Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Казанлък, 17.06.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 13.06.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 930 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 36 от ЗА,
с цена на иска 23 100 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че от г. и до настоящия момент бил вписан в
регистъра на Адвокатска колегия -С.. На г., в качеството си на адвокат, сключил
с ответницата договор за поръчка, по силата на който Д. му възложила, а ищецът
се задължил да извърши всички необходими правни и фактически действия за
получаване в нейна полза на обезщетение за претърпените от нея вреди поради
смъртта на дъщеря й С. К. Д., починала при пътно-транспортно произшествие,
станало на г. По силата на чл. 3 от договора ответницата се З.ължила да заплати
на ищеца възнаграждение в размер на 33 % от размера на присъденото или
доброволно платено й общо обезщетение по всички претенции, ведно с присъдените
лихви, както и пълния размер на сторените разноски по воденето на делата, които
суми, съгласно чл. 4 от договора, следвало да бъдат осигурени от адв. С.. В чл.
6 от договора страните се уговорили, в случай на предварително изпълнение,
извънсъдебна или съдебна спогодба при всяко положение на делото или допуснато
изпълнение на осъдително решение на въззивния съд, дължимата сума за адвокатско
възнаграждение да стане изискуема незабавно. Ищецът излага подробно извършените
от него процесуални действия във връзка с защитата правата на клиентката му
както в образуваното наказателно производство по ДП ЗМ № г. по описа на ОДП -
МВР - гр. П., пр. пр. № г. по описа на ОП - гр. П., в последвалото съдебно
производство по НОХД № г. по описа на Окръжен съд - гр. П. и ВНОХД № г. по
описа на П. апелативен съд, а също така и пред Гаранционния фонд и по повод
предявения пряк иск с правно основание чл. 226 от КЗ/ отм./против
„Застрахователно акционерно дружество „Б. Г."" АД, ЕИК …., за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева -
частичен иск от вземане в размер на 400 000 лева. Твърди, че в рамките на
образуваното по исковата молба гражданско дело № г. по описа на СГС, на г.
ответницата подписала декларация, с която декларирала, че снема всички права и
оттегля всички пълномощия от адвоката си. В телефонен разговор с клиентката си,
същата уведомила ищеца, че подписала споразумение със застрахователя, по което
й било изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева,
поради което и депозирала отказ от предявения пред СГС иск. Счита, че
ответницата му дължи възнаграждение за положения труд, съгласно уговореното в
договора, възлизащ на 23100лв. Сочи, че и до настоящия момент ответницата не му
заплатила договореното възнаграждение, което поражда правния му интерес от
водене на настоящото производство.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати
сумата от 23 100 лева, представляваща
неизплатено адвокатско възнаграждение, дължимо за положен труд в изпълнение на
договор за поръчка, сключен на г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
иска до окончателното й изплащане.
Претендира
присъждане на направените по делото разноски, включително и заплатения
адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от ответницата. На осн. чл. 105 от ГПК прави възражение за местна подсъдност и моли производството пред СРС да
бъде прекратено и същото бъде изпратено на РС- К. за разглеждане по
компетентност.
С Определение от г. състав на СРС е прекратил
производството по гр.д. № по описа на съда за г. и е изпратил делото за
разглеждане от РС- К.
Излага доводи,
че на г. дъщеря й С. К. Д. починала в резултат на ПТП. Четири дни след
погребението й ответницата била посетена от адвокат С. ***. Д. се намирала в състояние
на силен емоционален шок, поради което и почти не си спомняла разговора им.
Твърди, че е вдовица, на …. години, и при тази среща в дома й нямало близък,
който да я посъветва по въпросите, свързани със защитата правата й като
наследник на дъщеря й. Посочва, че адв. С. й представил документи, които
ответницата подписала. Ищецът й обяснил, че пълномощното му било необходимо за
завеждане на дело срещу виновния водач. Адвокатът й казал, че той ще води
делото безплатно, а в случай, че Д. получи пари като обезщетение, едва тогава
ще уредят финансовите отношения. Твърди, че ищецът не й обяснил, че Д. подписвала договор, с
който се З.ължавала да заплати цели 33 % от полагащото й се обезщетение като
хонорар на адвокат С.. Заявява, че нито тогава, нито към настоящия момент й бил
предоставен екземпляр от този договор. Счита, че дописаното с химикал върху
договора размер на възнаграждение за предоставена правна помощ категорично
противоречало на добрите нрави и било в изключително прекомерен по размер, а
ответницата категорично не се била съгласявала с такъв размер. Сочи, че
клаузите на този договор били в неин ущърб, а възложителят- ищец бил
облагодетелстван. Позовава се на разпоредбата на чл. 26 ал. 2 от ЗЗД и твърди,
че при формалното подписване на договора за поръчка изцяло липсвало съгласие от
нейна страна, поради несъзнаването на вида на документа и неговите условия, а
също така клаузата за посочения размер на възнаграждение противоречала на
добрите нрави и била нищожна. Договорът противоречал на Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а също така и на Етичния
кодекс на адвоката, приет от Висшия адвокатски съвет на 08.07.2005г. Сочи, че
ищецът в нито един момент не я информирал за отправяни предложения за извънсъдебно
решаване на спора по гражданското дело, водено срещу З. „Б.". С тези
доводи счита иска за неоснователен и моли съда да го отхвърли.
В случай, че
съдът приеме иска за изплащане на адвокатско възнаграждение за основателен, моли
да вземе предвид следните съображения: В предмета на представения договор за
поръчка ясно било посочено, че се дължи възнаграждение за извършени правни и
фактически действия за получаване на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди. Представителството пред наказателния съд, по наказателно производство не
попадало в обхвата представения договор. Въпреки желанието на З. „Б. ",
като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност", да сключи
извънсъдебна спогодба адвокат С. не предприел действия за това и дори не
уведомил ответницата за предложението на застрахователното дружество. Явно било
нежеланието на ищцовата страна да не я третира като възложител и равноправна
страна по договор за поръчка, а като средство, чрез което да извлече максимално
финансова облага за себе си. Счита, че предприетите действия в заведеното от
нейно име гражданско дело от страна на адвокат С. не надхвърляли, като правна и
фактическа сложност, нормално дължимите. Предмета на делото за неимуществени
вреди в резултат на настъпилото ПТП също така не предполагало множество и
сложни правни действия, които да оправдават 33 % възнаграждение от дължимото за
смъртта на дъщеря й обезщетение за неимуществени вреди.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложената по делото Справка за актуално състояние от Адвокатски
съвет- С. е, че ищецът П.П.С. е вписан като практикуващ адвокат, съгласно
Постановление на АС № г. и Решение на АС № г., с дата на първоначално вписване-
г. и личен номер.
От
страните не се спори, а и от приложените към делото Препис- извлечение от Акт
за смърт № г. на Община П. и удостоверение за наследници № г. на Община П. се
установява, че С. К. Д. е починала на г. в гр. П., като оставила за свой
законен наследник майка си И.Е.Д.- ответницата в настоящото производство.
От
Договор за поръчка от г., сключен между И.Е.Д., като доверител и адв. П.П.С.,
като довереник се установява, че доверителят възложил, а довереникът приел да
окаже правна помощ, изразяваща се в извършване на всички необходими правни и
фактически действия за получаване в полза на доверителя на обезщетение за
неимуществени и/или имуществени вреди, повод за което е смъртта на С. К. Д.-
дъщеря на ответницата, починала при ПТП, настъпило на г. В чл. 3 от договора,
доверителят се съгласил да заплати на довереника възнаграждение в размер на 33%
от размера на присъденото или доброволно платено общо обезщетение по всички
претенции, ведно с присъдените лихви, както и пълния размер на присъдените в
полза на доверителя разноски по производството пред всички съдебни инстанции.
Страните се уговорили в чл. 4, че разноските по воденето на съдебното дело за
присъждането на обезщетението за неимуществени и/ или имуществени вреди в полза
на доверителя се поемат изцяло от довереника. Съгласно чл.5 от договора,
дължимата сума ставала изискуема незабавно след влизане в сила на решението по
делото и ще бъде удържана пропорционално от довереника съобразно постъпващите
суми по изпълнителното производство, или при доброволните плащания на З.ълженото
лице до окончателното й изплащане. С чл.
6 страните се уговорили в случай на предварително изпълнение, извънсъдебна или
съдебна спогодба при всяко положение на делото, или допуснато изпълнение на
осъдително решение на въззивния съд, дължимата сума по чл. 3 ставала изискуема
незабавно, независимо, че решението по делото не е влязло в сила, и ще бъде
удържана пропорционално от довереника съобразно изплатените от доверителя суми
по повод уреждане на отношенията между него и ответника по образуваното дело.
Съгласно чл. 15 договорът не можел да бъде прекратен преди окончателното
приключване с влязло в сила решение на образуваното дело във връзка, с което се
сключва и преди окончателното изплащане на уговореното възнаграждение между
страните. Ангажирането на други лица, в т.ч. и адвокати от страна на доверителя
не освобождава последния от поетите с настоящия договор задължения за заплащане
на дължимото възнаграждение. Във връзка с оспорванията на ответницата в
писмения отговор, в откритото съдебно заседание по делото от г. съдът извърши
констатация по оригинал на процесния договор, по който съдът не установи да има
поправки и зачерквания, същият е напълно идентичен на приложения в кориците на
гр.д. № г. по описа на РС- К. препис, след което го върна на ищеца.
За доказване изпълнение по процесния договор за поръчка ищецът е ангажирал
писмени доказателства- Молба до Окръжна прокуратура - П. от г.; Протокол за
разпит на свидетел от г.; Молба до отдел ГРАО от г.; Молба до ОП - П. от г.; Молба
до ОС - П. от г. по НОХД г.; Протокол от с.з. от г. по НОХД № г. на ОС-П.; Присъда
№ г. на ОС-П. по НОХД № г. и мотиви към нея; Въззивна жалба от г.; Допълнителни
изложения към въззивна жалба от г.; Определение за насрочване № г. на ПАС по
ВНОХД г.; Протокол от г. на ПАС по ВНОХД № г.; Решение на ПАС по ВНОХД № г.; Молба
от г. до Информационния център към Гаранционния фонд; Писмо от г. от
Гаранционния фонд с приложена справка; Молба за доброволно плащане до „ЗАД „Б.“
АД от г.; Искова молба до СГС от г.; Разпореждане от г. по гр. д. № г. на СГС; Молба
до СГС от г. по гр. д. № г. на СГС; Разпореждане от г. по гр. д. № г. на СГС; Молба
до СГС от г. по гр. д. № г. на СГС; Молба до личния лекар на И.Д. от г.; Молба
до СГС от г. по гр. д. № г.; Молба до СГС от г. по гр. д. № г.; Разпореждане на
СГС от г. по гр. д. № г.; Допълнителна искова молба до СГС от г.; Определение
на СГС от г. по гр. д. № г. От същите е видно, че адв. С. е представлявал
ответницата, както в хода на воденото досъдебно производство, така и в
наказателното производство по НОХД № г.
по описа на ОС-П., приключило с Присъда №г., с която Е. С. П. бил признат за
виновен в това, че на г. в гр. П., на бул. „ С.“ пред № при управление на МПС- товарен автомобил „ Р.“
с ДК № нарушил правилата за движение- чл. 21 ал.1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и
по непредпазливост причинил смъртта на С. К. Д., поради което и на осн. чл. 343
ал.1 б. „в“ вр. чл. 342 ал.1 от НК вр. чл. 373 ал.2 от НПК вр. чл. 58а ал.1 вр.
чл. 54 от НК бил осъден на две години лишаване от свобода. Със същата присъда подс.
П. бил осъден да заплати на частния обвинител И.Е.Д. направените разноски в
размер на 3000лв., а също така и в производството по ВНОХД г. по описа на ПАС,приключило
с Решение № г., с което и на осн. чл. 334 т.3 вр. чл. 337 ал.2 т.2 от НПК
Апелативният съд изменил първоинстанционната присъда в наказателно-
осъдителната й част. От гореописаните писмени доказателства е видно, че ищецът
продължил изпълнението на договора за поръчка, като предприел всички необходими
действия за защита правата на ответницата по гражданско- правен ред, като подал
молба до застрахователя на водача на моторното превозно средство, причинил
смъртта на С. Д. с искане за доброволно изплащане на обезщетение в полза на И.Д.,
а след като такова не последвало депозирал искова молба до СГС против„
Застрахователно акционерно дружество „ Б. Г.“ АД, гр. С., с предявен иск с
правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ/ отм./ и чл. 223 ал.2 от КЗ/ отм./ вр. чл.
86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 200 000лв.
Видно
от Декларация от И.Е.Д. от г., с нотариална заверка на подписа рег. № г. на
Нотариус М. И. с район на действие- РС- С. е, че ответницата снела всички права
и оттеглила всички пълномощия от адв. П.П.С. и адв. Г. И. П.- С., както и от
представляваното от тях адвокатско дружество, като декларацията се считала и за
уведомление до посочените адвокати.
Образуваното
въз основа депозирана искова молба от адв. П.С., като пълномощник на И.Е.Д.
против „ Застрахователно акционерно дружество „ Б. Г.“ АД, гр. С., с правно
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/ отм./ и чл. 223 ал.2 от КЗ/ отм./ вр. чл. 86 ал.1
от ЗЗД гр.д. № г. по описа на СГС, Първо ГО, I състав било прекратено с Определение г. на осн. чл. 233 от ГПК, поради отказ от
ищцата от предявените искове.
По делото е приложен препис от
кореспонденция между ищеца и ответницата посредством електронна поща, от текста
на която е видно, че Д. е предложила с оглед запазване нормалните отношения да
заплати на адв. С. сумата от 5500лв., за което бъде подписана спогодба, макар
да приемала договора за сключен в противоречие на чл. 26 и чл. 27 от ЗЗД.
С писмо изх. № г. ЗАД „ Б.В.И.Г.“ АД уведомил ответницата Д., че застрахователното дружество е предлагало уреждане въпроса за търпените от нея неимуществени вреди по доброволен ред, като такива постъпки били направени в начална фаза, непосредствено след настъпване *** ПТП и при липса на всички доказателства. С цел уреждане на претенцията били провеждани разговори с адв. С., които не довели до финализиране на претенцията.
Видно от приложеното към делото писмо изх. № г. е, че ЗАД „ Б.В.И.Груп“ АД превело по банкова сметка на И.Д., открита в „ У.“ АД с IBAN: ***но обезщетение по застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер на 80 000лв. във връзка с подписано споразумение, уреждащо отношенията между застрахователното дружество и Д. по повод на търпени неимуществени вреди, вследствие на смъртта на дъщеря й С. К. Д., настъпила на г. в гр. П..
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:
Съдът намира предявения осъдителен иск за допустим, тъй като ищецът е изложил твърдения, че страните са обвързани от валиден договор, по силата на който ответницата му дължи процесната сума. Ответницата оспорва задължението. Тези твърдения са достатъчни, за да бъде установена процесуалната легитимация на страните по спора.
Основателността на предявения иск е обусловена от установяване на кумулативното наличие на следните положителни материалноправни предпоставки: 1. възложена работа, в качеството на ищеца на адвокат, за осъществяване правна помощ, изразяваща се в извършване на всички необходими правни и фактически действия за получаване в полза на доверителя на обезщетение за неимуществени и/или имуществени вреди, повод за което е смъртта на С. К. Д.- дъщеря на ответницата, починала при ПТП, настъпило на г.; 2. извършване на работата; 3. определено по реда и в размера по чл. 36, ал.3 от Закон за адвокатурата възнаграждение за правни услуги.
Ищецът по делото
обосновава претенцията си с Договор за поръчка
от г. По силата на
този договор адв. С.
се задължил да осъществява процесуално представителство по спор за деликт. Като
цена по договора е уговорено заплащане на 33% от размера на присъденото или доброволно платено общо обезщетение по
всички претенции, ведно с присъдените лихви, както и пълния размер на
присъдените в полза на доверителя разноски по производството пред всички
съдебни инстанции. Предмет
на договора е правни действия – правна
помощ, изразяваща се в извършване на всички необходими правни и фактически
действия за получаване в полза на доверителя на обезщетение за неимуществени
и/или имуществени вреди, повод за което е смъртта на С. К. Д.- дъщеря на
ответницата, починала при ПТП, настъпило на г.
Относно първата предпоставка за уважаване на
иска - съществуване на облигационно отношение между страните, възникнало по
силата на сключения
между страните договор за поръчка, настоящата инстанция счита, че същото е доказано, предвид следното:
От страните не се спори, че ищецът има адвокатска правоспособност, вписан в регистъра на САК.
Упражняването на адвокатската професия, съгласно определението в чл. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява чрез устни и писмени консултации и становища по правни въпроси, изготвяне на книжа- молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с възложената от клиента работа, представителство на доверителите и подзащитните пред органите на съдебната власт, пред физически и юридически лица /чл. 24 ЗА/, срещу уговорено между адвоката и клиента възнаграждение - чл. 36 ЗА. Изложените основни характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като най-близки, сходни на договора за поръчка/ В този смисъл Решение 495 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1669/2009 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и задължително за съдилищата./.
В
съответствие с предвидените в специалния закон /Закон за адвокатурата/ и
посочени по - горе функции на адвоката, страните са определили предмета и
целите на процесния договор. Съдържанието на разпоредбите на чл. 1 от сключения
между страните договор от г. дават основание да се приеме, че обещаната от
довереника - адв. С. защита не е ограничена в рамките само на едно досъдебно
или съдебно производство, нито дори в рамките на строго определени процесуални
действия, а има далеч по - широк обхват. С този договор, ответницата като
доверител е предоставила широк кръг правомощия на довереника за реализиране на
крайната цел. Тази защита, предвид широката формулировка на предмета на
процесния договор, обхваща, както процесуални, така и извънпроцесуални
действия, насочени към постигане на уговорената цел - получаване на справедливо
обезщетение за ответницата за причинените й неимуществени вреди, вследствие на
настъпилата смърт на дъщеря й, в резултат на ПТП. За постигане на тази цел,
дадените правомощия се отнасят до различни действия, които довереникът е поел
да извърши с оглед конкретните обстоятелства, например: взаимодействие с
различни държавни органи, в т.ч. и такива на съдебната власт, за изясняване и
установяване на механизмите, причините, извършителят и пострадалите от
конкретното деяние лица, които съставляват и елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност; установяване на контакти и отношения с други физически
и/или юридически лица (деликвент, застраховател, Гаранционния фонд, Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи) и провеждане на преговори за
уреждане на отношенията във връзка с определяне на справедливо обезщетение за
причинените вреди. Описаните правомощия имплицитно включват права и задължения
за довереника, в случай на отказ от доброволно уреждане на отношенията между
пострадалата и третите задължени лица, по организиране на защита по съдебен
ред: изготвяне на искова молба и предявяването й пред компетентен съд,
процесуално представителство за защита по съответното дело до приключването му
с влязъл в сила съдебен акт, с който да се присъди търсеното обезщетение; както
и последващи действия по доброволното му или принудително събиране от длъжника.
Основните спорни въпроси, предвид заявените и поддържани от
ответницата възражения са свързани с действителността на процесния Договор от г.
като източник на релевираните от ищеца права, както и изпълнението на
задълженията по този договор от страна на ищеца.
Според разпоредбата на чл. 36 ал.4 от ЗА, страните по
договора за правна помощ и защита могат да постигат съгласие за всякакви допустими
от закона условия, в т.ч. и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде
дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход.
Единственото изключение от това правило са възнагражденията за защита по
наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес. Видно от
сключения между страните договор, уговореното възнаграждение между тях е
отнесено към всички действия на адвоката - довереник към постигане на
обезщетение във връзка с причинените на ответницата неимуществени вреди. Очевидно е, че се касае
за постигане на материален интерес в защита на оценяемо в пари материално
право, поради което е допустимо и възможно, съгласно посочената разпоредба,
уговаряне на резултативен хонорар.
Съдът намира за неоснователно и поддържаното от ответницата
възражение за нищожност на договора, поради накърняване на добрите нрави. В
тази насока ответницата поддържа, че адвокатското възнаграждение не съответства
на минималното възнаграждение, определено в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и надвишава в пъти
обичайното възнаграждение за подобен вид договори. Както бе отбелязано по -
горе, възложената от доверителя и съответно поета от довереника работа във
връзка с уговорения краен резултат, съгласно договора, обхваща широк кръг от
разностранни действия от процесуално и извънпроцесуално естество, поради което
и оценяването на тези действия не би могло да се измерва единствено с предвиденото
в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. минимално възнаграждение за процесуално
представителство само по едно дело и за една инстанция. На следващо място,
предвидените в Наредба №
1/09.07.2004 г. възнаграждения са минимално дължимите и се отнасят
до конкретни процесуални действия по конкретни правоотношения, докато
възложената с процесния договор работа включва такива, а и други действия по
множество правоотношения с различни субекти. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА
размерът на възнагражденията се определят в договора между адвокат и клиент.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по - нисък
от предвиденото в Наредбата. В конкретния случай, възнаграждението на ищеца е
уговорено като процент върху определен материален интерес, т.е. същият не
представлява абсолютна величина, сума, която се дължи, независимо от крайния
резултат от дейността на довереника, а обусловен единствено от позитивен за
доверителя резултат - осигуряване на обезщетение. С други думи, размерът на
възнаграждението в случая е обвързан от крайния резултат - колкото по - добре
бъдат защитени правата и интересите на доверителя; колкото по - благоприятен за
него бъде постигнатия резултат, чрез осигуряване на по-високо обезщетение,
толкова по - щедро ще бъде възнаграден довереника и по - високо ще бъде
неговото възнаграждение за положените усилия, благодарение на които е постигнат
този резултат. Доколкото, Законът за адвокатурата позволява подобен подход за
определяне на възнаграждението на адвоката, при това без да ограничава размера
или процента за определянето му, съдът намира, че възприетата от страните
уговорка за определяне на конкретното възнаграждение се явява справедлива и
съответстваща в равна степен на техните права и интереси. Следователно,
уговореният процент в договора за определяне на възнаграждението не може да
бъде дефиниран като прекомерен, поради изложените съображения. Неотносимо в
случая е позоваването и сравняването му с минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.,
тъй като същите са предвидени единствено като база за определяне на
възнаграждението за конкретни процесуални действия, докато меродавен за
определяне на възнаграждението по всеки конкретен случай е постигнатото между
страните съгласие.
На следващо място съдът счита, че не се събраха доказателства, установяващи твърдените от ответника факти за накърняване на добрите нрави, на основание на които се претендират пороците на сделката.
В Решение № 452 от 25.06.2010г. по гр.д. № 4277/2008г. на ВКС, I ГО, е прието, че понятието „ добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.
Съгласно чл. 1 от процесния договор за поръчка, довереникът се задължил да извърши всички необходими правни и фактически действия за получаване в полза на доверителя на обезщетение за неимуществени вреди, повод за което била смъртта на дъщерята на И.Д., починала при ПТП. Видно от събраните по делото писмени доказателства е, че ищецът извършил множество действия в изпълнение на поетите от него задължения по договора за поръчка. Съдът приема, че размера на уговореното адвокатско възнаграждение е справедлив и в пълно съответствие с положения от адв. С. труд и в този смисъл насрещните престации по договора за поръчка са еквивалентни и равностойни, за което възражението на ответницата за противоречие на договора с добрите нрави е неоснователно.
Неоснователно е и следващото възражение на ответницата, че
не била запозната със съдържанието на договора, както и че предвид състоянието
си след смъртта на дъщеря си не е разбрала какво подписва. В съдебно заседание
съдът е сравнил представеното по делото копие на договора за поръчка с
оригинала и е установил, че съвпадат, както и че оригиналът на документа е
обективиран върху един лист хартия-лице и гръб. След като ответницата е
положила подписа си върху втората страница от договора същият следва да се приеме,
че същата е запозната с цялото му съдържание. Не са ангажирани доказателства
във връзка с твърдението за особено състояние на ответницата, което е попречило
да разбере в цялост съдържанието на договора. Д. се е съгласила и с
възнаграждението по посочения договор за поръчка, тъй като е подписала същия и
няма доказателства волята й за това да е била опорочена.
Съдът не приема доводите на ответницата за нищожност на
договора поради липса на съгласие. Според цитираната от нея в писмения й
отговор практика на ВКС, се приема, че съгласие липсва в случаите на мислена
уговорка, шега или насилие. По делото не се събраха доказателства за наличие на
нито едно от тези обстоятелства.
При така установените факти следва извод, че страните, съответно като довереник (ищецът) и доверител (ответницата), са обвързани от валиден договор, съдържащ елементите на възмезден договор за поръчка, по който адв. С. е изпълнил точно, добросъвестно и в защита правата и законните интереси на клиента си и за ответницата е възникнало задължение за заплащане на уговорената сума.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е изпълнил задължението си съобразно уговореното от страните, като е предоставил на ответницата правна защита и съдействие по процесните дела, които са разглеждани от състави на ОС- П., ПАС и СГС, за което ответницата дължи насрещната престация. Установено е, че ответницата по извънсъдебно споразумение със ЗАД „Б.“ АД е получила обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря си в размер на 80 000лв.
Действително, упълномощаването на
адвокат С. е
оттеглено с декларация от И.Е.Д. от г.,
с нотариална заверка на подписа рег. № г. на Нотариус М. И. с район на
действие- РС- С., с което правото на ищеца да я представлява е прекратено. Не
така стои обаче въпроса с договора за поръчка.
Наред с това по делото липсват доказателства известието да е връчено на
довереника - адв.С., няма, не са ангажирани и доказателства адвокатът да е
известен за същото или същото да му е станало известно по друг начин.
Съгласно уговореното между страните при констатиране на отклонения от поетите задължения всяка от страните може да го прекрати като уведоми другата страна писмено. По делото не се твърди да е извършвано такова писмено изявление от възложителя за прекратяване на договора, което да е било получено от другата страна. С други думи казано, оттеглянето на пълномощното с изявление до съда няма действие на прекратяване на договора за поръчка, дори когато предмет на договора за поръчка е бил единствено процесуалното представителство и защита по делото. Едното действие е насочено към отнемане на представителната власт на пълномощника по упълномощителната сделка, осъществена с адвокатското пълномощно приложено в гражданското дело, а другото към ликвидиране на облигационната връзка породена от договора за поръчка. Дори да се приеме, че освен оттегляне на упълномощаването е извършено и оттегляне на възлагането по договора за поръчка, то съгласно разпоредбата на чл. 288 от ЗЗД оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗЗД, изправната страна по едно договорно, облигационно отношение
може да търси от неизправната страна или реално изпълнение на задължението си
по договора, ведно с обезщетение за забава, или ако има интерес от едно
последващо, забавено изпълнение, да търси обезщетение за неизпълнение. По
делото безспорно е установено, че ищецът добросъвестно е изпълнил задължението
си и е оказал необходимата правна защита на интересите на клиента си в
наказателното производство. По делото не се ангажираха доказателства, в тежест
на ответника, да е изпълнил задължението си за заплащане на цялата стойност на
адвокатското възнаграждение.
Вземането е изискуемо и ликвидно и обуславя извода за
основателност на претенцията.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява
изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълния му
размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска –г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.1 вр. чл. 80 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца и направените по делото съдебни и деловодни разноски в общ размер на 5277.00лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И. Е. Д., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на адв.
П.П.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника си мл. адв. Д.О.С. от САК сумата от 23 100,00лв., представляваща неизплатено адвокатско
възнаграждение, дължимо за положен труд в изпълнение на договор за поръчка,
сключен на г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска- г.до
окончателното й изплащане, както и направените съдебни и деловодни разноски по гр.д. № г. по описа на РС- Казанлък в общ
размер на 5 277.00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Стара Загора в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: