-горе
увреди на здравето на ищеца.
5
Видно от справка за сключена застраховка ГО в ИЦ на ГФ, е
съществувало надлежно застрахователно правоотношение между ответното
дружество и водача на процесния лек автомобил по риска „гражданска
отговорност“ за процесния период.
С обжалваното решение е приет за справедлив размер на обезщетение
на претърпените от ищцата неимуществени вреди сумата от 20 000 лв., като
от тази сума при присъждане на обезщетението вече изплатената сума от
5 000 лв. е приспадната. Настоящият съдебен състав намира този размер на
обезщетение за завишен.
В първоинстанционното производство е допусната и приета КСМЕ,
чието заключение съдът изцяло кредитира. Същото не е оспорено от
страните по делото. Заключението е изготвено след извършен личен преглед
на ищеца на 25.10.2019г. От това заключение се установяват по категоричен
начин причинените на ищеца контузии, съставляващи открита рана на
лявото коляно, посттравмена церебрастения с тревожно-депресивен
синдром, контузия на лумбалната област.
Предвид заключението на КСМЕ и представените писмени
доказателства, настоящият съдебен състав приема за доказан факта,че ищецът
е претърпял в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП следните
телесни увреди: получил открита рана на лявото коляно, контузия на
лумбалната област.
Видно от представените епикризи, издадени от УМБАЛСМ „Пирогов“,
при приемане на ищеца в болничното заведение непосредсвено след ПТП,
същият не е диагностициран с ЧМТ. КСМЕ също не дана категорично
заключение, че твърдяната ЧМТ, претърпяна от ищеца е в пряка причнно-
следствена връзка с ПТП. Доколкото не може да се приеме за доказано, че
ищецът е претърпял ЧМТ, то не може да се приеме и че констатираната от
КСМЕ посттравмена церебрастения с тревожно-депресивен синдром е в
пряка причинно-следствена връзка с ПТП.
При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат всички конкретни факти и
обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вкл. и
бъдещото отражение на претърпяните травми на здравето на ищеца.
6
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди
представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде
възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със
здравословното състояние на ищеца и неговото увреждане. Основни
критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищеца са
интензивността и продължителността на тези болки и страдания, както и
младата му възраст.
В същото време не би следвало да се допуска обезщетението да се
превръща в своеобразна пазарна цена и да води да неоправдано обогатяване
за ищеца.
Ищецът е претърпял изключително леки телесни контузии,
уврежданията са били само тъканни, не са били установени съдови и
сетивни нарушения на крайниците и без счупвания, разкъсвания или открити
рани. Несъмнено ищецът е преживял болки и страдания за период от около
един месец, като през първите две седмици те са били с по-силен
интензитет; но дори през този период не е чувствал особен дискомфорт, не
са били ограничени движенията му или възприятията му. Здравето на
ищеца е било напълно възстановено. Към настоящия момент физическото
здраве на ищеца е напълно възстановено, без останали негативни последици
с изключение на спорадични болки в лумбалната област при претоварване,
които обаче биха могли да бъдат обяснени не само като последица от
преживяното ПТП, но предвид възрастови промени, и останал траен
загрозяващ белег на левия крак.
Несъмнено преживяното ПТП съставлява стресово за ищеца събитие,
което е довело до негативни за ищеца преживявания, но тези преживявания
не са били по-интензивни от обичайните за ситуацията и не са довели в пряка
причинно –следствена връзка до претърпени от ищеца увреди на
психологическото или психическото му здраве. Доказателствената тежест, е
изцяло за ищцовата страна досежно доказване на настъпването на увредите и
на търпените болки и страдания. Доказателствената тежест е надлежно
разпределена с доклада на делото в първата инстанция. Доказателства за
претърпени такива увреди от ищеца, не са представени. Напротив видно и от
представените медицински документи и от заключението на КСМЕ,
неоспорено от страните по делото, не може да се направи категоричен извод
за пряка причинно-следствена връзка между претърпяна от ищеца лека ЧМТ,
довело до световъртеж и посттравмена церебрастения с тревожно-
депресивен синдром, констатирани 25 дни след преживяното ПТП, въпреки
направените обстойни медицински прегледи при първоначалния тридневен
болничен престой (видно от епикризата, изд. на 06.10.2015г. от УМБАЛСМ
“Пирогов“ ). Не може да се направи категоричен извод за пряка причинно-
следствена връзка и между получените усложнения, свързани с нарушени
движения в долните крайници и получените травми при ПТП в лумбалната
област.
7
Предвид изложеното, настоящият състав, намира че определената сума
за обезщетение от първоинстанционинят съд в размер на 20 000 лв. е
изключително завишена. Със суми от този и по-нисък порядък за периода
на ПТП, са обезщетявани значително по-тежки и с останали трайни
последици травми.
Предвид изложеното и съобразно трайната съдебна практика (ППВС №
4/1968) решаващият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение,
съобразено с критерия на чл.52 от ЗЗД е в размер общо на 10000 лв., която
сума е достатъчна напълно и в цялост да обезщети ищеца за търпените от
него болки и страдания. От тази сума следва да бъде приспадната вече
изплатената сума от 5 000 лв.
При определяне на този размер съдът съобразява и обществено-
икономическите условия в страната към датата на ПТП- месец 10.2015г. и
съответните нива ( лимити) на застрахователно покритие към същия период,
доколкото нормативно определените лимити следва да се разглеждат като
отражение на обществено-икономическата конюнктура ( в този см. Решение
№ 83/06.07.2009г. по т.д.№ 79582008г. , ІІ-ро ТО на ВКС, Решение № 1/2012г.
по т.д.№ 29982011г., ІІ-ро ТО на ВКС, постановени по реда на чл.290 от
ГПК).
Гореизложеното обуславя отмяната на първоинстанционното решение
в обжалваната му от ЗАД «АРМЕЕЦ» АД част и постановяване на друго, с
което предявения иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди
да бъде отхвърлен до размера на 5000 лв.
По разноските: Предвид изхода на делото в настоящата инстанция
жалбоподателят ЗАД «АРМЕЕЦ» АД има право на разноски, съобразно
уважената част на жалбата му в размер на 200 лв., заплатена държавна такса и
200 лв. юрисконсултско възнаграждение, предвид представения списък на
разноските. Първоинстанционното решение следва да бъде изменено и в
частта за разноските.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 261418 от 02.03.2021г., постановено по
гр.дело № 11103/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 24-и състав , в частта, с
която предявения от Е. К. Г. иск с правно осн. чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) за
обезщетяване на неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата
8
от 5 000 лв. ( пет хиляди лева) до сумата от 15 000 лв. (петнадесет хиляди
лева) ведно със следващата се законова лихва от 03.10.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските за сумата
от 1220лв. (хиляда двеста и двадесет лева) до сумата от 610 лв. ( шестстотин
и десет лева) и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. К. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.***,
ж.к.“***“, бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** иск с правно осн. чл. 226 ал.1 от КЗ
във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди
срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Стефан Караджа“ № 2 за сумата над 5 000 лв. ( пет
хиляди лева) ведно със следващата се законова лихва от 03.10.2015г. до
сумата от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) ведно със следващата се
законова лихва от 03.10.2015г., присъдена с посоченото решение, като
неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата му обжалвана част съдебно решение №
261418 от 02.03.2021г., постановено по гр.дело № 11103/2018г. по описа на
СГС, І-во ГО, 24-и състав.
В ОСТАНАЛАТА му необжалвана част съдебно решение № 261418 от
02.03.2021г., постановено по гр.дело № 11103/2018г. по описа на СГС, І-во
ГО, 24-и състав е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
ОСЪЖДА Е. К. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к.“***“, бл.***,
вх.***, ет.***, ап.*** да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Стефан Караджа“ “ № 2 сумата от 400 лв.
(четиристотин лева), сторени разноски за въззивната инстанция, на осн. чл.78
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280
от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9