РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1804
02.10.2019г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХV състав, в открито съдебно заседание, проведено
на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
при секретаря М.Г., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1347 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Десета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на В.Ж.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат С., против принудителна административна
мярка, обективирана в Констативен протокол за принудително блокиране серия № 0039057
от 02.05.2019г., издаден от Р.К.– блокиращ оператор при Общинско предприятие
„Паркиране и репатриране“ /ОП „ПР“/ при община Пловдив, и от А.К.– водач на блокиращ автомобил в ОП „ПР“ при Община Пловдив, в който е
отразено, че на основание чл. 26, ал. 1 от Наредбата за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив,
е извършено принудително блокиране със скоба № 48 на автомобил „Дачия“, модел –„Логан“ цвят – жълт, с рег. № ***.
Жалбоподателят навежда оплаквания, обосноваващи
нищожност, алтернативно незаконосъобразност на атакуваната принудителна
административна мярка. Твърди се на първо място, че е налице липса на
компетентност на органа, издал оспорената ПАМ, а на следващо, че не е ясно
какво точно нарушение е извършено.
Претендира се отмяната на ПАМ, респективно
прогласяване на нищожността на същата и разноските по делото.
Ответниците по
жалбата – Р.К.–блокиращ оператор при Общинско предприятие
„Паркиране и репатриране“при община Пловдив и А.К.– блокиращ водач на блокиращ
автомобил в ОП „ПР“ при Община Пловдив, претендират отхвърляне на жалбата.
Пловдивският административен съд в настоящия
състав намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена от имащо право и
интерес от обжалването лице.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните и въз основа на приложената административна преписка и
събраните по делото доказателства, намери за установено следното: между
страните по делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че на 02.05.2019г в 10.45
часа, в гр. Пловдив по отношение на МПС, марка „Дачия“,
цвят жълт, с рег. № ***, е приложена
мярка „принудително блокиране“, посредством поставяне на техническо средство,
по отношение на която е съставен Констативен протокол за принудително блокиране
Серия № 0039057 от 02.05.2019г. Приложен към жалбата е фискален бон от 02.05.2019г.
С протоколно определение от 27.06.2019г съдът
е задължил ответника да представи пълната административна преписка / снимки
отразяващи нарушението, да уточнят къде е извършено нарушението.
Представени
по делото са 5 броя снимки; схема на вертикалната сигнализация на бул.
„Марица“-юг в участъка от бул. „Цар Борис III Обединител“ до ул. „Висла“. Представени са: Заповед №
5А/17.01.2019г на Директора на ОП“ ПР“-Пловдив, с която са определени
служителите на ОП, които да използват техническо средство за принудително
задържане и блокиране.; Длъжностната характеристика на длъжността „скобар“, подписана от Р.К.; длъжностна характеристика за
длъжността „инкасатор плащания“; Приложение № 1- списък на булеварди, улици и
площади с разрешено краткотрайно платено паркиране (Синя Зона) към Наредба за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на град Пловдив, приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012г.,
последно изм. и доп. с Решение № 369, взето с Протокол № 19 от 26.10.2017г.
/посочвана по-долу за краткост само Наредбата/, препис от Заповед № 12 ОА 680
от 23.03.2012г. на Кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 167 ал. 2,
т. 2 от ЗДвП е определено ОП „ПР“ за звено на Община Пловдив, което да
осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране „блокиране на колелото
на неправилно паркирано ППС“ на територията на Община Пловдив. Ежедневни
ведомости и маршрути не са представени, тъй като се сочи, че се определят устно
и в оперативен порядък.Приложен е и снимков материал /5 бр. копия на черно-бели
снимки/, с посочена дата на заснемане.
При
така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът формира
следните правни изводи:
Съгласно чл. 27 от Наредбата, принудителното
задържане на МПС чрез използване на техническо средство тип „скоба“ се извършва
само от звеното на общината, определено със Заповед на кмета на общината на
основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, в
населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да
определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно
паркиране в определени часове на денонощието, като местата за паркиране по ал.
1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на
водача се указват условията за паркиране.
Според чл. 99, ал. 3 от ЗДвП Общинският съвет определя цената за паркиране
на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на
специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 13, ал. 1,
т. 13 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението
на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.
Съгласно
чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на
общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното
превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.
99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото
средство.
В чл. 26, ал.1 от Наредбата е определено, че
ППС, което е паркирано в нарушение на правилата за паркиране в „Синя зона“ може
да бъде принудително задържано чрез използване на техническо средство тип
„скоба“. Правилата за т.нар. „Синя зона“ са определени в Раздел втори на Глава
Втора „Зони за платено и безплатно паркиране“ от Наредбата. В чл. 11, ал. 1 от
Наредбата са определени правилата относно заплащането за паркиране в „Синя
зона“. А съгласно чл. 13 от Наредбата, дейностите по продажба на билетите,
талоните за паркиране, предоставянето на SMS-услугата и паркинг автомати, както
и всички други дейности по обслужване на зоната, заедно или поотделно, могат да
се извършват от общинската администрация чрез нейно звено или чрез възлагане на
външен изпълнител.
Съдът установи, че със Заповед № 12
ОА 680 от 23.03.2012г. на Кмета на община Пловдив, е определено ОП „Паркиране и
репатриране“ да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране
„блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС“, по реда на чл. 167, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП. Според пункт II от заповедта, определените от Директора на
предприятието служители на ОП „ПР“ използват техническо средство за
принудително задържане тип „скоба“, на пътното превозно средство, за което не е
заплатена дължимата такса за паркиране, определена от Общински съвет - Пловдив,
до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.
Със заповедта е определено звено на
Община Пловдив по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, което е и служба за контрол
според чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Независимо от заповедта, в Раздел III на
Глава Трета – „Контролни органи“, и по-конкретно в чл. 35, ал. 2 от Наредбата
са посочени осъществяващите контрол по наредбата органи, които по т. 3
/редакция от 18.06.2015г./ използват техническо средство за принудително
задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена
за паркиране до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото
средство, като в чл. 35, ал. 1, т. 1 от Наредбата е конкретизирано, че
контролът по наредбата се осъществява от Кмета на Община Пловдив или чрез
определено с негова писмена заповед звено на общината и длъжностни лица.
Звеното е
определено със заповедта по чл. 27 от Наредбата, но след като Общински съвет -
Пловдив е регламентирал ясно процедурата за контрол по наредбата посредством
видове ПАМ и органи, които могат да прилагат мерките на административна
принуда, следва извод, че в случая не е осъществен изцяло установеният
фактически състав за предоставяне на правомощие за осъщественото принудително
задържане от водач на блокиращ автомобил в ОП „ПР“ при община Пловдив, който
има задължения по длъжността „скобар“, същото и за А.К.,
който е посочен в оспорения КП като
водач на блокиращ автомобил, а подписаната от него длъжностна характеристика е
за длъжността „Инкасатор плащания“ /л.24 по делото/.
Според Наредбата е необходимо не само
определяне на звено от кмета на общината със заповед, което може да извършва
поставяне на „скоба“ по смисъла на чл. 27, но и определяне на конкретни
длъжностни лица отново от кмета на общината /аргумент от чл. 35, ал. 1, т. 1,
във връзка с чл. 35, ал. 2, т. 3 от Наредбата/. Изискването на чл. 167, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП е спазено, но то е относимо за определяне на съответната служба за
контрол, а в заповедта по чл. 27 от Наредбата не са персонализирани конкретни
длъжностни лица, които да използват техническо средство за принудително
задържане на пътното превозно средство. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 е
еднозначна – контролът по наредбата се осъществява или от Кмета на Община
Пловдив или от определено с негова писмена заповед звено на общината и
длъжностни лица.
При недовършен фактически състав за
предоставяне на правомощия за контрол по наредбата и в частност по смисъла на
чл. 35, ал. 2, т. 3 – за използване на техническо средство за принудително
задържане на ППС, следва извод за липса на компетентност на длъжностните лица,
приложили оспорената ПАМ. Наличието на длъжностна характеристика не преодолява
посочената липса, тъй като характеристиката на длъжност „скобар“
доказва факта на принадлежност на блокиращия оператор към звеното – ОП
„Паркиране и репатриране“, но не и необходимото му определяне като длъжностно
лице по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2, т. 3 от Наредбата.
Цитираната по-горе част от заповедта по чл.
27 от наредбата - пункт II, съгласно която определените от Директора на
предприятието служители на ОП „ПР“ използват техническо средство за
принудително задържане тип „скоба“, също не преодолява пропуска, тъй като касае
вътрешна организация в ОП „ПР“.
Компетентността на лицата, издали оспорения
акт съдът проверява служебно при съобразяване основанията за обявяване
нищожност на административния акт: нарушаване изискванията за компетентност,
пълна липса на правно основание, невъзможен предмет и др., съобразно
спецификата на случая, както и мотивите на ТР № 2 от 14.05.1991г. по гр.д. №
2/1991г. на ОСГК на ВС, според които компетентността не следва да се разглежда
като количествено понятие - сбор от правомощия, отдадени на определен орган, а
на основата на общото учение за правосубектността. Оттук и разбирането за
некомпетентността като порок на административния акт е аналогично на
недействителността на гражданскоправната сделка,
сключена от юридическо лице в нарушение на гражданската правосубектност.
Издаденият от държавен орган в нарушение на специалната му правосубектност
административен акт е нищожен и не поражда правни последици.
Компетентността на всеки
административен орган е нормативно определена. Делегирането на материална компетентност
и съответните правомощия за осъществяването й от определен административен
орган на друг административен орган е възможно само в рамките, установени в
съответната правна норма /Т.Р. № 4 от 22.04.2004г. на Общото събрание на
съдиите от ВАС/, като се персонализира по отношение на точно, поименно
определени органи, които въз основа на заповед по смисъла на чл. 35, ал. 1, т.
1 от Наредбата са снабдени с конкретната материална компетентност. Възприето е от съдебната практика,
че компетентността на административен орган не следва да бъде тълкувана
разширително, независимо от целите, произтичащи от текстовете на разпоредбите
за компетентност.
Визираната по-горе разпоредба на
чл. 35, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 27 от Наредбата, урежда
компетентност, поради което е допустимо само стриктно тълкуване, при отчитане
на най-съществената специфика на материалното оправомощаване - учредява се от
закона и изрично. В случая оспореният акт е нищожен административен акт и не може
да бъде саниран, нито по-късно настъпили факти могат
да го направят действителен. Само за
пълнота следва да се посочи, че в оспорения КП за принудително блокиране не е
посочено нито конкретно нарушение нито
къде точно е извършено същото.
С оглед изхода на спора, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
10 лева – внесена ДТ; 400лв. – изплатено адвокатско възнаграждение, общо 410лв.
която сума се дължи от ответника.
Мотивиран с изложеното и на
основание чл.168, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Принудителна административна мярка – използване
на техническо средство за принудително задържане на ППС „Скоба“, извършена на 02.05.2019г.
по отношение на лек автомобил „Дачия“, модел - Логан“ цвят
– жълт, с рег. № ***, наложена на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр.
Пловдив, обективирана в Констативен протокол за принудително блокиране серия №
0039057 на ОП „Паркиране и репатриране“ гр. Пловдив, издаден от Р.К.– блокиращ
оператор при Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив, и от А.К.– водач на
блокиращ автомобил в ОП „ПР“ при Община Пловдив.
ОСЪЖДА Община
Пловдив да заплати в полза на В.Ж.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 410 лева /четиристотин и десет
лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: /П/