Присъда по дело №232/2011 на Районен съд - Чирпан

МОТИВИ ПО НОХД № 232/ 2011 г.

по описа на ЧРС

 

Овинението е против подсъдимият И.А.И. – **г., роден на *** ***, български гражданин, осъждан- реабилитиран по право, не е женен, работи като пастир, с основно образование. Живее в гр. Ч., обл. С.З., ул. П. № 90, ЕГН ********** по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК,за това, че на 26. 09. 2010 г. в гр. Ч., обл. С.З., е причинил на Н.С.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Подсъдимият се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение и моли съда, чрез процесуалния си представител, да му бъде наложено наказание на основание чл.55т.2б.б от НК а именно пробация.

Производството се разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК, в частност по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК.

Представителят на обвинителната власт поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да бъде наложено наказание, при приложението на чл. 58а от НК в последната му редакия, като след като се определи наказанието, същото следва да се намали с 1/ 3, което наказание лишаване от свобода да бъде отложено от изтърпяване на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок в рамките на средния.

До започване на съдебното следствие в първоинстанционен съд е предявен граждански иск за сумата в размер на 9 443. 20 лв., от които 1 443. 20 лв., представляващи обезщетение за претърпени от Н.С.Т. имуществени вреди и остатъка от 8 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, наложително оперативно лечение, престой в болница, предстояща операция, страдания свързани с променения социален статус, а именно невъзможност за пълноценно общуване с близки, познати, липса на социални контакти заради домашно лечение, постоянен прием на лекарства- атаракс, ноотропил, изпитване на постоянен дискомфорт, като конституира Н.С.Т. като граждански ищец и частен обвинител в настоящото наказателно производство НОХД № 232/ 2011 г. по описа на РС Ч.. В това си качество, последната предоставя на съда да определи вида и размера на наказанието и изцяло поддържа предявения от нея граждански иск.

Подсъдимия, чрез процесуалния си представител взема становище, че гражданския иск в частта на имуществените вреди е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, а в частта на неимуществените щети да бъде уважен в размер близък до размера определен при първоначалнато разглеждане на делото в първоинстанционен съд.

От събраните по делото и приобщени към доказателствения материал по реда на 283 от НПК и чл. 372, ал. 4 от НПК доказателства събрани в хода на досъдебното и съдебното производство:  обяснения на подсъдимия, декларация за СМПИС, показания на разпитаните свидетели, Служебна бележка изд. от Д-р Шишков, Фактура № **********/ 05.10.2010 г., ведно с касова бележка,свидетелство за съдимост, Съдебномедицинска експертиза по писмени данни,Съдебномедицинска експертна справка, Епикриза, Протокол за доброволно предаване, Амболаторен лист № 000103, характеристична справка, както и справка за съдимост с рег. №. 824/ 13. 09. 2011 г., изд. от РС Ч. и от направените от подсъдимия самопризнания, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият  И.И. *** , осъждан е  за извършени престъпления от общ характер, както следва:

 С Присъда № 11 от 04.10.1993 г. по НОХД № 100 / 1993 г. на РС Ч. за извършено на 25. 04. 1993 г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 вр. чл. 194 ал. 1  вр. с чл.20 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода. На основание чл. 66 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от 3 години. Присъдата е влязла в сила на 18.10. 1993 г.Следователно към момента на извършване на деянието за което е предаден на съд по настоящото НОХД подсъдимият е реабилитиран по право.

На 26.09.2010г. около 14.00 часа, пострадалата Н.Т. отишла на гости при майка си , която живеела на ул. П. № 79 в гр.Ч. . Около 14.30 часа племенницата на Т. ***К. взела внучето й и дъщеря си и излезли на улицата да се разходят . Малко след това св. Т. видяла , че сина на подсъдимия И. *** и я удря. Т. отишла да ги разтърва, като блъснала св. А.И. за да пусне племенницата й. Същевременно подсъдимия И. видял,че Т. удря с тояга сина му А., взел една брадва и тръгнал да му помага. Като стигнал при тях,Т. замахнала да го удари с тоягата,но не успяла. И. замахнал с брадвата и ударил Т. по главата с тъпата метална част. Тя се свлякла на земята, а И. и сина му се прибрали в дома си.

Т. *** , а от там в МБАЛ гр.Ст.Загора за лечение. На 05.10.2010г.  Т. е изписана от болницата .

От изготвената СМЕ по писмени данни се установява,че на 26.09.2010г. Н.С.Т. е получила контузия на главата-разкъсноконтузна рана на главата,отворено импресионно счупване в лява теменна област на главата,сътресение и контузия на мозъка. Разкъсноконтузна рана на главата с подлежащото счупване на черепните кости представлява нараняване,което прониква в черепната кухина. Контузия на главата-разкъсноконтузна рана на главата,отвореното импресионно счупване в лява теменна област на главата, сътресението и контузията на мозъка са причинили разстроиство на здравето временно опасно за живота .

При така описаната фактическа обстановка, като на 26. 09. 2010 г. в гр. Ч., обл. С.З., е причинил на Н.С.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, подсъдимият И.А.И., е осъществил от субективна и обективна страна престъпния състав на чл. 129 ал. 2 във връзка с ал.1 от НК, по който текст съдът го признава за виновен.

От субективна страна престъпното деяние е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал обществено- опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването на същите и въпреки това не се е въздържал, а е извършил деянието.

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата основни принципа в наказателно- правната ни система, а именно принципа на законоустановеност на наказанието и принципа на индивидуализация на наказанието.

Съгласно първия принцип в специалния текст на Закона за този вид престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години. Съгласно нормата на чл. 39, ал. 1 от НК при положение, че не е определен минимума на наказание, същото може да бъде най- малко в размер на 3 месеца.

При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази със степента на обществена опасност на деянието, а именно обстоятелството, че се касае до престъпно посегателство срещу личността, след като прецени и обществената опасност на дееца, степента и формата на вината, подбудите за извършване на деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид чистото му съдебно минало / макар и осъждан подсъдимият към момента на извършване на деянието е реабилитиран по право /, сравнително добрите му характеристични данни, направените от него пълни и искрени самопризнания, самокритичността му към извършеното от него престъпно деяние и тежкото му здравословно състояние.

При определяне на размера на наказанието съдът се съобрази и с обстоятелството, че в конкретния случай е причинена средна телесна повреда, която е от такъв характер, че това състояние на пострадалата ще бъде за продължителен период от време и изисква и хирургическа интервенция- краниопластика / виж в тази насока Служебна бележка изд. от Д-р Шишков /.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства, при условията на чл. 373,ал.2 от НПК и чл.58а,ал.1 от НК, поради което му наложи наказание 9 / девет / месеца лишаване от свобода, като намаля така определеното наказание с 1/ 3 / една трета / и последното става в размер на 6 / шест / месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът счита, че следва да бъде отложено от изтърпяване с изпитателен срок от 3 / три / години, считано от влизане на присъдата в сила, а възпитателната работа с подсъдимия И.А.И. да бъде възложена на ПИ при РУП Ч., отговарящ за квартала в който живее същият, съгласно нормата на чл. 301, ал. 1, т. 7 от НПК.

На осн. чл. 53 ал. 1 б. „ а „ от НКсъдът счита,че следва да отнеме в полза на държавата вещественото доказателство 1 бр. брадва.

Съдът счита, че с така определеното и наложено на подсъдимия наказание ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.

Относно предявения граждански иск.

При така изнесената фактическа обстановка и след като се съобрази със събраните по делото доказателства, съдът намира, че допуснатия за съвместно разглеждане в настоящето наказателно производство граждански иск се явява основателен и доказан до размер на, както следва: 43. 20 / четиридесет и три лева и двадесет стотинки / лева, представляваща обезщетение за претърпени от гражданския ищец в резултат на инкриминираното деяние, извършено от подсъдимия, имуществени вреди и в размер на 6 000 / шест хиляди / лева, представляваща обезщетение за претърпени от гражданския ищец в резултат на инкриминираното деяние, извършено от подсъдимия, неимуществени вреди, като в останалата му част гражданския иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съгласно нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

В настоящият случай безспорно се установи, че подсъдимият умишлено при пряк умисъл е нанесъл средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК изразяваща се в контузия на главата-разкъсноконтузна рана на главата,отворено импресионно счупване в лява теменна област на главата,сътресение и контузия на мозъка. Разкъсноконтузна рана на главата с подлежащото счупване на черепните кости представлява нараняване,което прониква в черепната кухина. Контузия на главата-разкъсноконтузна рана на главата,отвореното импресионно счупване в лява теменна област на главата, сътресението и контузията на мозъка са причинили разстроиство на здравето временно опасно за живота .

В следствие на тези трамви постарадалата е претърпяла болки и страдания, които са в един значително продължителен период от време. Следва да се има предвид и обстоятелството, че се изисква и хирургическа интервенция- краниопластика / виж в тази насока Служебна бележка изд. от Д-р Шишков /.

При определяне на размера на обезщетението, съдът се съобрази с характера на уврежданията, начина на извършването им, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, както и обстоятелството, че пострадалия е човек в активна възраст и причиненото му травматично увреждане ще му пречи в един значителен във времето период от време, което от своя страна ще му и напомня за случилото се.

Предвид гореизложеното и съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че обезщетението, което подсъдимият трябва да заплати на гражданския ищец за претърпените от него, в резултат на инкриминираното престъпно деяние неимуществени вреди, следва да бъде в размер на 6 000, 00 лв.

Единствените доказателства събрани в хода на производството установяващи имуществени вреди претърпени от пострадалата Т. са представената и приложена по делото Фактура № **********/ 05.10.2010 г., ведно с касова бележка към нея. От същите се установява, че размера на имуществените вреди е 43,20 лв.до който и размер граждаския иск в тази му част следва да бъде уважен,

Предвид гореизложеното и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът счита, че следва да възложи направените по делото разноски върху подсъдимия И.А.И..

Причините за извършване на престъпното деяние се коренят в ниското обществено съзнание на подсъдимия и в явното незачитане на моралните и правни норми на обществото и личната неприкосновенност на пострадалата.

Водим от изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………. .