Р Е Ш Е Н И Е
№ 283/29.5.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пазарджик, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и шести май, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО
НАНЕВ
при секретаря
Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно
дело № 1254, по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и следващите от ДОПК.
Делото е образувано
по жалба на „ДИАМАНТ-91“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Г. К.“
№.., представлявано от С. И. Г., подадена чрез адв. С., против Ревизионен акт №
Р-16001318007011-091-001/04.06.2019 г., издаден от С. А. Г. на длъжност
началник сектор, възложил ревизията, и К. П. Я. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, действащи при ТД на НАП гр. Пловдив, в
частта, с която същият ревизионен акт е потвърден с Решение № 541/20.09.2019 г.
на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив към ЦУ на НАП.
В жалбата се развиват подробни
съображения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Иска се
същият да бъде обявен за нищожен, като алтернативно се иска от съда същият да
бъде отменен, както и се претендират разноските по производството при
евентуален благоприятен изход на делото за жалбоподателя.
Ответникът – Директорът на Дирекция ОДОП гр.
Пловдив, заявява, чрез процесуалния си представител, юрк.
К.., в писмени бележки, становище за неоснователност
на жалбата. Претендира разноски по производството, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението, с което
ревизионният акт е потвърден частично, е съобщено на жалбоподателя, чрез
процесуалния му представител на
08.10.2019 г., чрез куриерска служба, а жалбата е изпратена до ДОДОП Пловдив на
22.10.2019 г.
Жалбата против
потвърдения по административен ред
ревизионен акт е допустима, като подадена в законоустановения срок от
заинтересовано лице.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Това е така, поради
следните съображения:
С оспорения
ревизионен акт е непризнат данъчен кредит на стойност 50 304,91 лева, ведно с
начислените прилежащи лихви в размер на 6001, 39 лева и допълнително установен
корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. в размер на 11 437,51 лева и лихви за просрочие в размер на 1366,26
лева. В тази си част ревизионният акт е потвърден с Решение № 541/20.09.2019 г.
на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП. .
Съгласно разпоредбата
на чл. 156, ал. 1 от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с
решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок
от получаване на решението. Делото се разглежда от административния съд, в
чийто съдебен район е постоянния адрес или седалището на жалбоподателя към
момента на извършването на първото действие по осъществяване на
данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите.
Със Заповед №
Р-16001318007011-020-001/16.11.2018 г. е възложено извършване на ревизия на
„Диамант – 91“ ООД като обхвата на ревизията по видове задължения и по периоди
е както следва: корпоративен данък –
01.01.2017 г. – 31.12.2017 г.; Данък върху добавената стойност – 01.02.2017 г.-
30.09.2018 г.
В констативната част на
оспорения ревизионен акт органите по приходите са отказали на търговското
дружество правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на
50 304.91 лева по фактури и доставчици, както следва:
720 лева по фактура №
**********/21.11.2017 г., издадена от доставчика „Пеев и Въргов“ООД, с. С.. с предмет на доставка „Ламарина
поцинкована“. При извършената насрещна проверка управителят на търговското
дружество доставчик е декларирал, че в периода 2013 до 2018 г. дружеството не е
работило и не е издавало фактури. Твърди, че за констатираната злоупотреба с
данни е уведомена РП гр. Пазарджик. По отношение на приложения към фактурата
финансов бон е установено, че същият не е издаден от регистриран в НАП касов
апарат. Предвид тези обстоятелства ревизиращият екип е приел, че както
доставчикът, така също и ревизираното дружество не са представили
доказателства, удостоверяващи реално извършено прехвърляне на собственост на
стока/поцинкована ламарина/.
900 лева по фактура №
**********/15.11.2017 г., издадена от доставчика „ХГ Аутос“ЕООД, с. Бяга с
предмет на доставка транспорт. Органът по приходите е установил, че задълженото
лице не представя никаква информация относно фактурираната транспортна услуга и
не прилага никакви документи имащи отношение към нейното осъществяване. В
резултата на допълнително извършена проверка в информационната система на НАП е
установено, че дружеството доставчик няма регистриран по надлежния ред ЕКАФП.
При тези установени обстоятелства органите по приходите са оспорили реалността
на транспортната услуга, поради липса на доказателства за нейното
осъществяване.
5 866, 50 лева
по 5 бр. фактури, издадени от доставчика „АГРО М2 ОЛИО И
ПЕЛЕТС ДИ ОРЛАНДО“ЕООД гр. Пазарджик, с посочен предмет на доставките „Материали по опис“ В
случая е установено, че дружеството е със служебно прекратена регистрация по
ЗДДС, считано от 08.05.2018 г., поради
наличие на обстоятелствата по чл.176 от същия закон. При посещение на посочения
адрес на кореспонденция не е открит управителя на дружеството или упълномощено
от него лице за контакт с органите на приходната администрация. Не се представени документи и обяснения
относно издадените фактури на „Диамант-91“ ООД. В хода на ревизията е устанавено,
че доставчикът не разполага с офис за осъществяване на стопанска дейност, както
и търговски обект или склад, в който да извършва съхранение, съответно продажба
на материали. Към периода на издаване на спорните фактури търговското дружество
не е разполагало с работници и служители, назначени по трудово правоотношение и
няма подавана информация за изплатени суми на физически лица по граждански
договори. Дружеството няма регистрирано в НАП фискално устройство. Същият
доставчик не доказва, според ревизиращия екип, наличие на материален и кадрови
потенциал за изпълнение на облагаеми
доставки по ЗДДС. В този случай органът по приходите е приел, че така описаните
фактури не документират реално извършени доставки, поради липса на
доказателства за реално осъществяване на доставка по чл.6, ал.1 от ЗДДС. Поради
това за ревизираното лице не възниква право на приспадане на данъчен кредит на
основание чл.70, ал.5 от ЗДДС.
19 320.93 лева
по 16 бр. фактури, издадени през периода 13.02.2017 г. до 14.07.2017 г. от
доставчика „ТСБ - 92“ЕООД, гр. С.., с
посочен предмет на доставките „стоки по опис“. Регистрацията на търговското
дружество доставчик по ЗДДС е прекратена , считано от 20.07.2017 г., поради
наличие на обстоятелствата по чл.176 от същия закон. От страна на дружеството
доставчик не са представени изискваните документи и писмени обяснения относно
издадените 16 бр. фактури. Органът по приходите е установил, че доставчикът
няма регистриран по надлежния ред в НАП касов апарат. Ревизираното дружество не
е представило и изисканата от него аналитична отчетност относно въпросните
стоки, както и протоколи, удостоверяващи, респ. приемане на същите. Установено
е също, че дружеството доставчик не разполага с обект, в който да извършва
съхранение и последваща продажба на стоки.
Органът по приходите е оспорил реалността на тези доставки, поради липса на
доказателства, удостоверяващи реалното извършена доставка на стока по смисъла
на чл.6, ал.1 от ЗДДС.
23 497,48 лева
по 23 бр. фактури, издадени пред периода от 02.01.2018 г. – 10.10.2018 г. от
доставчика „Родопи – 3“ ЕООД, гр. С.., с посочен предмет на доставките „Стоки
по стокова разписка“. При направена проверка ва ТР е констатирано, че с решение
№16 от 02.02.2018 г. на Окръжен съд Пазарджик
е прекратена дейността на
търговското дружество доставчик, поради настъпила на 22.12.2016 г. смърт
на управителя и едноличен собственик на капитала на същото. Открито е
производство по ликвидация. За периода
от м. 01.2018 г. до м. 11.2018 г. в „Родопи -3“ЕООД няма назначени
работници по трудови правоотношения. Доставчикът не е подавал ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансовите 2017 и 2018 г., поради което следва да се счита, че през
този период дружеството не е осъществявало търговска дейност. Вследствие на
изложеното ревизиращият екип е приел, че е налице липса на реално извършени доставки
по описаните фактури.
Въз основа на
установените в ревизионното производство факти ревизиращият екип е намерил, че
при липса на доказателства за реално получени облагаеми доставки на стоки и
услуги, като основен правопораждащ факт за приспадането на данъчен кредит, за
ревизираното дружество не може да възникне правото на приспадане на данъчен
кредит в съответния размер по спорните фактури, на основания чл.69, ал.1, т.1
от ЗДДС. Това е така, тъй като законът не свързва правото на данъчен кредит с издаването
на фактури, а поставя изискването да са налице реално осъществени доставки.
Съдът намира, че
оспореният ревизионен акт, в частта, в която е отказано правото на приспадане
на данъчен кредит е издаден от компетентен орган, издаден е в предписаната от
закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби, като в
проведеното ревизионно производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Това е така поради следните
съображения:
Според органите по приходите фактурираните доставки на
стоки и услуги не са осъществени. Констатациите им са основани на резултатите
от насрещни проверки на доставчиците, на оценка на представените от
ревизираното лице писмени доказателствени средства и на служебна проверка в подържани
от НАП информационни бази данни. Общи за доставчиците са констатациите за
отсъствие на трудов и материален ресурс за извършване доставките. С едно
изключение е възприета неопределеност на
предмета на доставките /транспорт, материали по опис,
стоки по опис, стоки по стокова разписка/. Въпреки, че към фактурите са
приложени фискални бонове, установено е че съответните доставчици нямат
регистрирани по съответния ред ЕКАФП във
НАП.
Отказът е основан на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т.1 и т. 2 и чл. 69, ал. 1,
т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
Административният орган е концентрирал спора по фактите до действителното
осъществяване на доставките. Заключил е, че тези факти не са установени
несъмнено. В мотивите на РА и РД са обсъдени събраните в ревизионното
производство писмени доказателства. Притежаването на фактурата не
е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен
свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От
релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено
количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на
данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗДДС. Затова и по хипотеза
извършването на облагаемата сделка следва да се установи по друг начин, а не
чрез посочването на вида на стоката или услугата в данъчния документ.
Съответни на материалния закон са изводите на органите по приходите за
значението на непълнотата на фактурите. Издадените фактури с предмет транспорт,
материали по опис, стоки по опис, стоки по стокова разписка не отговарят на
изискването за съдържание по чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, тъй като видът на
услугата е неопределен. Не е индивидуализиран, а не е и представен договор
описващ услугите. При действието на чл. 71, т. 1 ЗДДС това дисквалифицира един
от елементите на пораждащия правото на приспадане фактически състав. Правилен е
отказът на органът по приходите да признае настъпването на правните последици
от недоказаните факти, тежестта за установяването на които носи жалбоподателя.
При установяванията за липса на доставки по фактурите представянето на фактури
с невярно съдържание за обосноваване на съществуващо данъчно предимство може да
препятства правилното събиране на данъка и да застраши доброто функциониране на
общата система на ДДС.
Органите по приходите са установили допълнително дължим
корпоративен данък по ЗКПО в размер на 11 437,51 лева и лихви за просрочие
1366.26 лева. За ревизираният период задълженото лице е представило фактури
общо за 134 037,17 лева , издадени от „Родопи -3“ЕООД, „АГРО М2 ОЛИО И
ПЕЛЕТС ДИ ОРЛАНДО“ООД,“Пеев и Въргов“ООД, „ТСБ-92“ ЕООД и „ХГ АУТОС“ ЕООД с
предмет доставка на материали, транспорт, материали по опис и стоки по опис, по
описи на закупените материални запаси, които са неразделна част от фактурите не
са предоставени. Установено е, че описаните доставчици нямат регистрирани ЕКАПФ. Към фактурите са приложени фискални бонове от нерегистрирани
ЕКАПФ и същите не доказват реално извършване на плащане. Доставчикът „Пеев и
Въргов“ ООД е декларирал, че през периода 2013 г. - 2018 г. не е издавал фактури.
Налага се
изводът, че от съществено значение за разрешаване на текущия
административноправен спор е да се даде отговор на въпроса дали процесните фактури
са придружени с фискални касови бележки от фискално устройство, респективно
налице ли е документална обоснованост на стопанските операции по смисъла на чл. 10, ал. 4 ЗКПО. Видно от доказателствата по делото е, че процесните
фактури не са придружени с фискални бонове, които да са издадени от надлежно
регистрирани по установения в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. ЕСФП, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 2 от същата. На
практика тази констатация не се и оспорва
от жалбоподателя.
С чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г. е въведено задължението за всяко лице да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ),
освен когато плащането се извършва по банков път (такова задължение е въведено
и с разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 10, ал. 4 ЗКПО). СъгласноЧл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Съгласно ал.2 фискалните устройства и интегрираните
автоматизирани системи за управление на търговската дейност задължително имат
техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да
подават данни към Националната агенция за приходите. Техническите изисквания,
редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се
определят с наредбата по ал. 4, като се съгласуват с
Българския институт по метрология.
Ал.3 определя Фискалният и системният
бон като хартиени документи, регистриращи
продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в
брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други
заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност.
Следователно,
документ, издаден от фискално устройство, което не е одобрено, въведено в
експлоатация и за което не е заверено свидетелство за регистрация по реда на
Наредба № Н-18/2006 г., не е касова бележка, дори и да съдържа всички реквизити
визирани в чл. 26, ал. 1 от същата.
В процесния случай
се установява, че фискалните
устройства, от които са
издавани представените фискални бонове не са регистрирани на издателя на
фактурите или изобщо не са регистрирани. От тук, обстоятелството дали доставките, обективирани
в спорните фактури, са действително извършени или не, е без значение в
конкретния случай, тъй като сама по себе си липсата на фискален бон от ФУ,
когато е налице задължение за издаването му, е самостоятелно основание за
непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели, съгласно чл. 10, ал. 4, изречение последно ЗКПО.
С оглед на
изложеното, съдът намира за законосъобразно увеличението на финансовия резултат
на ревизираното лице за процесните данъчни периоди, по реда на чл. 23, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 и ал. 4 от ЗКПО, с посочените по-горе суми,
представляващи непризнати разходи за данъчни цели, отчетени от задълженото лице
въз основа спорните фактури.
В
конкретния случай оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при
спазване на законоустановената за това форма. Същият е мотивиран, като в него
са посочени както фактическите, така и правни основания за издаването му.
Издаден е при спазване на материалноправните разпоредби и
административнопроизводствените правила.
Предвид
изложеното жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото, основателно е искането на процесуалния представител на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2603 лева, съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във вр.
с чл.8, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен
съд – Пазарджик, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
отхвърля жалбата на „ДИАМАНТ -91“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр. П.., ул. „Г. К.“ №., представлявано от С. И. Г., подадена чрез адв. С., против Ревизионен
акт № Р-16001318007011-091-001/04.06.2019 г., издаден от С. А. Г. на длъжност
началник сектор, възложил ревизията, и К. П. Я. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, действащи при ТД на НАП гр. Пловдив, в
частта, с която същият ревизионен акт е потвърден с Решение № 541/20.09.2019 г.
на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив към ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ДИАМАНТ
-91“ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., ул.
„Г. К.“ №.., представлявано от С. И. Г.. да заплати в полза на НАП,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 2603 (две хиляди шестстотин и три)
лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд на Република България.
Съдия: /п/
РЕШЕНИЕ
№ 13892 ОТ 10.11.2020 Г. на ВАС София, Първо отд . по адм. д. № 8379/2020 г.
- ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 283 от 29.05.2020г. на Административен съд –
гр.Пазарджик , четвърти състав, постановено по адм.д. № 1254/2019г.,
ОСЪЖДА „Диамант 91 “ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пещера, ул.“Георги Кьосеиванов“ № 52,
представлявано от управителя Стоянка Иванова Глушкова,, да заплати на
Национална агенция по приходите – гр.София разноски по делото за настоящата
съдебна инстанция в размер на 2 603,32 /две хиляди шестстотин и три лева и
тридесет и две стотинки/лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.