№ 27
гр. Пловдив , 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20205330207990 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на К. И. Х. против Наказателно постановление
№ 20-1030-012261, издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна
полиция, с което на К. И. Х. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП.
С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
отменяне по следните съображения:
В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин: на 14.10.2020
г. в 16:01 часа в гр. Пловдив на кръстовище на бул. „Източен“ и бул. „Санкт
1
Петербург“, К. И. Х. управлява собствения си лек автомобил Мерцедес
ЦЛК200 с регистрационен номер **** като навлиза и преминава през
кръстовището на забраняващ /червен/ сигнал на светофарна уредба, работеща
в нормален режим.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 6, т.1 ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на
осъществилото се в действителността въз основа на приложения по
преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна
доказателствена сила до установяване на обратното.
В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само
не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото
доказателства- показания на актосъставителя, които съдът кредитира като
последователни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени.
Жалбоподателят не е ангажирал годни писмени и гласни
доказателствени средства за разколебаване презумптивната доказателствена
сила на АУАН и показанията на актосъставителя, различни от твърденията му
в пренията, които съгласно трайната съдебна практика нямат доказателствено
значение.
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА НП
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН
и НП са
1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като
властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която
се налага наказанието.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя
предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с
неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна
страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като
нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право
2
нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на
правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1
ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно
значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г.
по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред
задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и
ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на
правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа
формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или
правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и
непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява
административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на
ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към
неговото съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административно наказателния процес на ПРИСЪДАТА от
общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към
неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени
изисквания, както към АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени,
както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа
в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
3
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.5 и чл. 57, т.6 ЗАНН ако в
тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца,
така и за съда начин всички правни норми (определящи
противоправността на даден тип поведение), които според контролните
органи са нарушени.
В обратния случай, ако в АУАН и НП:
- изобщо не са посочени нарушените материално правни норми;
- или посочването им не е достатъчно пълно, точно и ясно, така че
нарушителят реално да бъде запознат с правните рамки на повдигнатото му
административно обвинение;
- или посочените правни норми не въвеждат достатъчно конкретно по
съдържание позитивно правило за поведение, включително и когато като
нарушена е посочена бланкетна правна норма, без бланкета да е
запълнен с посочването на конкретните разпоредби, към които
препраща;
- или за преценка за съставомерността на деянието на съда се налага
сам да издири и приложи допълнителни правни норми, които не са
надлежно предявени на дееца;
НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено
правото на защита на наказания субект да разбере кои са правните норми,
които квалифицират извършеното от него като противоправно и
наказуемо деяние.
Точно такъв е и процесния случай
Видно от текста на АУАН и НП в тях като нарушена е посочена само
нормата на чл. 6, т.1 ЗДвП. Тази норма обаче има бланкетен характер ,
като за съдържанието на конкретните предписания на светлинната
сигнализация, която водачите следва да спазват, препраща към
съответните специални норми, детайлизирани в ППЗДВП (чл. 31 и сл.
ППЗДВП)
В конкретния случай, както в АУАН, така и в НП липсва каквото и да
е посочване коя е конкретната норма, която регулира правилата за
движение при различните сигнали на светофара, което означава, че на
4
дееца не са надлежно предявени правните рамки на административното
обвинение.
Че нормата на чл. 6 ЗДвП има бланкетен характер и тя не въвежда
достатъчно конкретно правило за поведение въз основа на което
самостоятелно да се реализира отговорността на дееца е и трайната
практика на Върховен касационен съд. Във всички тези случаи освен
нормата на чл. 6 ЗДвП при повдигане на обвинението на дееца следва да се
посочи и конкретната норма от ППЗДВП, регулираща поведението на
водачите при даден вид сигнал на светофарната уредба.
Така изрично абсолютно трайната практика на Върховен
касационен съд- Решение № 201 от 18.02.2019 г. по н. д. № 434 / 2018 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 229 от 23.01.2017 г. по н. д. № 753 /
2016 г. на Върховен касационен съд, Решение № 211 от 11.09.2012 г. по нак. д.
№ 414/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 488 от 19.11.2010 г.
по н.д. № 519/2010 г. на Върховен касационен съд.
В случая констатираните пороци при описания на нарушението в
АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие,
доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно
предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания
субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на
допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи и че за съда не съществува процесуална
възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната
материално правна, обуславяща противоправния характер на
извършеното от дееца, ако тя не е надлежно очертана или е погрешно
посочени в АУАН и НП. Изискванията за реквизити на АУАН и НП са
императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или
дедуктивен път от доказателствата по делото.
В този изричен смисъл е и трайната и най-актуална практика на
Административен съд Пловдив- Решение № 1926 от 29.10.2020 г. по к. адм. н.
д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1607 / 2020 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938 от 29.10.2020 г.
5
по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2020 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828 от
21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм.
н. д. № 237 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2349 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив.
Посочените решения са постановени по казуси с различна правна
квалификация, но съдържат принципни съображения, които са изцяло
приложими и в настоящия случай.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и
явяващи се основание за ангажиране на отговорността му, едва след като
наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с
правото му на защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно
издири и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна
норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият
би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си
правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би
иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради
което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи
път със своя акт да установява съставомерните фактически положения и
правни норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то
напрактика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата
уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по
административното обвинение.
6
Не може да бъде аргумент за обратното и обстоятелството, че деецът
е правоспособен водач и следвало да познава нормите, които регулират
показанията на светофара. Нормите на ЗАНН, гарантиращи правата на
страните са в процеса, са императивни и изискват при ангажиране на
отговорността на нарушителя на същия да бъдат по надлежния ред предявени
както съставомерните факти, така и приложимите материално правни норми,
сочени като нарушени. В противен случай непоправимо се засяга правото му
на защита и се достига до осъждане при пълно игнориране на процесуалните
гаранции, предоставени от закона.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния
случай не могат да се присъдят по следните съображения:
На първо място липсва нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
На следващо място липсват и доказателства разноски по делото
реално да са сторени за заплатено възнаграждение за адвокатска защита и
съдействие. Тук следва да бъдат съобразени и постановките на т.1 от ТР
6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за адвокатски хонорар могат да
бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди
приключване на последното открито заседание по делото.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат
поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване
на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането им не е автоматична последица от постановяването на
благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се
произнася служебно.
7
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай по делото не са представени:
-нито пълномощно в полза на адвокат;
-нито договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено
заплащането на адвокатско възнаграждение;
-нито доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен,
-нито доказателства за реално използвана адвокатска защита и
съдействие, поради което и разноски не следва да се присъждат.
По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в
които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за
реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на
делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на
тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .
Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение №
743 от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от
02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020
по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-012261, издадено от
Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, с което на К. И. Х. е
наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8