РЕШЕНИЕ
№ 1538
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300501326 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
С решение № 1212 от 04.10.2022г. е отменено решение № 57 от 06.01.2022г.,
постановено по гр. д. № 2676 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, XV гр. с.,
вместо което е постановено: НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН следните мерки
за защита: ЗАДЪЛЖАВА Н. Л. П., ЕГН ********** от гр. С*, ж. к. „****, ап. 34, да се
въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално,
икономическо и друга форма на насилие по отношение на детето В. Н. П., ЕГН
**********.ОСЪЖДА Н. Л. П., ЕГН ********** да плати в полза на Държавата по сметка
на Окръжен съд Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт, глоба в размер на 200 лева
и ДТ в размер на 37, 50 лева.
След постановяване на съдебното решение е постъпила молба вх. № 28983 от
04.11.2022г. от адв. Е. Н. от ПАК, като пълномощник на Н. Л. П. по чл. 247 от ГПК, в която
се твърди, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението, като на
стр. 9 от съдебния акт с шрифт и разрядка, различни от останалата част на решението,
съставът на ПОС е изложил мотивите си по приетите факти, приемайки, че по делото е
налице: „проява на психическо и емоционално насилие спрямо малолетната В.“, а в
диспозитива на решението било вписано задължението на Н. П. да се въздържа от
извършване на: „всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално, икономическо
и друга форма на насилие“.Молителят счита, че диспозитивът на съдебния акт може да се
отнася единствено до такава форма на насилие, каквато е била обсъдена в мотивите на
1
съдебния акт, а в случая в мотивите не се съдържали данни за осъществено физическо,
икономическо или „друга форма на насилие“, а само за емоционално и психическо.Освен
това счита, че не може да се постанови акт, с който лице се задължава да се въздържа от
всякаква „друга форма на насилие“, без тази форма да бъде назована.Задължението за
назоваване произтичало от задължението съдът да прецени попада ли едно действие под
някоя от хипотезите на чл. 2 от ЗЗДН, под коя точно хипотеза попада и в какво се състои
насилието, като го задължи да се въздържа не от някакво хипотетично насилие, а само от
това което е констатирано като такова.В настоящия случай мотивите на съда съдържали
констатации единствено за психическо и емоционално насилие, поради което било налице
несъответствие между формираната воля от съда и нейното писмено изразяване в
диспозитива, който следвало да съдържа единствено задължение за въздържане от
насилието, което съдът е преценил, че е осъществено.Моли се да бъде допусната поправка
на явна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение в посочения от молителя
смисъл и с посоченото от него съдържание.
С отговора на ответната страна по молбата се изразява становище за нейната
неоснователност и се моли да бъде оставена без уважение.
След повторна преценка на данните по делото във връзка със становищата на
страните, съдът намира следното:
За да е налице допусната очевидна фактическа грешка, е необходимо да има
разминаване между формираната воля от съда в мотивите и в диспозитива на решението:
посоченото в мотивите да е различно от изразеното в диспозитива.В настоящия случай
такова несъответствие не е налице.Целта на мерките по ЗЗДН, освен санкциониране на
извършителя за конкретния акт на домашно насилие, установен по делото, е да се
предприеме и временно установяване на положение, което да гарантира защита на
пострадалия от бъдещи посегателства.Някои от мерките имат превантивен характер –
насочени са към охраняване интересите на пострадалия чрез ограничаване на достъпа на
извършителя до него, а други - възстановителен характер – задължаването на извършителя
да посещава специализирани програми и насочване на пострадалите към програми за
възстановяване.
По отношение на наложената мярка в настоящия случай - задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване от домашно насилие, следва да се посочи, че по
съдържание същата не се различава от задължението на всеки правен субект да не нарушава
правата на останалите.Налагането на тази мярка има смисъл от гледна точка на евентуално
бъдещо неизпълнение, когато е наложена с влязъл в сила съдебен акт.При установено
неизпълнение на задължението на извършителя да се въздържа от домашно насилие
/независимо за коя от формите на домашно насилие се отнася/, той ще подлежи на
санкциониране по реда на чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН чрез задържане на нарушителя и иницииране
на наказателно производство по реда на чл. 296, ал. 1 от НК.Тази мярка се налага без
определяне на срок и поради това с нея се гарантира трайна превенция на пострадалия от
всякакви последващи посегателства върху неговата правна сфера, представляващи проява на
2
домашно насилие.Доколкото мярката не е със санкционен, а с превантивен характер, не
може да бъде споделено становището на молителя, че същата е допустимо да бъде налагана,
единствено за конкретната форма на домашно насилие, установена по делото.
Предвид гореизложеното молбата за поправка на явна фактическа грешка в
постановеното решение по делото е неоснователна и следва да се остави без уважение.Във
връзка с твърдението за различен шрифт и разрядка на стр. 9 от решението, което според
молителя поставя под съмнение действителната воля на съда, обективирана в диспозитива,
следва да се посочи, че не се касае за различен шрифт, а за различно разстояние между
редовете, което се дължи на технически недостатък на новата Единна информационна
система на съдилищата, в която се изготвят съдебните актове, но няма отношение към
формираната воля от съда.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 28983/04.11.202г. на адв. Е. Н. от ПАК,
като пълномощник на Н. Л. П., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „****, ап. *, с която се иска
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1212/04.10.2022г., постановено по в.
гр. д. № 1326/2022г. по описа на ОС – Пловдив, IX в. гр. с., в следния смисъл: „Задължава Н.
Л. П., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „К****, да се въздържа от извършване на всякакъв акт
на психическо и емоционално насилие по отношение на детето В. Н. П.“.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3