№ 5
гр. Варна , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Маринела Г. Дончева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20213000500106 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на Т. М. К. от гр.Ген.Тошево, обл.Добрич срещу решение №
260020/9.11.2020 г. по т.д.№ 207/2019 г. на Окръжен съд - Добрич, с което е
отхвърлен изцяло иска за присъждане на сумата от 120000 лева, ведно със
законната лихва – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
смъртта на баща му М. К.ов П. на 14.10.2016 г., предявен против ЗАД
„Алианц България“. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на
закона, с молба за отмяна и за уважаване на исковата претенция, с
присъждане на разноските по делото.
В подаден писмен отговор и в съдебно заседание, пълномощникът на
ответното дружество оспорва въззивната жалба и изразява становище за
правилност на решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
1
Предявен е иск от Т. М. К. от гр.Генерал Тошево, срещу ЗАД „Алианц
България“ – София за осъждане на ответника да заплати сумата от 120000.00
лв., ведно със законната лихва - обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания, настъпили в резултат от смъртта на неговия баща М. К.ов П. на
14.10.2016 г., при товаро-разтоварни дейности със специализирана
селскостопанска техника, управлявана от Т. М.А., застрахована по риска
"Гражданска отговорност" при ЗАД „Алианц България“.
Оспорвайки изцяло иска, ответникът твърди, че не са налице
необходимите предпоставки за ангажиране на отговорността му - събитието
не попада в обхвата на покритието по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, тъй като има характеристиките на трудова злополука; оспорва
механизма на произшествието, пряката причинно-следствена връзка между
него и вредоносния резултат; вината на управляващия специализираната
техника. В условията на евентуалност твърди наличие на съпричиняване от
пострадалия и изразява становище за недоказаност на твърденията на ищеца
за претърпени болки и страдания.
Настоящата инстанция приема, че предявеният иск е допустим,
съобразно разпоредбите на чл.432, ал.1 и чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като
към исковата молба са представени доказателства относно изпълнението на
задълженията на ищеца по чл.380 от КЗ.
Безспорно е установено по делото, че на 14.10.2016 г. в нива, находяща
се в землището на с.Хаджи Димитър, община Каварна, при извършване на
товаро-разтоварни дейности със специализирана селскостопанска техника,
управлявана от Т. М.А., е причинена смъртта на М. К.ов П. – баща на ищеца.
Не се спори, че пострадалият и управляващият селскостопанската техника са
изпълнявали дейност по възлагане от работодател - извършвали са товарене,
разтоварване, транспортиране и стифиране на пресовани бали от слама, като
М. К.ов П. е управлявал колесен трактор с прикачено ремарке и е
транспортирал балите до определено място, а свид.Адил е управлявал
телескопичен товарач. При злополуката, на предните рога на товарача е имало
четири броя стифирани бали със слама, при поставянето на които до други
бали, е извършено притискане тялото на пострадалия М. К.ов П.. Описаната
фактическа обстановка се установява от приетите като доказателства
2
материали по ДП №40/2016г. по описа на ОСлО при ОП - Добрич и от
показанията на свидетелите Мартин Стоянов Маринов, Аспарух Димов Д. и
Т. М.А..
По делото е назначена комплексна автотехническа и съдебно –
медицинска експертиза, заключението на която установява, че причина за
смъртта на М. К.ов П. е механична асфикция от притискане на снагата,
корема и крайниците.
Относно механизма на настъпване на произшествието, експертизата
установява, че по неизяснени причини, М. К.ов П. се е озовал на пътя на
товарача при движението му напред, натоварен с четири бали - в зона, опасна
за човек, намиращ се вън от товарача, до стифираните бали. Обективно е
установено, че пострадалият М. П. се е озовал в зоната между фигурата от
бали и движещия се към нея товарач, носещ други бали, в момент, когато
машинистът на товарача няма видимост пред себе си, поради размерите,
характера и ниското разположение на високия товар спрямо нивото на терена
и не би могъл да предотврати настъпването на произшествието. Това би било
възможно, ако на мястото на произшествието е имало трети човек, който да
указва на водача на товарача за наличието на опасност при движението му.
Пострадалият би имал видимост към специализираната техника при
извършването на маневрата за поемане на натоварените в ремаркето бали и
движението му при подреждането им към стифираните вече бали слама, ако е
бил обърнат към телескопичния повдигач. Експертизата не установява в кой
момент той е възприел товарача, дали го е възприел и дали е предприел
някакви действия с цел да избегне съприкосновението с товарача. Технически
правилните му действия биха били да се намира в кабината или в близост до
управлявания от него трактор и да не навлиза в коридора на движение на
товарача.
Експертизата установява, че уврежданията на М. П. са настъпили в
резултат на притискането и са довели до невъзможност за извършване на
дихателни движения поради натиска върху тялото от тежестта на балите и до
настъпването на смъртта му.
Безспорно е установено по делото, че към датата на настъпване на
злополуката - 14.10.2016 г. е съществувало валидно застрахователно
правоотношение между ответното дружество и собственика на
3
специализирана селскостопанска техника марка “FARESIN“, модел
„HOULОTTE“, с рег.№ТХ 09784 по сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в
застрахователна полица №BG/01/115002900270/25.11.2015 г., със срок на
валидност 12 месеца.
Разпоредбата на чл.477, ал.1 от КЗ предвижда, че обект на застраховане
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят.
Пътно-транспортно произшествие по смисъла на §6,т.30 от ДР на ЗДвП
е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. От
механизма на злополуката, причинила смъртта на наследодателя на ищеца,
съдът е направил правилен извод, че случилото се не е пътно-транспортно
произшествие по смисъла на цитираната разпоредба. При процесната
злополука, телескопичен товарач марка “FARESIN“, модел „HOULОTTE“ не
е извършвал дейност като транспортно средство, а за товарене и разтоварване
на бали, при което е използвана само подемната му сила.
В Решение от 28.11.2017г. на СЕО по дело С514/16 с предмет
преюдициално запитване за тълкуване на член 3, параграф 1 от Директива
72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972 г. относно сближаване на
законодателствата на държавите - членки, относно застраховката
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и
за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка се приема,
че понятието „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който
селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция
към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като
средство за транспорт, а да генерира двигателна сила.
Тъй като злополуката, довела до смъртта на наследодателя на ищеца не
е риск, покрит от застраховка „Гражданска отговорност“, следва да се
4
приеме, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а
обжалваното решение – потвърдено изцяло.
С оглед факта, че настъпилата злополука не представлява
застрахователно събитие с покрит от застраховката риск, не е необходимо да
бъдат обсъждани вината на застрахования водач, твърдяните неимуществени
вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахования
водач и претърпените вреди.
При този изход на спора, в полза на въззиваемото дружество следва да
бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция, представляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 3930.00 лева, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260020/9.11.2020 г. по т.д.№ 207/2019 г.
на Окръжен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Т. М. К., ЕГН ********** от гр.Генерал Тошево, ул.“Васил
Априлов“ № 47, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Алианц България“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“, бул.“Княз
Дондуков“ № 59 разноски за настоящата инстанция, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3930.00 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5