РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. гр.Мадан, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100184 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове са с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД от Л. АД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление в гр. С., район М., бул. „Ц.“ №*, ет.*, със законен
представител Изпълнителния директор А. Г. Т., чрез юрк. В. Т. със съдебен адрес: гр. П.,
бул. „М.“ № *. ет.* против ЕТ „А. С. - А. Д., с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
обл. С., общ. Р., с. Е., ул. „Ном. *“ за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца присъдените със заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № */2021 по описа на РС
Мадан, а именно: 5,085.93 евро (пет хиляди осемдесет и пет евро и деветдесет и три
евроцента) - главница по Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски №6512 от 05.11.2019 г.;
1,932.80 евро (хиляда деветстотин тридесет и две евро и осемдесет евроцента) - договорна
лихва съгласно чл. 2.3 б. (а) и (b) от Договора за заем за периода от 06.01.2020 г. до
21.04.2021 г.; 480.55 евро (четиристотин и осемдесет евро и петдесет и пет евроцента) -
неустойка за забава съгласно чл. 2.3 б. (с) и (d) от Договора за периода от 06.02.2020 г. до
12.03.2020 г.; 3,926.78 евро (три хиляди деветстотин двадесет и шест евро и седемдесет и
осем евроцента) неустойка за забава съгласно чл. 2.3 б. (с) и (d) от Договора за периода от
14.07.2020 г. до 26.04.2021г; 162.00 лева (сто шестдесет и два лева) - разноски за връчване на
покани за предсрочна изискуемост;
В исковата молба се твърди, че на 05.11.2019 г. между „Л.“ АД (с предходни
наименования „Л.“ АД и „Т. М.“ АД), с ЕИК ***, в качеството си на „Заемодател“, от една
страна, и ЕТ „А. С. - А. Д.“, с ЕИК **, в качеството си на „Заемополучател”, А. М. Д., с
ЕГН**, в качеството му на „Солидарен длъжник“ и „Ипотекарен длъжник“ и Р. С. Р.,
ЕГН**, в качеството й на „Солидарен длъжник“ и „Ипотекарен длъжник“, от друга страна, е
сключен Договор за Заем Бизнес кредит Клиентски № **от 05.11.2019 г. с нотариална
заверка на подписите с рег. № **по описа на нотариус С. Б., рег. № *на НК, с район на
действие Районен съд - гр. М.. Като обезпечение на заемната сума в полза на заемодателя е
учредена договорна ипотека върху недвижим имот.
Сочи се, че съгласно Договора за заем, заемодателят се задължава да предостави на
заемополучателя заем в размер на 5 100 евро, а заемополучателят се е задължил да върне
заема, заедно с натрупаната върху него лихва, по реда предвиден в чл. 2.3 и чл. 2.4 от
1
договора. Уговорената главница на заема се предоставя поетапно по реда, предвиден в
Договора за заем. Съгласно първи етап при подписване на договора се отпускала част от
уговорения заем в размер на 1,023.77 евро, представляващи 2,002.32 лева, като последната
служила за финансово подпомагане на заемополучателя преди учредяване на необходимото
обезпечение по договора. Съгласно втория етап се извършвало цялостно погасяване на
задълженията за Здравно осигуряване на А. М. Д., към Национална агенция по приходите
възлизащи към 11.11.2019 г. на 372.79 евро, представляващи 729.12 лева. Съгласно третия
етап се извършвало цялостно погасяване на задълженията по изпълнително дело
№21090002354/2009 г. на А. М. Д., към Национална агенция по приходите възлизащи към
11.11.2019 г. на 1,279.66 евро, представляващи 2 538 лева. Съгласно четвърти етап се
извършва цялостно погасяване на задълженията за здравно осигуряване на Ренета
Стефанова Разцветникова, към Национална агенция по приходите възлизащи към 11.11.2019
г. на 106.12 евро, представляващи 207.56 лева. След погасяване на задълженията на
заемополучателя описани по-горе и учредяване на първа по ред ипотека в полза на
заемодателя и след като е удостоверено, че върху имота предоставен като обезпечение няма
други вещни тежести с приоритет преди същата ипотека, остатъкът от отпусната сума в
размер на 2,293.51 евро, равняващи се на 4,485.72 лева се превежда по сметка, посочена от
заемополучателя за оборотни средства. Общо отпусната сума по договор за заем бизнес
кредит № 6512 от 05.11.2019 г. сума била в размер на 9974,73 лева, представляващи 5100
евро. Заемополучателят дължал връщане на предоставения в негова полза заем, съобразно
погасителния план към договора, чрез заплащане в полза на заемодателя на анюитетни
месечни вноски в размер на 134.45 евро, представляващи 262.96 лева. След сключване на
Договора за заем, заемополучателят е погасявал задълженията си редовно до вноска № 2,
като е изпаднал в забава по отношение на част от дължимите месечни погасителни вноски.
С оглед продължаващата забава на заемополучателя за заплащането на дължимите вноски за
заемодателя възникнало правото да обяви целия заем за предсрочно и незабавно изискуем
на осн. чл. 5.1 (iv) от сключения договор. На 21.04.2021г. заемодателят е уведомил
заемополучателя и солидарния и ипотекарен длъжник за обявената предсрочна изискуемост
на задълженията по заема чрез надлежно връчени нотариални покани чрез ЧСИ рег. № *З.
Т., с район на действие ОС С.. Заемодателят подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за процесните суми, въз основа на
което били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Срещу
подадената заповед за изпълнение постъпило възражение от страна на дължниците. В
указания срок ищецът предявил настоящия иск за установяване на вземанията по заповедта.
По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира направените разноски
по настоящото и по заповедното производство.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника, с който взема
становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва сключването на Договор за
заем Бизнес кредит Клиентски № **/05.11.2019 година между „Л.“ АД от една страна и от
друга страна - ЕТ „А. с.- А. Д.“, ЕИК: **, А. М. Д. и Р. С. Р.. Счита, че заемополучатели по
този договор били солидарните длъжници А. М. Д. и Р. С. Р., а не посоченият като такъв в
договора едноличен търговец, срещу когото са насочени исковете. Посочва, че искането за
отпускане на кредит до ищеца е отправено от А. М. Д., като по изрично настояване на
заемодателя му е поставено условие преди отпускане на кредита да се регистрира като
едноличен търговец. Самата регистрация на ЕТ била извършена от адвокат, посочен от
заемодателя на 29.10.2019 година, непосредствено преди да бъде подписан договорът за
кредит. Въпреки че се е регистрирал като ЕТ, А. М. Д. никога не бил започвал да упражнява
търговска дейност под тази фирма, поради което отпуснатият кредит не бил предназначен за
извършване на търговска или професионална дейност. Това му гарантирало защитата,
предоставяна от Закона за защита на потребителите на всяко физическо лица и той
представлява потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. От друга страна, именно по
сметка на Р. С.Р. била преведена заемната сума в размер на 4485,72 евро, поради което тя
била заемополучател. Посочва, че повече от % от заемната сума била преведена от
заемодателя за погасяване на задължения на физическите лица А. М. Д. и Р. С. Р., а не за
задължения на ЕТ А. с.- А. Д., ЕИК: **. Остатъкът от сумата, посочен като „оборотни
средства“ бил преведен по личната сметка на Р. С. Р. и тъй като едноличния търговец
никога не е започвал извършването на търговска дейност, нямало как сумата да е била
2
предоставена и използвана като оборотни средства. Излага съображения, че ЕТ „А. с.- А.
Д.", ЕИК: **не дължи връщане на заемната сума, а същата подлежи на връщане от
заемополучателите А. М. Д. и Р. С. Р.. Посочва, че ЕТ „А. с.- А. Д.", ЕИК: ** е потребител
по смисъла на закона, тъй като е физическо лице и е ползвател на услуга, която не е
предназначена за извършване на търговска или професионална дейност, и освен това е и
страна по договор, действаща извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Посочва, че договора за заем бизнес кредит клиентски № 6512/05.11.2019 г.
съдържал следните неравноправни клаузи: Чл.2.2.- (б), предвиждащ отметнина в размер на
10% от размера на целия Заем, но не по-малко от 10 000 евро, чл. 2.3 (с), чл. 2.3(d), чл. 2.3
(е), предвиждащи задължение за заплащане на неустойка за забава при неизпълнението на
задълженията на заемополучателя по договора, чл. 2.3 (f) предвиждаща, че касаеща
изчислението от страна на заемодателя на дължима лихва или лихва за забава, както и на 2.3
(g) предвиждаща, че при обявяване на заема за предсрочно изискуем, същия да се олихвява с
договорената лихва по чл. 2.3а и неустойка по чл. 2.3с. Посочените клаузи били
неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Въвежда възражение за нищожност
на предвидената в договор неустойка поради противоречие с добрите нрави. Нищожна била
и уговорката за заплащане на договорна лихва, тъй като тя надвишава трикратния размер на
законната лихва. Позовава се на Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС, съгласно
което посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената,
посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от Директива 2005/29. Твърди, че е налице
"заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложено заверено копие от ч.гр.д. № 126/2021 г. по описа на РС
Мадан, видно от което въз основа на заявление, подадено от Лено АД на 10.05.2021 г. е
издадена заповед за изпълнение №77/10.05.2021 г. по чл. 417 от ГПК срещу ЕТ А. С. – А. Д.
за следните суми: 5,085.93 евро (пет хиляди осемдесет и пет евро и деветдесет и три
евроцента) - главница по Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски №6512 от 05.11.2019 г.;
1,932.80 евро (хиляда деветстотин тридесет и две евро и осемдесет евроцента) - договорна
лихва съгласно чл. 2.3 б. (а) и (b) от Договора за заем за периода от 06.01.2020 г. до
21.04.2021 г.; 480.55 евро (четиристотин и осемдесет евро и петдесет и пет евроцента) -
неустойка за забава съгласно чл. 2.3 б. (с) и (d) от Договора за периода от 06.02.2020 г. до
12.03.2020 г.; 3,926.78 евро (три хиляди деветстотин двадесет и шест евро и седемдесет и
осем евроцента) неустойка за забава съгласно чл. 2.3 б. (с) и (b) от Договора за периода от
14.07.2020 г. до 26.04.2021г; 162.00 лева (сто шестдесет и два лева) - разноски за връчване на
покани за предсрочна изискуемост; Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
02.06.2021 г., като на 22.06.2021 г. е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от последния.
Исковете, по които е образуван настоящия процес, са предявени в едномесечния срок по чл.
415, ал. 4 от ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Липсва спор между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че на 05.11.2019 г. между Л. АД /с предишно наименование „Л.“ АД/-
заемодател от една страна и ЕТ "А. С. - А. Д." -заемополучател, А.р М. Д. – солидарен и
ипотекарен и Р. С. Р. – солидарен и ипотекарен длъжник от друга е сключен договор за
бизнес кредит клиентски № **, по силата на който ищецът е предоставил на
заемополучателя сумата от 5100 евро. Съгласно първи етап, уреден в чл. 2.1, б. (b), т. (i) от
Анекс № 1 от 05.11.2019 г., при подписване на договора се отпуска част от уговорения заем
в размер на 1,023.77 евро, като последната служи за финансово подпомагане на
заемополучателя преди учредяване на необходимото обезпечение по договора, както следва:
426,59 евро се предоставяли на заемополучателя чрез приспадането им от усвоената
главница, като се удържали за погасяване на юридически и административни разходи,
свързани със заема, проучване и изготвяне на документите за заем, проучване и изготвяне на
документите за учредяване на обезпечение, нотариални такси, държавни такси и други
необходими разноски; 85,89 евро се предоставяли чрез приспадането им от усвоената
главница за извършване на експертна оценка на имуществото на заемополучателя, 511.29
евро, се предоставяли на заемополучателя по посочената от него в чл. 2.2 б. (b) от договора
3
за заем сметка. Съгласно втори етап, уреден в чл. 2.1, б. (б), т. (ii) от договора и от анекс №1
към Договора за Заем, в срока по чл. 2.2. от договора се извършвало цялостно погасяване на
задълженията за здравно осигуряване на А. М. Д. към Национална Агенция по Приходите
възлизащи към 11.11.2019 г. на 372.79 евро; Съгласно трети етап, уреден в чл. 2.1, б. (б), т.
(iii) от договора и анекс № 1 към него, в срока по чл. 2.2. от Договора се извършва цялостно
погасяване на задълженията по изпълнително дело №21090002354/2009 г. на А. М. Д., към
Национална Агенция по Приходите, възлизащи към 11.11.2019 г. на 1,279.66 евро. Съгласно
четвърти етап, уреден в чл. 2.1, б. (б), т. (iv) от Договора, в срока по чл. 2.2. от Договора се
извършва цялостно погасяване на задълженията за здравно осигуряване на Р. С. Р. към
Национална Агенция по Приходите и по-конкретно ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Смолян,
възлизащи към 11.11.2019 г. на 106.12 евро. След погасяване на задълженията на
заемополучателя описани по-горе и учредяване на първа по ред ипотека в полза на
заемодателя и след като е удостоверено, че върху имота предоставен като обезпечение няма
други вещни тежести с приоритет преди същата ипотека, остатъкът от отпусната сума
следвало да се преведе по посочена от заемополучателя сметка за оборотни средства.
Съгласно чл. 2.3 (а) и (b) от договора заемополучателят дължи на заемодателя
фиксирана лихва в размер на 30% (тридесет на сто) на година върху усвоената и
непогасената част от главницата на предоставения заем, като лихвата се начислявала
ежемесечно върху неизплатената главница по заема за периода от деня, следващ датата на
получаване на заема, до датата на пълното изплащане на главницата по заема. Съобразно чл.
2.3 (с) и (d) от договора, в случай че заемополучателят не изпълни, което и да е
имуществено или неимуществено задължение по договора на съответната дата на падеж,
както и при предсрочна изискуемост на същия дължал неустойка за забава в размер на
0,27% от непогасената част от заема за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото
плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми за
главница, неустойки и други такси и разноски по договора. Неустойката за забава, се
начислява от деня, следващ падежа на съответното задължение до деня на пълното му
погасяване и се изчислява на база реално изминали дни. Съгласно чл. 2.3 (g) при обвяване на
заема за предсрочно изискуем поради неизпълнение на заемополучателят, страните се
договарят до окончателносто погасяване на заема същия да се олихвява с договорената
лихва по чл. 2.3 (а) и неустойка по чл. 2.3 (с).
По силата на чл. 4.1 от договора като предварително условие за отпускането на заема,
заемополучателят заедно със солидарните и ипотекарните длъжници (ако има такива) се
задължават да предоставят обезпечение, както следва: учредена от ипотекарните длъжници
и вписана в полза на заемодателя първа по ред договорна ипотека върху описания в чл. 4.1
(i) недвижим имот: Апартамент, със застроена площ от 84,24 кв.м. с идентификатор
63207.503.43.2.43 по КК и КР, находящ се в гр. Рудозем. Като доказателство по делото е
приет нотариален акт за учредяване на договорна ипотека /л. 53 д./ върху посочения
недвижим имот за обезпечение на задълженията по процесния договор за кредит.
В чл. 5.2 (а) от договора е уговорено, че при настъпване на неизпълнение, което
продължава повече от 7 дни или последиците от него не са възстановени в този срок,
заемодателят има право да обяви заема за предсрочно и незабавно изискуем. При обявяване
на заема за предсрочно и незабавно изискуем заемополучателят се задължава да изплати на
заемодателя усвоената сума по заема и всички други дължими суми по Договора
(включително такса за предсрочно погасяване по чл. 2.4, точка (е), подточка (ii) в срок от 7
(седем) дни от датата, на която са станали предсрочно изискуеми. Съгласно чл. 5.2 (b) при
настъпване на неизпълнение, което продължава повече от 90 календарни дни, заема
автоматично става предсрочно и незабавно изискуем, без да е необходимо заемодателят
изрично да уведомява заемополучателя за настъпването на предсрочната изискуемост. В чл.
5.2 (с) е уговорено, че при обявяване на предсрочната и незабавна изискуемост
съобщението, с което заемодателя уведомява заемателя за настъпването на предсрочната и
незабавна изискуемост може да се изпрати чрез куриер с обратна разписка или нотариална
покана и ако заемополучателя, ипотекарните и солидарните длъжници не получат
съобщението на посочения по-долу адрес за кореспонденция, се залепя уведомление, като с
изтичане на 14-дневен срок от залепянето на уведомлението съобщението се счита за
връчено.
4
По делото е приета като доказателство покана от Л. АД до заемополучателя ЕТ А. С.
– А. Д., връчена на 21.04.2021 г., с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, поради
забава в плащане на дължимите месечни вноски, продължаващо 420 дни към 31.03.2021г.
Представени са и доказателства за направени разходи в размер от 162 лева за връчване на
покана за предсрочна изискуемост – видно то преводно нареждане от 12.04.2021 г. в полза
на ЧСИ З. Т., фактура № */13.04.2021 г., сметка № *от 13.04.2021г. /л. 27-32/
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че главницата по процесния договор за кредит е усвоена на няколко етапа, а
именно: Първият етап, при подписване на процесният договор и анекса към него е отпуснат
част от уговореният Заем в размер на 1 023,77 евро, В срока регламентиран по чл.2.2. се
предоставя част от договорената главница чрез заплащането задълженията на А. М. Д. към
Национална агенция по приходите, в размер на 372,79 евро, Третият етап от предоставянето
на договорената главница е погасяването на цялостното задължение към 11.11.2019г. на А.
М. Д. към Национална агенция по приходите в размер на 1 297,66 евро, Четвъртият етап от
предоставяне на главницата по процесният договор включва цялостното погасяване на
задълженията на Р. С.Р. към Национална Агенция по приходите в размер на 106,12 евро.
Остатъкът от главницата, след приспадане на извършените плащания е в размер на 2 293,51
евро е преведена на 13.11.2019г. в левова равностойност 4 485,73 лв. с платежно нареждане
по сметка с IBAN: *** с титуляр Р. С. Р.. От страна на ЕТ „ А. С. – А. Д.” са извършени
погасителни плащания в размер на 700,98 евро, с които са погасени две пълни вноски
главници, две пълни вноски за договорени лихви по погасителен план и частично е погасена
договорената лихва от погасителна вноска №3 –19,09 евро. Погасена била и начислената в
размер на 55,08 евро неустойка. Сумата в размер на 383,47 евро е отнесена за погасяване на
начислените задължения за „неучредена застраховка, застрахователна премия”. Размерът на
договорената лихва за периода от 06.01.2020г. до 21.04.2021г. по смисъла на Приложение
№1 – Погасителен план към Договор за заем Бизнес кредит с Клиентски № 6512 от
05.11.2019г. е 1 932,93 евро (Хиляда деветстотин тридесет и две евро и деветдесет и три
евро цента) . Размерът на неустойката за забава за периода от 06.02.2020г. до 12.03.2020г. е
в размер на 480,55 евро (четиристотин и осемедесет евро и петдесет и пет евро цента) ,
изчислена е на база 0.27% на ден върху непогасената част от Заема (5193.99 евро). За
периода от 14.07.2020г. до 26.04.2021 г. по Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски №
**от 05.11.2019г. дължимата неустойка за забава била 3 926,78 евро.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза дължимите и
претендирали с исковата молба парични суми, представляващи главница, лихви и неустойки
по Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № ** от 05.11.2019г., които са погасени с
внесените парични средства са: От отпуснатият заем по процесният договор с главница в
размер на 5 100,00 евро е погасена част в размер на 14,07 евро, а непогасената дължима
главница по Договора е 5 085,93 евро. Погасената договорена лихва за периода от
06.01.2020г. до 21.04.2021г. е в размер на 248,21 евро, а дължимата непогасена договорена
лихва е в размер на 1 932,93 евро. За периода 06.02.2020г. до 12.03.2021г. неустойката в
размер на 480,55 евро, същата не е погасена, а за периода от 14.07.2020г. до 26.04.2021г.
дължимата не погасена неустойка е в размер на 3 926,78 евро.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като
компетентно изготвено, обективно, изчерпателно, а и неоспорено от страните.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, съдът достигна до следните
правни изводи:
С оглед разпределената доказателствена тежест за уважаване на предявените искове
на първо място ищецът следва да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение по сключения с ответника договор за заем, по който е била предоставена и
усвоена твърдяната парична сума и конкретния размер на дълга, който се претендира. От
събраните по делото доказателства се установи, че на 05.11.2019 г. между ищеца -
заемодател от една страна и ответника - ЕТ „А. С. - А. Д. заемополучател, А. М. Д. –
солидарен длъжник и Р. С. Р. – солидарен длъжник от друга е сключен договор за бизнес
кредит клиентски № **, по силата на който ищецът е предоставил на заемополучателя
сумата от 5100 евро, която сума е усвоена по предвидения в договора начин. Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника, че има качеството на потребител по смисъла
5
на ЗЗП, тъй като бил физическо лице и ползвател на услуга, която не била предназначена за
извършване на търговска дейност. С регистрирането на физическото лице като едноличен
търговец се разширява неговата правоспособност, разкривайки пред него възможността то
да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското право. Съгласно
разпоредбата на § 13 от ДР на ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива
стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В процесния
договор и сключения Анекс № 1 от 05.11.2019 г. към него е посочено, че след погасяване на
задълженията на ипотекарните длъжници към Национална агенция по приходите, както и на
дължимите разноски за юридически и административни услуги, свързани със заема и
обезпеченията, остатъкът от отпусната сума се превежда по посочена от заемополучателя
сметка за оборотни средства, поради което съдът намира, че ответникът при сключването на
договора не е действал извън рамките на своята търговска или професионална дейност,
поради което разпоредбите на ЗЗП не намират приложение.
Ответникът е въвел възражения за нищожност на клаузите предвиждащи заплащането
на договорна лихва и неустойка, поради противоречието им с добрите нрави.
В решение № 453/03.08.2016г. по гр.д.№ 1742/2015г. на ІV г.о. на ВКС е прието, че
преценката дали договореното противоречи на добрите нрави /общоприети норми за
справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в
интерес на обществото/ се прави въз основа на конкретно установените във всеки отделен
случай релевантни обстоятелства. Констатирано противоречие на волеизявленията с
посочените изисквания обуславя нищожността им, която свободата на договаряне не може
да преодолее, именно защото тя не е абсолютна, а е рамкирана съобразно императивната
норма на чл.9 ЗЗД. С оглед преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен
принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на
ищеца, следва да се съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се
приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва. В тази насока е налице
съдебна практика, според която максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава трикратния размер на законната
лихва при необезпечени кредити, и двукратния размер на законната лихва при обезпечени
кредити /Решение № 906/30.12.2004 г. по г. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
378/18.05.2006 г. по г. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по г. д.
№ 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о/ Към момента на сключване на договора на 05.11.2019 г.
основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0, 00 % и до настоящия момент е в същия
процент. Поради това най-високата стойност, която е имала законната лихва за периода на
действие на договора от момента на сключването му е 10, 00%. В настоящия случай
вземанията по договора за кредит са обезпечени с ипотека върху недвижим имот:
Апартамент, със застроена площ от 84,24 кв.м. с идентификатор 63207.503.43.2.43 по КК и
КР, находящ се в гр. Рудозем, а фиксираният годишен процент от кредита е в размер от
30%. Съдът като взе предвид срока на сключване на договора от 120 месеца, съотношението
между възнаградителната лихва, законната и пазарната лихва за същия период от време,
предоставеното обезпечение по кредита, начинът на разпределение на вноските за главница
и лихва, размерът на предоставената сума по договора и уговореният начин на усвояване,
намира, че уговорената клауза за договорна лихва е нищожна поради противоречие с
добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципите на
справедливост и добросъвестност в облигационните отношения и създава условия за
неоснователно обогатяване на ищеца. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат
никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните и такова
задължение не е възниквало за ответника Ето защо предявеня иск за установяване на
дължимост на сумата от 1,932.80 евро договорна лихва за периода от 06.01.2020 г. до
21.04.2021 г следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира, че клаузата за дължимост на неустойка по чл. 2.3 (с) и (d) от договора
е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Съгласно дадените разяснения в
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
6
В цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на
нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а
не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Договорната клауза за
неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и
създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е
налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе
извън обезпечителните или обезщетителните функции, които са й придадени от страните.
При преценката дали неустоечната клауза е противоречаща на добрите нрави,
следва да се вземе предвид съотношението между размера на неустойката, съгласно
уговорения начин на определянето му, и очакваните за кредитора евентуални вреди от
неизпълнението на основните парични задължения на заемодателя, произтичащи от
процесния договор. Тези вероятни вреди при неизпълнение от страна на заемополучателя
биха се изразили в невъзможността на заемодателя да се ползва от дължимата заемна сума.
В случая е видно, че уговорената неустойка се явява несъразмерно висока спрямо
предоставената сума, като в периода от 06.02.2020 г. до 12.03.2020 г. и 14.07.2020 г. до
26.04.2021 г., или за общо 9 месеца забава кредиторът е начислил неустойка в общ размер
на 4407,33 лева, която сума възлиза на 86% от размера на предоставената заемна сума.
Отделно е посочено, че неустойката се дължи върху всички просрочени суми и то
независимо дали заемната сума е усвоена изцяло или не. Обичайното обезщетение за забава,
което се дължи в случай възлиза на размера на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
поради което уговореният размер на неустойката от 0,27% на ден /който се равнява на
97,20% годишно/ е явно несъразмерен с евентуалната вреда за кредитора от забава в
плащанията по процесия договор от страна на длъжника. При това съотношение,
уговорената в този размер мораторна неустойка не отговаря на присъщите й цели - да
обезпечи изпълнението на поетите от заемополучателя парични задължения и да обезщети
кредитора за вредите от виновното неизпълнение на длъжника, нито на придадената й от
страните санкционна функция, целяща да санкционира неизправната страна по договора, а
води до създадена още при сключването на процесния договор възможност за несправедливо
обогатяване на кредитора. Наред с това съдът отчита и обстоятелството, че с процесния
договор е уговорено и друго, различно от неустойката, обезпечение на пълния размер на
задълженията за погасяване на заема, а именно учредена от ипотекарните длъжници в полза
на заемателя първа по ред договорна ипотека върху недвижим имот. Поради изложеното
съдът приема, че уговорената клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с
добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа
на справедливост и излиза извън присъщите й функции. Ето защо предявените искове за
установяване на дължимост на неустойка за забава в размер на 480.55 евро за периода от
06.02.2020 г. до 12.03.2020 г. и 3,926.78 евро за периода от 14.07.2020 г. до 26.04.2021г
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В чл. 5.2 (а) от договора е уговорено, че при неизпълнение, което продължава повече
от 7 дни или последиците него не са възстановени в този срок, заемодателят има право да
обяви заема за предсрочно изискуем, а съобразно чл. 5.2 (b) от договора при настъпване на
неизпълнение, което продължава повече от 90 дни, заема автоматично става предсрочно и
незабавно изискуем, без да е необходимо изрично уведомяване от кредитора. Предсрочната
изискуемост на вземанията по договор за кредит представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора, в частта му касаеща срока за изпълнение, което се
упражнява с едностранно волеизявление. Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което настъпва при наличието на две предпоставки: обективен
фактор, обусловен от неплащането на част от падежирали вноски или лихви по договор за
кредит и субективен фактор- обективиран в упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Съдебната практика последователно приема, че е
необходимо длъжникът да е уведомен за предсрочната изискуемост на вземането, за да
може да настъпи правната промяна във възникналото правоотношение между страните. В
настоящият случай са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, доколкото от една страна от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
7
установява наличието на забава в изпълнение на задълженията на ответника, а от друга е
представена покана, в която е обективирано изявление от страна на кредитодателя за
обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми, връчена на
кредитополучателя на 21.04.2021 г., като предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване на длъжника на волеизявлението на кредитора. Съобразно чл. 4.4 (а)
от договора замополучателят заплаща на заемодателя всички такси, разходи и разноски за
удовлетворяване на правата на заемодателя в случаите на неизпълнение по договора, поради
което сумата от 168 лева, представляваща заплатени разноски за връчване на покани за
предсрочна изискуемост е дължима от ответника.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че от страна на заемополучателя е заплатена сумата от 700,98 евро по договора.
Към момента на заплащането й вземането на ищеца за разноски за връчване на покана за
предсрочна изискуемост все още не е било възникнало, като с оглед нищожността на
посочените по-горе договорни клаузи, вземането следва да бъде отнесено към погасяване на
главницата съобразно предвидения в чл. 2.4 (d) от договора ред. С оглед изложеното искът е
доказан за сумата от 4399,02 евро – главница и сумата от 168 лева – разноски за връчване на
покани за предсрочна изискуемост, като в останалата част следва да бъде отхвърлен като
неоснователен по изложените по-горе съображения.
На осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът е реализирал разноски в размер на 450,19 лева за платена държавна такса по
ч.гр.д. № 126/2021 г., 450,19 лева за платена държавна такса по гр.д. № 184/2021 г. по описа
на РС Мадан, както и платен депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 300
лева. Съразмерно с уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 171,07 лева за заповедното и 285,07 лева за исковото производство.
Ответникът е реализирал разноски в размер на 1300 лева за адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.08.2021г. Ответникът е
релевирал възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част. С оглед цената на иска и действителната фактическа и правна сложност на
делото и доколкото заплатеното от страна на ответника адвокатско възнаграждение е близък
до минимално определения по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 за МРАВ, съдът намира
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно. Съразмерно с отхвърлената част от
иска ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 884 лева.
Относно претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
следното: съгласно чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът намира, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото следва да
се определи възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 150 лева за исковото и
50 лева за заповедното производство, като по съразмерност с уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да се заплатят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
от 57 лева за исковото и 19 лева за заповедното производство. Така дължимите от ответната
страна разноски възлизат на общ размер от 342,07 лева за исковото и 190,07 лева за
заповедното производство. Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ „А. С. - А. Д., с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: обл. С., общ. Р., с. Е., ул. „Ном.**“ дължи на Л. АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление в гр. С., район М., бул. „Ц.“ №**, със законен представител
Изпълнителния директор А. Г. Т. сумата от 4399,02 евро (четири хиляди триста деветдесет и
8
девет евро и два евроцента) - главница по Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски
№***от 05.11.2019 г. и сумата от 162.00 лева (сто шестдесет и два лева) - разноски за
връчване на покани за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 77 от 10.05.2021 г. по ч.гр.д. № 126/2021 г. по описа на РС Мадан, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4399,02 евро до пълния предявен размер от 5085,93 евро,
за сумата от 1,932.80 евро - договорна лихва съгласно чл. 2.3 б. (а) и (b) от Договора за заем
за периода от 06.01.2020 г. до 21.04.2021 г.; 480.55 евро (четиристотин и осемдесет евро и
петдесет и пет евроцента) - неустойка за забава съгласно чл. 2.3 б. (с) и (d) от Договора за
периода от 06.02.2020 г. до 12.03.2020 г.; 3,926.78 евро (три хиляди деветстотин двадесет и
шест евро и седемдесет и осем евроцента) неустойка за забава съгласно чл. 2.3 б. (с) и (d) от
Договора за периода от 14.07.2020 г. до 26.04.2021г.
ОСЪЖДА Л. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., . бул. „Ц.“
№**, със законен представител Изпълнителния директор А. Г. Т. да заплати на ЕТ „А. С. -
А. Д., с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: обл. С., общ. Р., с. Е., ул. „Ном. **“
сумата от 884 лева (осемстотин осемдесет и четири лева) разноски за адвокатско
възнаграждение по съразмерност с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЕТ „А. . - А. Д., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: обл. С.,
общ. Р., с. Е., ул. „Ном. *“ да заплати на Л. АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление
в гр. С., .бул. „Ц.“ №*, със законен представител Изпълнителния директор А. Г. Т. сумата от
532,14 лева (петстотин тридесет и два лева и четиринадесет стотинки) деловодни разноски
по съразмерност с уважената част от иска, от които 342,07 лева за исковото и 190,07 лева за
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
9