О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№192
гр.Пловдив 28.01.2019 г.
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, Х състав, в закрито заседание на двадесет
и осми януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: РУМЯНА АНДРЕЕВА
Членове: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №
2245/2018 година по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна въззивна жалба от адв.Н.И.,
като пълномощник на адв.С.К., срещу определение № 6919/09.07.2018г. по гр.д.
№10816/2017г. РС Пловдив, с което е оставена без уважение депозираната от адв.С.К.,
като пълномощник на ответника В.Н.Л., молба за изменение на решението в частта
му за разноските за адвокатско възнаграждение, като неоснователна. Иска се да
се отмени горното определение в обжалваната му част и да се присъдят 3,85 лв. в
тежест на „Уни Кредит Булбанк“ АД, за адвоктаски хонорар за безплатна защита в
първата инстанция по горното дело на адв.С.К.. Претендират се и разноските за
това въззивно производство сторени от адв.К. за държавна такса и за
предоставена й безплатна правна помощ от адв.И..
С отговора си по частната жалба „Уни Кредит
Булбанк“ АД оспорва жалбата и твърди, че никога не е оспорвала дължимостта на
сумата от 3,85 лв. в полза адв.К. и не е дал повод за образуването на настоящото
дело.
С определение № 19/17.01.2019г. по ч.гр.д.
№8/2019г. на Апелативен съд Пловдив настоящият съд е задължен да разгледа по
същество горната частна жалба на жалбоподателката.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна. Първата
инстанция РС Пловдив е разгледала два иска главен по чл.422 от ГПК и евентуален
по чл.79 ал.1 от ЗЗД. С решение №1441/25.04.2018г. по гр.д. 10816/2017 г. на
ПРС е отхвърлен иска по чл.422 от ГПК и уважен иска по чл.79 ал.1 от ЗЗД, като
същият е частичено отхвърлен само в частта за мораторната лихва над 62,25 евро
до исканата лихва от 82,49 евро. Тъй като адв.К. е била защитник по този иск на
ответницата В.Н.Л. /л.106 и 107/ по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА то тя си претедира
адвокатския хонорар съответно на отхвърлената част от иска а именно 3,85 лв. С
обжалваното определение ПРС е отказал да присъди тази сума, защото по чл.78
ал.1 от ГПК страната има право на разноски само за един адвокат и такива
разноски са присъдени на адв. К. Б. защитава същата тази В.Л. по главния иск по
чл.422 от ГПК.
Жалбата е
основателна. Нормата на чл.78 ал.1 от ГПК сочи, че разноските за един адвокат
се дължат за представителство като резултат от изхода на съответния иск. Договорната
свобода предполага възможност при няколко иска обединени в едно дело страната
да може да упълномощи по един адвокат за всеки отделен иск, като разноски ще се
дължат за всеки един иск съобразно на резултата от него. Това следва и от
нормата на чл.2 ал.5 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на адвокатски хонорар
за всеки един иск по отделно, ако страните по договора за правна помощ пожелаят
и договорят отделен хонорар за всеки един иск индивидуално, а не като обща сума
за всички искове. В казуса това е така и разноски се дължат и на
жалбоподателката адв.К., която част съобразно отхвърлената част от иска по
чл.79 от ЗЗД е 3,85 лева. Като следва към тази сума да й се присъдят и исканите
16,02 лева за държавна такса за делото пред ОС Пловдив и такса банков превод и 16,02
лева за държавна такса за делото пред АС Пловдив и такса банков превод. Или
общо следва да се възложат на ищеца 35,89 лева. Претендираната сума от 200 лева
за адвокатски хонорар на пълномощника на адв.К. - адв.Н.И. за подаване на жалбата пред въззивния съд
не може да се уважи, защото макар и на адв.К. да й е признато правото от лично
име да обжалва определението по чл.248 от ГПК за разноските, защото е адвокат
осъществяващ безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, то тя като
пълномощник на страната няма право на пълномощник в процеса. Същата не е страна
в процеса, а участник в него и няма подобно право, което е ясно видно от чл.26
ал.1 и чл.32 ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 6919/09.07.2018г. по
гр.д. №10816/2017г. РС Пловдив, в частта
в която е оставена без уважение депозираната от адв.С.К., като пълномощник
на ответника В.Н. молба за изменение на решението в частта относно разноските,
като вместо това:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ал.1 от ГПК
постановеното Решение
№1441/25.04.2018г. по гр.д. 10816/2017 г. по описа на ПРС –
ХХІ гр. състав, в частта относно разноските като вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Уни Кредит Булбанк“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, пл.Света Неделя №7 да заплати на адв.С.А.К. с ЕГН ********** от АК
София сумата от общо 35,89 лева за разноски по
първоинстанционното дело, по настоящото дело и по ч.гр.д. №8/2019г. на
Апелативен съд Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.