№ 11144
гр. София, 23.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110148535 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 1583 от 03.02.2023 г. съдът е признал за установено на основание
чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Л. М. П., ЕГН: **********
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 270,02 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г. в имот с адрес: ............., както и сумата от 45,05 лева, представляваща
възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
11.05.2022 г. до погасяване на задълженията, като е отхвърлил исковете по чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата от сумата 90,53 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 20.04.2022 г.
и за сумата от 7,69 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 20.04.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 23.05.2022
г. по ч. гр. дело № 24718/2022 г. по описа на СРС, 33 състав.
С решението съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
........., член на САК, сумата от 95,06 лева адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата в исковото производство и
сумата от 14,26 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ответницата в заповедното производство.
В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба за изменение на
постановеното решение в частта за разноските от адв. С. К., пълномощник на
ответницата. Молбата касае искане за изменение на решението в частта за разноските,
като ищцовото дружество бъде осъдено да заплати в полза на адв. С. К. сумата от общо
48 лева за представителство в заповедното производство, вместо присъдената сума от
14,26 лева.
От насрещната страна е постъпил отговор на молбата за изменение на решението
в частта за разноските, с който се ангажира становище за неоснователност на искането.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
1
на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Ответната страна не е сторила разноски в
производството, като е претендирано единствено адв. възнаграждение за оказана
безплатна адв. защита и съдействие, което възнаграждение се претендира от
пълномощника на страната. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
В мотивната част от Решение № 1583 от 03.02.2023 г., касаеща разноските, съдът
е посочил, че на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде
осъден да заплати на адв. С. Ф. К. от САК сумата от 14,26 лева адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата,
пропорционално на отхвърлената част от исковете съобразно предвидения минимален
размер по чл. 6, ал. 1, т. 5 Наредба № 1/2004 г. съобразно актуалната редакция към
момента на представителството по ч. гр. дело. Към така изложените мотиви следва да
се добави следното:
В производството по ч. гр. дело № 24718/2022 г. длъжникът Л. М. П. е
представлявана от адв. С. Ф. К., като е подадено възражение по чл. 414 ГПК по
образец срещу издадената заповед за изпълнение. Представен е договор за правна
защита и съдействие от 28.07.2022 г. В договора е посочено, че представителството се
осъществява безплатно, като не е отразено, че това е въз основа на някоя изрично
отразените хипотези на безплатно представителство по чл. 38, ал. 1 ЗА. Въпреки
това, съдът е присъдил възнаграждение в полза на адв. К. съобразно отхвърлената част
от исковете. Предвиденият размер на възнаграждение чл. 6, ал. 1, т. 5 Наредба №
1/2004 г. съобразно актуалната редакция към момента на представителството по
ч. гр. дело е 50 лева. Сборът от сумите по издадената заповед за изпълнение,
формиращ материалния интерес по делото, е в размер на 413,29 лева. Установителните
искове по гр. дело № 48535/2022 г. по описа на СРС са уважени за сумата от общо
315,07 лева. Отхвърлителната част възлиза в размер от 98,22 лева. При повторно
извършено изчисление съдът съобрази, че пропорционално на отхвърлената част от
исковете съобразно предвидения минимален размер по чл. 6, ал. 1, т. 5 Наредба №
1/2004 г. от 50 лева, дължимото възнаграждение, което следва да бъде присъдено на
адв. С. К. всъщност е в размер на 11,88 лева, а не 14,26 лева, колкото е присъденият му
с решението размер. За да достигне до извод за дължимост от 14,26 лева, съдът
погрешно е изходил от минимален размер съгласно наредбата от 60 лева по чл. 6, ал. 1,
т. 2, а не от 50 лева съобразно чл. 6, ал. 1, т. 5.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, не счита, че следва да измени
решението в частта за разноските чрез присъждането в полза на адв. С. К. на сумата от
48 лева – адв. възнаграждение в заповедното производсто. Молбата за изменение
следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 60937/06.03.2023 г., подадена
от адв. С. К., пълномощник на Л. М. П., за изменение в частта на разноските на
Решение № 1583 от 03.02.2023 г. по гр. дело № 48535/2022 г. по описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3