Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд -
Харманли, в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Емилия Рикова, като разгледа
докладваното от съдия Аврамова АНД № 174 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Р.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Д.А., против наказателно
постановление № 20-0271-000409 от 23.03.2020 г., издадено от Началник Група при РУ - Харманли към ОД на
МВР - Хасково, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150
от ЗДвП.
В жалбата са изложени
съображения, че наказателното постановление е неправилно, необосновано и
постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. При съставяне на
АУАН били допуснати съществени нарушение, водещи до незаконосъобразност и на
издаденото НП. Оспорва се, че АУАН е съставен от некомпетентен орган и не
съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Поддържа се недоказаност на
твърдяното нарушение и липса на признаците от изпълнителното деяние на
нарушението, като се изтъква противоречие между описанието и правната
квалификация, която била неточна, неправилна и непълна. На следващо място са
наведени доводи за допуснати съществени нарушения при издаване на НП. Изтъква
се нарушение на чл. 52 от ЗАНН, както и липса на императивно предвидените в чл.
57 от ЗАНН реквизити в НП. Твърди се липса на изложение на обстоятелствата от
значение за правната квалификация и съставомерните признаци от обективна и
субективна страна. Възразява се срещу вмененото на жалбоподателя нарушение,
като липсвали доказателства, установяващи извършването му. Нарушени били
разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН, като не било обсъдено дали случаят не
е маловажен или малозначителен. Предвид изложеното се иска отмяна на
обжалваното наказателно постановление и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят А.Р.А. се явява лично и излага своите обяснения по случая. Преди
съдебно заседание е подадена молба от процесуалния представител на
жалбоподателя - адв. Д.А., в която са изложени подробни съображения за отмяна
на издаденото наказателно постановление.
Административнонаказващия
орган РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура –
Харманли, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното от фактическа страна:
На 15.03.2020 г. свидетелите И.Г.К.
и А.А.И. *** към ОД на МВР - Хасково изпълнявали служебните си задължения и
патрулирали по ул. „***”. В 09:25 часа забелязали лек автомобил „Опел Зафира“ с
рег. № ****, който бил паркиран на тротоар. Приближавайки го, полицейските
служители видели как автомобилът потеглил, пресякъл лявото платно за движение
по ул. „***.“ и преминал в дясното платно непосредствено пред тях, насочвайки
се в посока ул. „***“. Подали светлинен и звуков сигнал за спиране на
автомобила с оглед извършване на проверка, при която установили, че автомобилът
се управлявал от жалбоподателя А.Р.А.. След справка в работната система за
отдалечен достъп полицаите констатирали, че жалбоподателят не притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство, както и че преди е
извършвал същото нарушение. В резултат на проверката свидетелят И.Г.К. съставил
АУАН серия АА с бл. № 615069 за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, който бил връчен
и подписан без възражение от жалбоподателя А.А..
На 23.03.2020 г. било
издадено наказателно постановление № 20-0271-000409 от Началник Група при РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.
150 от ЗДвП за това, че управлявал ППС без да е правоспособен водач, за което
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на
300 лв.
Изложената фактическа
обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели И.Г.К. и А.А.И.,
които описват подробно и еднопосочно извършената от тях проверка и направените
констатации. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, които са
логични, непротиворечиви и съответстващи на наличната доказателствена
съвкупност. Наред
с това констатациите на контролните органи са намерили отражение в съставения
АУАН, който съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с
доказателствена сила за установените в него факти до доказване на противното. В
случая тази презумптивна доказателствена сила не е оборена от страна на
жалбоподателя А.А.. Напротив, последният не отрича, че е неправоспособен водач
и на процесната дата – 15.03.2020 г. е задействал двигателя на собствения си
автомобил. Приетите от съда фактически положения се
установяват и посредством събраните писмени доказателства, съдържащи се в
приложената административнонаказателна преписка. Преценени в своята съвкупност и по отделно
събраните по делото доказателства категорично и безпротиворечиво установяват
описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което съдът изцяло
основава на тях своите фактически изводи.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна
проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона видно
от представените Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл. 42 и
чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл. 57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на
защита на жалбоподателя. Описаните в НП
обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената
за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са
достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства,
при които е извършено нарушението. В този смисъл е неоснователно направеното в
жалбата възражение за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, доколкото съдът не констатира пороци
в административнонаказателното производство,
накърняващи правото на защита на жалбоподателя.
Във
връзка с възражението на процесуалния представител на жалбоподателя следва да
се отбележи, че в наказателното постановление не е налице нарушение относно
правната квалификация. На жалбоподателя е вменено нарушение на
разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, която съдържа общото правило, че всяко пътно
превозно средство, участващо в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач. От друга страна в чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е
предвидено, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство. При анализ на двете разпоредби
е видно, че водачът на МПС трябва да е правоспособен, т. е. да има право да
управлява МПС, а за да го управлява трябва да притежава валидно свидетелство за
управление за съответната категория. В тази насока следва да се имат предвид
разясненията, дадени в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г.,
Пленум на ВС, според които само правоспособен водач, притежаващ СУМПС, може да
бъде лишен от право да управлява МПС, докато неправоспособния водач не
разполага с такова право, от което да бъде лишен /в този смисъл Решение от
04.08.2017 г. по н. д. № 60/2017 г. на АС – Хасково/. От доказателствата по
делото, включително обясненията на жалбоподателя, става ясно, че той е
изначално неправоспособен водач, поради която причина не разполага с издадено
СУМПС. Предвид изложеното, вмененото на жалбоподателя нарушение правилно е
квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП. Това нарушение е скрепено със санкцията,
предвидена в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, който визира няколко частни случая,
в това число управление на МПС от неправоспособен водач. Обстоятелството, че
тази разпоредба включва описание на нарушението, не променя характера й на
санкционна, доколкото, както бе посочено, общото правило за поведение се
съдържа в чл. 150 от ЗДвП.
Що се отнася до направеното
както в АУАН, така и в НП отбелязване, че се касае за случай на повторност
следва да се отбележи, че не е налице изложение на всички обстоятелства,
които обуславят повторност предвид легалната дефиниция, съдържаща се в § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. Липсва посочване на НП, с
което жалбоподателят е наказан предходно за същото по
вид нарушение, кога то е влязло в сила и дали настоящото деяние е извършено в
едногодишен срок от влизането му в сила. При това положение е налице непълно
описание на нарушението по отношение на квалифициращия елемент „повторност”,
поради което така описаното нарушение не може да бъде отнесено към съответстващата
му санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 5 от ЗДвП.
В случая обаче е приложена санкционната разпоредба на
чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
относима към основния състав на нарушението, поради което изложеното не
съставлява порок, обуславящ отмяна на издаденото НП.
С оглед събраната по делото
доказателствена съвкупност съдът намира, че жалбоподателят А.Р.А. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл.
150 от ЗДвП. По несъмнен начин е установено, че на 15.03.2020 г. в гр.
Симеоновград жалбоподателят е управлявал превозно средство - лек автомобил
„Опел Зафира“ с рег. № ****, без да е правоспособен водач. В тази насока са
показанията на разпитаните полицейски служители – свидетелите И.Г.К. и А.А.И.,
които са категорични, че жалбоподателят не е представил СУМПС, а при
направената справка било установено, че не притежава такова. Тези обстоятелства
недвусмислено се потвърждава и от обясненията на жалбоподателя А..
При това положение
законосъобразно и обосновано е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя А.Р.А. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Не са налице предпоставките
за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Аргументите за това са, че извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случаи, като не може да се приеме наличие на
незначително засягане на охраняваните с нарушената норма обществени отношения,
свързани с безопасността и
сигурността на транспорта.
По отношение на размера
на наложената глоба съдът намира, че административнонаказващият орган не е
изложил мотиви за определяне на наказанието в максимално предвидения в закона
размер от 300 лв. Съдът преценява, че индивидуализирана в този размер глобата
се явява необосновано завишена. Липсват доказателства за отегчаващи
отговорността на жалбоподателя обстоятелства, които да обуславят наказание в
максимален размер. По делото не са ангажирани доказателства за имущественото
състояние на жалбоподателя, събирането на които е в тежест на наказващия орган.
Предвид изложеното, при преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства и с оглед постигане на целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, съдът
приема, че глоба в минималния размер от 100 лв. се явява обоснована и
съответстваща на извършеното нарушение.
В контекста на изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложеното
наказание бъде намалено от 300 лв. на 100 лв.
При този изход на делото и на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на жалбоподателя А.Р.А. следва
да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева съразмерно с
намаляването на наложеното административно наказание.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
20-0271-000409 от 23.03.2020 г., издадено от
Началник Група при РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на А.Р.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП му е наложено на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание - глоба в
размер на 300 /триста/ лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба
на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР -
Хасково, с адрес: гр. Хасково, бул. „***“ № *, да заплати на А.Р.А., ЕГН: **********,
с адрес: ***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: