РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. гр. Д., 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на четиринадесети декември
през две хиляди двадесет и *** година в следния състав:
Председател:Калина Т. Д.а
Членове:Деница Кр. Петрова
Милена Ив. Хараламбиева
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Калина Т. Д.а Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20213200600318 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от Е.Ж. Д., с ЕГН - **********, от
с.И. общ.Г.Т., срещу Присъда № 260024 от 16.06.2021г., постановена по н.ч.х.д. № 1368***г.
по описа на РС – Д., с която подс.В. В. Д., ЕГН – ********** от гр.Г.Т. обл.Д. е признат за
НЕВИНОВЕН в това, че:
1. На 14.03***г. , на *** събрание, проведено в сградата на *** в с.И. общ.Г.Т., в
качеството си на *** – *** на Община гр.Г.Т., при и по повод изпълнение на службата и функциите
си, казал непристойни думи и изрази: „***“, унизителни за честта и достойнството на Е.. Ж. Д., с
ЕГН - **********, в качеството й на *** – *** и *** *** читалище „***“ с.И. общ.Г.Т., при и по
повод изпълнение на службата и функциите си, в нейно присъствие, като обидата е нанесена
публично, поради което и на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение по
чл.148 ал.1 т.1, т. 3 и т. 4 вр. с чл.146 ал.1 от НК.
ОТХВЪРЛЕН е предявения от частната тъжитЕ.а Е.. Ж. Д., ЕГН - **********, с адрес: с.И.
общ.Г.Т., срещу подсъдимия В. В. Д. граждански иск за сумата от 5 000 лева, ***а обезщетение
за претърпените в резултат на деянието по чл.148 ал.1 т.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.146 ал.1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
14.03***г. до окончателното погасяване на задължението.
2. На 14.03***г. , на *** събрание, проведено в сградата на *** в с.И. общ.Г.Т., в
1
качеството си на *** – *** на Община гр.Г.Т., при и по повод изпълнение на службата и функциите
си, приписал на Е.. Ж. Д., с ЕГН - **********, в качеството й на ***, при и по повод изпълнение на
службата и функциите й – *** и *** *** читалище „***“ с.И., общ.Г.Т., престъпление по чл.290
ал.1 от НК – лъжесвидетелстване, с думите „***“, като клеветата е нанесена публично, поради
което и на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение по чл.148 ал.2 вр. с ал.1
т.1, т.3 и т. 4 във вр. с чл.147 ал.1 предл.2-ро от НК.
ОТХВЪРЛЕН е предявения от частната тъжитЕ.а Е.. Ж. Д., ЕГН - **********, с адрес: с.И.,
общ.Г.Т., срещу подсъдимия В. В. Д. граждански иск за сумата от 5 000 лева, ***а обезщетение
за претърпените в резултат на деянието по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.1, т.3 и т.4 вр. с чл.147 ал.1
предл.2-ро от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 14.03***г. до окончателното погасяване на задължението.
Частната тъжитЕ.а Е.. Ж. Д. с ЕГН - **********, с адрес: с.И. общ.Г.Т., ул.„***“ № ***, е
осъдена да заплати на подс.В. В. Д., с адрес: гр.Г.Т., обл.Д., ул.„А.С.“ *** сторените по делото
разноски в размер на 1 200 лева, ***и адвокатско възнаграждение.
Недоволна от така постановената присъда останала тъжитЕ.ата Е.. Ж. Д., която обжалва
присъдата чрез процесуален представител като неправилна и незаконосъобразна. Навеждат се
доводи за неправилно тълкуване на фактите по делото, като се иска същата да бъде отменена
и бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатите му обвинения, като бъде осъден да заплати и обезщетение за причинените на
тъжитЕ.ата вреди, в пълния им предявен размер, както и разноските по делото.
Постъпило е и възражение от адв.И.Р. – защитник по делото на подс.В. В. Д., с което се
навеждат доводи, че изложените във въззивната жалба оплаквания не комуникират с
направените изводи на ДРС досежно фактическата и правна обстановка. Иска се, присъдата като
правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
В проведеното пред Въззивната инстанция публично съдебно заседание жалбоподатЕ.ата
не се явява, представлява се от адвокат, който поддържа изцяло жалбата така, както е
подадена. Оспорва се оправдаването на подсъдимия, както и мотивите на съда за недоказаност
на повдигнатото обвинение.
Процесуалният представител на подсъдимия счита присъдата за правилна и
законосъобразна. Навежда доводи, че обвинението не съумяло да изпълни задължението си да
докаже по несъмнен и безспорен начин твърдяното престъпление, поради което моли присъдата
да бъде потвърдена такава, каквато е постановена.
В последната си дума подсъдимият В.Д. оспорва изцяло жалбата, подкрепя казаното от
адвоката си и иска присъдата да бъде потвърдена.
Д. ОКРЪЖЕН СЪД, съобразявайки се с изложените в жалбата и възражението
обстоятелства, становищата на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства,
мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.314 ал.1
от НПК, констатира следното:
Производството пред ***та инстанция е образувано въз основа на тъжба от Е.Ж. Д. срещу
В. В. Д., с която същата е повдигнала обвинения за извършени от него две престъпления по 1./
чл.148 ал.1 т.1, т.3 и т.4 вр. с чл.146 ал.1 от НК и по 2./ чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.1, т.3 и т.4 вр. с
чл.147 ал.1 предл.2-ро от НК. За съвместно разглеждане в наказателния процес пред ***та
2
инстанция е приет граждански иск, предявен от Е. Ж. Д. срещу подс.В. В. Д. в размер от 5 000лв.,
***а обезщетение за претърпени неимуществени вреди по първото повдигнато обвинение, както и
в размер на 5 000лв. за претърпени неимуществени вреди по второто обвинение.
Частната тъжитЕ.а Е.Д. била конституирана и като граждански ищец.
Първоинстанционният съд е събрал и проверил всички необходими доказателства така,
както се изисква от чл.16 от НПК, като от фактическа и правна страна районният съд е приел за
установено следното:
На 14.03***г. от ***ч. в сградата на *** читалище „***“ в с.И., общ.Г.Т., се провело ***
събрание, на което присъствали около *** човека от селото, включително и тъжитЕ.ата Е.Ж. Д.,
която заемала длъжността „***“ на ***. На това събрание присъствал и подс.В. В. Д., който в
качеството му на *** на Община Г.Т. изнесъл отчетен доклад за свършеното от Общината в с.И. по
време на неговия мандат. За проведеното събрание бил изготвен протокол № *** от 14.03***г., в
който било отразено, че най-много време било отделено на проблема с водените от *** дела срещу
решението на Общинския съвет на гр.Г. Т. за отнемане на две от общо трите сгради на ***, а
именно, тези в бившите села Г. ** и Д., понастоящем включени в с.И.. При изказванията си,
подс.В. В. Д. бил застанал пред всички присъстващи, на поставена отпред маса, заедно с ***а на
селото Д. Д., *** на РУ „***“ – гр.Г.Т. г-н И.В. и районният *** Г.В. Във връзка със заявеното от
Е.Д. в съдебно заседание по адм. дело № 774/2018г. по описа на адм. съд гр.Д., проведено на
05.02***г., че НЧ „***г.“ „***“, както и, че „***“, подс.В.Д. цитирайки протокола от съдебното
заседание и думите на Е.Д. в него заявил, че същата е изнесла невярна информация пред съда
казвайки й „***“.
В подадената пред ДРС тъжба се сочи, че пред всички присъстващи на 14.03***г., в
сградата на *** в с.И. общ.Г.Т., подс.В.В. Д., в качеството си на *** на Община Г.Т., при излагане
на позицията си по повод делата на *** с Общинския съвет, отправил към Е.Д., в качеството й
на „***“ и „***“ *** твърдения, че два пъти го е била лъгала, като отправил към нея обидни думи,
наричайки я „***“ и думите „***“, като й приписал и извършването на престъпление
престъпление по чл.290 ал.1 от НК – лъжесвидетелстване. Думите на подсъдимия били възприети
от Е. Ж. Д. унизително за честта и достойнството й. Тя се почувствала обидена, оклеветена, било
накърнено доброто й име в обществото. След изречените обидни и клеветнически думи, Е.Д. се
почувствала много зле емоционално и физически и напуснала събранието.
Квалифицирането на престъпното деяние, визирано в тъжбата е служебно задължение на
съда, решаващ делото. Посочената от тъжителя квалификация на престъплението по дела от частен
характер не е задължителна за съда. Въззивната инстанция намира, че с оглед на изложените в
тъжбата факти и обстоятелства, районният съд правилно е квалифицирал деянията, визирани от
частната тъжитЕ.а, като престъпления обида на ***, нанесена публично от *** по чл.148 ал.1 т.1,
т.3 и т.4 вр. чл.146 ал.1 от НК и клевета на ***, отправена публично от длъжностно лице по
чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1, т.3 и т.4 вр. чл.147 ал.1 предл. второ от НК.
Тежестта на доказване при дела, образувани по тъжба на пострадалия, пада изключително
върху частния тъжител, поради което Е. Ж. Д. ангажирала следните доказателства: показанията на
свидетелите С. Ж. Г., В.М.Т., И. К. Ц. и Я. Й.В., както и протокол № *** от 14.03***г. от
проведеното *** събрание на *** И., общ.Г. Т., удостоверение от 17.04*** г. на Окръжен съд - Д.
по ф.д. № *** г., справка от Търговския регистър и регистъра на ЮЛ с нестопанска цел,
длъжностна характеристика за длъжността „***“ и решение № 170 от 19.04*** г. на Адм. съд – Д.
3
по адм. дело № 774/2018 г.
Подс.В.Д. от своя страна също ангажирал доказателства, а именно - показанията на
свидетелите А. С. Г., В. Й. П., Д. Г. Д., Г. И.В. и И.А. В., както и протокол от проведено на
05.02***г. съдебно заседание по адм. дело № 774/2018г. на Административен съд – Д., протокол
от 12.09.***г. на Община Г.Т., протокол за предаване на имот - общинска собственост, писмо с
изх. № ***г. на Община Г.Т., информационна карта и паспорт на НЧ „***“.
По този начин, били формирани условно две групи доказателства, обслужващи
взаимноизключващи се цели: ***група доказателства целяла да потвърди, а втората – да
опровергае обвинението, поради което правилно и законосъобразно районният съд ги е
анализирал поотделно. *** група свидетели поддържали твърдението, че подсъдимият В.Д. е
нарекъл тъжитЕ.ата Е.Д. „***“, а втората група, включваща и обясненията на подсъдимия В. Д.,
отричали изричането на обидната дума.
В съдебно заседание пред ***та съдебна инстанция св.С. Ж. Г., заявява: „ *******“. *** на
тъжитЕ.ата – св.В. М. Т. също заявява: „******“. В същата насока са показанията и на
свидетелите И. К. Ц.: „***“ и Я. Й. В.: „**** “/.
В хода на съдебното следствие обаче, първоинстанционият съд установил разминаване в
показанията на свидетелите по отношение на обстоятелството, къде се е намирал подсъдимия при
изричане на думата „***“. СвидетЕ.ата В. М. Т. заявила: „****“. И. К. Ц. от своя страна дала
следните показания: „****“. Св.Я.Й.В. пък твърдяла, че подсъдимият се е намирал „ ****“, като
при проведените със свидетелите В. Т. и И. К. очни ставки заявила, съответно: „****“. Св.С.
Ж. Г. също твърдяла, че изричайки думите „***“, подс.В. В. Д. се е намирал ***. Ето защо,
правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на релевантните за деянието
обстоятелства тези свидетелски показания са противоречиви, разнородни и дискредитират
показанията в останалата им част, като това навежда на мисълта за преднамереност,
тенденциозност и поставени в услуга на обвинителната теза на тъжитЕ.ата. Още повече, че
същите се оборват по категоричен начин от гласните доказателства на защитата - обясненията на
подсъдимия и показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели от втората, условно
определена група.
Така например, в съдебно заседание св.А. С. Г. казва: “**** “. Св.В. Й. П. в съдебно
заседание заявява: „*****“. В тази насока са показанията и на св.Д. Г.Д., който на въпрос на
защитата „****“, отговаря: „****. ****. Идентични са и показанията на свидетелите Г. И. В. и И.
А. В., които в съдебно заседание съответно заявяват: „*****
Въз основа на горното районният съд правилно и обосновано е кредитирал изцяло
показанията на свидетелите от тази група, като еднопосочни, логични, взаимнодопълващи се и
кореспондиращи както помежду си, така и с останалите, събрани в хода на съдебното дирене
доказателства, още повече, че същите са били предупредени и за наказателната отговорност по
чл.290 от НК. В същото време, правилно не са кредитирани показанията на *** група свидетели,
подкрепящи обвинителната теза, предвид изложеното вече по-горе. Районният съд дори е провел
очни ставки между свидетелите от *** и втората условно определени групи, като правилно е
приел, че показанията на втората група свидетели кореспондират с останалите доказателства по
делото, като у съда не е възникнало ни най-малко съмнение относно достоверността на
твърдяното от свидетелите от втората група. В съдебно заседание пред ***та инстанция
подс.В. В. Д. е дал обяснения по повдигнатото му с тъжбата обвинение, като е отрекъл да е
4
отправял към Е.Ж. Д. обидни думи: „*****. Заявил е също така: „*****
Правилно и обосновано районният съд е кредитирал обясненията на подс.В.Д., тъй като
същите са обективни, еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите,
събрани по делото гласни доказателства, обективирани посредством показанията на свидетелите
А. Г., В. П., Д.Д., Г.В.и И. В. От друга страна обясненията на подсъдимия са подкрепени от
писмените доказателства по делото – протокол от проведено на 05.02***г. съдебно заседание
по адм. дело № 774/2018г. по описа на Адм. съд – Д., протокол от *** г. на Община Г. Т.,
протокол за предаване на имот - общинска собственост, писмо с изх. № *** от ***г. на Община
Г.Т., информационна карта и паспорт на Читалище „***“.
Фактическата обстановка, Районен съд гр.Д. е установил след внимателен анализ на
всички събрани и проверени по надлежния процесуален ред доказателствени материали, както и
приобщените към делото по предвидения процесуален ред писмени доказателства и при спазване
на процесуалните изисквания за събирането и проверката им. Изводите на ДРС, настоящият
съдебен състав приема за установени на базата на събрания по делото доказателствен материал във
вид на обясненията на подсъдимия, показанията на тъжителя, свидетелите и всички други писмени
доказателства събрани по делото. Въз основа на събраните доказателства в ***та инстанция
Окръжният съд намира, че направените фактически изводи са правилни. Първоинстанционният
съд е събрал доказателствата по предвидения в НПК ред и след задълбочената им преценка,
обосновано и законосъобразно е стигнал до крайните изводи които са подкрепени от всички
приложени по делото доказателства. Изводите и заключенията относно фактите и обстоятелствата
включени в предмета на доказване, са направени без да са тълкувани превратно доказателствените
материали и при спазване изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Що се отнася до твърденията
на тъжитЕ.ата Е.Д., че подс.В.Д. е извършител на деянията повдигнати с тъжбата, то настоящата
съдебна инстанция намира, че тези твърдения изразяват само и единствено нейната позиция както
и, че противоречат на всички събрани доказателства. Във връзка с казаното по-горе, Районният
съд е изложил убедителни съображения, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав
и не е нужно да бъдат преповтаряни.
С присъдата от 16.06.2021г. е даден отговор на кръга от всички въпроси, включени в чл.301
ал.1 от НПК. Доколкото са констатирани противоречия по делото, те са били обстойно
анализирани, като районният съд е изложил убедителни съображения относно тях и с присъдата си
е дал аргументиран и обоснован отговор защо приема едни, а дискредитира други доказателства.
Законосъобразно са приобщени към материалите по делото и писмените доказателства, имащи
значение за изхода на същото, разкриващи релевантни за делото факти на основание чл.283 от
НПК и правилно така събраните и приобщени към делото доказателствени средства са ползвани от
решаващия съд при постановяване на процесната присъда. Първоинстанционният съд, след
спазване на изискванията на разпоредбите на чл.102 и чл.136 от НПК е извършил анализ на
релевантните за предмета на доказване обстоятелства и на тази база е постановил своя
съдебен акт.
Тука следва да бъде отбелязано, че описаната фактическа обстановка е противоречиво
пресъздадена от тъжитЕ.ата, както в сравнителен план с тази описана по-горе, така и взета сама
по себе си и инкорпорирана в показанията на всеки от свидетелите. Ето защо, обосновано ДРС на
първо място я установил паралелно, с оглед показанията на свидетелите от една страна и
тъжителя от друга. Констатираните от първоинстанционния съд противоречия са обсъдени в
5
контекста на обективно, всестранно и пълно изследване на всички материали от доказателствената
съвкупност, с оглед на което са изложени убедителни съображения за кредитираните с доверие
обяснения на подсъдимия и съответно за неговото оправдаване. Правилно и обосновано
решаващият съд е приел, че повдигнатото срещу В. В. Д. обвинение е останало недоказано така,
както е било повдигнато с подадената тъжба, тъй като обвинението не е доказано по безсъмнен,
ясен и категоричен начин, за да може вътрешното убеждение на съда да се формира в
съответствие с принципната норма на чл.14 и чл.16 от НПК. Несериозни и неубедителни са
също така, мотивите и за пристрастие на свидетелите на защитата. Съгласно точното тълкуване
данните по делото и разпоредбите на НПК липсват основания за тяхната дискриминация.
Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че не е установено по безспорен и
категоричен начин подсъдимият да е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Събраният и проверен по надлежния процесуален ред доказателствен материал
следва да обосновава единственият възможен извод, че подсъдимият е автор на вмененото
му деяние така, както е повдигнато. Съгласно разпоредбата на чл.103 ал.1 от НПК тежестта на
доказване по дела, образувани по тъжба на пострадалия лежи изцяло върху частния тъжител.
Той е този, който следва да докаже виновното поведение на подсъдимия за извършеното от
него престъпление, което подлежи на наказателно преследване. Обвиняемият не е длъжен да
доказва това, че е невинен при условие, че съобразно НПК спрямо него действа принципът за
„невиновност до доказване на противното”. От друга страна според чл.303 от НПК присъдата
не може да почива на предположения. За да бъде признат подсъдимия за виновен обвинението
следва да е доказано по несъмнен начин. Независимо от позицията изразена от подсъдимия,
независимо от съдържанието на неговите обяснения, независимо от невъзможността да
подкрепи с доказателства свое искане, бележка или възражение – тежестта да се докаже
обвинението по дела от частен характер се носи от тъжителя, поради което ако в резултат на
своята процесуална активност частният тъжител не е съумял да докаже, че подсъдимият е виновен,
то съдът следва да постанови оправдателна присъда, както правилно е сторил
първоинстанционния съд в настоящия случай. Съгласно НПК присъдата е обоснована, когато
фактическите положения приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото,
която разпоредба има приложение и в случай на оправдателна присъда. В това отношение,
събраните доказателства са правилно третирани, анализирани и преценени, поради което
постановената присъда е в пълно съответствие с предписанията на чл.304 от НПК, като за да
постанови оправдателната си присъда, правилно ДРС е приел, че повдигнатите с тъжбата
обвинения срещу подсъдимия са останали недоказани от обективна и субективна страна по ясен
и категоричен начин.
При така приетото за установено от фактическа страна, правилно районният съд е намерил,
че от обективна и субективна страна подс.В. В. Д. не е осъществил състава на престъплението по
чл.148 ал.1 т.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.146 ал.1 от НК, вменено му с тъжбата. Признал го е за невинен
и го е оправдал по повдигнатото с частната тъжба обвинение. Фактът, че подсъдимият не е
осъществил вмененото му престъпление е наложил и неоснователността на предявената от частния
тъжител Е.. Ж. Д. гражданскоправна претенция, поради което съдът е отхвърлил предявения от
частната тъжитЕ.а срещу подс.В.Д. граждански иск за сумата от 5 000 лева, ***а обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на това деяние, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – 14.03*** г., до окончателното изплащане на сумата.
Така също, при така приетото за установено от фактическа страна, правилно съдът
6
намерил, че от обективна и субективна страна подс.В. В. Д. не е осъществил състава на
престъплението по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.147 ал.1 предл.2-ро от НК,
вменено му с тъжбата. Видно от представения протокол от съдебно заседание, проведено пред
Административен съд – Д. на 05.02*** г. по адм. дело № 774/2018 г., тъжитЕ.ата по настоящото
производство, в качеството си на жалбоподател в административното такова, е заявила пред адм.
съд, че *** ползва и ***, находящи се в с.Г., с.Д. и с.Д., както и, че сградата в с. Д. е по-малка и
няма киносалон. Провокиран от тези изявления, подсъдимият В.Д. отправил към Е.а Д. думите
„****“, с което й е приписал престъпление по чл.290 ал.1 от НК - лъжесвидетелстване.
Съгласно чл.147 ал.2 от НК, деецът не се наказва, ако се докаже истинността на
разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления. За да е налице състав на
престъплението „клевета“ в конкретния случай е необходимо приписаното престъпление да е
неистинско. Деецът няма да носи наказателна отговорност, ако се установи, че наклеветеният е
извършил приписаното престъпление. Тежестта за доказване истинността на приписаното
престъпление, като изключение от общото правило е възложена на подсъдимия. От събраните по
делото гласни и писмени доказателства е установено, че заявеното от подс.В. В. Д. към Е.Д. „***“,
отговаря на истината - т.е., наклеветената е извършила даденото престъпление, поради което и не
представлява клеветническо твърдение по смисъла на чл.147 ал.1 от НК, поради което и на осн.
чл.304 от НПК, правилно съдът е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по
повдигнатото с частната тъжба обвинение.
Клеветата се определя от правната доктрина като умишлено разгласяване на неистинско
позорно обстоятелство за другиго или приписването му на извършено от него престъпление.
Клеветата засяга обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на
пострадалия в обществото, както и положителната оценка на неговата личност. От субективна
страна клеветата може да се осъществи с пряк или евентуален умисъл. Във всички, случаи
деецът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство или това, че
приписваното престъпление не е извършено от пострадалия. Видно от материалите по делото,
подсъдимият не е имал за цел да разгласява позорни обстоятелства за тъжитЕ.ата, нито пък
да й приписва извършването на престъпление. Подсъдимият е осведомил единствено ***то
събрание, че във връзка с воденото административно дело, в съдебно заседание пред съда
тъжитЕ.ата е изнесла неверни факти и информация и по този повод й казал „***“.
По отношение на гражданския иск – при този изход на съдебното производство, а именно –
оправдаване на подсъдимия, уважаване на гражданския иск е недопустимо. Следователно
районният съд правилно и законосъобразно е отхвърлил предявения от частната тъжитЕ.а
граждански иск срещу подсъдимия в размер на 5 000лв. за причинени с деянието неимуществени
вреди, както по първото, така и по второто обвинение.
В хода на съдебното следствие от подсъдимия са били сторени разноски в размер на 1 200
лв., ***и адвокатско възнаграждение, удостоверено по надлежния ред, поради което, съдът на
основание чл.190 ал.1 от НПК, правилно и законосъобразно ги е възложил на частния тъжител.
След извършване на цялостна проверка на постановената от ДРС присъда, съобразявайки
приобщените по надлежния процесуален ред доказателства, изложените в жалбата и
възражението доводи, становищата на страните в съдебно заседание Въззивната инстанция
установи, че не са налице основания за изменението или отмяната на обжалвания съдебен акт,
поради което на основание чл.338 от НПК, Д. ОКРЪЖЕН СЪД:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Присъда № 260024 от 16.06.2021г., постановена по НЧХД
№ 1368***г. по описа на Районен съд гр.Д..
ОСЪЖДА Е.. Ж. Д. с ЕГН – ********** от с.И. общ.Г. Т. да заплати на В. В. Д. с ЕГН –
********** от гр.Г.Т. сума в размер на 400лв., ***и адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8