№ 688
гр. Варна, 05.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500560 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от М. А. Ф., чрез процесуалния й представител адв.М.Т., против
протоколно определение от 26.09.2022г., постановено по в.гр.д.№2090/17г. по
описа на ВОС, гр.о., с което е спряно на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК
производството по в.гр.д.№2090/17г. по описа на ВОС, гр.о. до приключване
на производството по адм.д.№7433/22г. по описа на ВАС.В жалбата се
твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Въззиваемите страни Т. Д. И. и П. Т. М. в депозирания отговор по частната
жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител
адв.Т.Д. поддържат становище за нейната неоснователност и молят
обжалваното определение да бъде потвърдено.
Въззиваемите страни Ц. Л. И. и Т. В. Б. /като правоприемници на
починалия в хода на производството пред ВОС въззиваем В.М.И../, редовно
уведомени, не са депозирали отговор по частната жалба в срока по чл.276,
ал.1 от ГПК.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред
настоящата инстанция на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК съдебен
акт.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Производството по в.гр.д.№2090/17г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано
по подадените от М. А. Ф. въззивни жалби, съответно против основно
1
решение и против допълнително решение, двете постановени по гр.д.
№14299/15г. по описа на ВРС, 19-ти състав, с които са отхвърлени
предявените от М. А. Ф. против Т. Д. И., П. Т. М. и В.М.И.. искове за
заплащане от ответниците съответно сумата от 817, 29лв., сумата от 777,
12лв. и сумата от 654, 53лв., представляващи съответни на правото на
собственост на всеки от ответниците в сграда, находяща се в гр.Варна,
ул.“Черни връх“№15, част от разходите, направени от ищцата, в общ размер
от 4 415, 50лв., за узаконяване на сграда с идентификатор 10135.1501.326.1,
находяща се в поземлен имот, в гр.Варна, ул.„Черни връх”№15, целият с
площ 302 кв.м., съставляващ УПИ X-7, кв.325 на 9 м.р. по плана на града, а по
КККР съставляващ ПИ с идентификатор 10135.1501.326, и за привеждането й
в съответствие с одобрените проекти, предприети от ищцата в свои и в чужд
интерес, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 18.11.2015г. до окончателното изплащане, на осн.
чл.61 от ЗЗД.
Обобщено в исковата си молба и уточняващите такива към нея ищцата е
твърдяла, че както тя, така и ответниците са собственици на отделни
самостоятелни обекти в сградата с идентификатор 10135.1501.326.1,
придобити въз основа на учредено право на строеж и изграждане на сградата
до степен груб строеж до м.04.2000г., както и притежават посочени ид.ч. от
дворното място.Строежът на сградата е извършен въз основа на одобрени
архитектурни проекти и издадено разрешение за строеж №216/22.07.1999г. от
гл.архитект на район „Одесос“ при община Варна, което разрешение
впоследствие с влязъл в сила на 23.10.2006г. акт е отменено поради неспазени
процедурни правила при издаването му.Инициирана е от част от
собствениците през 2004г. процедура по узаконяване на строителство.През
2010г. е открита процедура по изследване възможността за узаконяване на
сградата.Изготвен е и впоследствие одобрен на 24.10.2011г. инвестиционен
проект - заснемане за узаконяване.Издадено е на 31.10.2011г. от гл.архитект
на район „Одесос“ предписание сградата да се приведе в съответствие с
проекта, с конкретни дадени указания, които са изпълнени чрез извършени
СМР по сградата.Не е извършено узаконяване на строителството, но е
издадено удостоверение за търпимост №34/04.07.2014г. по реда на §127, ал.1
от ПЗР на ЗИДЗУТ, както и решение №1/18.08.2015г. за отказ за издаване на
заповед за премахване на строежа.Ответниците не са участвали в сторените
разходи по повод дадените предписания, напротив всячески са препятствали
извършването на процедури по повод узаконяването на сградата.Всички
разходи по изпълнение на предписанията за привеждане на сградата в
съответствие с проектите и нейното съхраняване, вкл. общите й части
/покрив, стени, капандури на тавански етаж и др./ са направени от другите
собственици, вкл. и от ищцата, като възлизат общо на 18 268, 19лв., от които
ищцата е заплатила 4 415, 50лв., от които ответниците й дължат исковите
суми, като съответни на притежаваните ид.ч. от общите части на сградата.
Ответниците в отговорите си и в хода на производството оспорват
2
предявените искове и молят да бъдат отхвърлени.Обобщено твърдят, че
сградата представлява незаконен строеж, който подлежи на премахване.Те
категорично са се противопоставяли на извършването на строежа, всички
дейности, сочени от ищцата, са осъществени без тяхното съгласие и при
изричното им противопоставяне.Незаконно извършените от ищцата СМР
касаят само обектите на ищцата и други собственици в сградата, но не и
общите части на сградата или обекти на ответниците.За незаконния строеж е
започнала процедура по премахване, която понастоящем не е приключила.
Предмет на адм.д.№7433/22г. по описа на ВАС е подадената от Т. Д. И.
жалба против решение, постановено по адм.д.№560/20г. по описа на ВАдмС, с
което е отхвърлена подадената от Т. Д. И. жалба с искане за прогласяване
нищожността на удостоверение за търпимост №34/04.07.2014г., издадено от
гл.архитект на район „Одесос“ при община Варна за строеж, представляваща
жилищна сграда, построена в имот с идентификатор 10135.1501.326 по КККР
на гр.Варна.По делото М.Ф. е конституирана и участва като заинтересована
страна.Производството адм.д.№7433/22г. по описа на ВАС е висящо,
насрочено за разглеждане в о.с.з. на 16.01.2023г.
Съдът приема, че производството по адм.д.№7433/22г. по описа на ВАС се
явява преюдициално, предвид следното.Съгласно разпоредбата на §127, ал.1
от ПЗР на ЗИДЗУТ, обн.ДВ, бр.82/12г., строежи, изградени до 31 март 2001г.,
за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване.Те могат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които
са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите
са търпими.Процесната сграда понастоящем е без разрешение за строеж,
предвид което представлява незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2 от
ЗУТ.Твърденият на ответниците са, че същата подлежи на премахване, като
дори и да се установи, че направените разходи от ищцата са за изпълнение на
предписания за привеждане на общите части на сградата/на които общи части
са съсобственици/, в съответствие с проектите и за нейното съхраняване, то
доколкото сградата като незаконен строеж подлежи на премахване /с висяща
процедура за горното/, а те не желаят тя да се запази, не дължат исковите
суми на ищцата.Действителността на издаденото за сградата удостоверение за
търпимост /която действителност е предмет на производството по адм.д.
№7433/22г. по описа на ВАС/ е от значение за правилното решаване на спора
по в.гр.д.№2090/17г. по описа на ВОС, доколкото е свързано с твърденията на
ответниците, че сградата подлежи на премахване, което обстоятелство е от
значение за исковите претенции на ищцата, твърдяща, че сградата не подлежи
на премахване, т.к. е търпим строеж по см. на §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ,
поради което й се следват вложените от нея разходи по запазването и
узаконяване й.
Като правилно обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 26.09.2022г., постановено
по в.гр.д.№2090/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което е спряно на осн. чл.229,
ал.1, т.4 от ГПК производството по в.гр.д.№2090/17г. по описа на ВОС, гр.о.
до приключване на производството по адм.д.№7433/22г. по описа на ВАС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4