Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
6.07.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав Спасенов
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Коджабашева гр. дело №
523 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 29.11.2017
г., постановено по гр.д.№ 30710/ 2013 г. на Софийски районен съд, І ГО, 30
състав, по предявени от „А.К.К.” ЕООД- гр. София установителени искове по чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е
признато за установено, че „ПС- Б.” ООД- гр. София /ЕИК********/ дължи на „А.К.К.”
ЕООД- гр. София /ЕИК ********/ следните суми: 6 000 лева-
представляваща дължимо възнаграждение по сключен на 4.04.2008 г. договор за
счетоводно- консултантско обслужване- за м.10.2009 г. и за периода м.02.2010 г.-
м.06.2010 г., за която сума са издадени следните фактури, всяка на стойност 1
000 лева: Фактура № 887/ 02.11.2009 г., Фактура № 1009/ 01.03.2010 г., Фактура №
1050/ 1.04.2010 г., Фактура № 1071/ 03.05.2010 г., Фактура № 2018/ 01.06.2010
г. и Фактура № 2037/ 01.07.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата
6 000 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-
22.10.2012 г., до окончателното й изплащане; 306.83 лв.-
обезщетение за забава върху сумата 1 000 лв.- възнаграждение за м.10.2009 г., дължимо
за периода 06.11.2009 г.- 22.10.2012 г.; 272.05 лева-
обезщетение за забава върху сумата 1 000 лв.- възнаграждение за м.02. 2010 г.,
дължимо за периода 6.03.2010 г.- 22.10.2012 г.; 263.28 лв.-
обезщетение за забава върху сумата 1 000 лева- възнаграждение за м.03. 2010 г.,
дължимо за периода 6.04.2010 г.- 22.10.2012 г.; 254.80 лева-
обезщетение за забава върху сумата 1 000 лв.- възнаграждение за м.04. 2010 г.,
дължимо за периода 6.05.2010 г.- 22.10.2012 г.; 246.03 лв.-
обезщетение за забава върху сумата 1 000 лв.- възнаграждение за м.05. 2010 г.,
дължимо за периода 6.06.2010 г.- 22.10.2012 г.; и 237.53 лв.-
обезщетение за забава върху сумата 1 000 лв.- възнаграждение за м.06. 2010 г.,
дължимо за периода 6.07.2010 г.- 22.10.2012 г. Предявените от „А.К.К.” ЕООД искове
по чл.415 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени, както следва: първият- за
сумата над 306.83 лв. до предявения размер от 308.01 лв.; вторият- за сумата
над 272.05 лв. до предявения размер от 273.42 лв.; третият- за сумата над 263.28
лв. до предявения размер от 264.70 лв.; четвъртият- за сумата над 254.80 лв. до
предявения размер от 256.22 лв.; петият- за сумата над 246.03 лв. до предявения
размер от 247.45 лв.; и шестият- за сумата над 237.53 лв. до предявения размер
от 238.95 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „ПС- Б.” ООД е осъден да
заплати на ищеца „А.К.К.” ЕООД сумата 503.01 лв.- разноски за заповедното
и исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Постъпила е въззивна жалба от „ПС- Б.” ООД-
гр. София /ответник по делото/,
в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната дължимостта на
горепосочените суми, и в частта относно разноските, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете,
с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна „А.К.К.”
ЕООД- гр. София /ищец по делото/ не изразява становище по повод подадената от
ответника въззивна жалба.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявените от „А.К.К.” ЕООД установителни искове по чл.422 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за горепосочените суми- дължими договорни
възнаграждения и лихви за забава, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Според направените в
исковата молба на „А.К.К.” ЕООД фактически твърдения между същото дружество и ответника
„ПС- Б.“ ООД бил сключен писмен договор за счетоводно обслужване с
предмет: „извършване на писмени и устни счетоводно- консултантски услуги, обезпечаващи
функционирането на дружеството в съответствие с българското счетоводно и
данъчно законодателство“, срещу което последният- възложител по договора, се
задължил да заплаща договорно възнаграждение, първоначално определено на 250
евро месечно без ДДС, а считано от м.10.2009 г.- в размер на 1 000 лв. месечно,
с включен ДДС /или 833.33 лв.- договорно възнаграждение, и 166.67 лв.- ДДС/.
Тъй като изпълнил задълженията си за правилно и точно счетоводно обслужване до
датата на прекратяване на договора на 1.07.2010 г., ищецът претендира да
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 523/ 2019 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
му бъде заплатено дължимото от ответника за
предоставените през м.10.2009 г. и през периода м.02.2010 г.- м.06.2010 г.
счетоводни услуги възнаграждение- в размер на 1 000 лв. за м.10.2009 г., и
в размер на 5 000 лв. общо за периода м.02.2010 г.- м.06.2010 г. /5 месеца
по 1 000 лв. месечно/, за което били издадени процесните фактури № 887/
02.11.2009 г., № 1009/ 01.03.2010 г., № 1050/ 1.04.2010 г., 1071/ 03.05.2010
г., № 2018/ 01.06.2010 г. и № 2037/ 01.07.2010 г., всички на стойност
1 000 лв. с включен ДДС.
Съвкупният анализ на
събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд за
възникването и съществуването на валидно договорно правоотношение по сключен
между ищцовото и ответното дружества договор за изработка /чл.258 и сл. ЗЗД/ с
посоченото по- горе договорно съдържание, по който ищецът- като изправна страна
претендира заплащане на процесното възнаграждение.
Договорът за
изработка е консенсуален и неформален, поради което със съвпадане насрещните
волеизявления на страните същият като валидно сключен произвежда съответни
правни последици. В случая не е спорно, а се установява и от събраните писмени
доказателства, че между страните е сключен писмен договор с предмет: „извършване
на писмени и устни счетоводно- консултантски услуги от ищеца- изпълнител,
обезпечаващи функционирането на ответното дружество- възложител, в съответствие
с българското счетоводно и данъчно законодателство“, който валидно ги е обвързвал
през периода от датата на сключването му на 4.04.2008 г. до датата на
прекратяването му на 1.07.2010 г. Тъй като писмената форма е форма за
доказване, а не форма за валидност на договора, договорът за изработка може да
бъде сключен и вербално между страните, като в доказателствената тежест на ищеца
/чл.154, ал.1 ГПК/, който черпи изгодни за себе си правни последици от
твърдяното договорно правоотношение, е да установи наличието /чрез насрещни
съвпадащи волеизявления на страните/ и съществените елементи на договора
/предмет и цена/, каквото доказване в случая според въззивния съд е проведено
по делото.
Съвкупната преценка
на събраните в процеса доказателства- фактури и преводни нареждания за
извършени от ответника през периода м.11.2009 г.- м.01.2010 г. плащания на
възнаграждения по договора, възлизащи на 1 000 лв. всяко /с посочено
основание: „счетоводни услуги съгласно договор“/, издадени от ищеца фактури за
процесните възнаграждения, получени и осчетоводени от ответника, и прието като
неоспорено от страните заключение на съдебно- счетоводна експертиза, според
което получените от „ПС- Б.“ ООД фактури за процесните договорни възнаграждения
/всяко на стойност 1 000 лв. с включен ДДС/ са отразени в дневниците за покупки
и в подадените в НАП справки- декларации по ЗДДС за съответните данъчни
периоди, като последната справка- декларация, датираща от 11.08.2010 г., е
подадена „от друго счетоводство“, а не от ищеца, поради извършеното
прекратяване на процесния договор за счетоводно обслужване.Цитираните преводни
нареждания, представляващи частни документи, съдържащи неизгодни за издателя си
факти, са противо-поставими на ответника, и при съобразяване разпоредбите на
чл.293, ал.3 вр. ал.6 ТЗ обосновават приемането на извод, че за процесния
период страните са договорили заплащането на възнаграждение за извършените по
процесния договор счетоводни услуги в размер на 1 000 лв. месечно /с
включен ДДС/, какъвто е претендираният по делото размер на дължимите от
ответника договорни възнаграждения. Не са представени от последния никакви
доказателства заплащането на възнаграждение в увеличен размер за периода
м.11.2009 г.- м.01.2010 г. да се дължи на извършването на по- голям обем работа
от ищеца. Същевременно действията по отразяване на процесните фактури в
счетоводството на ответника, включването им в дневника за покупките и в
справките- декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по тях, за което
са направени констатации в приетото по делото като неоспорено от страните
експертно заключение, са равнозначни на признание за твърдяното от ищеца изменение
на процесното договорно правоотношение- относно цената на предоставените
счетоводни услуги и вземанията на доставчика по фактурите /в този смисъл:
Решение № 114/ 26.07.2013 г. по т.д.№ 255/ 2012 г. на ВКС, І ТО- ТК; Решение №
138/ 17.10.2011 г. по т.д.№ 728/ 2010 г. на ВКС, ІІ ТО-ТК; Решение № 30/
08.04.2011 г. по т.д.№ 416/ 2010 г. на ВКС, І ТО- ТК и др., постановени по реда
на чл.290 ГПК/.
С оглед горното,
предвид проведеното от ищеца-
изпълнител по договор за изработка, доказване на
пораждащите спорното материално право факти и на приложимия
фактически състав /за което са дадени съответни указания в доклада по чл.140 ГПК/, налага се приемането на извод за уважаване
на установителните искове по чл.422 ГПК вр. чл.266 ЗЗД за признаване
дължимостта на претендираните договорни възнаграждения, като доказани и
основателни. Установено е въз основа на доказателствата и изпълнението на
договора от ищеца и извършване на твърдяните счетоводни услуги съобразно
поръчката на възложителя- ответник, вкл. приемане на изработеното от последния
без възражения, което именно предпоставя плащане на договорното възнаграждение.
Не рефлектира върху
горните изводи наличието на издаден на ответника ревизионен акт от 12.04.2012
г., представен от същия във връзка с възражението му за неточно изпълнение на
договора от ищеца, тъй като не се установява възлагането в това ревизионно
производство на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО в негова тежест да се дължи
на недобросъвестно изпълнение на процесния договор от ищеца. Аргумент в тази
насока се извежда и от мотивите на представеното във въззивното производство
Решение № 3287 от 17.03.2017 г. по адм.д.№ 6887/ 2016 г. на ВАС, VІІІ отделение
/окончателно решение/, с което е отхвърлена жалба на ревизираното дружество
/ответник по настоящото дело/ срещу решение на главния данъчен директор за
потвърждаване на ДРА, според които в частта по ЗДДС, доколкото не е доказана
реалност на фактурираните доставки на стоки и услуги, правилно е отказано
правото на данъчен кредит на дружеството, а в частта по ЗКПО, доколкото не се установява реалност на
доставките по посочените фактури, правилно е извършено увеличение на финансовия
резултат на дружеството с отчетените разходи по проверените
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 523/
2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
при ревизията фактури, поради което и
задължението за корпоративен данък е законосъобразно установено.
Налице е и забава при
плащане на процесните договорни възнаграждения от ответника, дължими според
приложения договор, до 5- то число на месеца, следващ месеца, подлежащ на
счетоводна и данъчна обработка. Доводи относно периодите на забава и размера на
дължимите мораторни лихви в жалбата на ответника не се съдържат, поради което и
въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока.
При тези съображения
исковете по чл.422 ГПК вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД правилно са уважени
с обжалваното решение, а поради
неоснователност на релевираните във въззивната жалба на ответника доводи
решението като правилно в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Разноски за
въззивното производство от въззиваемото дружество, имащо право на разноски
съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК, не са поискани, поради което и такива с
настоящото решение не следва да му бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 29.11.2017 г., постановено по
гр.д.№ 30710/ 2013 г. на Софийски районен съд, І ГО, 30 състав, в обжалваната част, в която по
предявени от „А.К.К.” ЕООД- гр. София /ЕИК ********/ установителени искове по
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е
признато за установено, че „ПС- Б.” ООД- гр. София /ЕИК********/ дължи на „А.К.К.” ЕООД- гр. София /ЕИК ********/
следните суми: 6 000 лв.-
представляваща дължимо възнаграждение по сключен на 4.04.2008 г. договор за
счетоводно- консултантско обслужване- за м.10.2009 г. и за периода м.02.2010
г.- м.06.2010 г., за която сума са издадени следните фактури, всяка на стойност
1 000 лева: Фактура № 887/ 02.11.2009 г., Фактура № 1009/ 01.03.2010 г., Фактура
№ 1050/ 1.04.2010 г., Фактура № 1071/ 03.05.2010 г., Фактура № 2018/ 01.06.2010
г. и Фактура № 2037/ 01.07.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата 6 000 лв., считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 22.10.2012 г., до окончателното й изплащане;
306.83 лв.- обезщетение за забава върху сумата 1 000 лв.-
възнаграждение за м.10.2009 г., дължимо за периода 6.11.2009 г.- 22.10.2012 г.; 272.05 лв.- обезщетение за забава
върху сумата 1 000 лв.- възнаграждение за м.02. 2010 г., дължимо за периода 6.03.2010
г.- 22.10.2012 г.; 263.28 лв.-
обезщетение за забава върху сумата 1 000 лв.- възнаграждение за м.03. 2010 г.,
дължимо за периода 6.04.2010 г.- 22.10.2012 г.; 254.80 лв.-
обезщетение за забава върху сумата 1 000 лв.- възнаграждение за м.04. 2010 г.,
дължимо за периода 6.05.2010 г.- 22.10.2012 г.; 246.03 лв.- обезщетение за забава върху сумата 1 000 лв.-
възнаграждение за м.05. 2010 г., дължимо
за периода 6.06.2010 г.- 22.10.2012 г.; и 237.53 лв.- обезщетение за забава върху сумата 1 000 лв.-
възнаграждение за м.06. 2010 г., дължимо за периода 6.07.2010 г.- 22.10.2012 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 49704/
2012 г. на СРС, 30 състав, и в частта,
в която на ищеца „А.К.К.” ЕООД са присъдени разноски по чл.78, ал.1 ГПК в
размер на 503.01 лв.
Решението по гр.д.№
30710/ 2013 г. на СРС, І ГО, 30 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата /отхвърлителна/ част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.