Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 14. 05. 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател:
Татяна Димитрова
Членове:
1. Розалина Ботева
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр.
дело № 1155 по описа на Софийския
градски съд за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
сл.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство Ц.Т.Г. с ЕГН **********, съдебен адрес ***
(въззивник-ищец), чрез упълномощения представител адвокат В.В., срещу решение №
119340, постановено на 12. 06. 2020 г. от Софийския районен съд, 87-и състав,
по гр. дело № 64628 по описа за 2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното
решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявения от
въззивника-ищец осъдителен иск, произтичащ от твърдян договор за паричен заем.
Искът е с цена над 5 000 лева.
Въззивникът-ищец обжалва решението като неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Излага доводи, че всъщност е доказал по безспорен
начин, че между него и ответницата е бил сключен договор за заем. Твърди, че е било
доказано по безспорен начин, че въззиваемата-ответница е получила от него
сумата 8 000 лева, и че всъщност спорът е относно основанието за получаването
на сумата. Поддържа, че съобразно представените писмени доказателства, в
частност извлечението по сметка, основанието на извършения паричен превод е “заем
краткосрочен”, като изтъква, че след получаването на сумата ответницата не
е възразила срещу посоченото основание, нито е оспорила съдържанието на
извлечението по реда на ГПК, поради което то се ползува с доказателствена сила
за въззивника-ищец. Излага подробни доводи относно осъществяването на
правопораждащия фактически състав по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, както и че падежът на
задължението е настъпил. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да уважи предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответницата в първоинстанционното производство П.К.М., ЕГН **********, адрес
*** (въззиваема).
След като прецени доводите на страните и данните по делото, Софийският
градски съд направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересована
страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е придружена с
документ за внесени държавна такса в необходимия размер. Отговаря и на останали
формални изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което е редовна.
При служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо. По отношение на правилността му въззивният съд е
ограничен от доводите във въззивната жалба (чл. 269, изр. второ ГПК) и приема
следното.
Първостепенният съд е бил сезиран по реда на чл. 415 ГПК с иск за
установяването на съществуването на парично задължение по договор за заем в размер
на 8 000 лева с правно основание чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД). В тежест на въззивника-ищец е да установи при условията на
пълно и главно доказване валидното възникване на твърдения договор за заем от 16.
01. 2015 г., че е предал на въззиваемата-ответница сумата в размер на 8 000
лева, както и настъпването на изискуемостта на паричното задължение за връщане
на главницата в размер на 8 000 лева. При установяването на съответните
обстоятелства в тежест на въззиваемата-ответница е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че е заплатила на въззивника-ищец сумата в размер на
8 000 лева.
Правната теория и
съдебната практика единодушно приемат, че договорът за заем за потребление е
реален договор. Това означава, че правопораждащият фактически състав на
договора се осъществява чрез две насрещни волеизявления и фактическото
предаване на паричната сума (съответно потребимите вещи). Понеже в настоящия
случай паричната сума е над 5 000 лева, за самото ѝ предаване важи изискването
за т. нар. писмена форма за доказване по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. От друга
страна, няма пречка останалите елементи на договора да бъдат доказвани и със
свидетелски показания (в този смисъл решение № 524 от 28.12.2011
г. по гр. дело № 167/2011 г. на ВКС, ІV г. о.). В разглеждания случай поради известно
подценяване на фактическата страна на спора от страните по делото и поради
процесуалното им бездейстсвие са били събрани оскъдни писмени доказателства,
които не могат категорично да установят правнорелевантните факти. Затова спорът
трябва да бъде разрешен при внимателна преценка на малкото представени писмени
доказателства и чрез прилагане на неблагоприятните последици на тежестта на
доказването.
Тъкмо по този начин е подходил и първостепенният съд. Макар
и мотивите към обжалваното решение да са лаконични, от тях е видно, че първата
инстанция е приложила неблагоприятните последици на тежестта на доказването
срещу ищеца, приемайки, че представеният писмен документ е частен и не обвързва
съда относно посоченото в него основание за предаване на паричната сума 8 000
лева. Тези доводи са разумни. Самият въззивник-ищец е считал, че всички
елементи от съдържанието на предполагаемия договор за заем, в това число и
основанието му, се доказват от представеното от него извлечение, поради което и
съдът не е имал процесуалното задължение да му укаже, че не сочи доказателства.
Макар и едно от основанията за въззивно обжалване да е твърдяно съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, от подробното изложение на
въззивната жалба е видно, че това твърдяно процесуално нарушение се свежда само
до неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Въззивникът-ищец не
твърди да е била ограничена възможността му да представя доказателства и
съответно не е формулирал каквито и да било доказателствени искания във
въззивното производство. Както се приема в цитираната от въззивния съд по-горе
съдебна практика, „В случай, че предаването на парична сума е установено,
но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се
презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като
задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от
задължението да установи този източник с допустимите от закона
доказателствените средства“. Въззивният съд все пак е длъжен да обсъди доводите във
въззивната жалба относно преценката на събраните от първостепенния съд
доказателствени материали – заверени преписи от извлечение по сметка на името
на въззивника-ищец, уведомление и покана и обратна разписка, като самостоятелно
анализира тези събрани в хода на делото фактически данни.
Извлечението по сметка за периода 22. 12.
2014 г. - 22. 01. 2015 г. съставлява частен документ, издаден от банката –
доставчик на платежни услуги на въззивника-ищец („Обединена българска банка“
АД). От този документ следва да се приеме за установено, че на 16. 01. 2015 г.
въззивникът-ищец е наредил заплащането по банков път на сумата в размер на 8
000 лева по друга банкова сметка *** „П.М.“. Извлечението възпроизвежда
посоченото от въззивника-ищец основание на превода при нареждането му – „заем
краткосрочен“. С отговора на исковата молба въззиваемата-ответница
категорично е оспорила сключването на договор за заем, подчертала е, че
посочването на основание за превода на сумата не зависи от волята й, а освен
това е изложила и допълнителни доводи, че от представените от ищеца
доказателства не се установява срока за изпълнение на предполагаемото ѝ
задължение да върне заетата сума и настъпването на падежа му. От друга страна,
тя не отрича, че платежната сметка, по която е била наредена паричната сума 8
000 лева, е нейна, както и не оспорва изпълнението на така наредената платежна
операция (тоест получаването на сумата). Особено е също така и обстоятелството,
че макар и да отрича сумата да е била получена въз основа на договор за заем,
тя не твърди каквото и да е друго основание (например договор за дарение,
изпълнение на парично задължение на въззивника-ищец към нея и т. н.). Излиза
следователно от позицията ѝ по настоящото дело, изразена с отговора на
исковата молба, че тя е получила сумата 8 000 лева без основание.
Въззивникът-ищец обаче е пропуснал да съедини евентуален иск по чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД.
След като само едната страна твърди определено основание
за превеждането на паричната сума в размер на 8 000 лева в полза на другата
страна, то за да бъде уважен предявеният иск тази страна трябва да докаже при
условията на пълно и главно доказване твърдяното основание. Основанието на
договора е елемент на самия договор. Волеизявленията на двете страни по
договора трябва да съдържат всички негови съществени характеристики, в това
число и основанието. Формално юридически договорът за заем и платежното
нареждане (или кредитният превод) трябва да бъдат ясно разграничавани. В първия
случай става въпрос за двустранен договор, който поражда права и
задължения за всяка страна по него – заемодател и заемател. В рамките на този
двустранен договор страните могат да определят и начина на предаването на заема
– например чрез банков паричен превод. Във втория случай става въпрос за
предвидено в закона едностранно волеизявление на ползувателя на платежни
услуги, адресирано до неговия доставчик на платежни услуги, направено въз
основа на сключен помежду им рамков договор за платежни услуги. Това
едностранно изявление само по себе си поражда юридическо задължение за
доставчика на платежните услуги да задължи платежната сметка на ползувателя със
съответната сума и да завери друга сметка. То е доказателство за плащането на
сумата – един от елементите на правопораждащия фактически състав. От друга
страна, понеже волеизявлението е едностранно, посоченото основание на
платежното нареждане зависи единствено и само от волята на ползувателя на
платежната услуга. Затова и при изрично оспорване на сключването на договор за
заем то не би могло да послужи за пълното и главно доказване на
обстоятелството, че сумата е била преведена тъкмо в изпълнение на договор за
заем. Посоченото в това платежно нареждане основание служи само като косвено
доказателство (индиция) за основанието за плащане, тоест за сключването на
такъв договор за заем.
Провеждането на пълно и главно доказване на даден иск
чрез косвени доказателства е възможно, но само ако от съвкупната преценка на
косвените доказателства следва единственият възможен извод, че елементите на
правопораждащия фактически състав са се осъществили. Представените от
въззивника-ищец писмени доказателства не са достатъчни, за да установят по
категоричен и несъмнен начин, че основанието да нареди в полза на
въззиваемата-ответница сумата в размер на 8 000 лева е тъкмо сключен помежду им
договор за заем. Ето защо въззивният съд в крайна сметка споделя извода на
първата инстанция, че спрямо въззивника-ищец следва да бъдат приложени
неблагоприятните последици на тежестта на доказването и предявеният от него иск
трябва да бъде отхвърлен.
Разноски. Предвид неоснователността на
въззивната жалба в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдените сторените
от нея разноски за въззивното производство. Доколкото обаче тя нито претендира
разноски за въззивното производство, нито е представила доказателства да е
сторила такива, разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 119340, постановено на 12. 06. 2020 г. от Софийския районен
съд, 87-и състав, по гр. дело № 64628 по описа за 2018 г.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 или/и ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението
да се връчат на страните.
Председател:
Членове: 1. 2.