Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

София, 23.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав, в открито заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов          

    Членове: Пепа Тонева

                     Габриела Лазарова

при секретаря Антоанета Луканова.……..…………………………………… и с участието

на прокурора ……………………………………………..……………………. като разгледа

докладваното от ……………….съдия Михайлов ………...…в.гр.д. № 7 191....... по описа

за 2018 г.,       и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

                   Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „П.Б.“ ЕООД, с която оспорва решение № 318 979 от 18.01.2018 г., постановено по гр.д. № 24 212/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 52 състав. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Инвокирани доводи, че съдът неправилно е приел, че между страните съществува облигационна връзка. В тази връзка твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че договорът е подписан от лице, различно от управителя.  Твърди, че фактурата е осчетоводена, поради грешка в документооборота. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани, като претендира разноски и пред двете инстанции.

                        Ответникът по тази въззивната жалба „Р.и.” ООД редовно уведомен не взима становище по същата.

                        Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и изразени в съдебно заседание и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:  

                        От фактическа страна:

                        Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 318 979 от 18.01.2018 г., постановено по гр.д. № 24 212/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 52 състав, че съдът е осъдил „П.Б." ЕООД да заплати на „Р.и." ООД, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата от 15 000 лева, представляваща главница по фактура № **********/02.12.2013 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 09.05.2014 г. до окончателното й плащане; отхвърлил е предявения от „Р.И." ООД срещу „П.Б." ЕООД, иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 8 750 лева, представляваща неустойка по т. 13 от Договор за демонтаж и монтаж на промишлено хале от 01.10.2013 г., за периода от 06.12.2013 г. до 12.12.2013 г., като неоснователен; осъдил е „П.Б." ЕООД да заплати на „Р.и." ООД, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 480.13 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 15 000 лева, обективирана във фактура № **********/02.12.2013 г. за периода от 15.01.2014 г. до 09.05.2014 г., като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 480.13 лева до пълния предявен размер от 647.13 лева; осъдил е „П.Б." ЕООД да заплати на „Р.и." ООД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 634.51 лева, представляваща разноски по производството, съразмерно на уважената част от исковете; осъдил е „Р.и." ООД да заплати на „П.Б." ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 109.65 лева, представляваща съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете и е осъдил „Р.и." ООД на основание чл. 77 от ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 200 лева, представляваща депозит за вещо лице.

                        Не се спори между страните, а се установява и от представения договор за демонтаж и монтаж на промишлено хале от 01.10.2013 г., сключен между „П.Б." ЕООД, като възложител и „Р.и." ООД, като изпълнител, че ищецът е приел да извърши демонтаж и монтаж на промишлено хале с площ 640 кв. м., находящо се в гр. София, РМЗ „Илиенци". Видно от чл. 1.2 от договора, приемането на демонтажа и монтажа се удостоверява с подписването на отделни констативни протоколи, неразделна част от договора, а в чл. 2.1 е предвидено, че възложителя представя възлагателно писмо за съответната дейност на изпълнителя за изпълнението на демонтажа и монтажа на промишленото хале, посочено в договора. Възнаграждението за демонтажа е 12 500 лв. без ДДС (чл. 2.3.1 от договора), като същата следва да бъде заплатена изцяло в лева по банков път по посочена от изпълнителя банкова сметка ***-дневен срок от подписването на страните на съответния констативен протокол за приемане на дейността и издаването на фактура от изпълнителя за заплащане на съответните извършени дейности (чл. 2.4. от договора).

                        От представените по делото възлагателно писмо от 01.10.2013 г. и констативен протокол от 02.12.2013 г., съставни от „П.Б." ЕООД, като възложител и „Р.и." ООД, като изпълнител се установява, че дейността е възложена, а работата приета. За името на възложител документите са подписани от А.Х..

                        Не се спори, а се установява и от представената и неподписана от ищцовото дружество фактура № **********/02.12.2013 г., че ищецът е фактурирал извършената работа за сумата от 15 000 лева, с вкл. ДДС за демонтаж на промишлено хале.

                        От заключението на приетата и неоспорена съдебно - почеркова експертиза се установява, че подписите за ;,възложител" в документите договор за демонтаж и монтаж на промишлено хале от 01.10.2013 г. и в констативен протокол от 02.12.2013 г. и подписът след „С уважение" във възлагателно писмо от 01.10.2013 г., не са положени от А.Н.Х., от чието име изхождат.

                        От приетото по делото и неоспорено заключение на съдебно - счетоводна експертиза, се установява, че процесната фактура е включена в дневниците за покупка на ответника за м.12.2013 г. и в подадената справка- декларация по ЗДДС за м.01.2014 г., ответникът е ползвал данъчен кредит, респ. фактурата е осчетоводена в счетоводството на „П.Б." ЕООД.

                        От правна страна:

                        При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

           Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищеца уточнения същият е предявил обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл.266 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

                        По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

                        По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е допустима. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

                        Във въззивната жалба са инвокирани доводи за неправилност на атакуваното решение свързани с изводите на съда по отношение на налачието на облигационна връзка на страните, като в тази връзка се твърди, че договорът, както и другите представени по делото документи не са подписани от лице с прадставителна власт, както и неприемането от страна на съда, че осчетоводяването на фактурата по същество е грешка в документооборота. Така наведените доводи, съдът в настоящия си състав намира, че същите са неоснователни.

                        В чл. 258 от ЗЗД е дадена легална дефиниция на договора за изработка, съгласно която изпълнителят, се задължава на свой риск да изработи дадена вещ, съгласно поръчката на другата страна, срещу възнаграждение. От систематичното и логическото тълкуване на посочената разпоредба се налага заключението, че посоченият договор е двустранен, възмезден, консесуален и неформален, като основните задължения на изпълнителя са да извърши работата и да предаде изработеното, а на възложителя да окаже необходимото съдействие за изпълнение, да приеме изработеното и да заплати определеното възнаграждение. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя следва да са налице кумулативните елементи от фактическия състав визирани в чл.266, ал.1 от ЗЗД, а именно: наличие на договорно правоотношение между страните; изпълнението на задълженията от страна на изпълнителя, неточно изпълнение от страна на длъжника-възложител, настъпила изискуемост на задължението; покана от страна на кредитора за изпълнение, в случаите, когато няма уговорен срок. В тежест на ответника е да направи и ангажира доказателства по отношение на правоизключващите, правопогасяващите и правоотлагащите възражения.

                        В конкретния случай страните спорят по отношение на наличието на облигационно правоотношение. С оглед изложеното по-горе, както и предвид осчетоводяването на фактурата, в която е обективирана извършената работа в дружеството ответник, съдът намира, че извода на първоинстанционния съд за наличието на облигационна връзка между страните. Константната съдебна практика приема, че сделка може да бъде сключена както чрез изрични волеизявления, които могат да бъдат извършени в устна, писмена или квалифицирана писмена форма, така и чрез конклудентни действия. При сключването на сделка страната може да действа лично или да бъде представлявана. Когато действащият при сключване на сделката от чуждо име не е надлежно овластен, в гражданските правоотношения сключената сделка е висящо недействителна докато ненадлежно представляваният не я потвърди. Откаже ли ненадлежно представляваният да я потвърди, висящността се прекратява и сделката не поражда действие за представлявания. Когато ненадлежно представляваният е търговец, не се изисква изрично потвърждаване, то се счита извършено, ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването, т.е. потвърждаването се счита извършено чрез бездействие. Този начин на потвърждаване е приложим както когато сделката е сключена чрез изрични волеизявления на мнимия представител, така и когато тя е сключена чрез негови конклудентни действия. Фактическите действия на лице без представителна власт, чрез които се манифестира съгласие, подлежат на потвърждаване от търговеца при условията на чл. 301 ТЗ. Ето защо и предвид факта, че ответникът не се е противопоставил към момента на узнаване на сключената без представителна власт (от негово име) сделка, както и по отношение на възлагането и приемането на извършената работа, съдът в настоящия си състав намира, че отговорността на ответника за заплащане на възнаграждение е ангажирана.

    Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното твърдение за грешка при осчетоводяването и вписването в дневниците за продажбите от страна на ответника. В негова тежест е да ангажира доказателства, във връзка с твърдения от него факт, от които същият извлича блага, поради което и предвид липсата на такива, следва да се приеме, че възражението е неоснователно и недоказано.

    С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното решение е законосъобразно на твърдените от въззивника основания и като такова следва да се потвърди.

                        Водим от гореизложеното, Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 358 094 от 12.03.2018 г., постановено по гр.д. № 24 116/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 79 състав, като правилно и законосъобразно.

           Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

 

Председател:                                                                   Членове:1.

 

 

 

 

2.