Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 18.12.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и втори ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка Д.а
при участието на секретаря Вилиана Русева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 278 по описа за 2023
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.124, ал.1 от Закона
за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на П.Й.Н. ***,
против Заповед № РД-05-01-1-7/13.10.2023г. на директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – гр. Шумен, с която на оспорващия в качеството му на главен
директор на главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Шумен е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“. В молба – допълнение към жалбата
оспорващият заявява, че процесната заповед е нищожна, поради тежката степен на
многото нарушения, допуснати при издаването ѝ, всяко от които е
самостоятелно основание за отмяната на акта и които нередности в съвкупността
им опорочават заповедта до степен на нищожност. Твърди се, че са нарушени
изискванията за форма на акта, че заповедта е издадена в нарушение на
административно производствените правила, че противоречи на материално правни
разпоредби и е в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че незнайно кога
според заповедта в едната ѝ част, а по принцип никога оспорващият не е
извършил деяние, което да консумира състав на дисциплинарно нарушение нито от
обективна, нито от субективна страна, поради което в нарушение на всички
разпоредби от раздел II „Дисциплинарна отговорност“ от ЗДСл, е било проведено
дисциплинарно производство, без да са били налице предпоставките за това, като
при провеждането му са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и на изискванията за форма на акта. В молбата –
допълнение към жалба се твърди, че е допусната материална незаконосъобразност,
като в нарушение на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, без да има такова, е прието за
налично дисциплинарно нарушение – две последователни дисциплинарни нарушения –
неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация, във връзка с чл.28, ал.1 от ЗДСл, вр. чл.3, ал.1 и чл.17, ал.1
от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Заявява се
несъответствие с целта на закона, тъй като наложеното дисциплинарно наказание е
при липса на дисциплинарно нарушение и в условията на превратно прилагане на
закона, налагащо извод за злоупотреба с власт. По аргументи, подробно изложени
в молба – допълнение към жалба, се отправя искане за обявяване нищожността на
Заповед № РД-05-01-1-7/13.10.2023г. на директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – гр. Шумен или за цялостна отмяна на същата като
незаконосъобразна. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски за
настоящото проиозвдство.
В съдебно заседание оспорващият
лично и с процесуален представител адв.Т. Я заявява, че поддържа жалбата по
изложените в нея аргументи и настоява за нейната отмяна. Претендира присъждане
на сторените съдебни и деловодни разноски.
Ответната страна - директор на Областна
дирекция „Земеделие“ – гр. Шумен, представляван в съдебното производство от
упълномощен процесуален представител юрисконсулт С. Ч., в депозирано по делото
писмено становище с рег. №
ДА-01-2599/17.11.2023г. оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че
атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване
на процедурата. Настоява, че заповедта съдържа пълно и точно описание на
извършените от държавния служител дисциплинарни нарушения, служебните задължения,
които са били виновно нарушени, вида на наложеното наказание и правното
основание за налагане на същото. Моли за решение, с което жалбата да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен от съда. В условията на алтернативност, прави възражение за
прекомерност на претендираните от оспорващия разноски за адвокатско
възнаграждение.
Шуменският административен съд,
преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
П.Й.Н. заема длъжността главен
директор на главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Шумен,
съгласно Заповед № РД-10-27-0087/09.12.2021г. на директора на ОД „Земеделие“ –
Шумен.
С оспорената заповед на
жалбоподателя в качеството му на държавен служител е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“. Като фактическо основание за издаване на акта се сочи
наличие на две последователни дисциплинарни нарушения на служебните задължения,
съгласно чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, във връзка с чл.28, ал.1 от ЗДСл, вр.чл.3,
ал.1 и чл.17, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация (КПСДА) и настъпилите за администрацията последици от тях, а
именно уронване на престижа на ОД „Земеделие“ – Шумен.
В обстоятелствената част на
заповедта се сочи, че на 27.06.2023г., в 08:50 часа дисциплинарно наказващият
орган получил устен сигнал от секретаря на община Шумен – Д.Д., че в асансьора
има заседнало лице, което блъска по вратата, държи се грубо и непристойно и
изрича обидни думи по отношение на събралите се служители на община Шумен,
които се притекли да помогнат по някакъв начин. В разговора Д.Д. съобщил, че
той лично е бил на място пред асансьора, за да помогне, тъй като чул крещенето
и блъскането, като попитал най-учтиво кой е заседналият, как се казва и как се
е озовал между втори и трети етаж. Лицето, което било заседнало, не се
представило, не казало името си, а изрекал „като изляза ще видиш кой съм
„идиот“, отвори ми по-бързо вратата“. Впоследствие било установено, че
заседналият в асансьора е жалбоподателят. Във връзка със създалата се ситуация
от същия били изискани и представени с вх. № РД-05-01-1/25.08.2023г. писмени
обяснения. В дадените писмени обяснения от 25.08.2023г., както и в рамките на
проведено изслушване и представени писмени обяснения вх. №
РД-05-01-1-3/28.09.2023г. П.Н. сочи, че на 27.06.2023г. решил да ползва
асансьора от партера до първия етаж, където е работното му място. Асансьорът
вероятно е бил повреден, защото не спрял на първия етаж, продължил нагоре, не
спрял на втория етаж и малко преди да достигне третия етаж, пропаднал между
втория и трети етаж. Жалбоподателят започнал да набира и звъни на телефонните
номера, изписани в кабината на асансьора, но същите били некоректни. Сочи, че
топлината в кабината била около 40 градуса, въздухът не стигал,
целият се изпотил и след като се убедил, че не може да се свърже с технически
екип, започнал да „блъска по вратата“ на асансьора за помощ. Заявява, че десет
минути след блъскането по вратата, лице от третия етаж, което не познавал, а и
не виждал, го упрекнало, че се е качил в асансьора без специално електронно
устройство за достъп, както и че е счупил асансьора, който е общинска
собственост. Твърди, че лицето се държало властнически и арогантно, без да
съобрази, че конкретната ситуация предполага бързи и адекватни действия по
спасяването му и извеждане от кабината. Впоследствие разбрал, че лицето, което
го е упрекнало, че е счупил асансьора, е секретарят на община Шумен, който в
същия ден вечерта разговарял с директора на ОД „Земеделие“, като му разпоредил
да го накаже, защото го е обидил. В обобщение жалбоподателят посочил, че на
27.06.2023г. не е обиждал лично секретаря на общината, тъй като не е знаел, кое
е лицето, което го е упрекнало, че е счупил асансьора, а на този ден не е
срещал секретаря на община Шумен, респективно няма теоретична възможност да го
обиди лично.
Въз основа на изложеното по-горе
директорът на ОД „Земеделие“ счел, че П.Н. е нарушил чл.28, ал.1 от ЗДСл, във
връзка с чл.17, ал.1 от КПСДА, съгласно който при изпълнение на служебните си
задължения и в обществения живот, включително при използването на информационни
и комуникационни технологии, служителите в държавната администрация следват
поведение, което не уронва престижа на държавната служба.
На следващо място, в заповедта се
сочи, че на 04.07.2023г. в разговор с директора на РИОСВ – Шумен, същата
уведомила ответния орган, че през месец март 2023г. в телефонен разговор П.Н.
ѝ казал, че е некомпетентна. По време на телефонния разговор в
канцеларията на директора на РИОСВ присъствали и други служители, станали
косвени свидетели, които също са разбрали и възприели обидната дума.
Дисциплинарно наказващият орган, позовавайки се на писмените обяснения, дадени
от жалбоподателя, счел, че последният в разговора с директора на РИОСВ – Шумен
си е позволил да изрази компетентно мнение на адвокат / юрист, какъвто в
настоящия момент не е, като е обяснил, че „писмото – отказ от формална страна
няма форма на индивидуален административен акт, същото било с пороци,
изготвено, така че да не се стигне до обжалване действията на администрацията
пред компетентния съд“. Този разговор бил проведен от П.Н. в качеството му на
секретар на комисията по чл.17, чл.1 от ЗОЗЗ към месец март 2023г., т.е. в
работно време по време на изпълнение на служебните му задължения. В хода на
проведеното изслушване, видно от Протокол с № РД-05-01-01-4/28.09.2023г.,
държавният служител заявил, че никога не е звънял от негов телефон на
въпросната дама, но стои зад думите си, че служителите на РИОСВ са
некомпетентни. Според директора на ОД „Земеделие“, налице е неприемливо
поведение (арогантно) от страна на П.Н., което съставлява нарушение на чл.28,
ал.1 от ЗДСл, вр. чл.3, ал.1 от КПСДА, съгласно който в отношенията си с
физическите лица, с юридическите лица и с други организации служителите в
държавната администрация действат съобразно принципите на чл.2, включително при
използването на информационни и други технологии.
В дадените писмени обяснения П.Н.
разяснява, че през месец декември 2022г. в службата дошло физическо лице, което
поискало преиздаване на Решение за промяна на предназначението на земеделска
земя. При преглед на документите установил, че заявителят следва да представи
актуализирана екологична оценка, издадена от РИОСВ. При следващо явяване на
лицето, констатирал, че втората оценка, изготвена при същите параметри била
отрицателна. Според жалбоподателя от РИОСВ било изготвено едно „езуитско“
писмо, което по същество съставлявало отказ за положително становище, но от
формална страна нямало формата на индивидуален административен акт. Когато
лицето му се обадило през месец февруари или март, П.Н. му казал да даде
телефона на юристката от РИОСВ, за да ѝ обясни в какво се състои
проблемът. Той е дал телефона си на директора на РИОСВ – Шумен, на която Н.
обяснил, че писмото с отказ от формална страна няма форма на административен
акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Заявява, че разговорът е направен в
служебното му качество като секретар на комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ и
гл.директор на ГД „АР“ при ОДЗ. Сочи, че никога не се е свързвал (не е звънял
по телефона) на директора на РИОСВ – Шумен. Действително, провел е телефонен
разговор със същата през месец февруари или март, но разговорът се е провел от
телефона на лицето – заявител за издаване на екологична оценка, което в този
момент е било в сградата на РИОСВ – Шумен.
Със заповед № РД-05-01-1-7/13.10.2023г.
директорът на ОД „Земеделие“ – Шумен приел, че са извършени две последователни
дисциплинарни нарушения на служебните задължения, съгласно чл.89, ал.2, т.5 от
ЗДСл, във връзка с чл.28, ал.1 от ЗДСл, вр. чл.3, ал.1 и чл.17, ал.1 от КПСДА,
поради което и предвид настъпилите за администрацията последици, а именно
уронване престижа на ОД „Земеделие“ – Шумен, и на основание чл.97 от ЗДСл
наложил на П.Й.Н. на длъжност главен директор на ГД „Аграрно развитие“ в ОДЗ –
Шумен дисциплинарно наказание „забележка“ съгласно чл.90, ал.1, т.1 от ЗДСл.
Заповедта е връчена на лицето на
същата дата – 13.10.2023г.
Настоящата жалба е подадена чрез
ответния орган на 26.10.2023г.
Изложената фактическа обстановка
се установява от приложените писмени доказателства. Като част от административната
преписка по делото са приобщени четири броя болнични листи и заповед за отпуск
на жалбоподателя.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е заповед №
РД-05-01-1-7/13.10.2023г., издадена от директора на ОД „Земеделие“ – Шумен, с
която на П.Й.Н. - главен директор на ГД „Аграрно развитие“ е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ съгласно чл.90, ал.1, т.1 от ЗДСл -
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, съгласно изричаната разпоредба на 124, ал.1 от ЗДСл. Жалбата
е подадена от адресата на акта - надлежна страна с право и интерес от обжалване
в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е допустима за разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата
за основателна, по следните съображения:
При извършения контрол за
валидност на акта съдът съобрази разпоредбата на чл.92 от ЗДСл, според която
дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването. Видно от
разпоредбата на чл.3, ал.3, т.8 от Устройствения правилник на областните дирекции
„Земеделие“, Директорът на ОД „Земеделие“ назначава държавните служители,
изменя и прекратява служебните правоотношения с тях. Оспорената заповед е
издадена именно от директора на ОД „Земеделие“ - гр.Шумен, поради което съдът
приема, че същата е постановена от компетентния съгласно чл.92 от ЗДСл орган по
назначаването.
По отношение процесуалната
законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съдът
приема, че при постановяване на същата формално е спазена процедурата,
предвидена в чл.95-97 от ЗДСл. Органът е предоставил възможност на
жалбоподателя да даде писмени обяснения, приети с вх. №
РД-05-01-1/25.08.2023г., както и да бъде изслушан, за което е съставен Протокол
за изслушване вх. № РД-05-01-1-4/28.09.2023г. В хода на предварителното
изслушване са приобщени дадени обяснения от П.Й.Н. с вх. №
РД-05-01-1-3/28.09.2023г.
Предвид вида на наложеното
наказание – „забележка“, законът не поставя изискване за представяне на
становище от дисциплинарния съвет при ОД „Земеделие“, тъй като по силата на
чл.96, ал.1 от ЗДСл дисциплинарно наказващият орган взема становището на
дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане,
при налагане на дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1, т.4 и 5 от ЗДСл, а в
случая е наложено дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1, т.1 от ЗДСл.
Въз основа на изложеното съдът
приема, че обжалваната заповед съставлява валиден акт, постановен от
компетентен орган, в писмена форма и при липса на допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, регламентирани в ЗДСл и
в АПК, опорочаващи заповедта до степен нищожност.
В жалбата са наведени оплаквания
за нарушаване разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗДСл при провеждането на
дисциплинарното производство, аргументирани с твърдение за неспазване на
двумесечния срок от откриване на нарушението. Цитираната рапоредба сочи, че
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая
дисциплинарното наказание е наложено за извършени според ответния орган две
последователни дисциплинарни нарушения. Първото от тях касае деяние,
осъществено на 27.06.2023г., за което директорът на ОД „Земеделие“ е узнал на
същата дата, респективно това е началото на двумесечния срок за налагане на
дисциплинарно наказание. Разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДСл сочи, че сроковете
по чл.94, ал.1 от с.з. не текат, когато държавният служител е в законоустановен
отпуск. Видно от приобщените към делото писмени доказателства П.Н. е бил в
отпуск поради временна неработоспособност от 19.07.2023г. до 21.07.2023г. (вкл.),
както и от 24.07.2023г. до 30.07.2023г. (вкл.). В периода от 01.08.2023г. до
14.08.2023г. същият е бил в платен годишен отпуск. Впоследствие, считано от
15.08.2023г. до 28.08.2023г. и от 29.08.2023г. до 27.09.2023г. (вкл.) служителят
е бил в отпуск поради временна неработоспособност. С оглед на това не е налице
неспазване на двумесечния срок от откриване на нарушението за налагане на
дисциплинарно наказание.
По наведените от
оспорващия възражения за неспазване формата на акта, съдът съобрази императивното
правило на чл.97, ал.1, т.4 и 5 от ЗДСл, според което дисциплинарното наказание
се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, която
следва да съдържа: описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били
виновно нарушени. В случая заповедта съдържа част от реквизитите по чл.97, ал.1
от ЗДСл - имената и длъжността на наказващия
орган, датата на заповедта, имената и длъжността на наказания държавен
служител, посочените са правните основания за налагането на дисциплинарното
наказание, както и вида на наложеното наказание. Съдът намира, че в заповедта,
както и в съпътстващите я документи липсват доказателства досежно описаните
деяния, квалифицирани от органа по назначаването като дициплинарни нарушения. Дисциплинарно
наказващият орган е приел, че служителят е извършил нарушение по смисъла на чл.28,
ал.1 от ЗДСл, вр. чл.3, ал.1 и чл.17, ал.1 от КПСДА. Т.е. на оспорващия се
вменява поведение, което уронва престижа на държавната служба и не съответства
на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, като данни
за това са предоставени устно на директора на ОД „Земеделие“ – Шумен в рамките
на проведени телефонни разговори съответно със секретаря на община Шумен и с
директора на РИОСВ - Шумен.
В заповедта се визират два случая, при които според
ответния орган държавният служител е проявил поведение, уронващо престижа на
службата.
Първото деяние, описано в заповедта се изразява в
това, че на 27.06.2023г., след като заседнал в асансьора, находящ се в сградата
на община Шумен, където се помещава и администрацията на Областна дирекция
„Земеделие“ – Шумен, П.Й.Н. блъскал по вратата, държал се грубо и непристойно и
изричал обидни думи по отношение на събралите се служители на община Шумен,
които се притекли да помогнат по някакъв начин. Действията на оспорващия били
възприети от секретаря на община Шумен – Д.Д., който също бил на място пред
асансьора, за да помогне. Според изложеното в заповедта Д.Д. попитал най-учтиво
кой е заседналият, как се казва и как се е озовал между втори и трети етаж.
Лицето, което било заседнало, не се представило, не казало името си, а изрекал
„като изляза ще видиш кой съм „идиот“, отвори ми по-бързо вратата“.
Впоследствие било установено, че заседналият в асансьора е жалбоподателят. Д.Д.
уведомил устно директора на ОД „Земеделие“ за възникналата ситуация. Директорът
на ОД „Земеделие“ счел, че П.Н. е нарушил чл.28, ал.1 от ЗДСл, във връзка с
чл.17, ал.1 от КПСДА, съгласно който при изпълнение на служебните си задължения
и в обществения живот, включително при използването на информационни и
комуникационни технологии, служителите в държавната администрация следват
поведение, което не уронва престижа на държавната служба.
Доказателства за изложените в заповедта факти не са
събирани в хода на административната проверка. Дисциплинарният орган е
възпроизвел съдържанието на устен сигнал, получен от едно от присъствалите на
място лица. Видно от обстоятелствената част на акта, на място са присъствали и
други лица, които са възприели действията на жалбоподателя. Съдът намира, че
преди да пристъпи към ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавния
служител, ответният орган е следвало да събере доказателства за установяване на
всички релеватнти факти, в това число като събере писмени сведения от лицата,
станали свидетели на възникналата ситуация. Неизпълението на това задължение
съставлява процесуално нарушение, обусловило необоснованост на издадения акт
Наред с изложеното, съдът намира, че описаното
поведение на жалбоподателя не може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение, предвид конкретните обстоятелства, при които същото е проявено. От
изложението в обстоятелствената част на заповедта е видно, че асансьорът, който
е ползвал служителят, е бил пропаднал между третия и втория етаж на
административната сграда. От обясненията, дадени от П.Н. се установява, че
същият е направил неуспешни опити да се свърже по телефона с техниците,
поддържащи асансьора, след което е започнал да блъска по вратата. Създалата се
ситуация и временната невъзможност на лицето да излезе извън кабината на
асансьора са обективни фактори, които безспорно оказват влияние върху неговото
поведение, в това число биха могли да допринесат до тревожност и необичайно
раздразнение. С оглед на това съдът намира, че процесното деяние не може да
обуслови ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя.
Досежно второто деяние,
квалифицирано като дисциплинарно нарушение, ответният орган е посочил, че П.Й.Н.
е нарушил разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗДСл, във връзка с чл.3, ал.1 от
КПСДА, като през месец март 2023г., при проведен телефонен разговор с директора
на РИОСВ - Шумен оспорващият е казал, че служителите на РИОСВ – Шумен са
некомпетентни. В рамките на дисциплинарното производство не са събрани
доказателства, установяващи по несъмнен начин проявлението на описаното
поведение. Органът по назначаване сочи, че „на 04.07.2023г. в разговор с
директора на РИОСВ – Шумен, същата го уведомила, че през месец март 2023г. в
разговор г-н Н. ѝ е казал, че е некомпетентни“. Липсва писмен сигнал,
изходящ от засегнатото лице / лица. След проведения телефонен разговор, в
рамките на който дисциплинарно наказващият орган е „узнал“ за нарушението,
същият не е изискал писмено уведомление, становище от директора на РИОСВ –
Шумен, което да обективира обстоятелствата, изтъкнати в проведения телефонен
разговор. Доказателства за проявлението на фактите, посочени в обжалваната
заповед не бяха ангажирани и в рамките на съдебното производство. Фактическите
твърдения в заповедта не се подкрепят от никакви доказателства.
При направена преценка за
материалната законосъобразност на акта въз основа на изложените в заповедта
фактически и правни основания, съдът констатира, че в същата липсва посочване
на конкретния принцип за поведение, разписан в чл.2 от КПСДА, който според
дисциплинарно наказващия орган е нарушен. Налице е общо заявено нарушение,
изразяващо се в неследване на поведение, което да не уронва престижа на
държавната служба. Действително визираният в заповедта телефонен разговор между
оспорващия и директора на РИОСВ - Шумен сочи неспазване на добрия тон, като
направените оценки за компетентността на служителите са меко казано неуместни.
Независимо от това, дори и да се приеме наличието на извършено от оспорващия дисциплинарно
нарушение, съдът намира, административният орган не е изпълнил задълженията си
по чл.91 от ЗДСл, което обстоятелство също е достатъчно основание за отмяна на
оспорената заповед. При определяне на наказанието дисциплинарно наказващият
орган е следвало да се съобрази с посочената разпоредба, която изисква
наличието на четири кумулативни предпоставки: тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата
на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Видно от
изложеното в заповедта от страна на дисциплинарно наказващия орган не е
извършена реална преценка за всеки от критериите по чл. 91, ал.1 от ЗДСл.
Оспорената заповед не съдържа съображенията, разписани в цитираната разпоредба
относно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната
служба, формата на вината на служителя, както и цялостното му служебно
поведение. Буквалното възпроизвеждане на нормата на чл.91 от ЗДСл не съставлява
мотиви и преценка на органа на визираните в същата четири кумулативно изискуеми
предпоставки при определяне на наказанието и не може да обуслови извод за
спазване на разпоредбата от страна на ответния орган. Дори когато последният
действа в условията на оперативна самостоятелност, тази преценка не изключва
съдебния контрол, по аргумент от чл.169 от АПК. Предоставената от закона
възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в
изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване
на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната
самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона.
Дисциплинарната отговорност е вид
юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение.
За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната
отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна
деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже
противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна
страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да е установен
правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието
и резултата. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага
дисциплинарно наказание, същият следва да установява посочените елементи на
дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях, като
материалната
законосъобразност на заповедта се определя от установяването на изложените в
нея фактически основания.
В случая ответната страна не
доказа по безспорен начин наличието на обективите елементи на деянията,
квалифицирани като дисциплинарни нарушения. Не се установява по какъв начин
описаното в акта поведение на оспорващия е довело до уронване престижа на
държавната служба. В заповедта липсват мотиви и доказателства и за субективната
страна – виновно поведение, осъществено от държавния служител във връзка с вменените
му по заповедта дисциплинарни нарушения.
В обобщение на гореизложеното и след
извършения съдебен контрол по съответствието на заповедта с изискванията за
форма и относимите материално правни разпоредби, съдът приема, че обжалваният
административен акт е издаден при неспазване на предписаната от чл.97, ал.1 от
ЗДСл форма и съдържание и в нарушение на материалния закон и неговата цел.
В
доказателствена тежест на издателя на заповедта е установяването наличието на
фактическите основания за издаване на заповедта, които да обосноват прилагането
на посочените правни основания за търсене на дисциплинарна отговорност. В
настоящия случай такова пълно доказване не се проведе и съответно не се
установиха предпоставките за налагане на процесното дисциплинарното наказание.
По горните съображения съдът намира, че Заповед №
РД-05-01-1-7/13.10.2023г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.
Шумен, с която на оспорващия в качеството му на главен директор на главна
дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Шумен е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Страните по делото претендират
присъждане на разноски. С оглед изхода на спора основателна се явява единствено
претенцията на жалбоподателя, поради което същата следва да бъде уважена, като ОД „Земеделие“ – гр.
Шумен, в чиято структура е органът издал акта, бъде осъдена да заплати на П.Й.Н. разноски в
размер на 1000,00 лева, представлящи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор
за правна защита и съдействие от 24.10.2023г. Възражението за прекомерност на
договореното възнаграждение е неоснователно, доколкото адвокатският хонорар
съответства на минималния такъв, определен съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното Шуменският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-05-01-1-7/13.10.2023г. на директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – гр. Шумен, с която на оспорващия П.Й.Н., в качеството му на
главен директор на Главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Шумен
е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Шумен да заплати на П.Й.Н. ***, разноски
по делото в размер
на 1000,00 (хиляда) лева.
На
основание чл.124, ал.1, изр.второ от ЗДСл решението не подлежи на касационно обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на препис от същото по реда на чл.138, ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: